петък, 2 август 2019 г.

Пътешествие из Румъния - Заводът на Dacia край Миовени

 Здравейте, Приятели!



На 02.08 поставихме края на нашата екскурзия из Румъния. Този край белязахме с прибирането в България като по пътя минахме през град Миовени (Mioveni), в чиито покрайнини се намира гордостта на румънците - автомобилният завод за леки автомобили Dacia. Идеята за посещение на завода се роди в главата ми още по времето, когато си купихме Dacia-та, но обстоятелствата така се стекоха, че докато стигнем до там, сменихме колата. Dacia и Renault имат толкова много общи неща по между си, за които много хора дори не подозират, затова изобщо не се поколебахме да се „щракнем“ пред завода по начина, по който щяхме да го направим и с Dacia-та. В България се прибрахме през Русе, като окончателния финал направихме в Тутракан, където седяхме няколко дни на гости и чак след това се прибрахме в София. Предстоеше да напуснем хотела в Бран, но преди това закусихме в двора. За целта, изтичах да купя от лангошите, които ядохме по-рано, но този път пробвахме други комбинации. Освен „чисти“, лангошите се продават с различни плънки - сирене, кашкавал, шунка и общо взето за хора като нас, които си падат по тестените закуски, лангошите са доста вкусен вариант. Освобождаването на хотела протече мъчително. Наложи се да почакаме доста, докато собственичката се появи, за да може да платим. Накрая от чакане се поизнервихме и се опитахме да заговорим чистачката, която ходеше напред-назад, но тя знаеше само румънски и общо взето нито ние успяхме да ѝ обясним, нито тя можа да ни разбере болежката. След като успяхме да платим, потеглихме по път DN73 в посока Къмпулунг (Câmpulung).


Последните румънски леи, които ни останаха, решихме да инвестираме под формата на козунаци. Докато чаках за лангошите, успях да направя снимка на начина, по който се пекат козунаците.


Пътя Бран - Къмпулунг съм го минавал през 2012 година, но в обратна посока. От тогава съм запомнил, че тази отсечка е много живописна.



Все още не сме ходили в Алпите, но от снимките, които съм гледал, този участък предлага много идентични гледки.




Високите планини, зелените полянки, разпръснатите китни къщи, усуканите завои и всички останали детайли могат да те накарат да забравиш, че си в Румъния.



Единственото, което лека разваля удоволствието е, че асфалта доста се е развалил и не е толкова добър, колкото беше през 2012. Даже направо си беше лош и трябваше да съм много по-концентриран в избягването на дупки, отколкото да се наслаждавам на хоризонта пред мен. Естествено, спирките по пътя изобщо не липсваха.




Разстоянието между Бран и Къмпулунг е 55 км.



По завоите придвижването е бавно и някъде след около час и половина стигнахме в Къмпулунг. Той е от по-големите градове в района, с популация някъде около 32 000 жители, което е приблизително 3 пъти повече от Синая.


След Къмпулунг, продължихме движението си по път DN73. Следващите 40 км. бяха толкова скучни и безлични, колкото бяха интересни и впечатляващи предишните до Къмпулунг.


Прав, равен и широк път, който обичайно за Румъния е осеян с редица села. Облика на селата рязко се смени и стана като на тези в района на Крайова. Накратко, балканския облик рязко се завърна. Скоро пред нас се появи табелата, която ни отведе до последната спирка в рамките на тази екскурзия.


А съвсем скоро пред нас се появиха и сградите на завода на Дачия.


Общо взето нямах никаква представа какво точно ще правим тук. Бях потърсил предварително информация има ли конкретно място като музей, информационен център или нещо подобно, което да е достъпно за туристи като нас, но това, което успях да намеря като информация е, че на територията на завода няма нищо подобно. Накратко, нормални хора като нас, единствено можеха да минат покрай завода и най-много да се снимат пред някой надпис на Dacia, така както направихме и ние.


За целта спряхме на един от изходите на едно кръгово, който беше блокиран, така че да не пречим.



Поседяхме 10-15 минути, докато нахраним малкия и като цяло изживяването беше скучно, поне за нас. Единственото, което се случваше беше, че през 1-2 минути минаваше по един автовоз натоварен с чисто нови Дачии, на които малкия умираше от щастие, особено ако някой от шофьорите му свиркаше с клаксон, като го виждаше да се радва. Аз, честно, се изненадах, че за толкова малко време минаха толкова много автовози, които изнасят нови коли, ама явно произвеждат хората. Качихме се в колата и продължихме по пътя, от който идваха автовозите, за да пообиколим завода.



Всеизвестни факти са, че марката Dacia е основана през 1966 година и точно 33 години по-късно през 1999 година е придобита от френския автомобилен производител Renault след като се създава алианса с Nissan. Преди Dacia да попадне под шапката на Renault, компанията не може да се похвали с почти нищо впечатляващо. След 1999 година, обаче, политиката за развитие на марката, която е поставена от Renault, венчае Dacia с ежегодни успехи до ден днешен, налагайки в Европа (и не само) нов тренд с т.нар „бюджетен нов автомобил“. Благодарение на това, за много хора, за които придобиването на фабрично нов автомобил е било мираж, вече е станало осъществена мечта, макар с марка Dacia, като в това число приспадаме и ние. Още по-впечатляващото е, че на фона на непретенциозната история, подозрително ниската цена, непретенциозния си дизайн и оборудване, съвременните модели на Dacia, се оказаха много надеждни, непретенциозни и финансово изгодни продукти, особено що се касае съотношението цена-качество. Макар и със скромния си опит, аз мога да потвърдя това. За цялото време през, което съм притежавал и нов и употребяван автомобил, 3-те години, през които бях собственик на Dacia Logan II, бяха най-безгрижните ми моменти с липса на проблеми на тема „автомобили“.



Върнахме се от там, откъдето дойдохме и след няколко километра стигнахме в Питещ (Pitești). 


От там хванахме по магистралата А1 за Букурещ, която е с дължина малко над 100 км. Тази магистрала, всъщност е онази същата, по която се движихме преди няколко дни между Себеш и Сибиу. Интересен факт за отсечката Букурещ-Питещ е, че това е първата магистрална отсечка, построена в Румъния в периода между 1967 и 1972 година. Някога се очаква магистрала А1 да е с дължина 580 км. и да свързва Букурещ с унгарската граница след Арад, прекосявайки Карпатите. Именно тази част в Карпатите между Питещ и Сибиу все още не е построена, като очакванията са цялата магистрала да стане факт през 2025 година.


Движението ни по тази магистрала продължи да бъде все така скучно, както беше от Къмпулунг до сега. Прав и равен път, почти никакви завои. Асфалта беше хубав. Ключовото за този ден, беше да не преминаваме през Букурещ, че там колкото пъти съм минавал, независимо околовръстно ли или през центъра, трафика си е жесток. Затова се движихме по магистралата около 70 км., и при Вънъторий Мичи (Vânătorii Mici) се отклонихме и поехме по път DN61 в посока Гюргево и Дунав мост.


По този начин елегантно щяхме да пропуснем вълненията из Букурещкия трафик и да атакуваме Гюргево „от другата страна“. По този път се движихме около 80 км. до Гюргево, като някъде по средата пътят смени номерацията си на DN5B. И двете отсечки приспадат към второкласната пътна мрежа на Румъния и макар, че нямах големи очаквания, все пак очаквах пътят да е по-добър. Той обаче се оказа лош и като цяло драматичен. Лош асфалт, кръпки, дупки... Но, историята познава и много по-драматични пътища, по които сме минавали.


Все пак мисля, че спестихме между 30 и 60 минути, избягвайки Букурещ и ако нямам работа в големия град, пак бих минал по този път. Към 16 часа стигнахме в Гюргево и се запътихме към границата.


Цялата проверка се прави от българската страна, след като се премине по Дунав мост.


Старият мост над Дунав между Русе и Гюргево изглежда като детска играчка спрямо този между Видин и Калафат, но сравнението между двата моста е олицетворение на разликата между годините.


Проверките преминаха бързо. Заплатихме такса от 4 евро за преминаването по Дунав мост и официално стъпихме на родна територия, поставяйки точката на това наше пътешествие. Както бях споменал в началото на тази последна част, вместо за София, завихме в обратна посока към Тутракан, където прекарахме съботата и неделята преди да се приберем в София. 

    Маршрута, по който минахме през последният ден изглежда по следния начин - https://goo.gl/maps/1QCQoD7QzuvanV59A


Маршрут: Bran - Mioveni - Русе - Тутракан
Общо километри:  330 км.

    Равносметката от това пътешествие е, че успяхме да осъществим целия си план на 100%, въпреки леките пречки като лошо време на моменти, малко повече загубено време в задръствания по пътищата около Брашов и излишно чакане по заведенията, което ни се искаше да оползотворим  под формата на по-дълга разходка в Брашов. И с това си ходене се убедих, че интересните места като природа и обекти в Румъния са преди всичко в Карпатите и териториите на север от тях. Определено най-лошо впечатление ни направи обслужването, особено по по-известните места. В това отношение, ако трябва да направя една мини класация на всичките съседни страни на България, поставям Румъния на последно място заедно с България. България и Румъния има много да учат от Гърция и най-вече от Турция, как се взимат пари от туристи (клиенти) и те да си тръгват доволни и с усмивка. Точно това малко ни дърпа юздите и ще изчакаме да спре „да ни държи влага“, докато се запътим отново към Румъния. Иначе, голяма част от нещата са в повече спрямо България - малко по-висок стандарт, по-голяма територия, повече хора, по-голяма цигания, повече пътища, повече дупки, повече коли, повече задръствания, повече места за посещение, по-развита икономика, повече най-бедни хора, повече най-богати хора, по-скъпи заведения и т.н, и т.н... За финал една красива снимка от брега на Дунав в Тутракан.


Статистиката от цялото пътуване показва, че сме изхарчили приблизително 1400 лв. Разбити, тези разходи изглеждат по следния начин:

- 6 нощувки - 568 лв.
- Бензин - 275 лв.
- Пътни такси и паркинги - 40 лв.
- Храна и други разходи - 520 лв.

Целия маршрут изглежда по следния начин:


Общо километри: 1850 км.
Среден разход:  6,5 л/100 км.
Средна скорост: 50,3 км/ч.
Общо литри бензин: 120,4 л.

3 коментара:

  1. Много интересно пътуване,благодаря за споделеното@

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно поднесен разказ, прочетох 6те части с голямо удоволствие, благодаря за подробната информация от това пътуване.

    ОтговорИзтриване