Здравейте, Приятели!
На 11.05 трябваше да направя годишното обслужване на Реното по случай навършването му на една година. Бях запазил час за 9:00 сутринта и в уречения час отидох в сервиза да сменят маслото и другите консумативи. Утрото беше едно такова майско. Синьо небе с тук-там някое бяло, пухкаво и невинно облаче за фон и с приятна температура - абе, баш време като за разходка. Докато пия кафе и чакам да ми се обадят от сервиза, започнаха да ми се въртят идеи като взема колата дали да не се раздвижим нанякъде. Както се казва, едвам се самонавих и се обадих на домочадието да се приготвя и да ме чака на полусъединител, заедно с паспортите. Целта за атака беше близка дестинация до София, но в друга държава - Погановския манастир в Сърбия. Обикновено манастирите винаги се намират на живописни места, така че спонтанното решение не ни плашеше. Малко преди 11 часа се прибрах, приготвихме се набързо и след 12 вече се движехме по пътя София - Калотина.
За наш късмет на границата нямаше изненади и успяхме да я преминем бързо само за няколко минути. В Сърбия вече веднага след границата започва магистрала, която свързва Ниш и Калотина. По този начин вече се избягва натоварения двупосочен път в дефилето на река Нишава и до Белград и Западна Европа единствено участъка от София до Калотина не е магистрала.
Не използвахме магистралата, защото до Пирот не са предвидени междинни изходи. В следствие на това, нашият път продължи в посока Димитровград. Движихме се 15 км. по стария път до разклона за Суково.
От там направихме ляв завой. Погановският манастир се намира на 12 км. след разклона. Движихме се няколко километра и скоро навлязохме в ждрелото на познатата ни река Ерма, която от България продължава в Сърбия, преди да се влее в р. Нишава.
Наоколо започна постепенно да става интересен.
Тънкия момент по пътя е че, Погановският манастир и село Поганово, на което е кръстен манастира, се намират в различни посоки. Затова е добре да се следят табелите (при липса на навигация), които много добре обозначават съответните посоки.
Скоро достигнахме крайната точка. Манастирът се пада от дясната страна на пътя и е отделен от реката. От другата страна има голям ресторант, както и различни сергии, на които се продават сладка, вино и разни джунджурии. Паркирането става също покрай пътя на едно уширение.
Пристигнахме в 14 часа без няколко минути и, за да няма кисели малки хора, първо седнахме на една пейка да нахраним малкия.
След като свършихме тази дейност, се отправихме към манастира, който се намираше срещу нас от другата страна на реката. До него се стига като се премине по един мост.
Не е ясно кога точно е построен Погановския манастир, но според повечето записки той датира някъде от около 1425 година и, че вероятно е изграден върху основите на по-стар манастир.
Ясно е, че през годините Погановския манастир е бил част от територията на България.
Както и предполагахме, манастирът е разположен в красива местност. Разходихме се, потичахме и полежахме на полянката около манастира.
След това решихме и ние да хапнем. За целта се настанихме в ресторанта край пътя. Усещането е все едно си в България - менюто се чете, сервитьорите говорят български по-добре от някои българи, а за капак си платихме сметката в левове.
В интерес на истината няма кой знае какво да се прави около манастира. Малко снимки наоколо, 10-15 минути разходка около манастира, разглеждане какво се продава по сергиите и накрая ядене в ресторанта. С това се изчерпват дейностите. Затова след като хапнахме, се позавъртяхме и решихме да се повозим малко нататък по пътя и да поразгледаме ждрелото.
Движихме се по пътя в продължение на 5 км., до момента, в който той загуби своето очарование.
В тази посока не ни се получаваха снимките в движение, тъй като се получаваше отражение от слънцето. На удобно място направихме обратен завои и се върнахме обратно към манастира.
Слънцето ни остана зад гърба и вече снимките започнаха да се получават.
А ето как изглежда пътят притиснат от отвесните скали в ждрелото.
Минахме отново през тунелчетата и покрай манастира.
Още малко страховити кадри за финал от ждрелото на река Ерма.
С това сложихме край на разходката ни по ждрелото и Погановския манастир. Излязохме отново на стария главен път между Пирот и Димитровград и се отправихме към границата.
Отново преминахме границата бързо и общо за около час и половина се прибрахме вкъщи, с което окончателно приключихме спонтанната и кратка разходка до Сърбия.
Маршрутът до Погановския манастир и точката, до която се движихме в ждрелото, е следния - https://goo.gl/maps/nFQScKwbSygZNWQs5
Маршрут: София - Погановски манастир - София.
Среден разход: 5,9 л/100 км.
Средна скорост: 42,8 км/ч.
Общо литри бензин: 10,6 л.
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар