Свищов - родния град на Щастливецът

Здравейте, Приятели!

Датата е 04.08, а аз за пореден път съм в Русе. Ех, Русе. Това е град, който познавам много добре и много съм се разхождал из него. Лично за мен това е моя град номер 1 в България. Но за Русе, неговите забележителности и околностите ще ви разкажа някой друг път. Денят принадлежеше на друг Дунавски град - Свищов. Реших да се отпусна и да спя до късно, след което на път за София да се отклоня малко от обичайния маршрут и да мина през родното място на Алеко Константинов. Някак си ми се искаше екскурзията да не свършва и затова направих нейния край малко по-плавен с тази разходка. Така, малко след 11:00 часа, за последен път напусках хотела. Поех по главния път Русе-София, като при село Обретеник завих надясно и така през Ценово, Пиперково и Караманово се озовах в Свищов. Този път от Русе до Свищов е дълъг около 80 и няколко километра и бе препоръчания от GPS-а маршрут. Съществуват още 1-2 варианта за маршрут, но този се оказа добър и може би е най-добрия и практичен. Затова и послушах GPS-a, още повече, че участъка от Обретеник до Ценово ми е също добре познат, от времето, когато в Бяла правеха кръговото и този път се използваше за обходен. Цялото разстояние Русе-Свищов го взех за час-час и половина, а както казах - пътя след Обретеник също е добър.

Ден на замъците - Бран и Синая

Здравейте, Приятели!

Последният ден от екскурзията 03.08 прекарах в разглеждане на кралските дворци в Румъния. Първо разгледах замъка в Бран, а след това се придвижих до Синая, където разгледах двореца Пелеш и двореца Пелишор. След обилна закуска и разговор с домакинята на хотела си стегнах багажа и го оставих в стаята, докато разгледам първия замък от програмата. Замъка в Бран е достатъчно известно туристическо място в Румъния, да не кажа най-известното, затова няма да се спирам на фактите около него. Природата в района е уникална по рода си. Навсякъде е много зелено, а румънците определено знаят как се прави туризъм. Замъка го виждах от хотела, но за да намеря пътя към него малко се огледах, че даже и като си купувах вода попитах за по-сигурно. Навсякъде магазинчетата и сергиите бяха отворили и вече навсякъде имаше тълпи от хора. Определено не препоръчвам замъка да се посети рано сутринта, когато тъкмо е отворил, защото навалицата е голяма и това в известна степен помрачи впечатленията ми от замъка, защото не можах да разгледам на спокойствие. Непрекъснато имаше хора, с които да се бутам и да се надлъгвам кой да се снима първи. Движението из замъка не беше регулирано - купуваш си билет и влизаш и гледаш. Това, че вътре замъка се пръска по шевовете никой не го следеше и не му пукаше. А самото придвижване из стаите и коридорите беше едно бавно, с изчаквания и много ми приличаше на задръстванията, през които минах с колата. За всичкото това неудобство си имах вина и аз, защото просто нямах време, за да изчакам този първоначален прилив от хора, който се беше струпал сутринта.