Пътешествие из Румъния - Заводът на Dacia край Миовени

 Здравейте, Приятели!

На 02.08 поставихме края на нашата екскурзия из Румъния. Този край белязахме с прибирането в България като по пътя минахме през град Миовени (Mioveni), в чиито покрайнини се намира гордостта на румънците - автомобилният завод за леки автомобили Dacia. Идеята за посещение на завода се роди в главата ми още по времето, когато си купихме Dacia-та, но обстоятелствата така се стекоха, че докато стигнем до там, сменихме колата. Dacia и Renault имат толкова много общи неща по между си, за които много хора дори не подозират, затова изобщо не се поколебахме да се „щракнем“ пред завода по начина, по който щяхме да го направим и с Dacia-та. В България се прибрахме през Русе, като окончателния финал направихме в Тутракан, където седяхме няколко дни на гости и чак след това се прибрахме в София. Предстоеше да напуснем хотела в Бран, но преди това закусихме в двора. За целта, изтичах да купя от лангошите, които ядохме по-рано, но този път пробвахме други комбинации. Освен „чисти“, лангошите се продават с различни плънки - сирене, кашкавал, шунка и общо взето за хора като нас, които си падат по тестените закуски, лангошите са доста вкусен вариант. Освобождаването на хотела протече мъчително. Наложи се да почакаме доста, докато собственичката се появи, за да може да платим. Накрая от чакане се поизнервихме и се опитахме да заговорим чистачката, която ходеше напред-назад, но тя знаеше само румънски и общо взето нито ние успяхме да ѝ обясним, нито тя можа да ни разбере болежката. След като успяхме да платим, потеглихме по път DN73 в посока Къмпулунг (Câmpulung).

Пътешествие из Румъния - Синая - перлата на Трансилвания

 Здравейте, Приятели!

С шестия ден от нашето пътешествие изпратихме Юли месец и поставихме началото на Август 2019. 01.08 беше последният пълен ден, в който щяхме да бъдем на територията на Румъния. Минахме през основата, сърцето, душата и какво ли не на Трансилвания, за да стигнем и до нейната перла. Така оприличавам аз следващата дестинация от пътешествието ни - Синая и двореца Пелеш. За разлика от замъка на Дракула, нямах нищо против повторното посещение на този в Синая, че даже бих и потретил. Преди да потеглим за Синая на дневен ред беше да закусим. Решихме да пробваме място, където предлагат закуски тип „английска“, „континентална“ и т.н. Харесахме си място и седнахме. А навън като за добро утро се изсипа един дъжд...Направо наводни за нула време. Започнахме да разглеждаме вариантите, които по описание не изглеждаха никак зле и звучаха обещаващо. Цените също не бяха зле, подобаващо високи. Викаме си, айде берекет да ни е и дъжд заваля...ще ни върви по вода. Уви, бяхме се пренавили в надеждата си да закусим така, както ни се искаше. За сметка на това за закуска изядохме, ако не се лъжа, четвъртия шамар, който ни сервира Бран. Не знам защо имахме някакви илюзии, че щом цените са високи, ще се нахраним добре. За да не се изхвърлим, поръчахме две закуски, различен тип. Скоро ни поднесоха две чинии с диаметър като за голяма пица. Моментът как си погледнахме чиниите и после един друг, може би, ще го помня вечно. В едната чиния, имаше три половинки(?!) чери домат, триъгълно парче сирене с хипотенуза 3 см., половин(?!) варено яйце и три мини кренвиршчета с дължина 3 см. В другата чиния имаше триъгълен тост от филийка за тостер, разрязана по диагонал, три резенчета домат, три маслини и половин сварено яйце (ето къде е другата половина на яйцето). Явно всичко се въртеше около сакралното число 3. Става ми смешно като се сетя колко нелепо изглеждаха чиниите, но шока беше толкова голям, че не се сетихме да снимаме. Накратко, сервираха ни две порции, с които би се нахранил един човек и то при условие, че е на строга диета. Камо ли да се нахраним двама души, че даже и бебе. Поръчахме допълнително една палачинка за малкия и просто бяхме във възторг, че не беше наполовина или на три хапки, а изглеждаше като нормална палачинка. За цялото това удоволствие платихме сума, за която обикновено вечеряме доста обилно - около 40 лв. Не знам как се казваше това заведение, но знам къде се намира и ако случайно някой ден отново се озова в Бран, ще минавам на отсрещния тротоар. Но на отсрещния тротоар пък се намира кафенето, в което седнахме предния ден, така че май ще трябва да прелитам. Искахме тази пародия да приключи по най-бързия начин, но навън продължаваше да вали като из ведро и се наложи да почакаме вътре, докато поне дъжда отслабне. Щом това се случи, заджапахме по локвите към колата и потеглихме към Синая.