четвъртък, 22 август 2013 г.

Боянски водопад

Здравейте, Приятели!


Витоша е един добър вариант за разхлаждане през горещите августовски дни, когато си в София и се чудиш какво да правиш. Там има достатъчно места, които човек може да посети - еко пътеки, полянки, върхове за изкачване, водопади. Общо взето, все места за любителите на природата. Аз, като част от тази група и поради факта, че никога не бях ходил до Боянският водопад, който се води за една от по-известните забележителности във Витошския парк и околностите на София, реших да посетя именно него. На Витоша съм ходил много пъти, но уви, до водопада така и не съм стигал. Така на 22.08, нарамих раницата със сандвичи, вода и т.н. и тръгнах към Витоша. Достъпът до водопада може да стане по няколко начина. Аз избрах общо взето най-краткия вариант за ходене пеша :)). С колата се качих до хижа Момина скала или по-точно до ресторанта на хижата, който се пада малко встрани от нея. От кв. Бояна се стига до Златните мостове оттам се прави ляв завой и се минава покрай хижа Белите Брези. След това има още няколко километра изкачване и от пътя се отклоняваш пак на ляво и излизаш на въпросния ресторант, пред който има поляна и пейки. От поляната се хваща една пътека (има табели) и за около 30-40 минути се стига до водопада. Другите варианти са с повече ходене. От центъра на Бояна има два варианта - единия е по пътека през Боянското езеро и по пътека срещу течението на Боянската река. И двата маршута отнемат средно около 2 часа като разстоянието е 4,5 км и вторият е по-труден. Друг вариант за достъп е от хотела на връх Копитото.


 И така, както казах, от полянката пред ресторанта на Момина скала, за около 40 минути се стига до водопада. Пътеката, по която се тръгва, първоначално е почти равна и се върви лесно. След малко обаче започва да става стръмна и на места камениста. Като цяло на мен ми се стори трудна и неприятна за спускане. Добре, че поне не беше дълга. Водопада, разбира се, е красив и като всеки друг е най-пълноводен пролетта.



Височината на пада е около 30 метра. След няколко часа излежаване в подножието на водопада, реших да се изкача на върха му. Лека полека стигнах до горе. Оттам се открива чудесна панорамна гледка към София.


След малко зяпане тръгнах обратно по пътеката към колата. Нагоре пътеката пак си е трудна, като поне няма опастност да се подхлъзнеш.


Аз нямам опит по такива пътеки, затова често се налагаше да спирам за почивка. На поредната такава си харесах един камък и репих да го фотографирам.

Мисля, че ми отне около 40 минути да се изкача отново до ресторанта. Бях си пуснал моята любима програмка за проследяване, обаче преди да се кача в колата съм забравил да я изключа и се беше записал целия маршрут барабар и пътя с колата до вкъщи. Все пак частта при спускане я имам :)) 


Пътя с колата не съм го засичал, но е около 21-22 км. от кръговото в Бояна до Момина скала и обратно.

Край!

2 коментара:

  1. Благодаря, ще пробвам и Вашия маршрут.

    ОтговорИзтриване
  2. Прекрасно, екстремно, красиво /доколкото разбирам няма такси за вход/ за разлика от Крушунски водопади, където алчността на кмета за лични печалби е станала болестно състояние!

    ОтговорИзтриване