Ден на замъците - Бран и Синая

Здравейте, Приятели!

Последният ден от екскурзията 03.08 прекарах в разглеждане на кралските дворци в Румъния. Първо разгледах замъка в Бран, а след това се придвижих до Синая, където разгледах двореца Пелеш и двореца Пелишор. След обилна закуска и разговор с домакинята на хотела си стегнах багажа и го оставих в стаята, докато разгледам първия замък от програмата. Замъка в Бран е достатъчно известно туристическо място в Румъния, да не кажа най-известното, затова няма да се спирам на фактите около него. Природата в района е уникална по рода си. Навсякъде е много зелено, а румънците определено знаят как се прави туризъм. Замъка го виждах от хотела, но за да намеря пътя към него малко се огледах, че даже и като си купувах вода попитах за по-сигурно. Навсякъде магазинчетата и сергиите бяха отворили и вече навсякъде имаше тълпи от хора. Определено не препоръчвам замъка да се посети рано сутринта, когато тъкмо е отворил, защото навалицата е голяма и това в известна степен помрачи впечатленията ми от замъка, защото не можах да разгледам на спокойствие. Непрекъснато имаше хора, с които да се бутам и да се надлъгвам кой да се снима първи. Движението из замъка не беше регулирано - купуваш си билет и влизаш и гледаш. Това, че вътре замъка се пръска по шевовете никой не го следеше и не му пукаше. А самото придвижване из стаите и коридорите беше едно бавно, с изчаквания и много ми приличаше на задръстванията, през които минах с колата. За всичкото това неудобство си имах вина и аз, защото просто нямах време, за да изчакам този първоначален прилив от хора, който се беше струпал сутринта.

Наредих се на касата и зачаках да ни дойде реда, за да си купим билети. Тук за първи път ми

искаха документи за идентифициране, 

че съм студент. И понеже аз вече нямам валиден документ си платих 25 леи за вход. Иначе студентския вход е 10 леи.

До замъка се стига по една пътека с лек наклон. На територията на целия замък, както и вътре, може да се снима свободно без допълнително заплащане. За видеокамерите не помня как стоеше въпроса. На външен вид замъка не изглежда кой знае какво. Интересното, е, че е построен като продължение на скалата, на която се намира.

Вътре има различни стаи, през които минавахме в колона и нямаше кой знае колко място да се оглеждаш и да четеш какво пише по информационните табели. Много суматоха създаваха и различните групи, които все ги беше страх да не се изгубят и постоянно се търсеха.

Обзавеждането вътре не е много богато, но се срещат мебели с много интересен дизайн. От прозорците на замъка се открива гледка към планината и околностите.

С големи усилия и слонско търпение се възползвах от всяко, освободило се за част от минутата пространство, за да направя някоя друга снимка за спомен.

В сърцето на замъка има нещо като градинка с кладенец. Там имаше и магазинчета за сувенири.

След обиколката, от която останах със смесени чувства се върнах обратно в хотела, за да се сбогувам с домакинята и да си взема багажа и колата. Написах послание в книгата за гости 

и се отправих към Синая.

Други интересни места за посещение в района, които са много близко са градовете Рашнов и Брашов. За тях, обаче, аз не бях заделил време и затова ги заобиколих елегантно, оставяйки ги за друг път. Разстоянието от Бран до Синая е около 50 километра. Наслаждавах се на природата и бях забравил напълно, че по пътя може да има задръстване, когато стигнах до едно населено място точно преди Синая и спрях отново.

Положението напред никак не изглеждаше добре. Усещането беше много кофти, още повече, че чаках вече всеки момент да стигна в Синая. В това задръстване също прекарах достатъчно време - близо час. Този път имаше основателна причина, която не беше особено добра. Напред в града имаше катастрофа. Когато дойде моя ред да мина от там, колите вече бяха издърпани от пътя.

Тъй като колите бяха преместени, не можах да си представя как точно са се ударили. Беше странно, че бяха доста смачкани, а си бяха в населеното място и там непрекъснато пресичаха хора по пешеходните пътеки и пътя. В обратна посока задръстването като чели беше още по-голямо, а аз след малко стигнах в Синая.

Двореца Пелеш се намира малко в страни от населената част. За него се отбива от главния път, като има табела. Веднага като се завие има будка с човек, които ми взе 10 леи за паркинг и ми каза да продължа напред и във втората отбивка вляво да спра. Така и сторих. Там, където спрях, имаше и голям хотел. Нагоре към замъка продължих пеша, защото имаше забрана за автомобилите. Само да вметна, че не е задължително да се плаща за паркинг, ако намерите място някъде наоколо.

Вървях около 5-10 минути бавно нагоре и скоро пред мен се откри величествена гледка.

От цялата ми екскурзия включително и Унгария, това беше мястото, 

което ми хареса и впечатли най-много. 

Този дворец надмина всичко, което бях видял в Унгария. Нито Унгарския парламент, нито която и да е била друга гигантска сграда, която посетих не ми хареса толкова, колкото този дворец. И отвън и от вътре двореца беше просто уникален. Природата наоколо го допълваше напълно.

Около двореца може да се разглежда свободно. За разглеждане от вътре се заплаща, като цените на билетите бяха според това каква част се посещава. Разделен е на три части, а самата обиколка вътре става на групи с екскурзовод. За обикаляне на целия дворец пишеше, че отнема 2 часа, затова след дълги колебания кой точно билет да избера, накрая реших да взема да обиколя целия дворец. Така и така ще влизам поне да знам, че съм го разгледал целия. Купих си студентски билети за целия дворец на стойност 17,5 леи. Нормалният билет е 70 леи на човек. За другите два варианта на обикаляне не помня цените, но в Интернет ги има. Зачакахме да се събере групичка и след около 15 минути ни извикаха вътре и започна нашата обиколка с екскурзовод на английски. На влизане си обухме и специални платнени калцуни. Последваха 2 страхотни часа, през които обиколих двореца и видях разкоша, в които са живели едно време румънските крале. Повечето неща са оригиналните. Навсякъде екскурзоводката даваше изчерпателна информация кое от какво е направено и дали е истинското или е реплика. За снимане вътре се доплаща допълнително, като цената е според това дали си с фотоапарат или камера. След като се обиколи първата част, хората, които са заплатили само за нея биват изпратени, а после за втората част е по същия начин. Няма вариант, докато си вътре да доплатиш и да продължиш обиколката си. Затова преди да влезнете хубаво преценете дали няма да съжалявате после ако искате да доплатите, защото имаше такива хора. Според мен двореца трябва да се обиколи целия, въпреки че цената от около 30-35 лева на човек не е никак малка, особено ако сте с цялото семейство. Но за децата също има намаление. Тези пари си заслужават, като сравниш цената на Археологическия музей в София. Там за 10 лева общо взето не виждаш нищо, докато като си в двореца все едно си в приказка.

Там разбрах, че съвсем близо, има още един дворец - Пелишор, които е бил построен за последния крал на Румъния. Посетих и него, за цена от 5 леи на човек, но интереса към него бе по-слаб и се наложи да влезна с румънски екскурзовод, защото нямаше как да чакам да се събира английска група. Но ми дадоха един лист на английски, на който четох кое какво и как е. Обиколката беше обявена 45 минути, но за около 30 минути свърши. И тук снимането се доплаща допълнително. Беше хубаво вътре, но не като в Пелеш.

Срещу двореца имаше още една постройка, която не разбрах за какво е, но си я снимах. Може би къща за прислугата?

Така свърши обиколката ми из румънските дворци. Спуснах се в града Синая, където също имаше няколко забележителности за разглеждане, но на мен времето ми стигна до толкова, колкото да изям един румънски дюнер набързо. Дюнерите се оказаха голяма далавера - голям дюнер с кутийка Кока-Кола от 330мл за 6 леи. Направих и 2-3 снимки, докато ядем.

Потеглих към България. Следващата спирка вече щеше да е Русе. Посоката на движение беше Плойещи. GPS-a ми показваше да мина по стария път, но аз бях видял в google, че от Плойещи до Букурещ има магистрала. Затова много се оглеждах по пътя. В крайна сметка се стига до място Букурещ - направо, Букурещ - наляво, само че по магистрала. И така, бях на магистрала, която още не беше напълно завършена - нямаше детелини за вход/изход.

А на тази магистрала даже унгарците могат да завидят. Разстоянието от около 70 километра до Букурещ взех неусетно. Реших да мина по околовръстното на Букурещ, което много прилича на Софийското от южната страна (без новата част). Бавно се придвижвахме, като на места околовръстното го пресичаха пътища с предимство и се образуваха пак колони.

Но вече с достатъчно опит в задръстванията и въоръжен с търпение, се изнизах сравнително бързо и излязох на пътя Букурещ - Гюргево и на последните 60 километра от Румъния. А оптичните мрежи в Букурещ направо разбиват :)))

Пътя до Русе не е магистрала, но е с по две ленти за движение в посока и отново перфектен.

След по-малко от час бях на Дунав мост, където заплатих такса за преминаване на стойност 6 евро. 

Минах бързо, без да ми правят проверки. Озовах се на Дунав мост.

На фона на всички позитивни думи, които споменах за румънските пътища, останах силно изненадани от кофти поддръжката на моста от румънската страна. Просто разликата беше учудваща - от румънска страна нагънат асфалт, а от българската страна нямаше кьорава пукнатина. Минах и през българската граница, на която българските митничари ми зададоха култовия си въпрос "Откъде идвате?", на който едвам се въздържах да не кажа " От Гърция идвам". Както и да е спестих си го и бързо се изнизах от там.

Бях си, така да се каже, у дома. 

Хем ми олекна, хем ми беше тъпо, че всичко свърши и ще трябва да се прибирам вкъщи. Отбихм се в ЕКО-то на Липник да заредя и да си взема последните точки, за да си купя раницата на Good Year :))) Абе за 17 лв сигурно има по-хубави раници, ама аз нямам никаква и взех тази. В Русе си бях запазили хотел, в който и друг път съм оставал - хотел Извора. Само нощувка в двойна стая с диванче и масичка в стаята за 44 лв. Оставих си нещата към 21 и нещо и веднага отидох да се срещна с няколко познати.

Да кажа  няколко думи и за впечатленията си от Румъния, въпреки че са много общи, тъй като бях малко време там, а и повечето време ми мина в задръствания. Та, в Румъния като цяло ми хареса. Има доста от негативните неща, които се срещат и в България. Но има и много неща, които се срещат в другите европейски страни и ги няма в България. Ако трябва да бъда по-конкретен нещото, което най ми направи положително впечатление, е, че румънците знаят по-добре от нас как се прави туризъм. Знаят обаче и как да мързелуват като българите и да печелят лесни пари от мошеничество, далавери и просия. В Румъния минималната работна заплата е по-висока от тази в България, както и пенсиите (предполагам), което позволява на голяма част от Румънците да идват на почивки в България, а и да пътуват из стараната си. Това също им позволява да мислят малко повече като европейци и да си купуват повече нови коли, било то Дачия или Шкода, вместо да се возят в употребявани коли от високи класове. Не, че няма и такива, но да кажем, че нещата са 50:50, докато тук не е така. Горивата също са по-евтини с 10-15 стотинки. Румънците притежават и грандоманското качество като българите. Големи къщи, в които може да живеят 2-3 поколения едновременно, които се строят най-малко 10 години и започват да се рушат, докато още се строят, защото парите не стигат и за строеж и за поддръжка. В Унгария това правеше голямо впечатление - къщите бяха еднофамилни и много спретнати, а колите, паркирани отпред, скромни и според нуждите. Не, че унгарците са по-бедни. Напротив! Манталитета на хората е същия като на българите - всякакви сачми има :)). Природата също е много красива. Не, че това е прецедент, но докато чаках да влезна в замъка Пелеш, си говорих с едни американци, които ми казаха, че миналата година са били на екскурзия в България, Пампорово и Родопите, и без да ме обиждат казаха, че в Румъния повече им харесва. Казаха следното "The only good thing of Bulgaria is, that everything is very cheap. Оtherwise Romania is much better". За пътищата казах доста, изводите всеки сам да си ги прави като попътува малко из Румъния. Аз съм  със смесени чувства - от една страна хубави пътища с малки изключения, от друга, липсата на повече магистрали и инфраструктура, предизвиква много натоварено движение. Затова подкрепям всички коментари, че Румъния не е за препоръчване за транзитно преминаване. Ако отивате на екскурзия и туризъм, просто предвидете повече време и се заредете с търпение.

Данните от последния ден, както и маршрута, по който минах.

Маршрут: Бран - Синая - Плойещи - Букурещ - Русе
Общо километри: 279 км.

Среден разход: 5,77 л/100 км.

Средна скорост: 47 км/ч

Общо литри бензин: 16,1 л.


Вижте по-голяма карта

<<<За кратко из Сибиу и към прохода Трансфагарашан (Ден седми)

Свищов - родния град на Щастливецът (Ден девети) >>>