Здравейте, Приятели!
С шестия ден от нашето пътешествие изпратихме Юли месец и поставихме началото на Август 2019. 01.08 беше последният пълен ден, в който щяхме да бъдем на територията на Румъния. Минахме през основата, сърцето, душата и какво ли не на Трансилвания, за да стигнем и до нейната перла. Така оприличавам аз следващата дестинация от пътешествието ни - Синая и двореца Пелеш. За разлика от замъка на Дракула, нямах нищо против повторното посещение на този в Синая, че даже бих и потретил. Преди да потеглим за Синая на дневен ред беше да закусим. Решихме да пробваме място, където предлагат закуски тип „английска“, „континентална“ и т.н. Харесахме си място и седнахме. А навън като за добро утро се изсипа един дъжд...Направо наводни за нула време. Започнахме да разглеждаме вариантите, които по описание не изглеждаха никак зле и звучаха обещаващо. Цените също не бяха зле, подобаващо високи. Викаме си, айде берекет да ни е и дъжд заваля...ще ни върви по вода. Уви, бяхме се пренавили в надеждата си да закусим така, както ни се искаше. За сметка на това за закуска изядохме, ако не се лъжа, четвъртия шамар, който ни сервира Бран. Не знам защо имахме някакви илюзии, че щом цените са високи, ще се нахраним добре. За да не се изхвърлим, поръчахме две закуски, различен тип. Скоро ни поднесоха две чинии с диаметър като за голяма пица. Моментът как си погледнахме чиниите и после един друг, може би, ще го помня вечно. В едната чиния, имаше три половинки(?!) чери домат, триъгълно парче сирене с хипотенуза 3 см., половин(?!) варено яйце и три мини кренвиршчета с дължина 3 см. В другата чиния имаше триъгълен тост от филийка за тостер, разрязана по диагонал, три резенчета домат, три маслини и половин сварено яйце (ето къде е другата половина на яйцето). Явно всичко се въртеше около сакралното число 3. Става ми смешно като се сетя колко нелепо изглеждаха чиниите, но шока беше толкова голям, че не се сетихме да снимаме. Накратко, сервираха ни две порции, с които би се нахранил един човек и то при условие, че е на строга диета. Камо ли да се нахраним двама души, че даже и бебе. Поръчахме допълнително една палачинка за малкия и просто бяхме във възторг, че не беше наполовина или на три хапки, а изглеждаше като нормална палачинка. За цялото това удоволствие платихме сума, за която обикновено вечеряме доста обилно - около 40 лв. Не знам как се казваше това заведение, но знам къде се намира и ако случайно някой ден отново се озова в Бран, ще минавам на отсрещния тротоар. Но на отсрещния тротоар пък се намира кафенето, в което седнахме предния ден, така че май ще трябва да прелитам. Искахме тази пародия да приключи по най-бързия начин, но навън продължаваше да вали като из ведро и се наложи да почакаме вътре, докато поне дъжда отслабне. Щом това се случи, заджапахме по локвите към колата и потеглихме към Синая.
Не мога да повярвам колко се разминаха впечатленията ми за Бран спрямо предишното ми посещение. За мен селото Бран се е превърнало в туристически капан, където гледат да ти вземат парите, без да те накарат да почувстваш поне малко удовлетвореност. Всичките представители на местния туризъм, до които имахме досег, действаха на принципа „не ми дреме, защото тоя ще мине и ще дойде следващия балък“. А като се замисля положението не беше кой знае колко различно и по останалите места, просто Бран е на върха.
Предстояха ни около 50 км. до Синая. Дъждът продължаваше да си вали и нямаше изгледи времето скоро да се оправи. Първия участък от пътя до Ръшнов го финтирахме по познатия начин, а по останалата част от пътя по DN73A и DN1 бях минавал, като през 2019 година пътят се е влошил доста, спрямо перфектния път през 2012 година. Определени участъци бяха прясно преасфалтирани и дори нямаха още маркировка, но като цяло пътят беше лош. По-лошо стана, когато отсечката по DN73A свърши и стигнахме до разклона с DN1, който свързва Брашов и Синая.
През 2012 година малко преди Синая нещата се бяха закучили и имаше задръстване. Сега много преди Синая нещата пак се закучиха и направихме грандиозно придвижване до Синая. Разстоянието от 18 км. изминахме за 1 час и 20 минути. Ако това беше в час пик в София, щях да го приема като доста добро постижение, но всъщност се намирахме на главния извънградски път, свързващ Брашов и Букурещ.
Drum bun ама друг път! Обещал съм си трети път да не минавам по тази отсечка, докато румънците не предприемат някакви грандиозни мерки. Понеже се виждаше, че на места се прави ремонт по пътя, си мислехме, че има светофари, които забавят трафика. Да, обаче, по пътя нямаше нито един светофар. Задръстването ставаше от това, че пътят не е в състояние да поеме огромния трафик, който се забавя допълнително от пешеходните пътеки и върволицата от хора из населените места в района.
Малко след 13:00 часа успяхме да се дотътрим до Синая. Направих опит да отида на същото място, където бях спрял предния път, но още като завих ме отрязаха, че няма места.
Такива неща не могат да ни уплашат, защото обикновено налице е най-малко план Б. За да стигнем до паркинга „от другата страна“ трябваше да се отправим към центъра на Синая.
Синая много ми харесва. Комбинацията от природа, архитектура и дребните детайли в инфраструктурата на града, като маркировка, знаци, декорации под формата на цветя и още куп детайли ме привличат в този малък град. Някак си не се усеща ориенталско-балканското излъчване, като то по-скоро се доближава до излъчването на едно малко австрийско населено място в Алпите.
Докато се придвижваме из града и катерим поредния баир, за да стигнем до целта, дъжда почти спря.
Направо като по поръчка, щом спряхме колата на паркинга и докато се приготвим с кенгуруто, изгря едно слънце за чудо и приказ. За да няма сърдити по време на разходката в двореца, за всеки случай нахранихме малкия, че и без това нали закуската беше...
Паркинга струва 15 леи (6 лв.) за цял ден и се намира на улица Strada Săniușului. Това място е по-близо до двореца и ходенето е много по-малко, спрямо мястото, на което бях спрял предния път. По пътя към Пелеш минахме покрай няколко хотела и по-малкия дворец Пелишор.
Скоро пред нас се изправи невероятния архитектурен шедьовър - двореца Пелеш.
През 2012 година в двореца се влизаше с екскурзовод на групи, като съществуваха три типа билети - за партер, за партер + 1 етаж и т.нар. цял тур, който включва пратера и два етажа. Аз бях посетил целия тур със студентско намаление за 17.5 леи при редовна цена на билета 70 леи. През 2019 година влизането в двореца отново беше с екскурзовод на групи, като разликата беше в билетите и тяхната цена. Вече има само два билета (изключвам намалените) - за партер 30 леи и за партер + 1 етаж 60 леи. Не знам поради каква причина, но втория етаж от двореца не можеше да се посети. Наредихме се на касата за билети и още преди да ни дойде реда мярнахме надпис, че плащането се осъществява само в брой. Това за нас се оказа проблем, тъй като леите, които бяхме обменили в София преди да тръгнем, не ни стигаха. Честно казано, останахме силно изненадани, че на туристически обект от такъв калибър не може да се извършва картово плащане. На стратегическо място между двата двореца има банкомат, от който на бегом отидох да изтегля пари, за да не пропуснем следващия час за влизане. В крайна сметка си купихме два билета за по 60 леи ( около 24.50 лв.) и зачакахме да ни пуснат вътре с английски екскурзовод. За бебето не се заплаща нищо. За снимане с фотоапарат се заплащат допълнително 35 леи и доста се почудих дали този път да не платя, за да може да направим снимки, но в последствие се отказах. Като се движиш с екскурзовод не трябва да изоставаш, а хората от групата все се пречкат, а за да се направят хубави снимки си трябва време. Времето на обиколката е редуцирана на 1 час и ми се стори малко по-претупана спрямо предния път. Тогава за трите етажа обиколката беше 2 часа. Каквото и да кажа за двореца Пелеш ще бъде малко. За мен това е една от топ дестинациите около България, която трябва да се посети.
След като ни свърши обиколката в двореца се разходихме и около двореца. Естествено, не пропуснахме да се снимаме. Интересни факти за двореца са, че той има 170 стаи и 30 бани. Някои от стаите са декорирани и обзаведени в типичен стил, например Румънски, Турски, Френски и т.н. като в зависимост каква е националността на важните гости, те са били настанявани в съответната стая. Друга част от стаите са под формата на библиотеки, оръжейни, кабинети, галерии и други.
Въпреки, че имахме време, половинката реши, че не иска да влиза в малкия дворец Пелишор. Разходихме се по улицата, която е успоредна на двореца и от нея има челен изглед към него, за да се снимаме и да направим снимки на този шедьовър.
Просто уникално! Не знам колко време е необходимо на човек, за да може, заставайки пред него, да открие и разгледа всеки един детайл.
Паркингът, на който бяхме паркирали колата, почти се беше изпразнил. Остатъка от следобеда, отредихме за разходка из Синая. През 2012 година не разполагах с време за разходка из града, затова сега това беше поправено. Качихме се в колата и се отправихме към центъра.
Бях си набелязал паркинг, който се падаше от лявата ни страна на движение, но се оказа, че платната на улицата са разделени с ограничители и не може да се прави ляв завой.
Напред по пътя имаше кръгово кръстовище, откъдето се завъртяхме обратно и успяхме да стигнем до паркинга. Още по-хубаво беше, че имаше и място за нас. Не си спомням колко заплатихме, но знам че цената беше на час и не се отличаваше от това, което плащахме за почасово паркиране в Румъния. Паркингът беше на фона на красива сграда.
С население от около 10 000 жители, Синая е малко градче от калибъра на Банско и общо взето ролята му е подобна. Градът е популярна ски дестинация през зимния сезон. Естествено, през останалото време туристите съвсем не липсват, даже напротив. Забележителности като замъците, манастира Синая, на който е кръстен града, както и красивата природа на планината Бучеджи (Bucegi) привличат туристите целогодишно. Синая няма типичен център с обособена пешеходна зона.
По централната улица се движат автомобили, а мястото за пешеходна разходка е парка, който носи името Димитри Гича (Parcul Dimitrie Ghica).
За градския парк може да се каже, че е добре поддържан и спретнат нормален парк, който по-скоро има малки размери. По-специфичното е, че на територията му има 2-3 луксозни хотела, които имат впечатляващи сгради. Единият от тях е хотел Палас (или може би Двореца), чиято сграда датира от 1911 година.
В парка има фонтан, който не работеше, а пред него беше другия луксозен хотел.
Времето беше започнало пак да се мръщи, докато се разхождахме из градинката. Даже по едно време започне да капе, но интензитета даже не беше за чадър.
Топ атракцията в парка на Синая е казиното Синая.
Казиното е построено по модела на легендарното казино в Монте Карло през 1913 година. Дори основния акционер е бил същият като този на казиното в Монте Карло. В наши дни казиното е превърнато в международен конгресен център.
В казиното се организират туристически турове на всеки час в диапазона от 10:30 до 16:30 и може би ако бяхме в този интервал, щяхме да се включим в един такъв тур, за да разгледаме тази впечатляваща сграда и от вътре. Но часът ставаше 18:00 и отдавна бяхме пропуснали часовете за посещение. След като приключихме разходката из парка, седнахме да вечеряме преди да се приберем в Бран за последната ни нощувка. Избрахме си crama Rina, която се намира в сградата на голям хотел, който носи същото име. Както очаквахме, озовахме се в типична битова румънска обстановка.
Кръчмата беше декорирана много добре и за щастие храната и всичко в нея се оказа също толкова добре.
Между другото, бурканите с туршия, връзките с чесън и другите украшение бяха изкуствени. Трябваше да ги огледаме от близо, за да разберем, че са изкуствени. Хапнахме храна, която беше в категорията „Традиционни румънски ястия“ и останахме доволни. Последните 2-3 дни, не бяхме попадали на толкова добро място, а и като цяло тази кръчма беше едно от най-добрите места за хранене, които посетихме в Румъния.
Докато сме вечеряли се оказа, че все пак навън е преваляло. Този ден времето направо беше в страхотен синхрон с нас. Когато бяхме на затворено валеше, а когато трябваше да сме навън - грееше слънце или поне не валеше. Близо да паркинга имаше един търговски център, в чиито приземен етаж имаше голям супермаркет. Влезнахме да разгледаме какво има и си купихме няколко неща за България, които ни привлякоха вниманието. Общо взето, бе трудно да откриеш нещо по-различно в асортимента на супермаркета, в сравнение с този в един български супермаркет тип Фантастико, Кауфланд и подобни. Така свърши разходката ни през този ден и потеглихме към Бран.
Движението ни по обратния път премина много по-спокойно и изобщо не се наложи да висим в задръствания.
Малко преди 21 часа пристигнахме в Бран.
За деня преминахме по следния маршрут: https://goo.gl/maps/mo5pPJnxrf8tfVvo8
Няма коментари:
Публикуване на коментар