Бистришки водопад край Дупница

Здравейте, Приятели!

Може да се каже, че след дългата зимна пауза, през месец Май буквално скъсахме синджира и нямахме уикенд, през който да не отидем някъде. За наш късмет времето също беше с нас всеки един път и допринесе за това да осъществим всяка една набелязана цел. На 25.05 се отправихме в района на град Дупница, за да повървим по екопътека, която води до Бистришки водопад. Докато проучвам това място, с изненада установих, че Бистришкия водопад, до който се стига по екопътека, започваща от Бистрица и стигаща до местност наречана „Самоковището“ край Дупница, съвпада 1:1 по имена с Бистрица, Бистришки водопад, екопътеката и местността „Самоковището“ край София. На няколко пъти докато чета из различни сайтове, си помислих, че някой ми прави скрита камера, защото на едно място ставаше въпрос за София, на друго за Дупница. По едно време колкото и невероятно да ми се струваше, започнах да си мисля, че става въпрос за някаква колосална екопътека, която свързва София и Дупница. В крайна сметка, за да се убедим, че всичко е точно и едното място е на Витоша, а другото на Рила, се отправихме по автомагистрала „Струма“ към Дупница.

Фотински водопади, с. Фотиново и Бекови скали край с. Равногор (Част 2)

Здравейте, Приятели!

В неделя сутринта на 22.07 станахме и повторихме процедурата по закуска от предишната сутрин. В дневния план, освен прибирането към София, влизаше и посещение на местност Бекови скали край село Равногор и по-точно една наблюдателна площадка. От нея има гледка към язовир Въча. Трябваше да се повъртим още малко из района, докато стигнем целта. Село Равногор не е на особено голямо разстояние от Фотиново, но прекият път, който свързва селата е черен и въобще не съм сигурен колко е проходим за лек автомобил. Затова трябваше да се върнем до Пещера и от там да се отклоним към гр. Брацигово. След това да се изкачим до Равногор, навлизайки отново в Родопите. Малко преди 12 часа успяхме да се изнесем от Вълчановата къща.

Черноморска обиколка на Северна Турция - През Артвин към Ерзинджан

Здравейте, Приятели!

Времето през осмия ден 07.06 започна така, както го бяхме оставили предния ден. Утрото в Айдер беше облачно и с големи мъки се сдържаше да не завали. Още вечерта си бяхме събрали такъмите, за да може да се изстреляме възможно най-бързо от този хотел, който с цялата си атмосфера ни влияеше негативно. Закуската на втората сутрин не беше нищо по-различно от предната. Изключение беше, че вече имаше още 4-5 човека и храната беше сервирана под формата на шведска маса.  Изводите от отношението в този, пак казвам, не чак толкова лош хотел, оставям на читателите. Този ден ни предстояха повече километри от обичайното през последните дни. Бяхме си приготвили около 540 км. като в последствие дори ги увеличихме. Следващата ни нощувка предстоеше да бъде в меката на кюрдско-турските размирици, град Ерзинждан (Erzincan). Програмата по пътя включваше посещение на град Артвин (Artvin) и язовирната стена Деринер (Deriner barajı), движение в долината на река Чорух (Çoruh nehri) и посещение на водопада Тортум (Tortum şelalesi). Останалото - каквото ни хване окото по пътя. В 09:40 потеглихме от намусения Айдер.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Айдер и околностите

Здравейте, Приятели!

Освен че по тези места слънцето залязва по-рано, то и изгрява по-рано. Още преди 05:00 навън става светло като ден, а когато се събудихме към 8 часа за n-ти път от светлината, имах чувството, че вече е 12 на обяд. Така сложихме началото на седмия ден от пътешествието ни 06.06. За съжаление, неволите ни с хотела продължиха и на закуска. Тъй като бяхме само ние, получихме по една чиния празна/пълна горе-долу 50:50. Закуската ни представляваше едно кубче сирене с размерите на половин кибрит, две колелца краставица, две резенчета домат и две кубчета кашкавал. Към това имахме по 3 маслини, по едно маргаринче и по едно сладко от онези пакетираните, и цяяяяяла панерка хляб. А, да и чай. Дотук добре, успокоихме се, че са загрижени за фигурите ни, затова ни подлагат на диета, ама поне нещата да бяха от тази сутрин, а не от снощи или оня ден. Най се подразних, че навсякъде са разлепили лозунги "традиционна селска закуска", а ни сервираха някакви остатъци. Освен това имахме още една нощувка. От разочарование даже не се сетихме да снимаме чиниите. Аз обаче не се стърпях и вечерта попитах това ли е селската закуска и това ли ще ни сервират отново на следващата сутрин. Отговорът беше, че всъщност селската закуска се заплащала допълнително 40 лири(!!!) на човек и това, което са ни сложили не е селска закуска, обаче щом не ние харесало, за следващата сутрин "ще направят нещо по въпроса". Петият шок дойде, когато поискахме информация къде ще ни препоръчат да се разходим в района, някакви насоки и т.н., поради тоталната липса на информационни материали в стаята и на рецепцията.

Черноморска обиколка на Северна Турция - Селски туризъм в Зигана и Хамсикьой и манастирът Сюмела

Здравейте, Приятели!

Ден пети от пътешествието 04.06 отново започна със слънчево утро. Този ден програмата ни беше по-разпокъсана и с по-малко километри за изминаване. След четири дни по Черноморското крайбрежие дойде време да разнообразим малко програмата и да се впуснем в планински приключения из турските села. До следващото място за преспиване ни предстояха 220 км. и имахме намерение след като се настаним в хотела, да изминем още около 100 км. из близките забележителности. Мястото ни за настаняваме беше в едно планинско село с име Хамсикьой (Hamsiköy). По пътя планът ни беше да минем през селото Зигана (Zigana), а след настаняването в хотела да отидем до скалния манастир Сюмела (Sümela Manastırı). Тази нощувка, всъщност, беше една от last minute промените, които направихме в програмата, тъй като останахме доста впечатлени от природната красота в този район на базата на снимките, които гледахме в Интернет. Затова включихме допълнително една нощувка, за да може да отделим повече времe за въпросните места. Закуската в Aktuğ Elegance Hotel беше под формата на шведска маса и буквално беше под всякаква критика. Продуктите бяха стари, топлите неща всъщност бяха студени, хляба беше като камък и въобще искахме да се махнем по възможно най-бързия начин. Не знам дали в хотелът имаше други гости освен нас, но докато бяхме в ресторанта за закуска не се появи никой.

Есенни пейзажи по Вазовата екопътека

Здравейте, Приятели!

Есента е сезонът, който винаги представя природата под формата на букет от цветове, а съчетан със слънчеви дни и температура от около 20-22 градуса, е и приятен за разходка. 1-ви Октомври се оказа един от тези приятни есенни дни, в които може да излезеш от града и да отидеш в планината, за да се насладиш на голяма част от цветовата палитра. Ние избрахме това да се случи в покрайнините на София и по-точно в Искърското дефиле, в района на селата Гара Бов и Заселе, между които се простира Вазовата екопътека. Тази пътека е била многократно изминавана от Великият българският поет, черпейки вдъхновение за своите разкази. Пътеката може да бъде прекосена в две посоки. За нас не беше от голямо значение коя точка ще изберем за начална, тъй като трябваше да се върнем обратно до колата, но избрахме началната ни точка да е с. Гара Бов. Екопътекака е на около 50 км. от София, като пътя минава през гр. Нови Искър и Своге в посока Мездра. При последното ми преминаване по този път, преди няколко години, се извършваха мащабни ремонтни дейности и сега цялото трасе от Нови Искър до Мездра е ремонтирано цялостно, с хубава асфалтова настилка. Всички тези положителни неща и несъмнено страхотната природа из дефилето обещаваха една приятна есенна разходка, за която нямахме търпение. Изчакахме слънцето хубаво да се надигне и затопли въздуха и малко след 11 часа дадохме старт на приключението.

Пътешествие из Хърватия - Национален парк "Плитвишки езера"

Здравейте, Приятели!

На връх рождения ми ден 08.06, бяхме набелязали една от най-известните туристически дестинации в Хърватия. Плитвишките езера бяха главната причина, заради която решихме да посетим Хърватия. Националният парк е един от най-старите в Югоизточна Европа и най-големият на територията на страната. Основан е през 1949 и е разположен в централната част на Хърватия, почти на границата с Босна и Херцеговина. През 1979 е добавен към Световното наследство на ЮНЕСКО. На сайта на Плитвишките езера има добре структурирана информация на различни езици, където са описани повече детайли за парка, актуално работно време, интерактивна карта, ценова листа за вход спрямо сезона и други. Накратко, паркът представлява съвкупност от свързани езера, водопади и малки каскади, в резултат от сливането на по-малки реки и подземни карстови реки. Най-голямата река, която преминава през парка е р. Корана, която всъщност минава и през Rastoke. Тъй като разполагахме с целия ден, бяхме решили да обиколим колкото се може по-голяма част от парка, като за целта избрахме най-дългия маршрут К, който започва от вход 1 "Rastovača" на парка. При настаняването ни във вилата, хазайката ни предостави да ползваме една подробна хартиена карта, като сутринта преди да тръгнем, ни обясни подробно откъде точно да минем и ни сглоби друг маршрут, включващ отделни части от всичките маршрути от А до К. Общо взето, основно се придържахме към части от маршрутите С и К и на моменти от някои други, както и в обратни посоки на тези, които са дадени в сайта. В резултат се получи една супер обиколка, която записах с помощта на Endomondo. Паркът отваря в 7:00, но ние решихме да поспим малко повече и тръгнахме в 9 и нещо от вилата.

Пътешествие из Хърватия - Столицата Загреб и Rastoke

Здравейте, Приятели!

Неделния ден 07.06 бяхме решили да посветим на разходка в столицата на Хърватия. Избрахме именно неделята, водейки се от положението в София, като сметнахме, че тогава Загреб ще бъде по-спокоен и няма да изпитваме негативите от делничния трафик и търсенето на подходящо парко място. Първоначалният план беше целия ден да прекараме в Загреб, но предния ден, докато пътувахме, минахме през един град, в който имаше интересна забележителност, която ни привлече вниманието. Градът се казва Slunj и се намира по пътя между Brajdić Selo и Загреб (някъде на 20 км. от вилата ни). Вечерта хвърлих едно око из Интернет да видя за какво става на въпрос и в крайна сметка решихме по пътя за Загреб, първо да се отбием там. В резултат на това, жертвахме посещението на Зоопарка в Загреб и бих казал, че направихме правилния избор. И така към 8:30 сутринта потеглихме в посока Загреб. 

Боянски водопад

Здравейте, Приятели!

Витоша е един добър вариант за разхлаждане през горещите августовски дни, когато си в София и се чудиш какво да правиш. Там има достатъчно места, които човек може да посети - еко пътеки, полянки, върхове за изкачване, водопади. Общо взето, все места за любителите на природата. Аз, като част от тази група и поради факта, че никога не бях ходил до Боянският водопад, който се води за една от по-известните забележителности във Витошския парк и околностите на София, реших да посетя именно него. На Витоша съм ходил много пъти, но уви, до водопада така и не съм стигал. Така на 22.08, нарамих раницата със сандвичи, вода и т.н. и тръгнах към Витоша. Достъпът до водопада може да стане по няколко начина. Аз избрах общо взето най-краткия вариант за ходене пеша :)). С колата се качих до хижа Момина скала или по-точно до ресторанта на хижата, който се пада малко встрани от нея. От кв. Бояна се стига до Златните мостове оттам се прави ляв завой и се минава покрай хижа Белите Брези. След това има още няколко километра изкачване и от пътя се отклоняваш пак на ляво и излизаш на въпросния ресторант, пред който има поляна и пейки. От поляната се хваща една пътека (има табели) и за около 30-40 минути се стига до водопада. Другите варианти са с повече ходене. От центъра на Бояна има два варианта - единия е по пътека през Боянското езеро и по пътека срещу течението на Боянската река. И двата маршута отнемат средно около 2 часа като разстоянието е 4,5 км и вторият е по-труден. Друг вариант за достъп е от хотела на връх Копитото.

Зимна разходка до Самоков и Костенски водопад

Здравейте, Приятели!

Последната екскурзия, която си направих за 2012 година, беше в околностите на София. Този път на прицел бяха град Самоков и град Костенец. След като проучих се оказа, че в град Костенец няма нищо, което да привлече вниманието, дори и самия град по себе си. Затова и отпадна от плана ми, но все пак минах през него, защото се оказа, че наблизо има водопад, който ще може да достигна при зимни условия. Бях се подготвил психически да помръзна малко, но денят, който бях избрал 15.12, се оказа не чак толкова студен - температурата към обяд достигна 3-4 градуса. В Самоков се намира Девическия манастир "Покров Богородичен", който е един от 100-те НТО, а също има и Исторически музей. Поспах си до към 10 часа и зареден с ръкавици и шапка потеглих към Самоков.