Здравейте, Приятели!
Генералният план за лятото на 2019 година включваше да отидем за първи път два пъти на море в годината - един път в Гърция и един път в Турция. Между двете морета пък, решихме да извадим от архивите и да изтупаме прахта от планът ни за разходка из Румъния, който бяхме направили, може би, през 2016 година. След първото море, което беше в Гърция в края на Юни и началото на Юли, започнахме с нетърпение да чакаме датата 27.07, за да сложим старта на пътуването ни из Румъния. То беше в продължение на 7 дни и 6 нощувки на общо три спирки по пътя. За мен това се очертаваше да бъде трето посещение в Румъния, а за половинката (и малкия) първо. През вече далечната 2012 Румъния беше част от комбинирано пътуване заедно с Унгария по време, на което имах възможността да посетя Сибиу и прохода Трансфагарашан, както и най-известните забележителности в Румъния, замъците в Бран и Синая. В Сибиу още тогава се бях зарекъл, че някой ден ще се върна, за да доразгледам това, което не успях тогава. Замъкът в Бран не ме беше впечатлил особено, но виж замъка Пелеш в Синая нямах нищо против да го посетя повторно. Всъщност, заради половинката и този път двата замъка бяха основната причина, за да тръгнем на това пътешествие. Освен това, аз исках да премина и през втория по-популярност високопланински проход в Румъния, който носи името Трансалпина. Това пък беше моята основна цел на това пътуване. Така щях да съм си изпълнил мечтата да премина с автомобил през два от най-красивите високопланински проходи, които на всичкото отгоре се намират много близо до нас. За да залепим двете парчета и да получим една красива обща картина, по пътя минахме през още няколко интересни дестинации в Румъния. Някои бяха достатъчно известни, други не чак толкова, но заслужаващи вниманието ни. Това беше и първия „тест“, ако мога така да го нарека, през който малкия щеше да пътува по начина, по който обичаме да пътуваме. Не че имахме съмнения, но всичко мина така както си го представяхме. За да не се натоварваме прекалено, отсечките и местата за посещения бяха така разделени, че да не изминаваме повече от 300-350 км. на ден. А по време на тези километри да има достатъчно време за почивка и разходки. И така, първата дестинация от това пътешествие беше румънския град Крайова. Потеглихме малко след 8:30 в посока Петрохански проход. След 2 часа и малко път стигнахме в Монтана.
В Монтана ни беше първата почивка, която беше малко непредвидена. Вечерта преди да тръгнем бях взел USB флашката от колата, за да запиша някаква нова музика и сутринта като започнах да свалям багажа, бях сложил флашката в джоба си. На първия курс забравих да я оставя в колата и така, докато разнасям чантите напред-назад и си бъркам в джоба за ключовете на финала се оказа, че флашката е паднала някъде по трасето. Търсих, търсих - не можах да я намеря, защото тя беше много малка и кой знае къде беше хвръкнала. Умрях от яд, не толкова за флашката колкото за това, че останахме без музика и една седмица ще трябва да разчитаме само на радиото. Докато се тюхкам из Петроканския проход изведнъж ми дойде гениалната идея, че в Монтана ще сме горе-долу след 10 часа като отвори Технополис и ще може да купим една флашка и да прехвърлим поне песните, които ги имаше на лаптопа. Така се сдобихме с нова флашка от Монтана и на паркинга набързо прехвърлих от лаптопа песните и после газ с музика на 6 и усмивки към Дунав Мост 2. Ей, този Видин така и не го посетихме още. Минахме по околовръстното му и заходихме към моста.
Дунав мост 2 носи името „Нова Европа“ и свързва Видин и румънския град Калафат, осигурявайки бързо преминаване над река Дунав. Мостът е с дължина 1971 метра като има по две платна за движение в посока и по една железопътна линия в посока. През 2007 година е подписан договорът за начало на строежа като срока за изпълнение е 38 месеца. Помня през колко драми и катаклизми премина строежът на този мост, но в крайна сметка след редица отлагания беше пуснат в експлоатация на 15 юни 2013 година.
В посока към Румъния, директно се преминава през моста без да се спира никъде. Така, докато се усетим, бяхме на румънска територия. След като мостът свърши, веднага се появи колоната от ТИР-ове.
Малко след това стигнахме края на опашката за автомобили. Не мога да кажа, че беше дълга. Обаче като отпрахме едно висене... да се чудиш и маеш как е възможно на българо-турската или българо-сръбската граница да се минава по-бързо. Не им се работеше на хората според мен. Чакахме час и половина. Таксата за моста се заплаща след граничния пункт и за леки автомобили е 12 лв. (6 евро). От румънска страна картинката с ТИР-ове беше същата.
За движение из румънските извънградски пътища е необходима винетка при абсолютно същите условия като при нас. Разликата е, че тяхната винетка беше електронна още през 2012, сега също. Реших да си купя седмична винетка предварително онлайн от сайта https://www.roviniete.ro/. Цената на винетката за една седмица е 3 евро и не се е променила за толкова години. За удостоверяване на валидността на винетката е важно да имаш разпечатката, която ти пращат на електронната поща.
От границата до хотела ни в Крайова ни деляха 86 км. До Крайова пътят е предимно прав, почти без никаква денивелация. Минахме през няколко население места, в които основната атракция бяха сватбите. Минахме през някакво село, което направо си го чета като „Гюбека“ :)
Не знам дали, защото беше събота или по принцип си е така, обаче, тия сватби... леле майко! За 86 км. не бяхме виждали толкова булки общо за 2018 и 2019 година взети заедно. А ако включим и тези, които видяхме по-късно в Крайова, направо колкото за последната десетилетка.
Като цяло пътя до Крайова е без забележки. Понеже се минава през населени места, движението се накъсва и не е особено бързо. Бързо ми направи впечатление, че румънците излязат ли от населеното място и направо ме отвяват, въпреки че извънградското ограничение е 90 км/ч.
По принцип и в България като се движа с 90 км/ч, само конските каруци не ме изпреварват, но тези малко прекаляват. Някои направо ни залюляваха като ни изпреварват, а колата ни е сравнително ниска. Като цяло агресивното извънградско поведение на румънските шофьори беше валидно за цялото ни пътуване. Интересен беше контраста с движението им в населените места. Като че ли напук си изкарваха яда от бавното движение в редуващите се многобройни населени места, с агресивно шофиране извън тях. Към 15 часа пристигнахме в Крайова.
Крайова е шестия по големина град в Румъния и най-големият град в румънския регион Олтения. Има население от около 300 000 души.
По принцип не мога да кажа, че Крайова беше в списъка с дестинациите, които да посетим в Румъния. По-скоро неговата роля беше на междинна точка и основа за предстоящите дни. На границата пък митничаря малко ни стресна като ни зададе въпрос „Къде отивате?“, а на нашия горд отговор: „В Крайова“, направи физиономия и каза: „В Крайова ли? Че какво ще правите там, бе?“. Ами, какво - все ще си намерим нещо за правене, пък и се бяхме подготвили малко предварително, за да не скучаем.
За нощувка си бяхме харесали хотел Golden House. Хотелът се намира близо до центъра, на пешеходно разстояние от 10 минути. Цената на вечер, която заплатихме е 110 лв. за нощувка със закуска, като стаята се водеше Queen room. Беше доста големичка и уютна. Банята също беше голяма и даже имаше и вана. Като цяло хотелът беше доста добър и останахме доволни. Единствения недостатък е, че паркинга е грубо за 4 коли, като двете коли запушват останалите 2. Крайно неудобно. Освен това, бяхме заявили бебешка кошара и тук малко се поизложиха с нея. Кошарата, която ни предоставиха беше крайно износена и мръсна, но най-лошото беше, че пружините толкова се бяха „уморили“ от използване, че се откачаха и на практика нямаше как бебето да спи в тази кошара. Не го повдигнахме на въпрос, понеже си носехме нашата и стана по-бързо да отида и да я разгъна набързо, отколкото да се обясняваме един час. Нали стаята така или иначе беше голяма и можеше още 10 кошари да побере.
В Крайова първо искахме да се поразходим в парка „Николае Румънеску“. За целта, трябваше да се придвижим с колата. След като нахранихме малкия се качихме в колата и потеглихме из улиците на Крайова.
Паркът се намира на около 3 км. от нашия хотел. За наш късмет успяхме да си намерим едно местенце за паркиране непосредствено пред входа сред всичките сватбарски коли.
Видяхме една все по-рядко срещана кола, на която в интерес на истината повече ни направи впечатление начинът, по който беше изрисувана.
Започнахме разходката из парка.
Той е третият по-големина градски парк в Източна Европа.
Алеите в парка са широки и в отлично състояние. По всяка вероятност скоро са били реновирани. На основните алеи са обособени велоалеи.
На територията на парка има езеро, малка зоологическа градина, хиподрум, паметници, лятно кино и други забележителности. С всичките тези неща накуп, паркът „Николае Румънеску“ ни напомни на парк „Острова“ в Пазарджик.
След като се поразходихме, решихме да променим първоначалната ни идея да оставим вечерята за центъра и седнахме да свършим тази работа в заведението край езерото, въпреки че бе едва 17 часа. Поръчахме си румънската версия на кебапчетата, които се казват „мичи“ и повече приличат на сръбските чевапи. Въпреки че преди да излезем, малкия яде от неговите си бъркочи, той също се присъедини към нас и с голяма желание яде от мичите, за наша изненада. За финал опитахме един традиционен румънски десерт, който носи името „папанаши“. За съжаление, не сме се сетили да снимане нищо. Папанашито много прилича на външен вид на поничка, но съставките му са съвсем различни. Полива се със сладко и заквасена сметана и накрая се получава страхотна комбинация. Влезе ми в списъка на любимите десерти. След като хапнахме се поразходихме още малко.
Минахме и покрай зоологическата градина, но работата беше слаба. Други забележителности, които могат да бъдат видени в парка са, например, замък или атрактивна постройка, чиято функция не разбрахме.
С това приключихме разходката из парка. Със сигурност не можахме да обиколим по-голямата част, но на финала като гледах трака бяхме извървели едни 4 км. и половина - парк „Николае Румънеску“. Оказа се, че на излизане от парка съм забравил да спра проследяването и в трака се е записало и движението ни с колата на връщане до хотела. Точно срещу парка има бензиностанция от веригата MOL, където реших да заредя колата, за да е готова за следващия ден. Тази верига бензиностанции я няма в България, но е една от големите вериги в Румъния, Сърбия и Унгария (може и в други европейски страни). Аз по принцип си бях наумил още от България, че ще гоня веригите на Rompetrol, но в Крайова нямахме Rompetrol на удобно място. Така подложих крак с тази бензиностанция и в крайна сметка изобщо не заредих на бензиностанция Rompetrol по време на цялото ни пътуване, но ще кажа причината по-нататък.
Пристигнахме в хотела и, естествено, вече нямаше място къде да паркирам колата, защото и 4-те места бяха заети. На улицата пред хотела няма как да се спира, а пък ако започна да обикалям по кривите околни улици, ще се отдалечим от хотела прекалено много. С голяма фантазия се наврях в паркинга, като отпред почти запуших пътеката за минаване, но не и колите. Отзад гледах, мерих и реших, че ако някоя кола реши да излиза преди нас, би трябвало да може. Освежихме се в стаята на бързо и отново излязохме. Този път закрачихме пеша към центъра. Първата по-впечатляваща сграда, която ни се изпречи на пътя беше следната:
Първоначално си помислихме, че това е сградата на Националната банка, но после се оказа, че тя се пада зад тази. А тази остана мистерия. Всичко това се случва на улица Calea Utirii. Следващата красива сграда по улицата е тази на Музея за изкуство.
Малко по-нататък по улицата стигнахме до площад „Михай Витязул“, където се намират сградата на община Крайова, а срещу нея са пеещите фонтани и един съвременен МОЛ за цвят.
Михай Витязул е румънски национален герой, който за първи път обединява княжествата Трансилвания, Молдова и Влашко. В негова чест зад фонтаните е построен паметник. От своя страна сградата на общината е наистина красива сграда.
От тук улица Calea Utirii става изцяло пешеходна. Купихме си по един сладолед и продължихме към улица „Lipscani“, която се води централната улица на Крайова. Минахме покрай православната църква „Св. Елиас“.
По едно време попаднахме на нещо като концерт на някаква млада фолк формация.
Румънския език е крайно неразбираем за нас, но от това, което пееха разбирах само думата „Крайова“, която повтаряха многократно. Останах с впечатлението, че пееха нещо като химна на града, понеже и хората от публиката пригласяха. Другия вариант е песента да е била някакъв мега хит. И още няколко кадъра от градския фон на Крайова.
Улица „Lipscani“ е всичко на всичко с дължина три преки и бързо се озовахме в нейния край. От една перпендикулярна права излязохме пред сградата на университета.
До университета се намира Националния театър, чиято сграда, на фона на останалите по-значими сгради в Крайова, изглежда мега зле и е с архитектура на соц хотел край Черноморието.
От едно магазинче, си купихме вода за пиене като се запасихме и за из път за следващия ден. След което беше време да се прибираме към хотела, тъй като часът минаваше 20:00 и леко започна да се смрачава. На връщане от площад „Михай Витязул“ продължихме по друг маршрут. По него минахме покрай сградата на Операта.
Сградата има интересна архитектура, но е доста занемарена. Много близо до хотела се оказа, че се намира факултета по Икономика и Финанси към университета, чиято сграда също ни направи впечатление.
С това приключи разходката ни из Крайова. На базата на това, което успяхме да видим от града, Крайова не е лош град, но определено не е място, което би ни накарало да се върнем повторно. Но е идеално място за междинна и/или отправна точка от тази част на Румъния за други по-интересни места. Крайова е в страхотен контраст с нашия най-голям град в района Видин. Стандартът на живот в града изглежда доста добър. Вероятно за това голяма заслуга има заводът на Ford, в който се сглобява моделът EcoSport. Освен това, този завод е и родното място на еднолитровия трицилиндров двигател EcoBoost, който се монтира на всеки един модел на Ford от гамата в Европа.Това не може да се каже за Видин, който към 2019 година е градът с най-ниски показатели по отношение на безработица и стандарт на живот в България.
Маршрутът ни за първия ден от екскурзията е следния - https://goo.gl/maps/WcGkwXNoPgTzTEnF8
Маршрут: София - Петрохански проход - Видин - Крайова.
Няма коментари:
Публикуване на коментар