Пътешествие из Хърватия - Столицата Загреб и Rastoke

Здравейте, Приятели!

Неделния ден 07.06 бяхме решили да посветим на разходка в столицата на Хърватия. Избрахме именно неделята, водейки се от положението в София, като сметнахме, че тогава Загреб ще бъде по-спокоен и няма да изпитваме негативите от делничния трафик и търсенето на подходящо парко място. Първоначалният план беше целия ден да прекараме в Загреб, но предния ден, докато пътувахме, минахме през един град, в който имаше интересна забележителност, която ни привлече вниманието. Градът се казва Slunj и се намира по пътя между Brajdić Selo и Загреб (някъде на 20 км. от вилата ни). Вечерта хвърлих едно око из Интернет да видя за какво става на въпрос и в крайна сметка решихме по пътя за Загреб, първо да се отбием там. В резултат на това, жертвахме посещението на Зоопарка в Загреб и бих казал, че направихме правилния избор. И така към 8:30 сутринта потеглихме в посока Загреб. 

Предстояха ни 130 км. до Загреб, а първите 20 км. до град Slunj минаха неусетно.

Град Slunj е с население около 1 700 души и общо взето е известен с една местност, която се води старата му част и се казва Rastoke. Намира се покрай главния път и няма начин да ви убегне от погледа. В допълнение има и обозначителни табели за вход, където има места за паркиране и автомати за плащане. Аз обаче като видях празния паркинг в 9:00 часа сутринта си казах, че няма да дам никакви пари за паркинг и затова се отклоних по уличките и паркирах пред един магазин. Наложи се да повървим 10-тина минути обратно до входа, но пък успяхме да намерим банкомат и да изтеглим малко местна валута. В Хърватия основната валута е "куна" и подобно на нашите стотинки, имат "липа", като 100 липи са 1 куна.

Rastoke се води историческия център на Slunj и представлява комплекс от водни мелници и красиви малки водопадчета. Не съм сигурен дали все още тези мелници се използват по предназначение, но в момента всички къщички в комплекса са превърнати в хотелска част, където човек може да отседне.

Със сигурност, ако знаех за това място, когато си търсехме места за нощуване, щях да се поинтересувам за цените в този комплекс и може би щяхме да останем първите три вечери тук. Мястото се оказа много красиво, малко и спретнато.

Тук е съчетана красотата на природата с човешките постижения в технологиите от няколко века назад. Първата мелница в района датира от XVII век, а максималния брой, който са достигали, е бил 22. Мелниците са се задвижвали от хоризонтални гребла под формата на колела. Водата завърта тези колела, които посредством специален механизъм предават движението на едни кръгли камъни, които смилат царевицата. За да се постигне достатъчно сила, падащата вода от водопадите била пренасочвана под специален наклон от 35 градуса.

Интересно е да се наблюдава, как водата изтича изпод някоя къща.

Повечето водопади си имат имена.

Всички снимки от Rastoke до момента са от места, където достъпа е свободен. На последната снимка се виждат туристи и по този повод се зачудихме, как се стига до там и защо до сега никъде не ни спряха за плащане на вход. Бях прочел, че вход се заплаща и затова се запътихме в посоката, където са хората и да търсим начин да стигнем до там. Начинанието не се оказа трудно, просто посоката е друга. Платихме по 25 куни на човек за вход, което е около 6,50 лв. и започнахме останалата част от разходката.

Освен разходката по красиво оформените зелени площи, тук видяхме и отблизо мелниците и останалата част от малките водопади.

А това е тоалетната :))

Слязохме долу до реката, като преди това имаше предупредителна табела, че слизането е на собствена отговорност.

Не бих казал, че е толкова страшно, тъй като си има стълбички и места, откъдето да минеш. По-скоро страшното е, че се минава между едни скали и имаш усещането, че всеки момент може да бъдеш затиснат или да ти падне нещо на главата. След като си направихме по някоя друга снимка, се върнахме обратно горе, за да продължим разходката.

Наистина много красиво място и си струва посещението. Не отнема кой знае колко време и спокойно може да се посети и като временна спирка при пътуване. Отне ни някъде около час и половина, като не остана място, където да не стъпихме.

Така към 10:30 приключи разходката ни в Rastoke и продължихме към столицата.

Пътят към Загреб е двупосочен до Карловац. Карловац е един от големите градове в Хърватия и от това, което видяхме през престоя си, там е една от най-известните пивоварни в Хърватия, откъдето излиза бирата Karlovačko. От Карловац до Загреб има 50-тина километра магистрала, която ние избегнахме и продължихме по стария път.

И този път е осеян с доста населени места.

Към 12:30 бяхме в Загреб.

Отправихме се към центъра на града.

Преди това, покрай пътя ни посрещна Арена Загреб. Не знам как е вътре, но отвън изглежда като страхотно съоръжение.

С навлизането във вътрешността на столицата се появиха трамваите.

Както се вижда от маркировката, при движение по улица, където се движи и трамвай, колите се движат в средата. Интересната част настъпва, когато се появи светофар. Тогава пътя на колите, които искат да продължат направо или да завият на дясно, пресича трамвайните линии и колите трябва да се позиционират от дясната страна, а тези, които ще завиват на ляво си остават от лявата страна на трамвая.

За мен това беше по-странното при шофиране в Загреб и ми беше някак си некомфортно, тъй като в София обикновено трамваите се движат по средата и такива участъци като в Загреб май почти няма. Иначе трамваите са абсолютно безшумни и, ако не се оглеждаш, направо могат да те отнесат като нищо. В центъра, подобно на София, уличките са тесни и еднопосочни. Бях разгледал в Google Maps, къде ще е най-подходящо да паркирам колата и, когато наближихме точката, която бях задал на GPS-а, започнахме да се оглеждаме за свободно място. В Загреб също има различни платени зони за паркиране, като в неделя спирането не се заплаща. Наложи се да направим едно кръгче, докато намерим свободно място, но накрая мисията завърши успешно. 

Паркирах на Preradovićeva ulica срещу някакво кафене. От там се отправихме към първото място, което искахме да посетим в Загреб - музей Mimara. Площта на град Загреб е по-голяма от тази на София. Населението, обаче, е под 1 милион  - по официални данни около 850 000 жители. Тръгнахме по улица Andrije Hebrangavo към музея, тъй като не оставаше много време, за да го разгледаме. Работното му време в неделя е до 14:00 часа, а нашият часовник усилено отиваше към 13:00 часа. По пътя минахме покрай Хърватския Народен театър.

Зад театъра се вижда и малка част от Загребския университет. Срещу театъра, на същата улица, се намира Академията за драматични изкуства.

Някъде там, се вижда и Лексикографския завод Miroslav Krleža, както и един паметник, който не можахме да разберем какво символизира.

Съвсем близо се намира и желаната цел - музея Mimara. Сградата на музеят се намира на площад Рузвелт и е меко казано огромна. Също така е една от най-престижните сгради в Загреб.

Сградата представлява музей на изкуствата и е дом на над 3 500 произведения на изкуствата. Цената на билета за възрастни е 40 куни (около 10 лева), но тъй като до затварянето на музея оставаше 1 час, ни предложиха намалени студентски билети за по 30 куни ( около 7,70 лв). Наистина 1 час не стига за разглеждането на целия музей, който се състои от общо 4 етажа - мазе, приземен етаж и още 2 етажа. Ние изобщо не можахме да се качим на последния етаж, където са изложени картини. Останалите 3 етажа успяхме да ги обиколим на забързани обороти. Мазето играе ролята на изложбена зала, в която мисля, че експозициите се сменят. На приземния етаж са изложени различни стъклени и текстилни експонати от Китай и други източни култури. На първия етаж са изложени различни скулптури от различни векове, археологически предмети още от вековете Пр.Хр., намерени в Месопотамия, Египет, Крит, Гърция, Етрурия и Рим. На следващите снимки може да видите една много малка част от изложените неща.

Може би около 2 часа ще са достатъчни да се разгледат всичките етажи, а ако се задържате по-дълго пред всеки експонат и четете описанията си, пригответе поне 3 часа. В 14 часа напуснахме музея и се отправихме към следващата ни спирка в Загреб - Ботаническата градина. Тръгнахме по Trg Marka Marulića, след което завихме по Mihanovićeva ulica. По пътя минахме покрай сградата на Хърватския държавен архив.

Ботаническата градина в Загреб е с безплатен вход, което се дължи на факта, че през 1889 година град Загреб подарява земите, на които се помещава градината, на Университета като условието е да не се изисква вход от посетителите. Това нещо е в сила и до ден днешен.

Ботаническата градина много ми прилича на парк "Врана". В него има най-различни дървета, храсти, цветя и всякаква друга растителност.

В градината има и пейки, на които може да отморяваш. Освен това, на места е доста сенчесто, което в известна степен ни предпазни от слънцето, което нямаше никаква милост. Беше адски топло. Ботаническата градина е позиционирана много близо до ЖП гарата, откъде почти през цялото време се носеше мирис на смола. Това пречеше да се усеща мириса на зеленина и аромата на цветята се смесваше с тази специфична миризма.

Тъй като аз съм много далеч от темата с растенията и имената им нищо не ми говорят, предимно разглеждах и снимах.

В градината има и една сграда, в която са изложени различни картини от едно време, изобразяващи как е изглеждала Ботаническата градина през годините.

Вътре има един интересен разрез на дърво, на което е обяснено как според кръговете може да се определи колко е старо едно дърво.

В градината има и малко езеро, където има водни лилии.

В езерото видяхме костенурки.

За финал от Ботаническата градина в Загреб, още няколко снимки на различни цветя.

В този район на Загреб са концентрирани една част от музеите в града, както и различни зашеметяващи сгради с различна важност. Разходката ни из Загреб продължи към Горни град. Отново тръгнахме по Mihanovićeva ulica, като по пътя минахме покрай някакъв много луксозен хотел - Esplanade.

Преди хотела минахме и покрай сградата на Хърватския пенсионноосигурителен институт (предполагам нашият НОИ).

Завихме на ляво по улица Jurja Haulika, която е продължение на улицата, на която бяхме паркирали Дачията.

По тази улица се натъкнахме на една малка градинка, където седнахме малко да починем. А там имаше един ей такъв фонтан: :))

До този момент все още не знаехме, че се движим по улицата на колата, докато случайно не я мярнахме. Продължихме само направо и стигнахме до пешеходната зона.

По заведенията веднага си пролича, че вече сме в туристическата част на Загреб. Озовахме се на площада Petar Preradović, който е кръстен на някакъв хърватски поет.

Беше някъде към 15 часа и беше крайно време да обядваме. Затова решихме да седнем в едно от заведенията и да хапнем нещо. Като за първи път, решихме да не рискуваме и си поръчахме нещо познато.

Две доста големички пици, една шопска салата (която е далеч от българската) и две безалкохолни струваха 39 лв., което за центъра на Загреб не ни се стори скъпо. Тъй като още нямахме представа за цените и не бяхме свикнали с цифрите, първоначално като гледаш менюто и като видиш, примерно Кока-Кола за 10 куни, и се стряскаш, ама после като превалутираш, нещата не са толкова страшни. Пиците бяха много добри, а салатата пълна скръб (само жълтите чушки имаха хубав вкус). След като хапнахме, продължихме по маршрута.

По пътя за Горни град минахме през централния площад на Загреб - ban Josip Jelačić.

На площада усилено се работеше по подготовката за някакъв Anima Fest в периода 9-14 Юни. Ние поехме към Горни град.

Горни град е т.нар историческа част на Загреб, където са поместени доста от забележителностите. Навсякъде може да видите табелки с посоката към дадена забележителност.

Горни град е в подножието на планината Медведница, както и цялата северна част на Загреб. Ситуацията е много подобна на тази между София и Витоша, но от другата страна. Изкачихме се по едни стълби и се откри една панорама към Загреб.

Първата забележителност в тази част, която видяхме е църквата Св. Катерина.

Минахме от дясната й страна покрай една странна сграда.

Там се озовахме на нещо като голям балкон, откъдето имаше отново панорамна гледка към Загреб и по-специално към Катедралата "Света Богородица", до която ще отидем по-късно.

Продължихме из уличките на Горни град.

Една от следващите емблеми на Загреб е църквата "Св. Марк", отличаваща се със цветния си покрив, изобразяващ гербът на Загреб и този на Хабсбургското хърватско кралство.

Покривът прилича на мозайка и наистина е доста необикновен. От ляво на църквата се намира сградата на Министерския съвет, която носи името Banski Dvori.

Зад църквата пък е разположена Съдебната палата, а от дясната страна е Народното събрание.

Отправихме се към Каменната порта (Kamenita vrata), която е последния останал вход към града от миналото. За съжаление й правеха реставрация и не можахме да видим как точно изглежда.

В Каменната порта се намира една от най-значимите забележителности на Загреб - статуя на Дева Мария от XVI век. Тъй като вътре е нещо като храм и имаше хора, които се молят ми беше неудобно да правя снимки. Минахме през портата и започнахме да слизаме надолу.

В Горни град се намират и няколко музея - Историческия музей, Музея на разбитите сърца, Природонаучен музей и още няколко. Ние се отправихме към пазарът "Долац".

Оказа се обаче, че пазарът е отворен всеки ден без неделя. Иначе на пазара местни фермери и производители предлагат висококачествени продукти като плодове, сирена, тестени изделия и други. Идеята ни беше, да хвърлим по едно око и ако видим нещо различни да пробваме. Изведнъж яростно започнахме да търсим работещ магазин, откъдето да си купим вода и не знам дали от прекалената жажда, която ни обзе или по принцип си беше така, обаче никъде в района не можахме да намерим работещо магазинче, от което да си купим вода. В очите ни се наби една реклама на БИЛЛА и започнахме да я издирваме по табелите. С известни усилия успяхме да я открием и след като си купихме вода и сладолед, седнахме пред сградата, в която се намира да отпочинем малко.

Разбира се, след като се успокоихме, магазини колкото щеш и то под носа ни.

След като починахме се отправихме към площад Каптол, където е Катедралата, покрай която минахме със скоростта на светлината, в търсене на БИЛЛА-та.

Забелязахме, че на доста места има подобни улични лампи, окичени с цветя. Пред Катедралата има висок паметник с фонтан, който не знам какво символизира.

Самата Катедрала е уникална сграда. Едната й кула беше в ремонт.

Това е най-високата сграда в Загреб, както и в цяла Хърватия. Двете и кули са поти еднакви, тъй като имат 1 м. разлика във височината, но на нас не ни направи впечатление. Северната кула е с височина 105 м., а южната - 104 м. Малко снимки в детайли:

Както казах в началото, първоначалния план беше малко по-друг и ако не бяхме посетили Rastoke, сега щяхме да се оправим към най-големия парк в Загреб - Максимир. Там се намира и Зоологическата градина. Нямахме много време затова предпочетохме да отидем на друго място в Загреб и се запътихме към колата.

По пътя отново минахме през големия централен площад, където някаква банда се беше настанила и изнасяше концерт или нещо такова.

Също така минахме покрай Археологическия музей.

Взехме колата и се отправихме към последната спирка - езерото Ярун (Jarun). По пътя с колата имахме една ей такава ситуация с трамваи от всички страни:

След 6,5 км. стигнахме до езерото.

Както се виджа, на входа има бариера и в случай, че искаш да влезеш с МПС-то трябва да се заплати някаква такса, която даже и не съм си правил труда да разбера. Аз свих на ляво по улицата преди бариерата и непоследствено след това има предостатъчно място, където да си оставиш колата и да минеш пеша покрай бариерата. Езерото Ярун е известно като "морето на Загреб".

Там хърватите обичат да разпускат през почивните дни, като има условия за практикуване на водни спортове, колоездене, тичане и други. Освен това, има места където хората дори могат да се пекат и да си правят плаж. Дали се влиза в езерото за къпане не знам, но докато бяхме там, не видяхме някой да се къпе. Поне не от тази страна, по която ние се разходихме. От езерото има гледка към Арена Загреб.

Видяхме, че в езерото спокойно си плуват лебеди и разни патици.

Часът вече минаваше 19:30 и беше време да се ориентираме към колата, за да хванем пътя към селото ни, тъй като ни предстояха около 2 часа път. На излизане от Загреб на един Лукойл заредих бензин на цена от 2,70 лв. за литър. С това сложихме край на разходката ни в Загреб.

За това време успяхме да видим най-известните места и сгради в Загреб. Въпреки това, обаче, има още доста места, който заслужават да бъдат видяни, например, ЖП гарата, паркът, за който споменах, някои от другите музеи, а със сигурност и още доста по-неизвестни места. Впечатления ми от Загреб са положителни - добре изглеждащ център и стар град с много красиви и поддържани сгради. Движението е повече от добре организирано. Тук съществува понятието "зелена вълна" и при спазване на градските ограничения спирането на светофар е рядкост. Трамваите се движат непрекъснато на много кратки интервали, въпреки че беше неделен ден, а на всичкото отгоре не вдигат никакъв шум. Електронните табла абсолютно на всичките спирки, покрай които минахме най-вероятно са факт много преди влизането на Хърватия в ЕС. По почти всички главни улици има и велоалеи, които не са странно изглеждащи и организирани като в София, а са направени така, че да се вписват в пътната обстановка. Например, платната на велоалеите са разделени и са към платното за движение на автомобилите. Освен това, по еднопосочните улици, има велоалея само в посоката на движение. Пешеходните светофари също имат интересно решение - имат копче, което като натиснеш и веднага ти светва зелено да преминеш, а червеното светва, чак когато се качиш на тротоара. През това време колите, които завиват са длъжни да изчакат пешеходците да пресекат. Говорейки за светофари, нямаше как да не ми направи впечатление, че при десен завой няма светофар, а знак "Пропусни движещите се по пътя с предимство", което допринася за безсмислено чакане на светофар. Към всичко това трябва да се отбележи и колко чист град е Загреб. Прекарвайки почти цял ден в Загреб и повече от 24 часа в Хърватия, започна да ми прави впечатление колко са чисти всички коли. Установих, че и след престоя на колата в Загреб, по колата нямаше никаква прах. Носех си мръсотията по страничните врати, която се наслои за 4-те километра от автомивката до вкъщи, в резултат на дъджа, който валя в петък вечерта още преди да тръгнем. И разбира се мушичките по предницата на колата от магистралите :)). Не знам в покрайнините на Загреб как е положението, но ако трябва да сравнявам централните части на София и Загреб, определено Загреб е по-красивият, по-чистият и по-добре организираният град, въпреки липсата на метро. Всъщност, май Загребската община последно е решила да не строи скоростно метро като в София, защото нямало смисъл от него и е предпочела някакъв двойно по-евтин вариант с влакчета, които ще се движат със скорост от 35 км/ч, по подобие на някакви линии в Канада и Сан Франциско, въпреки грандиозните новини от преди година в нашата преса, където се пишеше как София консултирала Загреб за изграждането на метро и, че при тях те първа ще се строи метро, а при нас щели да пускат 3-ти лъч. Ако трябва да сравнявам Загреб с другата европейска столица, която съм посетил - Будапеща - бих казал, че Будапеща ми харесва повече. Там има доста по-грандиозни и впечатляващи сгради, а и река Дунав, заедно с всичките мостове над нея, придават още по-красив облик на града. Не, че и през Загреб не минава река Сава, но тя е някак си по периферията на града и се губи в цялостната картина.

За финал прикачвам пешеходния ни маршрут из Загреб, като старта е от втория път, когато минахме покрай колата, тъй като в началото от бързина да отидем в музея съм забравил да пусна програмата - Загреб. Липсва първата част до музей Мимара и Ботаническата градина. Линк и към разходката около езерото Ярун.

С колата се движихме по следния маршрут - https://goo.gl/maps/jDhf4

Маршрут: Brajdić Selo - Rastoke - Zagreb - Brajdić Selo

Общо километри:  260 км.

<<< Начало с вкус на селски туризъм (Първи ден)

Национален парк "Плитвишки езера" (Трети ден) >>>