Из Родопите - Златоград и Ксанти

Здравейте, Приятели!

Последната екскурзия за 2014 година, с която закрихме сезона, е почивката, която си направихме в Златоград и гръцкия град Xanthi. Това стана в периода 20-22.11, като основната цел беше Златоград. Тъй като Златоград е буквално на границата с Гърция, а не бяхме ходили никога досега там, решихме да отскочим до най-близкия голям град след КПП-то. И двете вечери спахме в Етнографския Ареален Комплекс в Златоград и по-точно в СПА Комплекс Александър. Случихме много приятно време за сезона, което допринеса за приятното изкарване, което по традиция започна за пореден път по автомагистрала "Тракия".

Нямаше как да не се сетим как преди точно 2 месеца потеглихме по същия начин за Кападокия и така носталгично настроени изминахме 120-те километра до първия разклон за Пловдив, откъдето продължихме по околовръстния път за Смолян.

Движението по околовръстното беше натоварено чак до Асеновград. Но за сметка на това се приближавахме към Родопите.

След Асеновград движението стана по-спокойно, въпреки че подобни рисковани маневри бяха обичайни.

Пътя от прав рязко става път със завои, като скоростта е 50-60 км/ч. Пътя до Смолян, а и не само, е много живописен и в сравнително добро състояние.

На няколко места имаше паднали камъни на пътя, но нищо сериозно. На други места дори слагаха мрежи. От Асеновград до квартал Устово в Смолян са около 80 км., които се взимат за около 2 часа.

След Смолян се продължава в посока Средногорци, откъдето се завива наляво към Мадан и Златоград. Пътят до разклона е 20 км.

От разклона, Мадан е на 5 км., а Златоград на 30 км. Пътя продължава да е все така живописен и с добра настилка.

За съжаление, 5 км. преди Златоград, може би 10 минути преди ние да стигнем, беше станала жестока челна катастрофа между лек автомобил и микробус. В обратна посока имаше доста спрели коли, както и вече имаше линейки и полицаи, които ни спряха. Ние бяхме първата кола, която спря зад катастрофиралия бус, който се е движел в нашата посока. Точно два завоя преди това една линейка идваше срещу нас и се разминахме, след което тя обърна, настигна ни и ни изпревари, и на втория завой спряхме, където бяха катастрофиралите коли. Видяхме как от леката кола натовариха едно дете и го откараха с въпросната линейка, а от страни на пътя шофьора на буса се тресеше от шок. След като станахме свидетели на това, полицаите ни пропуснаха и продължихме за Златоград. Разказвам всичко това, защото по пътя станах свидетел на доста рисковани изпреварвания и несъобразена скорост и всеки да се замисли, колко малко му трябва, за да умре от глупостта си или от глупостта на другия. В последствие разбрахме, че в леката кола са били жена с 4 деца на възраст от 6 до 11 години, която ги водела на плуване. Жената е загинала, а нейното дете било в много тежко състояние. Въпреки, че масово в медиите новината е отразена, че буса бил засякъл колата и я бил смазал, истината е съвсем друга. Както казах буса се е движел в посока Златоград и тъй като спрях точно зад него, видях как шофьора на буса е ударил спирачки и се е опитал да избегне удара, защото буса беше наполовина на банкета вдясно. Другото, този стар бус няма как да вземе острия десен завой с такава скорост, че така да се смажат колите. Съдейки по факта, че пътя в обратната посока беше една от малкото прави отсечки и за капак с доста дупки, там леката кола или е изпреварвала или е бил загубен контрол над автомобила и той е навлязъл в насрещното.
Целия път от София до Златоград е 300 км. и ни отне около 5 часа като не сме спирали. Така към 17:00 часа бяхме пред хотела.

Хотелът беше добър, а цената за нощувка е 58 лв. за двойна стая с включена закуска и ползване на вътрешен басейн. Вечерта в Златоград е доста пусто и почти нищо не работи. Потопихме се малко в басейна на хотела, след което вечеряхме в ресторанта на Александрови къщи, който е на същия собственик от другата страна на хотела.

На другия ден 21.11, след закуска в хотела,

решихме да отидем в Гърция и да се разходим в Ксанти. За целта, си купихме една вода за из път от едно ей такова магазинче в Златоград.

ГКПП-то е само на няколко километра от Златоград.

То е общо за българските и гръцките митничари. Проверката отне около 5 минути.

И ето ни на гръцка територия.

Първите 10-12 километра след границата пътя е широк за кола и половина, но пък за сметка на това е в перфектно състояние. Гръцките Родопи също са много красиви, а пътя е със супер остри завои като на рали.

Почнаха да се редуват изкачвания и спускания, докато накрая не се започна великото спускане и се озовахме в първото гръцко село.

Последваха още няколко села, които в името си имаха Thermes. Името на тези села идва от това, че в района има минерални извори. Пътят вече придоби по-нормална широчина.

А природата е все така живописна, подкрепена от слънчевото време и температура от 10-15 градуса.

60-те километра от Златоград до Ксанти ги взехме за час и половина, а движението беше минимално. В населените места, през които минавахме, ни направи впечатление, че има джамии. Стигнахме в Ксанти, а аз се бях подготвил от Google Street за мега тесни улички, както и си бях задал на GPS-а едно площадче пред училище да спра колата. Тесни тесни, колко да са тесни тия улици :)). Толкова, че на места с маневри напред-назад ги взимах с Реното.

Все пак успях да се добера до площада и за щастие и място си намерих.

Бързам да кажа, понеже на повечето хора като им кажеш "Гърция" и веднага си представят море със синя вода, че градчето няма излаз на море. Много е близо до морето, но излаз няма. За сметка на това много ни хареса - има стара и нова част, като старата част е с калдъръмени улички и е много романтична и спокойна, а новата част е много раздвижена и забързана. Разходката ни започна от Стария град.

Плавно преминахме в новата част, където тече забързан живот.

Много кафенета, които са пълни, както и много млади хора. Тук хората са много смесени - чувах да се говори на гръцки и на някакъв диалектен турски език. На места дори виждахме типичните картинки от Турция - забрадени жени или възрастни мъже събрани в тесен кръг в някое кафе или ъгълче, обсъждащи нещо разпалено.

Градчето е заобиколено от чудната природа на Родопите. А моторетките са много на мода тук.

Разстоянията в Ксанти са малки и бързо стигнахме до централната част. Навсякъде има много магазинчета.

Синия цвят също е много модерен.

В Гърция си е скъпо. Цените са х2. Примерно, нещо, което в България струва 2 лв., там струва 2 евро. Въпреки, че имахме 30-тина евро - нищо не си купихме. Времето започна да се заоблачава, а и в 17:00 ни чакаха в хотела за процедури, затова се повъртяхме още малко и тръгнахме обратно към старата част.

Определено мога да кажа, че старата част повече ни допадна, затова се разходихме още малко преди да се качим в колата.

Въпреки заоблачаването, дъжд не заваля, затова направихме още няколко снимки за спомен по пътя на връщане, преди да се стъмни.

След като се прибрахме в хотела, се възползвахме от СПА процедурите, от които останахме доволни. През това време беше дошъл някакъв оркестър от Гърция и репетираха ли какво не знам ама, яко гръцко дънеше в ресторанта на нашия хотел, който тази вечер беше отворен. Викам си "ся тука тази вечер ще става нещо" и потърках доволно ръце. Да ама, докато се оправим, туй онуй, онези още си бяха на същото положение. Пеят нещо там, а ресторанта изглежда отворен само за тях, щото вътре няма никой. Затова през мостчето пресякохме реката и хайде да си търсим тази вечер нещо по-весело - петък е. Намерихме някакво шумно място и така. Цените в ресторантите в Златоград са чувствително по-ниско от София.

На 22.11 сутринта, пак закусихме и предадохме стаята.

Преди да си тръгнем разгледахме Етнографския комплекс и Златоград.

Старата Поща. Всичко е много добре направено и ми прилича на Етъра.

Етнографски ареален комплекс-Златоград представлява един голям музей на открито, който ни показва как е изглеждал града преди повече от 100 години. Тук може да видите най-различни занаятчийници. На разположение също е и Етнографския музей, който е в 100 НТО и срещу вход от 2 лв на човек може да се разгледа.

Отделните работилници също са интересни и в тях се влиза без вход. Пред вас се правят различни неща, които може да си закупите за спомен. Ние си купихме гайда-магнитче от Цървулджията.

В Тъкачницата има различни килими, пътеки и т.н.

В Терзията има интересни колекции от стари фотоси, шевни машини, ютии, ножици и аршини.

При Гайтанджията впечатление правят двата чарка - машини за плетене на гайтани. В миналото се задвижвали с водна сила, а в момента от електричество, а тракането на чарковете се чува отдалече.

Има и Дюкянъ, откъдето също може да си закупите някой сувенир.

Други занаятчии, които може да видите в комплекса са Ножар, Сарач, Златар, Грънчар, Резбар и Медникар. Някои от тях обаче бяха затворени, като Златаръ и Грънчаръ.

За финал в Етнографския комплекс се отбихме в Кафенето.

Тук се насладих на чаша въртяно кафе, приготвено на горещ пясък. Наистина го правят така пред очите ти.

А резултатът е:

Много добро, надмина многократно очакванията ми. Единствено съжалявам, че и предната сутрин преди да отидем в Гърция не се отбихме в кафенето. А накрая платихме някаква смешна сума от порядъка на 1,80 лв. за едно такова кафе и горещ шоколад. След като пийнахме кафето и шоколада отидохме в центъра на Златоград.

Нищо кой знае какво. В Златоград също повече ми хареса Старата част. Има паметник на местния герой - Дельо войвода.

Така приключи разходката ни в Златоград. Потеглихме обратно за София, а през всичките тези завои, пред очите ми беше картинката от катастрофата.

Златоград е много симпатично място за посещение и въпреки затънтеното му местоположение го препоръчвам. А като сте стигнали до там, отскочете и до Xanthi - няма да се разочаровате, а едва ли ще отидете специално до там.

Маршрута, по който минахме е следния: https://goo.gl/maps/lD39v

Маршрут: София - Златоград - Xanthi - София
Общо километри:  723 км.

Среден разход:  5,7 л/100 км.

Средна скорост:  54 км/ч

Общо литри бензин:  41,2 л.

Край!