Третият ден от пътешествието ни из Румъния беше най-стационарния ден от гледна точка на придвижването с кола. Както бях споменал предния ден, в Сибиу останахме да нощуваме в Gasthof Clara, където си бяхме резервирали две нощувки със закуски на цена от 243 лв. общо. На сутринта, домакините се бяха появили от рано и бяха организирали всичко покрай закуската, която е на блок маса. Като се има предвид непретенциозното място, закуската беше повече от задоволителна, както и всичко покрай настаняването. Най-големия плюс на хотела е, че се намира на пешеходно разстояние от центъра и извън зоната за платено паркиране. В стаята няма хладилник, както и климатик. От второто нямахме нужда по време на нашия престой, защото през по-голяма част времето беше дъждовно и облачно. 29.07 бяхме заделили изцяло за разглеждане на Националния музеен комплекс „АСТРА". Този музей имах мерак да го посетя още през 2012 година, но тогава не ми остана време. А в действителност, за този комплекс си трябва 1 ден за спокойно разглеждане. Всякакви амбициозни планове за разходка от 1-2 часа означават, че парка няма да може да бъде обходен изцяло и разгледан подробно. Музея са намира в периферията на Сибиу, като разстоянието от табелата на града до входа на музея е около 3 км. Ръмеше лек дъжд, докато пътувахме с колата. Общо взето, някъде тук може да се каже, че времето в Румъния леко ни поизостави и до края на екскурзията доста често ни валя дъжд. За щастие, в най-ключовите моменти или спираше да вали, или в най-лошия случай ръмеше лек дъжд, който не можеше да ни уплаши и развали разходките ни из набелязаните места за посещение. Малко след 11 часа бяхме на входа на музея.
Входът за музея е 25 леи за възрастен. Заплатихме общо 50 леи за двама, което е около 10 евро. За бебето не се заплаща нищо. Плащането може да се извърши с карта и аз реших да се възползваме от това. И така, озовахме се на територията на комплекса, а междувременно дъждеца спря.
За бързо придвижване из парка може да се наеме електрически скутер. Националния музеен комплекс „АСТРА“ представлява музей на открито от типа на етнографските музеи като „Етъра“, но в значително по-големи мащаби. Разположен е на територия от почти 1 кв. км., което го прави най-големият музей на открито в Румъния и един от най-големите открити музеи в Европа. В музеят могат да бъдат видени над 300 къщи и други сгради от различни географски области на Румъния, характеризиращи спецификата на архитектурата на съответните райони.
Музеят съществува от 1967 година и е преминал през редица трансформации и смяна на името, докато придобие вида, в който го видяхме ние. Експозициите в музея са организирани в шест основни категории - производство на храни и животновъдство, производство на суровини, транспортни средства, производство на битови предмети, публични сгради и експозиция на монументална склуптура.
Определено, това което прави най-силно впечатление в музея са изложбите на публичните сгради и къщи, които характеризират традиционната архитектурата на различните исторически и географски области на Румъния. Всички тези конструкции са демонтирани от различни селски райони и са реконструирани в музея за изложба.
През годината на територията на музея се провеждат различни фестивали и тематични изложби. Още след първите метри забелязахме наличие на странни временни светещи животни, дракони и разни такива китайско ориентирани декорации, които хич не се вписваха с останалата част.
Скоро разбрахме, че сме попаднали на едно такова временно тематично изложение, посветено на „Фестивал на фенерите“ в Китай.
На територията на музея има езеро, край което са разположение вятърни мелници, характерни за Добруджа.
Редно е да отбележа, че в къщите не се влиза. Може да се достигне до почти всяка и да се надникне вътре, но в повечето не се вижда нищо или е празно. Бях се информирал, че периодично се обявяват дни, през които къщите, в които има какво да се види, са отворени и може да се разглеждат отвътре.
Честно казано, ако трябва да се влиза във всяка една къща, тогава сигурно билета трябва да е за няколко дни и да идваш да си доглеждаш. На някои къщи имахме възможността да се качим на верандите и да хвърлим по едно око от малко по-високо.
Това, което успяхме да забележим сред многобройните постройки от гледна точка на транспортните средства и да запечатаме, са каруците, античен трактор, дървен ферибот и още една машина (може би комбайн??), която не разбрахме каква точно е.
Поразгледахме още част от къщите и започнахме да се замисляме за обяд.
Нейде из всичките къщи, бяхме минали покрай едно заведение, от което се вдигаше страхотна пушилка и миризма. То ние и затова започнахме да се замисляме за обяд. Но заведението беше доста пълно и затова обиколихме още малко преди да се върнем отново.
Понеже часът си беше баш за обяд и заведението продължаваше да е все така пълно. Освен това, нали сме хитро-петровци, първия път като минахме си набелязахме една маса, на която тъкмо разлистваха менютата. При второто ни минаване 30-минути по-късно, хората още седяха само на безалкохолно. Решихме, че няма да си губим времето в чакане в ресторанта и напук на силната миризмата, която ни теглеше, се отправихме към входа, където на влизане видяхме още едно заведение. Така и така пътя ни продължаваше натам за другата част от парка, та имахме надежда понеже е на по-забутано място, да не губим време там. Стратегията ни беше правилна. Седнахме веднага, нещата ни дойдоха бързо. Естествено, забърсахме и едно папанаши. Аз в Крайова си поставих мисия да изям колкото се може повече папанашита, за да мога да сравня в коя част на Румъния ги правят най-добре.
Останалата част на музея беше още по-концентрирана от различни къщи и постройки. Ако досега къщите бяха по-разпръснати, то сега буквално все едно влязохме в едно село от преди 100 години. Къща до къща, разположени от двете страни на земен път, на места покрит със ситни камъчета. Всяка къща е отделена от съседната с ограда, а в дворовете на някои имаше животни или градинки с истински зеленчуци. Направо селска идилия, която се допълни максимално с леко ръмящия дъждец, който отново започна.
Определено тази част на музея ни грабна много повече и добре, че без да искаме я разгледахме накрая. Иначе, ако бяхме минали по-обратния начин, накрая щяхме да се демотивираме и да изгубим интерес. Докато по този начин излязохме от парка крайно превъзбудени и надъхани от видяното.
Каквото и да кажа за музеен комплекс „АСТРА“ ще бъде малко и недостатъчно. Ние го намерихме за крайно интересно и различно място от това, което сме виждали до момента и от наша гледна точка е задължително място за посещение, ако пътищата са ви довели до Сибиу. Още повече, че цената от 10 лв. на човек е просто смешна за това, което предлага музея, при положение, че има обекти с по-висока входна такса, които дори не могат да предложат минимално от това, което има в парка. Последни щрихи от музея преди да се отправим към изхода.
Непосредствено до територията на музея, в същия парк, се намира и Зоологическата градина на град Сибиу. Имахме амбициите да посетим и нея, но часът наближаваше 18:00 и се отказахме, въпреки че работното време на зоопарка бе до 20:00 часа. Силите ни бяха на изчерпване и повече ни се искаше да се приберем и да отидем в центъра, за да вечеряме и да направим кратка лежерна разходка там. В парка изминахме над 11 км. пеша и оставихме следната следа на картата - Национален музеен комплекс „АСТРА“. По този начин, отново остана невидяна част от Сибиу. Но това е град, който предлага много и не може да омръзне лесно, затова като нищо може да потретим някой ден.
Пресякохме още един път града, за да стигнем до хотела и да оставим колата.
Освежихме се набързо в стаята и веднага закрачихме към центъра по моста. Времето започна да се изяснява.
Веднага след това навлязохме в централната част, където започнаха да ни посрещат красивите старинни сгради и къщите с гледащите покриви, които са иконата на град Сибиу.
Разходихме се по пешеходната зона и видяхме основните забележителности на Сибиу, като Големия и Малкия площад, Катедралата с часовниковата кула, Мостът на лъжите и още емблематични сгради, които аз си припомних от предишното ми посещение.
При подготовка за екскурзията в Румъния, бях научил думата „crama“, която се използва за наименуване на заведенията в Румъния, които се отличават с традиционна румънска декорация и кухня или казано по друг начин - румънския вариант на българските кръчми и механи. Беше време на седнем на такова място и затова първо се спряхме на Crama Sibiul Veche на Strada Alexandru Papiu-Ilarian 3, но там нямаше места и затова седнахме в Crama Sibiană, която се намира на Малкия площад. Там, в автентична румънска обстановка, хапнахме две традиционни румънски ястия - боб-чорба в питка и зелеви сарми, гарнирани с мамалига и кисело мляко.
Добре беше храната, но специално от боба очаквах повече. Освен това, бях видял в Интернет, че формата на питката е по-различна от тази, която ми сервираха. Докато хапнем, навън се беше стъмнило.
Малко по-рано, докато се разхождаме, си бяхме набелязали едно място, от което да си купим за десерт едни мелби и след като излязохме от кръчмата, веднага закрачихме натам. Застанахме пред щанда и започнахме едно голямо избиране по картинки, брой топки, заливки и всякакви екстри. Щастливи, че най-после си избрахме, започнахме преговорите по поръчка. Хорицата, обаче, затваряха ли или какво, хич не им се искаше да ни обслужват. Като за трети ден, вече беше започнало леко да ни прави впечатление, че нещо не си дават зор румънците като търговци. Момичето на щанда изтърси, че това което сме си избрали не можела да го направи защото го нямало. Хубаво, ние сме си харесали и втори вариант. Казва няма го и него, защото били затваряли. Брех, гледам хладилника - пълен. Гледам вътре в заведението - мяркат се хора. Ние няма да сядаме, само си взимаме сладоледа и беш да ни няма. Викам си на акъла „аз съм комши, тия номера няма да ми минат“ и питам какво има, да ми покаже на картинките горе. На края на принципа на ТОТО 6 от 49, ни показа няколко картинки, казваме добре става, давай! Нито сме гледали в детайли какво що, нито нищо. Едната мелба я направиха бързо, беше малката. За другата ни казаха, че ще отнеме 5 минути да я направят. Колко му е, ние 10 минути си говорим глупости, ще изчакаме 5 минути. И така, като ми донесоха мелбата... ти да видиш!Настана много драматичен момент. Като я хванах, щях да падна на земята. Гаранция беше над половинка. Ех, а ако ме бяхте видели... Много обичам сладолед, ама тая мелба хем я ядох, хем ревах. Нещо страшно стана. Тя започна да се разтича, аз се опитвам количка да бутам, а за да е пълна драмата, наоколо няма и пейка. Обаче не се дадох и на мелбата. Ядох я почти до хотела и накрая така се надух, че ходех като пингвин. След тази случка, в продължение на няколко седмици като чувах думата „мелба“ и получавах тикове :).
С тази случка затворихме страницата „Сибиу“ от нашата екскурзия. Със сигурност този ден изминахме повече километри пеша, отколкото с автомобила . Това представлява маршрута ни от хотела до комплекса и обратно - https://goo.gl/maps/4s1cFgjHJu8C1fYC7
Нейде из всичките къщи, бяхме минали покрай едно заведение, от което се вдигаше страхотна пушилка и миризма. То ние и затова започнахме да се замисляме за обяд. Но заведението беше доста пълно и затова обиколихме още малко преди да се върнем отново.
Понеже часът си беше баш за обяд и заведението продължаваше да е все така пълно. Освен това, нали сме хитро-петровци, първия път като минахме си набелязахме една маса, на която тъкмо разлистваха менютата. При второто ни минаване 30-минути по-късно, хората още седяха само на безалкохолно. Решихме, че няма да си губим времето в чакане в ресторанта и напук на силната миризмата, която ни теглеше, се отправихме към входа, където на влизане видяхме още едно заведение. Така и така пътя ни продължаваше натам за другата част от парка, та имахме надежда понеже е на по-забутано място, да не губим време там. Стратегията ни беше правилна. Седнахме веднага, нещата ни дойдоха бързо. Естествено, забърсахме и едно папанаши. Аз в Крайова си поставих мисия да изям колкото се може повече папанашита, за да мога да сравня в коя част на Румъния ги правят най-добре.
Останалата част на музея беше още по-концентрирана от различни къщи и постройки. Ако досега къщите бяха по-разпръснати, то сега буквално все едно влязохме в едно село от преди 100 години. Къща до къща, разположени от двете страни на земен път, на места покрит със ситни камъчета. Всяка къща е отделена от съседната с ограда, а в дворовете на някои имаше животни или градинки с истински зеленчуци. Направо селска идилия, която се допълни максимално с леко ръмящия дъждец, който отново започна.
Определено тази част на музея ни грабна много повече и добре, че без да искаме я разгледахме накрая. Иначе, ако бяхме минали по-обратния начин, накрая щяхме да се демотивираме и да изгубим интерес. Докато по този начин излязохме от парка крайно превъзбудени и надъхани от видяното.
Каквото и да кажа за музеен комплекс „АСТРА“ ще бъде малко и недостатъчно. Ние го намерихме за крайно интересно и различно място от това, което сме виждали до момента и от наша гледна точка е задължително място за посещение, ако пътищата са ви довели до Сибиу. Още повече, че цената от 10 лв. на човек е просто смешна за това, което предлага музея, при положение, че има обекти с по-висока входна такса, които дори не могат да предложат минимално от това, което има в парка. Последни щрихи от музея преди да се отправим към изхода.
Непосредствено до територията на музея, в същия парк, се намира и Зоологическата градина на град Сибиу. Имахме амбициите да посетим и нея, но часът наближаваше 18:00 и се отказахме, въпреки че работното време на зоопарка бе до 20:00 часа. Силите ни бяха на изчерпване и повече ни се искаше да се приберем и да отидем в центъра, за да вечеряме и да направим кратка лежерна разходка там. В парка изминахме над 11 км. пеша и оставихме следната следа на картата - Национален музеен комплекс „АСТРА“. По този начин, отново остана невидяна част от Сибиу. Но това е град, който предлага много и не може да омръзне лесно, затова като нищо може да потретим някой ден.
Пресякохме още един път града, за да стигнем до хотела и да оставим колата.
Освежихме се набързо в стаята и веднага закрачихме към центъра по моста. Времето започна да се изяснява.
Веднага след това навлязохме в централната част, където започнаха да ни посрещат красивите старинни сгради и къщите с гледащите покриви, които са иконата на град Сибиу.
Разходихме се по пешеходната зона и видяхме основните забележителности на Сибиу, като Големия и Малкия площад, Катедралата с часовниковата кула, Мостът на лъжите и още емблематични сгради, които аз си припомних от предишното ми посещение.
При подготовка за екскурзията в Румъния, бях научил думата „crama“, която се използва за наименуване на заведенията в Румъния, които се отличават с традиционна румънска декорация и кухня или казано по друг начин - румънския вариант на българските кръчми и механи. Беше време на седнем на такова място и затова първо се спряхме на Crama Sibiul Veche на Strada Alexandru Papiu-Ilarian 3, но там нямаше места и затова седнахме в Crama Sibiană, която се намира на Малкия площад. Там, в автентична румънска обстановка, хапнахме две традиционни румънски ястия - боб-чорба в питка и зелеви сарми, гарнирани с мамалига и кисело мляко.
Добре беше храната, но специално от боба очаквах повече. Освен това, бях видял в Интернет, че формата на питката е по-различна от тази, която ми сервираха. Докато хапнем, навън се беше стъмнило.
Малко по-рано, докато се разхождаме, си бяхме набелязали едно място, от което да си купим за десерт едни мелби и след като излязохме от кръчмата, веднага закрачихме натам. Застанахме пред щанда и започнахме едно голямо избиране по картинки, брой топки, заливки и всякакви екстри. Щастливи, че най-после си избрахме, започнахме преговорите по поръчка. Хорицата, обаче, затваряха ли или какво, хич не им се искаше да ни обслужват. Като за трети ден, вече беше започнало леко да ни прави впечатление, че нещо не си дават зор румънците като търговци. Момичето на щанда изтърси, че това което сме си избрали не можела да го направи защото го нямало. Хубаво, ние сме си харесали и втори вариант. Казва няма го и него, защото били затваряли. Брех, гледам хладилника - пълен. Гледам вътре в заведението - мяркат се хора. Ние няма да сядаме, само си взимаме сладоледа и беш да ни няма. Викам си на акъла „аз съм комши, тия номера няма да ми минат“ и питам какво има, да ми покаже на картинките горе. На края на принципа на ТОТО 6 от 49, ни показа няколко картинки, казваме добре става, давай! Нито сме гледали в детайли какво що, нито нищо. Едната мелба я направиха бързо, беше малката. За другата ни казаха, че ще отнеме 5 минути да я направят. Колко му е, ние 10 минути си говорим глупости, ще изчакаме 5 минути. И така, като ми донесоха мелбата... ти да видиш!Настана много драматичен момент. Като я хванах, щях да падна на земята. Гаранция беше над половинка. Ех, а ако ме бяхте видели... Много обичам сладолед, ама тая мелба хем я ядох, хем ревах. Нещо страшно стана. Тя започна да се разтича, аз се опитвам количка да бутам, а за да е пълна драмата, наоколо няма и пейка. Обаче не се дадох и на мелбата. Ядох я почти до хотела и накрая така се надух, че ходех като пингвин. След тази случка, в продължение на няколко седмици като чувах думата „мелба“ и получавах тикове :).
С тази случка затворихме страницата „Сибиу“ от нашата екскурзия. Със сигурност този ден изминахме повече километри пеша, отколкото с автомобила . Това представлява маршрута ни от хотела до комплекса и обратно - https://goo.gl/maps/4s1cFgjHJu8C1fYC7
Маршрут: Gasthof Clara - National museum complex "ASTRA" - Gasthof Clara.
Общо километри: 15 км.
Няма коментари:
Публикуване на коментар