Есенни пейзажи по Вазовата екопътека

Здравейте, Приятели!

Есента е сезонът, който винаги представя природата под формата на букет от цветове, а съчетан със слънчеви дни и температура от около 20-22 градуса, е и приятен за разходка. 1-ви Октомври се оказа един от тези приятни есенни дни, в които може да излезеш от града и да отидеш в планината, за да се насладиш на голяма част от цветовата палитра. Ние избрахме това да се случи в покрайнините на София и по-точно в Искърското дефиле, в района на селата Гара Бов и Заселе, между които се простира Вазовата екопътека. Тази пътека е била многократно изминавана от Великият българският поет, черпейки вдъхновение за своите разкази. Пътеката може да бъде прекосена в две посоки. За нас не беше от голямо значение коя точка ще изберем за начална, тъй като трябваше да се върнем обратно до колата, но избрахме началната ни точка да е с. Гара Бов. Екопътекака е на около 50 км. от София, като пътя минава през гр. Нови Искър и Своге в посока Мездра. При последното ми преминаване по този път, преди няколко години, се извършваха мащабни ремонтни дейности и сега цялото трасе от Нови Искър до Мездра е ремонтирано цялостно, с хубава асфалтова настилка. Всички тези положителни неща и несъмнено страхотната природа из дефилето обещаваха една приятна есенна разходка, за която нямахме търпение. Изчакахме слънцето хубаво да се надигне и затопли въздуха и малко след 11 часа дадохме старт на приключението.

Една трета от целия път е излизането от София, а веднага след Нови Искър, започват завоите и красивите гледки. Движението по пътя беше натоварено и агресивно, което на моменти дразни, особено второто.

Ние, обаче, се опитвахме да игнорираме негативите и да се наслаждаваме, пък който бърза - да заминава.

Ремонта наистина е станал доста добър като цяло, въпреки че като човек, който се вглежда в детайлите, нямаше как да пропусна факта, че нещо на места маркировката е неадекватна и крива, като че ли са я правили пияни хора.

Времето, за което се изминава пътя нормално е малко над час.

Малко преди да стигнем до първата отбивка за екопътеката (с начална точка Заселе) след село Церово, се преминава през шоколадовия град Своге.

След града и първата отбивка следват още няколко километра завои, докато стигнахме до втората отбивка в Гара Бов.

Завихме наляво от главния път и започнахме да се движим по един тесен път и така около 1 км.

На едното място за спиране нямаше места, тъй като се побират 5-6 коли.

Затова обърнах, върнах се малко и спрях на едно по-широко място, до оградата на една къща.

Нарамихме раницата и тръгнахме да търсим началото на екопътеката. Озовахме се на второ място, където спираха колите.

Вдясно има едно заведение. И тук може да се каже, че местата бяха заети, въпреки че с малко повече фантазия можех да паркирам някъде, но реших, че няма смисъл да премествам колата тук. Затова продължихме да крачим напред и така започнахме прехода по Вазовата екопътека.

Като цяло екопътеката не е тежка за ходене. Достатъчно е широка, на места обезопасена и ясно обозначена. Накратко, направо ни се струваше като магистрала, в сравнение с козята пътека и изкачването по Трънската екопътека.

А причината да изберем за начална и крайна точка Гара Бов е, че се бяхме информирали предварително, че в посока Гара Бов-Заселе е изкачване, а в посока Заселе-Гара Бов е предимно спускане. Сметнахме, че е по-добре да минем в началото изкачването, докато сме свежи, а после да се спускаме.

На места пътеката се извива покрай река Скакля. Е, река е силно казано, но има там нещо, което тече.

С набиране на височина се откриваха и хубавите гледки. А пъстротата ни следваше навсякъде.

По тази екопътека има и бонус - водопад Скакля. От водопада можеше да се очаква това, което видяхме и от реката.

Направо водопада липсваше. Чуваше се едно капене от някъде и се открояваше откъде някога е текъл. По това време на годината водопадът липсва, така че ако искате да го видите трябва да дойдете пролетта, когато е правилното време за посещение на водопади. В подножието на изсъхналия водопад човек има възможност да седне и да се полюбува на гледката.

Така направихме и ние.

Това място се намира на половината път, а до тук е по-лесната част от екопътеката, в която няма кой знае колко стръмно изкачване. Продължихме напред като навлязохме в гориста местност.

След кратко изкачване, отново започнаха да се откриват гледки.

Последна е най-неприятната част от екопътеката. Тя представлява продължително изкачване по едни стълби, издълбани в скалите. Има обезопасителни парапети, на места е малко по-тясна, но пък и тук са най-хубавите гледки според мен. Обединени, тези фактори правят тази отсечка и най-натоварена - тук хората спират по-често и на места се получават леки струпвания.

То и като цяло имаше доста хора като нас, които бяха решили да се възползват от хубавото време. Освен това, екопътеката е една от най-популярните, тъй като не е много тежка, близо е до София, достъпна е и с влак, добре обозначена е и най-важното - красива е!

След като изкачихме стъпалата и стигнахме върха на скалата, по всичко личеше, че сме много близо до края на екопътеката.

Времето пък започна да се мръщи и помислихме, че ще завали.

Скоро излязохме на една полянка, където има 2-3 беседки с пейки, на които бяха насядали хора, за да похапнат.

На полянката, други хора бяха разпънали одеяла и си правеха пикник. Малко се засуетихме след като слънцето се скри накъде да продължим - дали да повървим още малко напред или да хващаме пътя обратно. Хубаво огледахме небето във всички посоки и преценихме, че няма да завали и тръгнахме към селото.

То се оказа на още 5 минути от полянката. Направихме си още няколко панорамни снимки.

Цялото ходене до тук ни отне 1 час и 30 минути, като спирахме често за снимки и се мотаехме доста. На връщане се спуснахме по-бързо, но и почти не спирахме за снимки, тъй като вече бяхме снимали каквото ни хареса. Общото време за изминаване на екопътеката в двете посоки ни отне около 2 часа и 45 минути - Вазова екопътека.

Върнахме се обратно на поляната и седнахме да хапнем и ние.

След като починахме и се заредихме с нови сили, тръгнахме по обратния път.

По пътя, снимахме едно интересно дърво, което бяхме пропуснали да забележим при изкачването.

Малко след 16:30 бяхме при колата и потеглихме към София по Искърското дефиле.

Вазовата екопътека се оказа много приятно място за разходка край София, на което бихме искали да се върнем пролетно време, за да видим водопад Скакля в действие. От своя страна пък, есента ни даде възможност да извървим пътеката в най-пъстрия и облик.

Маршрута, по който минахме е: https://goo.gl/maps/GjSduuPwc3J2

Маршрут: София - с. Гара Бов - София
Общо километри:  97 км.

Среден разход:  5.2 л/100 км.

Общо литри бензин:  5.1 л.
Средна скорост:  42.3 км/ч.

Край!