01.08
е денят, в който беше време да се сбогувам с Унгария, за да продължа пътуването си към новата ми дестинация - Румъния. Целта ми беше да
стигна в град Сибиу. Имах си и план за целия ден, който беше следния -
в ранния следобед да съм пристигнал и да съм се настанил в хотела,
след което да се разходя из града. За мое огромно съжаление, планът ми
бавно, славно и мъчително беше провален от трафика в Румъния. Имах да
измина около 540 км. от Будапеща до Сибиу, от които 220 в Унгария и
320 в Румъния. Разстоянието от Будапеща до румънската граница го взех за малко над 2 часа, а останалите 320 километра взех за впечатляващите
8 часа (9 като издърпах часовника един час напред), от които съм имал не повече от час почивки по моя воля. Бях чел доста по форумите,
че придвижването в Румъния е едно от най-бавните в Европа и навсякъде
пишеше, че е силно препоръчително да се избягва преминаването от там.
Гледах на нещата като малко преувеличени, но моята цел беше да
разгледам част от Румъния, така че преминаването имаше друг смисъл.
Обаче напълно подкрепям всичко, което пише за бавното движение в Румъния
из Интернет. Такива извънградски задръствания не бях виждал за целия си
шофьорски стаж и всички изминати километри досега. И то при максимално
добри метеорологични условия. А причината за тези задръствания са не
толкова големия трафик, колкото липсата на околовръстни пътища около
градовете. Целият трафик минава през центъра на градовете и това страшно
много забавя движението. Хубавото е, че на местата, на които увиснах се работи по въпроса и се строят бурно обходни пътища. След малко
негативния увод, нека се върнем към другата част. Защо избрах точно
Сибиу за междинна точка? Сибиу се намира почти в сърцето на Румъния и
разделя на половина маршрута, по който се движих. След съвсем кратка
справка установих, че Сибиу е една от най-популярните туристически
дестинации в северната ни съседка. Нещо повече - градът е бил избран за
европейска културна столица за 2007 година заедно с Люксембург! Това
звучеше достатъчно, за да избера този град за първата ми дестинация в
Румъния.
И така по
магистрала М5, по която бях стигнал в Будапеща се отправих към
Румъния. И направих много добре, че минах по нея, защото ми се
въртеше идея да мина по успоредния на магистралата път номер 5, за да
видя още нещо в Унгария. Спряха ме именно тези неща, които бях чел за румънския трафик и, за да не се забавя още повече, се отказах.
Преди Szeged смених номера на магистралата с M43 и така някъде до
преди Мако, откъдето до границата се движих по двупосочен път.
Към 12:30 бях на унгарско-румънската граница.
