Здравейте, Приятели!
Утрото на петия ден от нашата екскурзия 31.07 започна в Бран със слънчево и приятно време, въпреки че през нощта валя дъжд. Още от предишния ми разказ за това място е ясно, че основите на румънския туризъм са изградени на базата на забележителностите около Бран. За 7 години промени почти липсват, но няколко неща ми направиха негативно впечатление спрямо предишното ми посещение. Първия шамар, изядохме с мястото за настаняване The Guesthouse. Собственичката си е същата, но се оказа, че вече не се предлага закуска срещу допълнително заплащане. А аз невероятната закуска от 2012 година я помня до ден днешен и общо взето доста се разочаровах от липсата ѝ Още повече, че като сме с малко бебе, това ни беше едно от основните изисквания от гледна точка на удобството. Друго негативно нещо е, че беше въведено правило за непрекъснато заключване на външната врата, което си беше досадно. Бяхме поискали бебешка кошара, която беше разпъната, но с изненада установихме, че освен кошарата нямаше нищо друго като матрак, чаршафи, възглавничка и т.н. Може би, ако бяхме поискали, щяха да ни дадат, но предпочетохме да не влизаме в полемики. Бяхме си подготвени и си ползвахме нашите неща. За капак, стаята в която бяхме настанени, имаше леко занемарена баня, която се наводняваше като се къпем. Все пак, за цената от 215 лв. за трите нощувки, която заплатихме, условията бяха повече от прилични - голяма стая, добра чистота, супер местоположение, паркинг, хубав двор. При предишното посещение съотношението цена/качество просто не знам дали имаше аналог по онова време. Но предвид, най-вече частта със закуската и некомфортната баня, бих предпочел да бяхме платили малко повече пари, за да получим същото качество като тогава или да отседнем на друго място. В Бран поне места за отсядане да искаш.
При така стеклите се обстоятелства, не ни остана нищо друго освен да се приготвим и да отидем да закусваме някъде. И без това имахме намерение да пробваме местните мекици, които носят името „лангоши“ (langoși). Вторият шамар не закъсня. Отново с голяма изненада установихме, че повечето места общо взето започват работа след 9-10 часа. Също нещо, което предния път не ми е направило впечатление и ми се стори крайно нетипично за такова туристическо място. За щастие успяхме да намерим работещо павилионче, от което да си купим лангоши и да закусим на време, за да не започне да ни пропада плана за деня. Името на мекиците, подобно на козунака, е на унгарски и вероятно е останало от миналото. След като закусихме, с бодра крачка се отправихме към замъка на Граф Дракула.
За разликата от заведенията, сергиите около замъка работеха на пълна пара.
Стратегическия ни план беше ние с малкия да се разхождаме в градинката в подножието на замъка, докато половинката се разходи из замъка. Замъкът не ме беше впечатлил особено и определено не влиза в списъка ми за повторни посещение. Освен това, бях наясно, че с бебето, посещението в този замък нямаше да е никак приятно поради естеството му.
Цената за вход през 2019 година беше 40 леи (около 16 лв.), което спрямо 25-те леи през 2012 година е почти 100% увеличение. От гледна точка на посещението нищо не се е променило. Влиза се без екскурзовод и движението е свободно.
С малкия си направихме една подобаваща фотосесия в подножието на замъка, търкаляхме се по полянката, седяхме на пейка, возихме се в количката и накрая някои заспаха.
През това време обиколката на замъка течеше на пълни обороти.
От снимките си припомних какво представляваше замъка от вътре, а от някои кадри направо получих дежавю, тъй като бяха 1:1 като тези от 2012 година.
След около час обиколката приключи. Повторихме фотосесията този път тримата, както и разходката из малката градинка.
Ставаше обедно време и слънцето започна да напича едно такова неприятно, като ще да завали. Нещо хич не бяхме гладни, понеже позакъсняхме със закуската и по всичко изглеждаше, че следващото ни хранене ще бъде нещо между обяд и вечеря в късния следобед. За сметка на това поожадняхме и решихме да седнем в едно кафене да пийнем нещо разхлаждащо. Седнахме навън, съответно дъжда не закъсня и започна да вали, което наложи да се преместим вътре. В това заведение получихме третия шамар. Уж седнахме за максимум половин час да изпием по нещо на бързо и да продължим с плана си, а накрая едвам отлепихме за 1 час. Получихме поредното лошо обслужване. Дадоха ни менюто и до там. С триста зора успяхме да си поръчаме нещо и понеже се усетихме накъде бият нещата, направо поискахме сметката. Минаха 10-15 минути, ние си изпихме нещата, а сметка още няма. В същото време седя и гледам сервитьорът, който ни обслужва, как вече 10 минути седи в другия край на заведението, седнал с вдигнати крака и си гледа телефона. Започнахме да се напрягаме. Викаме си тоя сигурно е почивка, ама да ни беше донесъл и сметката с питиетата. Спирам друг сервитьор казва ми „one moment“ и така егати момента. Заслужаваха да станем и да си тръгнем, пък после да ни търсят за сметката. Ядосах се и отидох на бара. Не може да платя там, ама поне бармана викна тоя същия, зяпащия с вдигнати крака, та триумфално платихме сметката и успяхме да се изнесем по най-бързия начин от заведението, докато не завали отново дъжд, който междувременно беше спрял. Върнахме се в стаята да се приготвим за останалата част от деня.
За втората половина на деня, бяхме планували да посетим близкия областен град Брашов (Braşov), който се намира на 30 км. от Бран. Вече стана ясно, че време се намеси и ще се адаптираме според неговите настроения. За сега, макар и облачно, дъжда спря да вали и температурата остана като за летни дрехи. След като потеглихме от Бран, веднага се сблъскахме с ремонтите по пътя, които за съжаление се оказа, че продължават под някаква форма до Брашов.
Най-неприятните моменти бяха между Бран и Ръшнов, когато движението се спираше и регулираше със светофари през 1-2 км. Не знам през колко точно светофара минахме, но започнахме да губим по 3-4 минути на всеки един от тях.
Така пътуването, което по най-песимистичните ми сметки очаквах да отнеме най-много половин час, ни отне близо двойно повече. Докато чакахме на поредния светофар реших, че определено на връщане няма да минем по този път, а ще ползваме като алтернатива част от пътя, по който бяхме дошли предния ден в Бран. Така, по маршрута ни щяха да останат само двата светофара в Бран, които нямаше как да се избегнат.
Приятното от цялата работа беше, че облаците се поразкараха и слънцето проби. Границата между населените места от Ръшнов до Брашов е много тънка, но това вече отдавна не ни правеше впечатление в Румъния.
С навлизането в града, започва да се откроява по-старинната архитектура. Понеже Брашов има и т.нар нова част с нов център, а интересните сгради и като цяло мястото за разходки из Брашов се падат в старата част, ние се отправихме именно натам. За целта се движихме по булевард Strada Lungă.
В далечината ни посрещна надпис на Брашов в стил Холивуд.
Стигнахме парка Николае Титулеску (Nicolae Titulescu), около който започнах да дебна място за паркиране.
Обиколихме парка почти по едната му цяла дължина и тъкмо бях започнал да се отчайвам, че няма къде да спрем, когато се появи нашето място, което окупирах по най-бързия начин. Зоната е платена и се отправих бодро към автомата, за да платя. Тук се започна заигравката. Оказа се, че гадинката приема само монети, а аз като си отворих портмонето и установих, че банитата (румънските стотинки), които имам не стигат даже за минимален престой. Зачетох се какво пише на автомата и доколкото разбрах с нулевия ми румънски, може да се плати и през телефона, ама май не става с чуждестранен номер. Отидох да съобщя новината и да видим какво ще правим. През това време на автомата застана един човек, та реших да си пробвам късмета да видим ще има ли (иска ли) да ми развали пари. Началото започна добре - човека проговори на английски и изглеждаше, че ще се разберем. Оказа се, че и той няма монети и затова ще плаща с телефона. Лошо, каза ми ако имам телефон да пробвам и аз. Викам му, ама моя номер не е румънски, а освен това не разбирам какво пише. Каза ми, няма проблем, аз ще ти кажа и започнахме процедурата. Да обаче, той получи потвърждение, а моя SMS зацикли на изпращане и това е. Явно нямаше да се получат нещата. Минахме на план Б. Върнах се в колата и потърсих на навигацията къде наоколо има платени паркинги. За щастие се оказа, че най-близкият паркинг е в съседната пряка, а още по-хубаво беше, че паркинга наистина съществуваше, че даже имаше и място за нас. Преместих колата там и започнахме разходката из Брашов.
Красивата сграда, покрай която минахме, се оказа сградата на Областната администрация. Малко по диагонал пък е Пощата.
До нея се намира още една административна сграда.
След като пресякохме булеварда покрай сградата на Областната администрация, започва централната пешеходна улица, която носи името Strada Republicii. Малко преди нашето посещение в града се е провел арт фестивал с готиното има ТамТам.
Ето ни и на стъргалото на Брашов.
Според последните данни, градът е на седма позиция по големина в Румъния, което го нарежда след Крайова, където бяхме по-рано. В миналото Брашов е имал ключова роля, тъй като е бил столица на Трансилванските саксонци и е играел ролята на разпределителен хъб на търговските пътища между Изтока и Запада.
В днешно време Брашов е един от индустриалните центрове на Румъния, като началото е било положено по време на Втората световна война. По време на комунистическия период развитието на икономиката, която се основава на тежката индустрия, е било ускорено, привличайки много работници от други краища на страната. Въпреки, че в последните години темпа на развитие е в отрицателна посока, все още там има действащи бази на водещи марки, като тежкотоварните автомобили и автобуси MAN.
Решихме преди да задълбаем в разходката, първо да седнем и да хапнем, защото вече огладняхме и стана време за нашата „обядовечеря“. Набелязахме си едно заведение и се настанихме. Уж гледаме да си подбираме местата, обаче, и този път не уцелихме особено добро място. Отново болното място беше слабото и бавно обслужване от страна на сервитьорите на видимо не особено запълненото заведение. Не знам, по принцип сме търпеливи хора и нямаме очаквания за светкавично обслужване, но всяко нещо си има някакви граници. Не мога да разбера, особено пък частта по приключване на сметката, защо трябва да отнема 1/3 от общия престой. Щом ни се случи почти във всяко заведение, което седнахме, явно това е начина, по който се работи в Румъния по тези места. Като прибавим тъпите погледи и неориентирано поведение на сервитьорите, заедно с не особено доброто съотношение цена/качество и картинката придобива много познат вид, за съжаление като този в нашата мила родина. След като се нахранихме, дойде време за същинската ни разходка.
В край на централната улица се озовахме на централния площад.
Между временно започна да се заоблачава и съвсем близо започна да се оформя тъмен облак, който нямаше как да ни прости. Заобиколени от специфичната архитектура, центъра на Брашов много ни заприлича на този в Сибиу. Усещаше се напълно идентична атмосфера. Зад площада се пада една от най-големите забележителности на Брашов - Черната църква (Biserica Neagră).
Сградата е огромна и, въпреки че е на достатъчно разстояние от останалите сгради, пак трудно можех да я обхвана цялата на снимка. Това е най-голямата сграда в готически стил в страната и общо взето прилича на декор от филм на ужасите.
Църквата е дълга 89 метра и висока 39 метра. Най-високата и точка е на 65 метра, където се намира камбана, която тежи цели 6 тона. На входа имаше опашка от хора, но и те като нас бяха пропуснали времето за посещение. Върнахме се на площада, където обиколихме от всички страни Кметството.
Облака все по-настойчиво надвисваше над нас и решихме, че е време да се ориентираме към колата. И без това часът ставаше 19:00.
Не ни остана време да посетим хълма Тъмпа (Tâmpa) на 960 метра височина, където се намира холивудския надпис. Освен пеша, до върха може да се стигне и с асансьор. Със сигурност гледката би си струвала.
Друго по-интересно място, което пропуснахме да посетим е Strada Sforii. Това се води най-тясната уличка в Европа. Беше ни в плана и е много близо зад църквата, но от цялото напрежение, което ни докара заоблачаващото се време, я забравихме. Не че е кой знае какво, но за спорта щяхме да кривнем за още 10 минути. Уличката не е нищо повече от безистен, широк 1,3 метра, свързващ две по-големи улици. По-важното беше, че напук на времето, по пътя към колата успяхме да изядем по един сладолед.
Дъжда, започна да вали малко преди да стигнем до паркинга. Да, обаче, ние го изненадахме с чадъри и дъждобран за количката. За финал от Брашов направихме и една дъждовна снимка на сградата, която ми хареса най-много в града.
Трите часа, които прекарахме в Брашов далеч не са достатъчни, за да може да се разгледат всичките интересни места в града, включващи различни музей, религиозни храмове, хълма, за който споменах, паркове и всичко, което може да предложи града. Заплатихме 10 леи (около 4 лв.) паркинг за 2 часа и половина и напуснахме града с приятни чувства.
А по пътя за Бран, както се бях заканил, заобиколихме част от главния път, който се ремонтираше и минахме през алтернативния маршрут. Идеята беше повече от добра, тъй като се придвижихме по-бързо.
В трафика мернах един микробус с надпис Dacia Plant и първоначално си помислих, че е свързан със завода за леки автомобили.
В последствие разбрах, че няма нищо общо и това е някаква фирма за озеленяване. Общо взето за румънците думата „Дачия“ нали е нещо като „Арарат“ за арменците и се среща под всякакъв контекст.
С това приключи петият ден от нашата екскурзия. Маршрутът, по който минахме е: https://goo.gl/maps/5Jht8kswiAR5B2Uw8
Маршрут: Bran - Brasov - Bran.
Общо километри: 60 км.
Няма коментари:
Публикуване на коментар