Пътешествие из Румъния - Заводът на Dacia край Миовени

 Здравейте, Приятели!

На 02.08 поставихме края на нашата екскурзия из Румъния. Този край белязахме с прибирането в България като по пътя минахме през град Миовени (Mioveni), в чиито покрайнини се намира гордостта на румънците - автомобилният завод за леки автомобили Dacia. Идеята за посещение на завода се роди в главата ми още по времето, когато си купихме Dacia-та, но обстоятелствата така се стекоха, че докато стигнем до там, сменихме колата. Dacia и Renault имат толкова много общи неща по между си, за които много хора дори не подозират, затова изобщо не се поколебахме да се „щракнем“ пред завода по начина, по който щяхме да го направим и с Dacia-та. В България се прибрахме през Русе, като окончателния финал направихме в Тутракан, където седяхме няколко дни на гости и чак след това се прибрахме в София. Предстоеше да напуснем хотела в Бран, но преди това закусихме в двора. За целта, изтичах да купя от лангошите, които ядохме по-рано, но този път пробвахме други комбинации. Освен „чисти“, лангошите се продават с различни плънки - сирене, кашкавал, шунка и общо взето за хора като нас, които си падат по тестените закуски, лангошите са доста вкусен вариант. Освобождаването на хотела протече мъчително. Наложи се да почакаме доста, докато собственичката се появи, за да може да платим. Накрая от чакане се поизнервихме и се опитахме да заговорим чистачката, която ходеше напред-назад, но тя знаеше само румънски и общо взето нито ние успяхме да ѝ обясним, нито тя можа да ни разбере болежката. След като успяхме да платим, потеглихме по път DN73 в посока Къмпулунг (Câmpulung).

Пътешествие из Румъния - Синая - перлата на Трансилвания

 Здравейте, Приятели!

С шестия ден от нашето пътешествие изпратихме Юли месец и поставихме началото на Август 2019. 01.08 беше последният пълен ден, в който щяхме да бъдем на територията на Румъния. Минахме през основата, сърцето, душата и какво ли не на Трансилвания, за да стигнем и до нейната перла. Така оприличавам аз следващата дестинация от пътешествието ни - Синая и двореца Пелеш. За разлика от замъка на Дракула, нямах нищо против повторното посещение на този в Синая, че даже бих и потретил. Преди да потеглим за Синая на дневен ред беше да закусим. Решихме да пробваме място, където предлагат закуски тип „английска“, „континентална“ и т.н. Харесахме си място и седнахме. А навън като за добро утро се изсипа един дъжд...Направо наводни за нула време. Започнахме да разглеждаме вариантите, които по описание не изглеждаха никак зле и звучаха обещаващо. Цените също не бяха зле, подобаващо високи. Викаме си, айде берекет да ни е и дъжд заваля...ще ни върви по вода. Уви, бяхме се пренавили в надеждата си да закусим така, както ни се искаше. За сметка на това за закуска изядохме, ако не се лъжа, четвъртия шамар, който ни сервира Бран. Не знам защо имахме някакви илюзии, че щом цените са високи, ще се нахраним добре. За да не се изхвърлим, поръчахме две закуски, различен тип. Скоро ни поднесоха две чинии с диаметър като за голяма пица. Моментът как си погледнахме чиниите и после един друг, може би, ще го помня вечно. В едната чиния, имаше три половинки(?!) чери домат, триъгълно парче сирене с хипотенуза 3 см., половин(?!) варено яйце и три мини кренвиршчета с дължина 3 см. В другата чиния имаше триъгълен тост от филийка за тостер, разрязана по диагонал, три резенчета домат, три маслини и половин сварено яйце (ето къде е другата половина на яйцето). Явно всичко се въртеше около сакралното число 3. Става ми смешно като се сетя колко нелепо изглеждаха чиниите, но шока беше толкова голям, че не се сетихме да снимаме. Накратко, сервираха ни две порции, с които би се нахранил един човек и то при условие, че е на строга диета. Камо ли да се нахраним двама души, че даже и бебе. Поръчахме допълнително една палачинка за малкия и просто бяхме във възторг, че не беше наполовина или на три хапки, а изглеждаше като нормална палачинка. За цялото това удоволствие платихме сума, за която обикновено вечеряме доста обилно - около 40 лв. Не знам как се казваше това заведение, но знам къде се намира и ако случайно някой ден отново се озова в Бран, ще минавам на отсрещния тротоар. Но на отсрещния тротоар пък се намира кафенето, в което седнахме предния ден, така че май ще трябва да прелитам. Искахме тази пародия да приключи по най-бързия начин, но навън продължаваше да вали като из ведро и се наложи да почакаме вътре, докато поне дъжда отслабне. Щом това се случи, заджапахме по локвите към колата и потеглихме към Синая.

Пътешествие из Румъния - Бран и Брашов

Здравейте, Приятели!

Утрото на петия ден от нашата екскурзия 31.07 започна в Бран със слънчево и приятно време, въпреки че през нощта валя дъжд. Още от предишния ми разказ за това място е ясно, че основите на румънския туризъм са изградени на базата на забележителностите около Бран. За 7 години промени почти липсват, но няколко неща ми направиха негативно впечатление спрямо предишното ми посещение. Първия шамар, изядохме с мястото за настаняване The Guesthouse. Собственичката си е същата, но се оказа, че вече не се предлага закуска срещу допълнително заплащане. А аз невероятната закуска от 2012 година я помня до ден днешен и общо взето доста се разочаровах от липсата ѝ Още повече, че като сме с малко бебе, това ни беше едно от основните изисквания от гледна точка на удобството. Друго негативно нещо е, че беше въведено правило за непрекъснато заключване на външната врата, което си беше досадно. Бяхме поискали бебешка кошара, която беше разпъната, но с изненада установихме, че освен кошарата нямаше нищо друго като матрак, чаршафи, възглавничка и т.н. Може би, ако бяхме поискали, щяха да ни дадат, но предпочетохме да не влизаме в полемики. Бяхме си подготвени и си ползвахме нашите неща. За капак, стаята в която бяхме настанени, имаше леко занемарена баня, която се наводняваше като се къпем. Все пак, за цената от 215 лв. за трите нощувки, която заплатихме, условията бяха повече от прилични - голяма стая, добра чистота, супер местоположение, паркинг, хубав двор. При предишното посещение съотношението цена/качество просто не знам дали имаше аналог по онова време. Но предвид, най-вече частта със закуската и некомфортната баня, бих предпочел да бяхме платили малко повече пари, за да получим същото качество като тогава или да отседнем на друго място. В Бран поне места за отсядане да искаш. 

Пътешествие из Румъния - Крайова

Здравейте, Приятели!

Генералният план за лятото на 2019 година включваше да отидем за първи път два пъти на море в годината - един път в Гърция и един път в Турция. Между двете морета пък, решихме да извадим от архивите и да изтупаме прахта от планът ни за разходка из Румъния, който бяхме направили, може би, през 2016 година. След първото море, което беше в Гърция в края на Юни и началото на Юли, започнахме с нетърпение да чакаме датата 27.07, за да сложим старта на пътуването ни из Румъния. То беше в продължение на 7 дни и 6 нощувки на общо три спирки по пътя. За мен това се очертаваше да бъде трето посещение в Румъния, а за половинката (и малкия) първо. През вече далечната 2012 Румъния беше част от комбинирано пътуване заедно с Унгария по време, на което имах възможността да посетя Сибиу и прохода Трансфагарашан, както и най-известните забележителности в Румъния, замъците в Бран и Синая. В Сибиу още тогава се бях зарекъл, че някой ден ще се върна, за да доразгледам това, което не успях тогава. Замъкът в Бран не ме беше впечатлил особено, но виж замъка Пелеш в Синая нямах нищо против да го посетя повторно. Всъщност, заради половинката и този път двата замъка бяха основната причина, за да тръгнем на това пътешествие. Освен това, аз исках да премина и през втория по-популярност високопланински проход в Румъния, който носи името Трансалпина. Това пък беше моята основна цел на това пътуване. Така щях да съм си изпълнил мечтата да премина с автомобил през два от най-красивите високопланински проходи, които на всичкото отгоре се намират много близо до нас. За да залепим двете парчета и да получим една красива  обща картина, по пътя минахме през още няколко интересни дестинации в Румъния. Някои бяха достатъчно известни, други не чак толкова, но заслужаващи вниманието ни. Това беше и първия „тест“, ако мога така да го нарека, през който малкия щеше да пътува по начина, по който обичаме да пътуваме. Не че имахме съмнения, но всичко мина така както си го представяхме. За да не се натоварваме прекалено, отсечките и местата за посещения бяха така разделени, че да не изминаваме повече от 300-350 км. на ден. А по време на тези километри да има достатъчно време за почивка и разходки. И така, първата дестинация от това пътешествие беше румънския град Крайова. Потеглихме малко след 8:30 в посока Петрохански проход. След 2 часа и малко път стигнахме в Монтана.

Ден на замъците - Бран и Синая

Здравейте, Приятели!

Последният ден от екскурзията 03.08 прекарах в разглеждане на кралските дворци в Румъния. Първо разгледах замъка в Бран, а след това се придвижих до Синая, където разгледах двореца Пелеш и двореца Пелишор. След обилна закуска и разговор с домакинята на хотела си стегнах багажа и го оставих в стаята, докато разгледам първия замък от програмата. Замъка в Бран е достатъчно известно туристическо място в Румъния, да не кажа най-известното, затова няма да се спирам на фактите около него. Природата в района е уникална по рода си. Навсякъде е много зелено, а румънците определено знаят как се прави туризъм. Замъка го виждах от хотела, но за да намеря пътя към него малко се огледах, че даже и като си купувах вода попитах за по-сигурно. Навсякъде магазинчетата и сергиите бяха отворили и вече навсякъде имаше тълпи от хора. Определено не препоръчвам замъка да се посети рано сутринта, когато тъкмо е отворил, защото навалицата е голяма и това в известна степен помрачи впечатленията ми от замъка, защото не можах да разгледам на спокойствие. Непрекъснато имаше хора, с които да се бутам и да се надлъгвам кой да се снима първи. Движението из замъка не беше регулирано - купуваш си билет и влизаш и гледаш. Това, че вътре замъка се пръска по шевовете никой не го следеше и не му пукаше. А самото придвижване из стаите и коридорите беше едно бавно, с изчаквания и много ми приличаше на задръстванията, през които минах с колата. За всичкото това неудобство си имах вина и аз, защото просто нямах време, за да изчакам този първоначален прилив от хора, който се беше струпал сутринта.

За кратко из Сибиу и към прохода Трансфагарашан

Здравейте, Приятели!

Както се бях зарекъл от вечерта, на 02.08 станах и след закуска, без да губя време се пуснах из улиците на Сибиу. Бях проучил предварително какви забележителности има в града и къде се намират, но уви, времето, с което разполагах беше прекалено малко. В интерес на истината повечето интересни места бяха концентрирани в т. нар. исторически център на града. За мое щастие, каквато беше и целта при резервация на хотела, той наистина беше много близко до центъра и това ми спести време. За краткото време, което бях, града ми хареса и затова влиза в списъка с местата, които ще трябва да се посетят втори път, защото останаха места, които не посетих, а много исках да ги посетя още от България. Такова място е например етнографския комплекс АСТРА, които беше малко по-отдалечен и за посещението му трябва повече време. Самият град Сибиу, както казах по-рано, е спечелил доста престижна награда, с която малко градове в Европа могат да се похвалят. Той се намира в сърцето на Румъния, в областта Трансилвания. Основан е от саксонските германци, които са живеели в областта преди много години. Затова и старото му име е Hermannstadt, и дори още хората там си му викат така. Тук вторият официален език след румънския е немски и доста от хората, особено по-възрастните говорят свободно немски. Моето пътешествие започна веднага като пресякох един голям булевард. Озовах се пред информационната табела, на която бяха отбелязани забележителностите.

От Унгария към Румъния

Здравейте, Приятели!

01.08 е денят, в който беше време да се сбогувам с Унгария, за да продължа пътуването си към новата ми дестинация - Румъния. Целта ми беше да стигна в град Сибиу. Имах си и план за целия ден, който беше следния - в ранния следобед да съм пристигнал и да съм се настанил в хотела, след което да се разходя из града. За мое огромно съжаление, планът ми бавно, славно и мъчително беше провален от трафика в Румъния. Имах да измина около 540 км. от Будапеща до Сибиу, от които 220 в Унгария и 320 в Румъния. Разстоянието от Будапеща до румънската граница го взех за малко над 2 часа, а останалите 320 километра взех за впечатляващите 8 часа (9 като издърпах часовника един час напред), от които съм имал не повече от час почивки по моя воля. Бях чел доста по форумите, че придвижването в Румъния е едно от най-бавните в Европа и навсякъде пишеше, че е силно препоръчително да се избягва преминаването от там. Гледах на нещата като малко преувеличени, но моята цел беше да разгледам част от Румъния, така че преминаването имаше друг смисъл. Обаче напълно подкрепям всичко, което пише за бавното движение в Румъния из Интернет. Такива извънградски задръствания не бях виждал за целия си шофьорски стаж и всички изминати километри досега. И то при максимално добри метеорологични условия. А причината за тези задръствания са не толкова големия трафик, колкото липсата на околовръстни пътища около градовете. Целият трафик минава през центъра на градовете и това страшно много забавя движението. Хубавото е, че на местата, на които увиснах се работи по въпроса и се строят бурно обходни пътища. След малко негативния увод, нека се върнем към другата част. Защо избрах точно Сибиу за междинна точка? Сибиу се намира почти в сърцето на Румъния и разделя на половина маршрута, по който се движих. След съвсем кратка справка установих, че Сибиу е една от най-популярните туристически дестинации в северната ни съседка. Нещо повече - градът е бил избран за европейска културна столица за 2007 година заедно с Люксембург! Това звучеше достатъчно, за да избера този град за първата ми дестинация в Румъния.

И така по магистрала М5, по която бях стигнал в Будапеща се отправих към Румъния. И направих много добре, че минах по нея, защото ми се въртеше идея да мина по успоредния на магистралата път номер 5, за да видя още нещо в Унгария. Спряха ме именно тези неща, които бях чел за румънския трафик и, за да не се забавя още повече, се отказах. Преди Szeged смених номера на магистралата с M43 и така някъде до преди Мако, откъдето до границата се движих по двупосочен път.

Към 12:30 бях на унгарско-румънската граница.