четвъртък, 20 ноември 2014 г.

Из Родопите - Златоград и Ксанти

Здравейте, Приятели!


Последната екскурзия за 2014 година, с която закрихме сезона, е почивката, която си направихме в Златоград и гръцкия град Xanthi. Това стана в периода 20-22.11, като основната цел беше Златоград. Тъй като Златоград е буквално на границата с Гърция, а не бяхме ходили никога досега там, решихме да отскочим до най-близкия голям град след КПП-то. И двете вечери спахме в Етнографския Ареален Комплекс в Златоград и по-точно в СПА Комплекс Александър. Случихме много приятно време за сезона, което допринеса за приятното изкарване, което по традиция започна за пореден път по автомагистрала "Тракия".


четвъртък, 25 септември 2014 г.

Чудесата на Анатолия - Завръщането

Здравейте, Приятели!


Всяко нещо си има своя край, а края на нашият престой в Кападокия настъпи на 25.09 сутринта. Пред нас чакаха почти 900 километра до временната ни спирка в Чорлу, по път за София. В тези километри е включено и главозамайващото прекосяване на Истанбул от единия до другия край на мегаполиса. За да не ни е скучно по пътя, бяхме решили малко да променим маршрута навръщане и да минем покрай второто по големина езеро в Турция. Преди всичко, обаче, все още не бяхме направили едно от нещата, които си бяхме поставили за цел преди да дойдем в Кападокия. Да гледаш изгрева на слънцето на фона излитащите балони над Кападокия от терасата на хотела също е едно от нещата, които всеки посетител трябва да направи. Ставането е малко трудно (около 6:30), но пък приказната гледка наистина си заслужава.


сряда, 24 септември 2014 г.

Чудесата на Анатолия - свободна програма в Кападокия

Здравейте, Приятели!


Последния ден от престоят ни в Кападокия беше отреден да обиколим всички онези места, които ни бяха харесали, докато се разхождаме и до тези, за които бяхме чели, но в крайна сметка не влизаха в програмата на туровете. Денят е 24.09 и мога да кажа, че от всички обиколки тази обиколка най-много ми хареса. От една страна ги нямаше на моменти дразнещите ограничения на екскурзовода, както и глупавите спирки по разни магазини, а от друга, местата, които посетихме не са толкова популярни или поне не бяха по времето, през което ние ги посетихме. Така усетихме в по-голяма степен духа на Кападокия, избягвайки тълпите. На първо място в списъка със забележителности беше крепостта Uçhisar, около която обикаляхме два дни :)). Следващата спирка е подземния град Каймаклъ и за финал, посетихме едно диво и екзотично място, което е едно от последните места, в които хората са живели до последно в скалите - селото Соанлъ (Soğanlı). След закуската в хотела, се качихме в колата и тръгнахме за Uçhisar. Разстоянието от хотела до там е около 4 км., като се изкачва един стабилен баир. Не знам защо, реших да спрем на мястото, където предния ден спираха микробусите от туровете и от там да се изкачим до крепостта. Това място не е точно в селото, а извън него, точно в началото. Опасявах се, че ако влезна в селото и отида до крепостта може да срещна затруднения при намирането на място за спиране. В последствие се оказа, че има доста място за спиране и изобщо не е пренаселено. Но поне успяхме да минем пеша горе долу през цялата стара част на селото и да разгледаме. А крепостта гордо стоеше и ни чакаше, докато ние като козички започнахме да катерим хълма.


вторник, 23 септември 2014 г.

Чудесата на Анатолия - полет с балон над Кападокия

Здравейте, Приятели!


Дойде време за т.нар. "черешка" на пътуването ни до Кападокия. Третият ден от престоя ни 23.09.2014 беше посветен на най-голямата атракция в Кападокия - полет с балон над забележителностите. Хората от цял свят и особено ми направи впечатление японците и китайците, идват тук именно, за да полетят с балон. Самото удоволствие на мен не ми се струва никак евтино, но в повечето случаи веднъж се ходи на подобни места и затова, след като и аз имах възможността да се възползвам, мога да кажа следното: ако планувате да посетите Кападокия, не тръгвайте без да си предвидите в бюджета возенето с балон, защото усещането е неповторимо (особено ако никога не сте се качвали на балон). Цената на полета варира от 110 до 150 евро на човек. Определя се главно от големината на коша. Колкото е по-голям коша, толкова повече хора се качват и съответно е по-евтино. Дължината на самия полет трае около 1 час и половина, а може при по-евтин вариант да е около 1 час. Другото, което ми направи впечатление и, което според мен също се определя от цената е траекторията, по която лети балона. Някои балони летят по-високо и по-далече от забележителностите. Ние заплатихме по 150 евро преди всичко, за да бъдем в кош с по-малко хора, което да ни дава повече свобода да се въртим, снимаме и гледаме. В тия 150 евро на човек е включен транспорта от хотела до офиса на фирмата, с която летиш. В офиса имаш закуска и чай(кафе), докато чакаш да се съберат всички хора от различните хотели. Като се съберем ни сортират според това, кой за какво си плаща и ни транспортират до мястото, от което излита балона. След полета има отново почерпка и накрая ти дават сертификат и те връщат отново в хотела. Коша за 150 евро, в който ни возиха беше с общ капацитет 20 души, като коша е разделен на 4 деления, в които бяхме по 4 човека - т.е. общо бяхме 16 пътника, а пилота беше по средата в отделно деление. От това, което видях в съседни балони, наистина в някои кошове хората бяха над 30 човека. Още предните дни, докато се разхождахме из Гьореме, видяхме офисите на някои фирми и кошовете в гаражите им. Ние летяхме с Ürgüp Balloons.


понеделник, 22 септември 2014 г.

Чудесата на Анатолия - втори ден в Кападокия

Здравейте, Приятели!


Още преди да тръгнем, бяхме решили на място да се възползваме от туровете, които се предлагат в Кападокия от различни местни туристически агенции. Всъщност, атракциите и забавленията, които се предлагат са от най-различен характер, така че всеки ще намери нещо за себе си - пешеходни обиколки, велосипеди под наем, бъгита под наем, джипове, скутери, абе каквото се сетите. А всичко е толкова добре организирано, че за мен това е еталон в обслужването и правенето на туристически бизнес. Всичко по веригата е така навързано, че отвсякъде могат да ти вземат някоя друга лира и ти ще ги дадеш с кеф.
За този ден си бяхме запазили т.нар. Зелен тур или Южен тур. Заявката я направихме още при резервацията на хотела, а като пристигнахме, на място само уточнихме в кой ден какво ще правим. Туристическата агенция, която работи с хотела си има луксозни микробуси, с които те развеждат из забележителностите, като те взимат и накрая те оставят до вратата на хотела. Има екскурзовод, който непрекъснато обяснява разни неща. Агенцията, която обслужваше нашия хотел беше Freelance Travel, а цената на Зеления тур е 120 турски лири на човек - около 85 лв. Това включва транспорт, екскурзовод, обяд в ресторант и входните такси на обектите, които се посещават по време на тура (някои от тях са без вход). Обектите са - Долината на гълъбите, Подземния град Деринкую, Долината Ихлара, Манастир Селиме, Белисърма. На пръв поглед цената не е малка, обаче като се направи сметка, само обяда и пътя на човек излиза около 40 лв, а някои входове са от порядъка на 15 лв. Така че, цената е добра - предимството е, че те развеждат и ти разказват неща, а недостатъка е, че навсякъде имаш някакви ограничения - тука имате 5 минути за снимки, тука 10 минути, на места каквото си снимал, докато приказва екскурзовода, това е. Продължителността на тура е формално от 9 и 30 до 18 часа, а реално, може би, започна в 10 и свърши в 17 часа. Към 3 часа минават в път между различните обекти. Според мен си заслужават туровете, въпреки малкото време, което човек има на обектите. Обаче, ако тръгнеш сам да обикаляш, ще ти трябва два пъти повече време да обиколиш същите забележителности, защото се бавиш повече.
Както казах малко след 9:30 дойде въпросния бус и ни взе от хотела, после минахме през още едни два хотела и тръгнахме към първата спирка - Uçhisar.


събота, 20 септември 2014 г.

Чудесата на Анатолия - Голямото пътуване

Здравейте, Приятели!


Днес слагам начало на дългоочакваната екскурзия за 2014 година. Датата е 20.09 и ще ви отведа на повече от 1300 км. югоизточно от София. Крайната точка е Земята на красивите коне - Кападокия. Плануването на тази екскурзия започна още в края на 2013 година и първото нещо, което проучих, беше през кое време на годината е най-удачно да се посети тази местност. Отговорът е или в периода Май-Юни или Септември-Октомври. Лятото там не е особено приятно за разходки, поради високите температури. Тъй като Май месец ми се строи прекалено близо, затова беше решено пътуването да се осъществи през втората половина на Септември. Едно от предположенията за произхода на името "Кападокия" произлиза от древното персийски име "Катпатука", което всъщност означава "земя или страна на хубавите коне". Кападокия е историческа местност, която се намира в Централна Анатолия, Турция, като най-известните и големи градове в местността са Кайсери и Невшехир. По-просто казано, намира се горе долу в центъра на Турция, гледайки картата. За по-любопитните мога да кажа, че в Интернет има страшно много информация за дестинацията, тъй като е една от топ дестинациите в света. Затова не мисля да отегчавам с повече исторически бележки, а да карам по същество.
Екскурзията е изцяло самостоятелно планирана - резервация на хотел, транспорт и места за посещение. Главните герои са двама авантюристи и добре познатото Рено, което до тогава не знаеше, че това ще му е последната толкова дълга екскурзия :)))


събота, 30 август 2014 г.

Поход до 5-те Рилски езера

Здравейте, Приятели!


Сигурно шашнах всички още от заглавието какви пък са сега тия 5 рилски езера. Ако е станало така, веднага ще кажа, че това не е някаква нова забележителност в Рила планина, а всъщност става въпрос за добре познатите 7 Рилски езера. Както ще стане по-ясно нататък в пътеписа, поради стечение на поредица от обстоятелства, обаче, не можах да стигна до всичките езера. И така, датата е 30.08.2014, ден който се оказа крайно неподходящ за поход в планината. По принцип, времето беше слънчево и топло, но се оказа, че не така стоят нещата при 2500+ метра надморска височина. Целта беше да стигна до хижа Пионерска над к.к Паничище по асфалтов път, след това да се кача на лифта до хижа Рилски езера и оттам да тръгна на обиколка около езерата. Пътят от София до хижа Пионерска е грубо 90 км., като в по-голямата си част (до Дупница) е автомагистрала. Пътя се взима за около час и половина, тъй като след Сапарева баня, има едни 15-20 км. с остри завои и изкачване, по които се кара с 30 км/ч. Няколко километра след Паничище на пътя те спира един чичка, който иска 5 лв за паркинг, ако искаш да продължиш още малко и да спреш на някакъв мега импровизиран паркинг. Спирането си е просто на пътя. Цената е за цял ден. Според това къде си успял да спреш, след малко ходене се стига до хижата.


неделя, 13 юли 2014 г.

Пещерен ден из Ловешка област

Здравейте, Приятели!


Разходката в покрайнините на Ловеч е отново на дневен ред преди да е дошло времето за море. Датата е 13.07.2014, а аз отново съм се запътил към северната страна на Стара планина. На прицел са нови две пещери в района на Ябланица и Луковит - Съева дупка и пещера Проходна или Божиите очи, както също е известна. Едната пещера е над село Брестница, а другата е край село Карлуково. През целия ден времето беше слънчево и топло. Малко след 9 и 30 потеглих от София и след почти 100 километра бях изминал добре познатата ни магистрала Хемус. На разклона преди Златна Панега се отклоних надясно към Велико Търново и след още няколко километра бях в село Брестница, където има кафява табела за пещера "Съева дупка". Завива се надясно и започва изкачване по един тесен път, докато не се стигне до един голям паркинг.


неделя, 25 май 2014 г.

Градът на люляците и лобното място на Апостола

Здравейте, Приятели!


Продължавам разходката из Ловешко на 25.05 сутринта със закуска в хотела и след това потеглям към първата от набелязаните дестинации за деня. Днес в плана са включени областния град Ловеч и лобното място на Васил Левски, което се намира в село Къкрина. Със сигурност мога да кажа, че това се две дестинации, които остават зад на фона на Деветашката пещера и особено на Крушунските водопади и не са толкова популярни. Според мен обаче, посещението на тези места никак не е за пренебрегване. В Ловеч определено има доста интересни места за посещение, а Къкринското ханче в село Къкрина си е едно от тези български места като Копривщица, Панагюрище и подобни, които са свързани със най-видните български революционери. И в това ще се опитам да ви убедя с настоящия разказ.
Пътят от Летница до Къкрина е дълъг около 40 км. и е в относително добро състояние. Минава се през селата Горско Сливово, Крамолин, Агатово и Брестово. На помощ отново влезе GPS-ът ми, който се справи перфектно и успя да ме упъти точно да Къкринското ханче. 


събота, 24 май 2014 г.

Разходка до Деветашката пещера и Крушунските водопади

Здравейте, Приятели!


Днес започвам първата част от разказа си за поредното пътешествие, което се състоя в периода 24-25 Май. Както обикновено, при екскрузиите, които са повече от един ден, ще разделя разказа на две части по дни, за да не става прекалено дълъг и отегчителен и също така, всеки да може да си намери по-лесно това, което го интересува. Този път на прицел са няколко доста популярни дестинации в последните години - Деветашката пещера и Крушунските водопади и може би няколко по-малко популярни - гр. Летница, с. Къкрина и гр. Ловеч. Общо взето съм хвърлил око на Ловешка област и, тъй като не съм бил никъде, започвам лека полека обхода с първите почти 450 километра. 
Този уикенд беше първият за годината, който съчетаваше в себе си, слънчево време, подходящо за къси панталони без капка дъжд и температура от около 25-27 градуса. Всичко започна около 10 часа сутринта, на изхода на София при Джъмбо на Ботевградско шосе, където щяхме да се чакаме с още една кола. Уви, нещата не се получиха, тъй като изпуснах отбивката и се оказах на магистралата. Впоследствие, другата кола ме настигна чак на бензиностанция OMV преди Ябланица, откъдето продължихме заедно. След магистралата, се отклоних към Велико Търново.


неделя, 11 май 2014 г.

Царска разходка в Парк-музей “Врана“

Здравейте, Приятели!


Горе-долу, преди около една година, в София, за посещение от туристи беше открита една нова(стара) забележителност. Става въпрос за паркът на царската резиденция “Врана“. Тя се намира на изхода на София в посока Пловдив, точно преди детелината на Цариградско шосе и Околовръстният път. Защо казвам нова и стара забележителност? Просто, защото изграждането на парка е започнал в далечната 1900 година и е продължил доста дълго време (около 43 години) и за първи път е отворен за посетители през юни 2013 година. Паркът „Врана“ е бил предназначен за царското семейство като извънградска лятна резиденция. През 2001 година законовият наследник и добре познатият ни Симеон Сакскобурготски, подарява целият имот на Столична община, при условие че паркът и резиденцията биват отворени за посетители след реставрация. За посещение аз избрах датата 11.05.2014.


понеделник, 21 април 2014 г.

Монумент "Камбаните" край София

Здравейте, Приятели!


Днес, 21.04, на връх Великден, ще Ви разкажа за една малко по-различна забележителност край София - "Международен парк на децата от света" или по известна като парк-комплекс "Камбаните". Комплексът се намира в землището на село Бистрица, в подножието на планина Витоша и в непосредствена близост до южната дъга на Околовръстният път на София край кварталите "Младост 4" и "Симеоново".


неделя, 30 март 2014 г.

Лозенски манастир

Здравейте, Приятели!


Пролетта вече настъпи, а заедно с нея и повечето слънчеви дни. Затова е време да подадем носовете навън и да започнем по активно разходките, а днес 30.03.2014 аз ще ви разходя до едно съвсем близко място до София. Мястото е Лозенски манастир Св. Спас (от с. Лозен), който се намира едва на 20 км. от центъра на София. Като всеки манастир и този се намира на интересно място с хубава природа, което всъщност е причината за неговото посещение. За стигане до манастира се минава през село Лозен, а до там може да се стигне по два начина - единият е по Цариградско шосе, след като се излезе от София и се излиза от първия изход на магистралата, а вторият е пак по Цариградско шосе, но преди да се пресече Околовръстния път се прави отклонение вдясно (горе долу след резиденция Врана) и се продължава към Горни и Долни Лозен. От селото нагоре към манастира може да се стигне с кола по черен път, който става за движение и на обикновен лек автомобил. Другият вариант е да се остави колата някъде в селото и да се тръгне пеша по еко пътеката. Аз си оставих колата до центъра на БЧК, който се намира непосредствено след като се излезе от Долни Лозен и продължих пеша по пътеката.


петък, 14 февруари 2014 г.

Св. Валентин във Велинград

Здравейте, Приятели!


Тази година започваме пътешествията малко по-рано. За това, разбира се, предразположи и необичайно хубавото време за зимата. Първата разходка за 2014, която си направих е до град Велинград или както обичат да го рекламират - СПА столицата на Балканите. Дааа, градът е обявен за СПА столица на Балканите през 2008 година на Конференцията на Световната браншова организация на хотелиерите и ресторантьорите. Във Велинград има 80 минерални извора, от които блика вода с ниска минерализация и температури от 26 до 94 градуса по Целзий. Водата от различните извори е със свойства, които са полезни при лечението и профилактиката на различни заболявания. Именно и затова там има толкова много SPA&Wellness хотели, както и балнеоложки центрове, които се посещават целогодишно от хора от целия свят. Градът е разположен в Родопите на около 130 километра от София. Състои се от три квартала - Каменица, Лъджене и Чепино, които преди 1948 година са били отделни села, а след това са обединени в град. Природата в района е доста красива. За мен това е второ посещение в града, като първото ми беше командировка за 6-7 часа през 2010 година и общо взето нищо не съм разглеждал тогава, но пък за сметка на това се случи през късна пролет, когато навсякъде беше много зелено. Второто ми посещение се случи в периода 14-16.02.2014 по случай Св. Валентин :). Както и се падна уикенд със слънчево и доста топло време за Февруари се получи доста добра комбинация. От София до Велинград, най-бързо се стига по магистрала Тракия, като от разклона за Церово и Септември се излиза от магистралата. До там са около 80 км. от центъра на София. След това се тръгва към град Септември, като се минава през селата Виноградец, Карабунар и Злокучене. Следва Септември и последното село, през което се минава преди да се стигне до Велинград, е Варвара. Дължината на пътя от разклона на магистралата до Велинград е 50 км. Рехабилитацията на цялата тази отсечка беше направена съвсем скоро, а резултата е перфектен асфалт, маркировка, знаци и всичко както трябва да е. Във Велинград пристигнах на 14.02 към 19:00 по тъмно, като директно се настаних в хотела.