Зимна разходка до Самоков и Костенски водопад

Здравейте, Приятели!

Последната екскурзия, която си направих за 2012 година, беше в околностите на София. Този път на прицел бяха град Самоков и град Костенец. След като проучих се оказа, че в град Костенец няма нищо, което да привлече вниманието, дори и самия град по себе си. Затова и отпадна от плана ми, но все пак минах през него, защото се оказа, че наблизо има водопад, който ще може да достигна при зимни условия. Бях се подготвил психически да помръзна малко, но денят, който бях избрал 15.12, се оказа не чак толкова студен - температурата към обяд достигна 3-4 градуса. В Самоков се намира Девическия манастир "Покров Богородичен", който е един от 100-те НТО, а също има и Исторически музей. Поспах си до към 10 часа и зареден с ръкавици и шапка потеглих към Самоков.

Минах през центъра на София, тъй като се отбих да платя някоя друга сметка. От бул. "Цариградско шосе" при разклона за кв. Горубляне се отклоних по Самоковско шосе и оттам само направо пресякох околовръстното, и после пак само направо до Самоков. В София почти нямаше сняг, но по пътя нагоре снега се увеличаваше непрекъснато.

Пътя до Самоков още от Панчарево си е планински със завои и се кара с не повече от 60-70 км/ч. Освен това е и доста натоварен още повече, че и ски сезона на Боровец ври и кипи. Пътя не е много лош - няма големи дупки. За сметка на това като всеки планински път е достатъчно живописен, а и засилващата се зимна обстановка му придаваше допълнителна красота.

Горе-долу по средата на пътя след пресичането на околовръстното, пътя започва да криволичи около язовир Искър. През повечето време язовира не се вижда, защото дърветата непосредствено до пътя пречат. Все пак успях да заснема един кадър.

Няколко километра преди Самоков, след всичките завои следва един прав участък, който не мога да преценя дали е в ниското или високото, ама е равно като поле.

И така,

скоро се озовах в Самоков,

където на помощ дойде GPS-a. Бях му задал да ме паркира пред Девическия манастир.

Той обаче ме паркира зад манастира, а на всичкото отгоре ми се стори, че ме прекара и през малко странен маршрут. После, обаче, като гледах картата, маршрута си беше ОК, а пък в края на краищата GPS-a откъде да знае от коя страна е входа на манастира :)). А от тази страна на манастира, на която спрях, имаше надпис и врата, която изглеждаше като главен вход, но беше залостена и за малко беше да си тръгна без да си взема печата и да вляза. Направи ми впечатление, че стената, която обгражда манастира обикаля чак до другата улица и взех да заобикалям и се озовах пред главния вход. Общо взето манастир като манстир - нищо особено. Затова и без да губя време се качих в колата, за да се преместя няколкостотин метра до Историческия музей. Музея се оказа доста по-интересен. Видях неща, които не бях виждал в други музеи и научих неща за историята на града.

Сградата и отвън и отвътре беше много добре поддържана - пример, за това, как трябва да се поддържа една сграда от такъв тип. Входа е 1 лв за възрастни и 50 стотинки за студенти. Като площ и експонати по-скоро си е малък, но както казах видях няколко неща, които не бях виждал преди. Освен обичайните дрънкулки и ценности характерни за всеки исторически музей имаше и едни макети, които пресъздават добиването и обработката на желязо в миналото. От тях разбрах, че в миналото града и околностите са били свързани с добиването и коването на желязо. Желязото се е ковало с помощта на големи чукове (самокови), които се задвижвали с водна сила. Оттам идва и името на града. Срещу музея е читалището Отец Паисий.

Другата страна на читалището гледа към сградата на Общината и Общинската библиотека Паисий Хилендарски.

На кръстовището на ул. Търговска и ул. Проф. Васил Захариев се намира Голямата чешма, която е построена през 1660 година.

Площада пред Библиотеката се казва Захари Зограф. Там бяха направили площадка за каране на кънки, но аз докато бях там полираха леда и никой не се пързаляше. Общо взето с това се изчерпва Самоков. В музея ми казаха за някаква крепост край село Белчин и местността Цари мали град, които са на няколко километра от Самоков посока Сапарева баня, но те не влизаха в моя план, а и реших, че зимата не е най-удачното време за посещение на крепости. Затова ги оставих за пролетта или друг път. По пътя към колата впечатление ми направи декорацията на сградата на местното РПУ.

Да не забравя и нещото, с което е известен Самоков в днешни дни. Самоковските картофи бяха изложени за продан из целия път от София до Самоков :)). Без да се мотая повече

напуснах Самоков

и се отправих към следващата спирка - Костенския водопад.

Наистина колкото повече се изкачвах, толкова повече ставаше снега. На 10 км. от Самоков се намира курорта Боровец, където сега е много модерно да се карат ски.

Въпреки, че завих директно към Костенец и Пловдив наоколо цареше голяма суматоха. Хотелите са буквално навсякъде, а наоколо е фраш с коли, спрени по всевъзможни идиотски начини и хора, които не знаят в коя посока да тръгнат. Измъкнах се от навалицата без да сгазя някой и продължих само напред.

След Боровец пътя стана с една идея по-лош и по-тесен. Беше и почти без движение. Явно цялата вълна към Боровец се изсипва откъм София. Минах през селата Радуил и Марица.

В музея бях видял на единия от макетите, за които споменах по-рано, че останките на една от ковачниците са намерени край това село. След селата се стига до град Долна баня.

Тук се зачудих защо Горна и Долна баня са толкова далече помежду си и защо едното е град, а другото квартал на София? Вече бях слязъл в ниското и

след малко бях в град Костенец.

Тук е момента да отбележа, че освен град Костенец, съществува и село Костенец, което е само на няколко километра от града. Именно малко след селото се намира и Костенския водопад. Той се намира при летовище Костенец, което е непосредствено след селото. Точно при блоковете се прави десен завой и се продължава към селото.

Селото имаше много хубава табела. След като се излезе от селото се минава в местността Вили Костенец и малко по-напред пътя свършва. Там има хотели, вили  и голям паркинг. На паркинга може да си оставиш колата, а до водопада се стига пеша. Той е на не повече от 200 метра от паркинга по нещо като пътечка. Има чешма, от която тече минерална вода, а също и карта на пътеките, и указателни табели за хижи. Има голяма табела на водопада с цитат на Иван Вазов.

Всъщност Иван Вазов е написал творба за Костенският водопад, защото е останал омаян от красотата му. Всичко наоколо беше затрупано със сняг и беше много красиво.

А за моя голяма изненада водопада беше замръзнал.Да, ЗАМРЪЗНАЛ! За това пък изобщо не се бях сетил.

Беше странно как течащата вода е замръзнала, а долу водата си беше в течно състояние.

Въпреки това беше красиво и на мен ми хареса замръзналия водопад, за който бях чел, че като всеки водопад, през пролетта е най-пълноводен и красив, поради топенето на снеговете и пролетните дъждове. Затова и на пролет пак ще отида и ще разказвам пак, освен за този водопад, а и за един друг в околността, и за онази крепост, която споменах. А, за сега, ето още една снимка на замръзналия водопад.

Разделих се с водопада и потеглих за вкъщи. Върнах се до град Костенец, откъдето продължих към Момин проход и Ихтиман. Идеята ми беше да не се връщам по същия път и да не минавам по магистрала Тракия, а да ползвам стария път. Още на отиване се зароди и идеята, че ако мина по стария път, ще мина през Нови хан и може да видя къщата на Big Brother. Малко след Ихтиман подминах мястото, на което може да се качиш на магистралата, а малко след това стигнах на едно място, на което като отсечено с линийка асфалта беше покрит със сняг и така до колкото виждах напред. Странна работа! До преди това място пътя беше така изчистен, та чак асфалта беше сух, а оттам нататък изобщо непочистено. Върнах се и от онова място се качих на магистралата. Движих се 15-тина километра до разклона за Вакарел и пак бях на стария път. Тук вече беше чистено, не идеално, но си личеше, че е минавано. И така до Нови хан. Не знам защо, се въртях като откачен, докато бях в селото, с мисълта, че точно някъде по този път ще е къщата на Big Brother. Така и не я видях и се бях разочаровал. Излязох от селото и в далечината се видяха шарени светлини и тогава си казах "сигурно това ще е". Така се оказа. Къщата на Big Brother всъщност отвън изглежда като един огромен склад със светлини. Снимки няма, защото в тъмното нищо не става.
С това приключи екскурзията ми до Самоков и Костенския водопад. Като цяло добро впечатление и хубави емоции. Самоков не е нищо особено. Най-интересното там е Историческия музей, който пък не е много голям и не отнема повече от 30 минути надълго и на широко да се разгледа и прочете всичко. Костенския водопад, макар и замръзнал, си е част от природата и е красиво. Боровец е атракция ако сте фенове на зимните спортове, обаче е яко навалица. Моя съвет е, ако сте решили да обиколите този район, това да стане през някой летен ден, когато денят е по-дълъг и ще можете да разгледате всичките по-интересни места наведнъж. Иначе така малко по-малко не си заслужава биенето на път, освен ако не сте наблизо.

Маршрут: София(Обеля) - Самоков - гр. Костенец - с. Костенец - Ихтиман - с. Нови хан -
София(Обеля)
Общо километри: 210 км.

Не съм занулявал километража и затова статистиката ми не е пълна :). Ето и маршрута.

Вижте по-голяма карта

Край!