Пътешествие из Румъния - Заводът на Dacia край Миовени

 Здравейте, Приятели!

На 02.08 поставихме края на нашата екскурзия из Румъния. Този край белязахме с прибирането в България като по пътя минахме през град Миовени (Mioveni), в чиито покрайнини се намира гордостта на румънците - автомобилният завод за леки автомобили Dacia. Идеята за посещение на завода се роди в главата ми още по времето, когато си купихме Dacia-та, но обстоятелствата така се стекоха, че докато стигнем до там, сменихме колата. Dacia и Renault имат толкова много общи неща по между си, за които много хора дори не подозират, затова изобщо не се поколебахме да се „щракнем“ пред завода по начина, по който щяхме да го направим и с Dacia-та. В България се прибрахме през Русе, като окончателния финал направихме в Тутракан, където седяхме няколко дни на гости и чак след това се прибрахме в София. Предстоеше да напуснем хотела в Бран, но преди това закусихме в двора. За целта, изтичах да купя от лангошите, които ядохме по-рано, но този път пробвахме други комбинации. Освен „чисти“, лангошите се продават с различни плънки - сирене, кашкавал, шунка и общо взето за хора като нас, които си падат по тестените закуски, лангошите са доста вкусен вариант. Освобождаването на хотела протече мъчително. Наложи се да почакаме доста, докато собственичката се появи, за да може да платим. Накрая от чакане се поизнервихме и се опитахме да заговорим чистачката, която ходеше напред-назад, но тя знаеше само румънски и общо взето нито ние успяхме да ѝ обясним, нито тя можа да ни разбере болежката. След като успяхме да платим, потеглихме по път DN73 в посока Къмпулунг (Câmpulung).

Пътешествие из Румъния - Синая - перлата на Трансилвания

 Здравейте, Приятели!

С шестия ден от нашето пътешествие изпратихме Юли месец и поставихме началото на Август 2019. 01.08 беше последният пълен ден, в който щяхме да бъдем на територията на Румъния. Минахме през основата, сърцето, душата и какво ли не на Трансилвания, за да стигнем и до нейната перла. Така оприличавам аз следващата дестинация от пътешествието ни - Синая и двореца Пелеш. За разлика от замъка на Дракула, нямах нищо против повторното посещение на този в Синая, че даже бих и потретил. Преди да потеглим за Синая на дневен ред беше да закусим. Решихме да пробваме място, където предлагат закуски тип „английска“, „континентална“ и т.н. Харесахме си място и седнахме. А навън като за добро утро се изсипа един дъжд...Направо наводни за нула време. Започнахме да разглеждаме вариантите, които по описание не изглеждаха никак зле и звучаха обещаващо. Цените също не бяха зле, подобаващо високи. Викаме си, айде берекет да ни е и дъжд заваля...ще ни върви по вода. Уви, бяхме се пренавили в надеждата си да закусим така, както ни се искаше. За сметка на това за закуска изядохме, ако не се лъжа, четвъртия шамар, който ни сервира Бран. Не знам защо имахме някакви илюзии, че щом цените са високи, ще се нахраним добре. За да не се изхвърлим, поръчахме две закуски, различен тип. Скоро ни поднесоха две чинии с диаметър като за голяма пица. Моментът как си погледнахме чиниите и после един друг, може би, ще го помня вечно. В едната чиния, имаше три половинки(?!) чери домат, триъгълно парче сирене с хипотенуза 3 см., половин(?!) варено яйце и три мини кренвиршчета с дължина 3 см. В другата чиния имаше триъгълен тост от филийка за тостер, разрязана по диагонал, три резенчета домат, три маслини и половин сварено яйце (ето къде е другата половина на яйцето). Явно всичко се въртеше около сакралното число 3. Става ми смешно като се сетя колко нелепо изглеждаха чиниите, но шока беше толкова голям, че не се сетихме да снимаме. Накратко, сервираха ни две порции, с които би се нахранил един човек и то при условие, че е на строга диета. Камо ли да се нахраним двама души, че даже и бебе. Поръчахме допълнително една палачинка за малкия и просто бяхме във възторг, че не беше наполовина или на три хапки, а изглеждаше като нормална палачинка. За цялото това удоволствие платихме сума, за която обикновено вечеряме доста обилно - около 40 лв. Не знам как се казваше това заведение, но знам къде се намира и ако случайно някой ден отново се озова в Бран, ще минавам на отсрещния тротоар. Но на отсрещния тротоар пък се намира кафенето, в което седнахме предния ден, така че май ще трябва да прелитам. Искахме тази пародия да приключи по най-бързия начин, но навън продължаваше да вали като из ведро и се наложи да почакаме вътре, докато поне дъжда отслабне. Щом това се случи, заджапахме по локвите към колата и потеглихме към Синая.

Пътешествие из Румъния - Крайова

Здравейте, Приятели!

Генералният план за лятото на 2019 година включваше да отидем за първи път два пъти на море в годината - един път в Гърция и един път в Турция. Между двете морета пък, решихме да извадим от архивите и да изтупаме прахта от планът ни за разходка из Румъния, който бяхме направили, може би, през 2016 година. След първото море, което беше в Гърция в края на Юни и началото на Юли, започнахме с нетърпение да чакаме датата 27.07, за да сложим старта на пътуването ни из Румъния. То беше в продължение на 7 дни и 6 нощувки на общо три спирки по пътя. За мен това се очертаваше да бъде трето посещение в Румъния, а за половинката (и малкия) първо. През вече далечната 2012 Румъния беше част от комбинирано пътуване заедно с Унгария по време, на което имах възможността да посетя Сибиу и прохода Трансфагарашан, както и най-известните забележителности в Румъния, замъците в Бран и Синая. В Сибиу още тогава се бях зарекъл, че някой ден ще се върна, за да доразгледам това, което не успях тогава. Замъкът в Бран не ме беше впечатлил особено, но виж замъка Пелеш в Синая нямах нищо против да го посетя повторно. Всъщност, заради половинката и този път двата замъка бяха основната причина, за да тръгнем на това пътешествие. Освен това, аз исках да премина и през втория по-популярност високопланински проход в Румъния, който носи името Трансалпина. Това пък беше моята основна цел на това пътуване. Така щях да съм си изпълнил мечтата да премина с автомобил през два от най-красивите високопланински проходи, които на всичкото отгоре се намират много близо до нас. За да залепим двете парчета и да получим една красива  обща картина, по пътя минахме през още няколко интересни дестинации в Румъния. Някои бяха достатъчно известни, други не чак толкова, но заслужаващи вниманието ни. Това беше и първия „тест“, ако мога така да го нарека, през който малкия щеше да пътува по начина, по който обичаме да пътуваме. Не че имахме съмнения, но всичко мина така както си го представяхме. За да не се натоварваме прекалено, отсечките и местата за посещения бяха така разделени, че да не изминаваме повече от 300-350 км. на ден. А по време на тези километри да има достатъчно време за почивка и разходки. И така, първата дестинация от това пътешествие беше румънския град Крайова. Потеглихме малко след 8:30 в посока Петрохански проход. След 2 часа и малко път стигнахме в Монтана.