Здравейте, Приятели!
На 28.07 започнахме деня със закуска в хотел Golden House,
която беше повече от задоволителна. Предвид особеността на
забележителността, която беше на дневен ред, през този ден прекарахме
почти цялото време в пътуване. Денят беше изцяло резервиран за
реализирането на моята мечта да премина през прохода Трансалпина. След
закуската събрахме кервана, разплатихме се с хотела и малко след 10 часа
бяхме готови да потегляме. От паркинга се измъкнахме със същата
маневра, с която влезнахме, само че назад. Преди това да се случи
проведохме един диалог с човека на едната кола, която на пръв поглед
изглеждаше, че е запушила нашата кола. Човека се беше изненадал как съм
влезнал и се беше притеснил леко как ще излезем без да го закачим и
предложи да си помести колата. Аз пък бях по-притеснен от него той да не
закачи нашата кола. Затова му казах, ако от снощи не е местил колата,
ще изляза както съм влезнал, а освен това, че имам и сензори. Каза, че
не е мърдал и така пред неговия невярващ поглед се „изхлузихме“ от
смотания паркинг и потеглихме.
Като
километри нямаше да изминем особено голямо разстояние, но движението по
планинските проходи е бавно. Освен това, тези места предразполагат да се спира често за снимки. След като излязохме от Крайова, поехме по път
DN6B, който е алтернативен второкласен път за Търгу Жиу (Târgu Jiu) на
европейския коридор Е79. Пътят DN6В беше по-удобен за нас, тъй като
маршрута ни минава малко встрани от града. Дали, обаче, е по-бърз не
знам, тъй като DN6В е осеян с редица населени места, през които се
преминава бавно.
Пътят е основно прав и е със задоволително асфалтово покритие, въпреки че има още доста какво да се желае. Започнахме да отмятаме километрите един по един. Селата, през които минавахме изглеждаха много еднакво.
От всичките километри, които сме изминали във всички съседни страни на България - Сърбия, Македония, Гърция, Турция и сега Румъния - установихме, че само в българските села животът е спрял. Навсякъде другаде в селата кипи живот под някаква форма. Пълно е с коли и земеделска техника, хората работят в градините си и въобще положението е съвсем различно.
Особеност на селата по този път е, че не са разпрострени настрани. Основната улица е главния път и само тук-там има пресечки, които в масовия случай дори не са асфалтирани. За тротоари и дума не може да става. Така се търкулнаха 60 км., когато стигнахме до кръстовище, от където продължихме по път DN67В. Следващите 25 км. изминахме по малко по-лош път.
По румънските пътища се срещат подобни табели при навлизането в различна община. От ляво е изписано името на общината, по средата пише „Добре дошли!“ (Bine ati venit!) на румънски, в дясно е името на окръга. Стигнахме в Търгу Кърбонещи (Târgu Cărbuneşti).
Тук за първи път се появи табелата за Трансалпина, която ни подкани да се отклоним надясно.
За около 10 км. се движихме по път DJ661, който беше един прав участък със само едно населено място. Е, тук румънците направо ни отвяха. На моменти си мислехме, че навлязохме в някакво частно скоростно състезание. Нямаше нужда да подавам газ. Колата стана като платноходка и сама се движеше от вятъра, който създаваха всичките МПС-та, които ни изпреварваха с бясна скорост. Така стигнахме до поредното кръстовище, което отново ни изкара на по-главен път с номерация DN67. Тук ситуацията остана същата, но вече с нови звезди, прелитащи по главното трасе.
Изминахме нови 6 км., за да завием на ляво по път DN67C. Тук се появиха информационни табели за състоянието на прохода, от които разбрахме нищо.
Отправихме се към Новачи (Novaci) и след около 13 км. стигнахме в населеното място.
Новачи е нещо като курортно селище и от тук започва началото на отсечката от път DN67C, която е известна като проходът Трансалпина или Urdele Pass.
Трансалпина е с дължина 130 км. и свързва Новачи и Себеш (Sebeş). В първоначалния си вид, проходът е свързвал Новачи и Сълище (Sălişte) като в този случай дължината му е близо 150 км. След като излязохме от Новачи, веднага се появиха по-острите завои и започнахме да се изкачваме.
След 18 км. пред нас се появи курортното селище Рънча (Rânca), което се намира на около 1600 метра надморска височина.
Курортът е предимно зимен и е отправна точка за 5 ски писти в района. Честно да си призная не останах особено впечатлен от начина, по който са направени постройките и целия курорт. Сградите са разпилени, всяка е със собствена визия, коя завършена, коя не. Накратко, балкански тип. Продължихме по пътя.
След като набрахме още малко височина, се откри гледка към Рънча и спряхме да снимаме.
За онагледяване на думите ми, ето как изглежда Рънча от високо.
Въпреки всичко, от високо и от далече картината е много красива. Пътя започна да става все по-усукан.
На GPS-a изглежда така:
Трансалпина се води най-високият проход с павиран път в Румъния. Неговата най-висока точка е на 2145 метра надморска височина. До преди няколко години това не беше така, тъй като проходът не беше изцяло асфалтиран и пригоден за туристически маршрут. Тогава най-високият проход с асфалтиран път в Румъния беше Трансфъгъръшан със своите 2042 метра надморска височина. Докато се движим по прохода, най-висока точка, която успяхме да видим от GPS-a, e 2070 метрa.
Точката от 2145 метра, докато я разберем и взехме, че я подминахме. На този проход най-високата точка се намира на лек завой и табелата е закачена на скалата край пътя. Почти няма място как да се спре. Така преминахме превала и започнахме леко да се спускахме.
Дотук този проход нещо не можа да ме впечатли с гледки, така както беше на Трансфъгъръшан. В повечето случаи гледките бяха маскирани от високите мантинели и го нямаше този хубав обзор над виещия се път.
Освен това, на местата, където има по-добри изгледи, почти няма как да се спре. Или трябва да отида в насрещното, или половината кола да остане на пътното платно, а дори понякога и двете в комбинация. На едно такова място, обаче, спрях и тук, може би, направихме най-красивите кадри на виещия се път.
Определено като минахме от северната страна на прохода, гледките се подобриха значително.
Започнахме да огладняваме. Поради естеството на пътя, се бяхме подготвили със залъгалки, в случай, че не ни се отвори парашута с друго. Чудехме се дали да не започнем атаката на солетите и там каквото има.
И както се чудим, пред нас започна една дълга колона от спрели автомобили край пътя. Веднага разбрахме, че тук става нещо и то най-вероятно това, за което си мислехме.
Бреeeй, минахме един, два завоя и няма една пролука, където да спрем. Подминахме и епицентъра, откъдето се извиваше един пушек... няма как да не спрем. Колоната от коли взе да свършва и така се наредихме в края на синджира и ние. Попаднахме на Стъна Щефану (Stâna Ștefanu). Е, на тия баири точно на такова място исках да ядем. Почаках доста на опашката, докато дойде ред да си купим нещо, ама това беше кефа.
За 20-те минути, които чаках на опашката, така се опуших, че по едно време щях да започна да ям себе си. Ядохме по един bulz и за гарнитура по една-две наденички и кисели краставички.
Bulz-а е традиционно трансилванско румънско ядене и представлява питка от качамак, изпечена на скара, в средата на която има сирене. При желания отгоре се полива с кисело мляко. Аз не съм по качамака, ама на такива места, като ядеш такива неща, хапката ти се услажда. Изпихме и по едни еликсир, който ни го сипаха в халби за бира и изглеждаше точно като бира. Но беше някакъв сироп. Със сити стомаси се търкулнахме надолу към колата. Преди да се качим, си направихме малко снимки на фона на борови дървета. Изглежда, пейзажа надолу вече се променя.
Така беше. Започнахме да слизаме надолу и след няколко фиби бяхме обградени от борови дървета.
Започнахме да се движим на надморска височина от около 1400 метра и общо взето зашеметяващите гледки от билото приключиха.
Така се озовахме в Обършия Лотрулуй (Obârşia Lotrului), където пътят се разклонява. Ние продължихме по DN67C. Другият път е с номерация DN7A и отива към язовира Видра (Lacul Vidra). DN7A „реже“ Карпатския планински масив хоризонтално и като цяло си го набелязах този път и може би някой ден ще минем по него. По нашия път имаше друг язовир с име Оаша (Oașa), който след известно време се появи.
След като завихме, пътя стана лош и не особено приятен за шофиране. На всичкото отгоре се движехме в дефиле и бяхме изцяло обградени от високи дървета, накацали по планинските хълмове и не се виждаше нищо интересно. По някое време в колата се разнесе остра миризма, идваща от задната седалка и трябваше да спрем някъде, за да видим какви ги е свършил малчугана. Горе-долу по това време стигнахме до още един язовир Тъу Бистра (Tău Bistra), където спряхме. Той не беше толкова голям като предния, но така и така спряхме, та се разходихме по язовирната стена.
След Шугаг (Şugag) пътя се оправи и направо стана перфектен.
Непосредствено преди Шугаг е разклона за Сълище по първоначалния маршрут на Трансалпина. Оставаха ни още около 25 км. до Себеш.
Имах много лоши спомени от предишното ми пътуване до Румъния от Себеш. В града имаше адското задръстване, което образуваше колона, която започваше няколко километра преди самия град. И въпреки, че вече имаше магистрала, която обхожда града, исках да избегна влизането в Себеш и затова бях задал на навигацията маршрут, който на 5 км. преди града ни отклонява през селото Съсчиори (Săsciori). По този начин щяхме да заобиколим града и да се включим след това на магистралата за Сибиу. Да, ама не се получиха нещата. Нещо бяха разкопали улиците и нямаше как да минем по начина, по който ни указваше навигацията и без много много да мисля, се върнахме на пътя и продължихме към Себеш. Минахме през града много бързо и се включихме на новата магистрала.
Ех, тази нова магистрала! Как само си личи, че е правена с еврофондове, точно като последните магистрали в България. Дори имам чувството, че тази магистрала е правена от същите ръце, машини и материали като тези в България. Откриването на различните лотове е започнало Декември 2013 година, а цялата отсечка между Себеш и Сибиу е в 100% експлоатация от Ноември 2015. Просто е срамота за 5 години и половина (даже не си мисля, че някои отсечки са на под 4 години) да е в такова състояние.
Некачествено първоначално асфалтово покритие, последващи кръпки с още по-лошо качество, обелени табели, паднали светлоотразители, тесни платна и още, и още... На такива магистрали най ме е страх да шофирам. Ще кажа и нещо положително - имат екстра, която не съм виждал по нашите магистрали. Става въпрос за тези стърчащите неща, чиято цел е да пречи на насрещното заслепяване и да може да се кара на дълги през нощта.
60-те километра между Себеш и Сибиу изминахме за малко над половин час.
Тъкмо като влезнахме в града и учудващо получихме международно обаждане. Оказа се, че от хотела нещо са се притеснили, че не идваме. Питаха ни кога се очаква да пристигнем. Казахме им, че идваме, на 5 минути сме от хотела. Това, което ни мина през главите се оказа вярно. Часа беше 18:30 и явно рецепцията не работи денонощно и хората искаха да си ходят. Казаха, че ще ни изчакат. В Сибиу си бяхме резервирали Gasthof Clara. Всъщност, gasthof (от немски) означава „странноприемница“ и това малко обяснява работното време на рецепцията. Настанихме се и веднага излязохме, отправяйки се към центъра да си намерим местенце да вечеряме. Разходките бяха за следващия ден. А докато си оставим багажа в стаята и се освежим, на рецепцията бяха спуснали кепенците и врътнали ключа.
Равносметката от този ден е, че успяхме да изплакнем стабилно очите с красиви гледки от Карпатите, но истината е, че като проход Трансфъгъръшан ми харесва повече от Трансалпина. Докато се движиш по Трансфъгъръшан, обзорът наоколо е по-добър дори, когато си в движение. Повече се вижда и начинът, по който шосето се вие по планинските склонове. При Трансалпина, мантинелите пречат много повече, а като че ли и теренът не е предразполагал пътят да прави такива чупки като при другия проход. Тук е и по-трудно да спреш на хубаво място веднага, за да може да се насладиш на гледката. Обикновено на местата, където има хубав обзор не може да спреш или трябва да спреш далече и след това да се катериш допълнително. Това нещо на Трансфъгъръшан става значително по-лесно. Всичко това ме кара да поставя прохода Трансфъгъръшан пред Трансалпина като изживяване.
Така изглежда на картата зашеметяващият маршрут, по който минахме - https://goo.gl/maps/gnVfKcEpSXjTDcRE6
Маршрут: Крайова - Трансалпина - Сибиу.
Общо километри: 310 км.
Няма коментари:
Публикуване на коментар