Продължавам разходката из Ловешко на 25.05 сутринта със закуска в хотела и след това потеглям към първата от набелязаните дестинации за деня. Днес в плана са включени областния град Ловеч и лобното място на Васил Левски, което се намира в село Къкрина. Със сигурност мога да кажа, че това се две дестинации, които остават зад на фона на Деветашката пещера и особено на Крушунските водопади и не са толкова популярни. Според мен обаче, посещението на тези места никак не е за пренебрегване. В Ловеч определено има доста интересни места за посещение, а Къкринското ханче в село Къкрина си е едно от тези български места като Копривщица, Панагюрище и подобни, които са свързани със най-видните български революционери. И в това ще се опитам да ви убедя с настоящия разказ.
Пътят от Летница до Къкрина е дълъг около 40 км. и е в относително добро състояние. Минава се през селата Горско Сливово, Крамолин, Агатово и Брестово. На помощ отново влезе GPS-ът ми, който се справи перфектно и успя да ме упъти точно да Къкринското ханче.
Къкринкото ханче е един от 100 НТО и както казах е лобното място на Апостола. Или казано по друг начин - мястото, на което на 27 декември 1872 сутринта е заловен Васил Левски от турските заптиета. Освен това, в Къкринското ханче, Васил Левски е отсядал често и са се водили тайни събрания.
Цената за посещение на обекта е 4 лева за възрастни. В нея е включен и екскурзовод, който развежда из ханчето и разказва историческите събития на кратко. След това може да се разходиш спокойно и да разгледаш. На следващата снимка е т.нар. "кръчма":
Не знам до каква степен е запазено обзавеждането в оригиналния му вид, тъй като ханчето е претърпяло опустошителен до основите пожар и по-късно е било възстановено от местните. До кръчмата се намира "тайната стая", в която са се осъществявали революционните събрания.
В нея се намират и леглото, на което е спял Васил Левски, когато е оставал в ханчето, както и това на ханджията Христо Цонев Латинеца.
От тази стая се отива в избеното.
От там пък се излиза в двора, където се намира точното място, на което е заловен Апостола в засада.
Излизайки от вратата, Васил Левски се е опитал да прескочи плетта, когато на нея са се закачили цървулите му.
Тогава Васил Левски бива ранен и пленен от турските заптиета, а свидетел на неговото залавяне е единствено Старият бряст, който отдавна не расте, но е укрепен с помощно скеле...
Накрато така са протекли събития през това ранно утро на това място. Зад ханчето има двор, в който може да седнете и да си фантазирате как точно е излязал Васил Левски и се е спънал в плетта.
След ретроспекцията е време да се отправим към другата забележителност за деня. Разстоянието то село Къкрина до Ловеч е около 20 км. Градът на люляците, честно казано, ме изненада доста приятно. Казват му така, защото навсякъде в парка "Стратеш" е в люляци, а първата ми дестинация в Ловеч беше именно парка или по-скоро Зоологическата градина, която се намира в местността.
Ловешкият Зоопарк е вторият по големи в България. Цената за вход е 4 лева за възрастни. Идвайки от Къкрина се влиза директно в парка по едно тясно шосе. Колата спрях, както ме бяха упътили колеги от форума на Рено. Паркирането става общо взето на пътя, и после се върви около 10-15 минути пеша, докато се стигне входа на Зоопарка. Вътре веднага ме посрещна Баба Меца, която обикаляше нервно:
Като цяло обхождането на парка ми се стори малко объркващо и хаотично. За сметка на това имаше доста животни.
Имаше една много хитра камила, която крадеше от храната на коня.
Някои животни, пък заемаха доста акробатични пози, в стремежа си да се нахранят.
Други успяха да ми спретнат модно ревю, дуейки се, и показавайки красотата си.
А на това аз му казвам "свинска работа". Толкова бяха дебели тези свини, че не можеха да направят две крачки и се просваха на земята.
В парка беше доста зелено.
Докато някои животни се криеха на сянка и си почиваха,
аз имах близка среща с едно животно, което забравих какво беше.
Тази грозотия седя така с отворена уста, като препарина, в продължение на няколко минути. Успях да го снимам отвсякъде. Една Зоологическа градина не може без цар.
Някъде покрай Цар Лъв беше и наскоро нашумелият ягуар Алонсо, който успях да видя преди да избяга и да го убият. За съжаление обаче беше се скрил и не можах да го снимам.
Около 2 часа са достатъчни за разглеждането на Зоопарка. Ако обаче се задържате повече пред клетките ще е необходимо повече време.
След като си тръгнах от Зоолотическата градина се отправих към Покрития мост на Кольо Фичето и старият град Вароша. На излизане от парка пред мен се изправи хълма Хисаря и крепостната стена.
В този момент реших да разгледам и крепостта въпреки, че до последно мислех да я пропусна. Но за нея по-късно. Както знаем, Кольо Фичето е известен български възрожденски строител, архитект и склуптор роден в град Дряново. Както и при град Бяла, Мидхад паша възложил на Кольо Фичето да направи "нещо оригинално" - мост на Ловешката чаршия, през който хем да мине шосето Търново - София, хем да се свържат двете части на разделения от река Осъм град. Гениалният строител и тук сам проучил терена, подготвил материалите и измислил конструктивното решение. Стълбовете, на които се крепял мостът, били яки, каменни, а конструкцията отгоре - дървена. Била построена без пирони и свързващи скоби. И този мост бил изчислен без сметачни средства и направен без нивелир и цимент. В резултат се получило това:
Вътре мостът прилича на търговска улица, изпълнена с дюкянчета.
Гледката от моста към реката е спираща дъха.
Наистина много красиво и впечатляващо съоражение. В стария град Вароша, който е откъм страната на хълма Стратеш, всички къщи са стари и приличат на тези в Копривщица. За съжаление не се разходих обстойно, а само минах с колата по пътя за Покрития мост. За сметка на това, обядвах в едно заведение на брега на реката с изглед към нея и моста. Все пак направих една снимка в стария град.
След обяда, пресякох отново реката и се върнах в новата част, но този път по автомобилният мост.
Оттам също има хубава гледка към реката в другата посока.
Отправих се към централната част на града. Като цяло центъра на града и пешеходната зона не са нищо особено. Със сигурност мога да кажа, че Вароша и мястото около река Осъм е перлата на град Ловеч.
В този неделен следобяд, градът ми се стори малко пуст. Може би за това беше допринесло и леко горещото време. Този ден беше по-топъл от предния. На едно място отново имаше изглед към Покрития мост и крепостта "Хисаря".
В моите представи Ловеч е бил винаги някакъв равнинен и сив град, а в действителност се оказа, че градът далеч не е толкова равнинен, нито пък сив. С тези хълмове, реката, която разделя града на две и крепостта високо на хълма, Ловеч силно ми наподобява на Велико Търново. Затова и Ловеч промени коренно своя първообраз в съзнанието ми и вече гледам на него със съвсем други очи.
Дойде време да се отправим към последната забележителност - крепостта "Хисаря". За целта отново се качих на колата и се върнах обратно в старата част на града. До крепостта може да се стигне с кола по едни много стръмни и тесни улички. Толкова стръмни, че колата само на първа скорост може да се движи и толкова тесни, че две коли не могат да се разминат. Добре, че в нито една от двете посоки не се срещнах с друга кола. Освен с кола може да се стигне и пеша, изкачвайки N на брой стъпала. На върха на хълма има гигантски паметник на Васил Левски, който гледа отгоре целия град. Страхотен паметник! Мисля, че толкова голям паметник не съм виждал в България досега.
Паметникът е достъпен извън самата крепост, а входът за нея е така познатите вече 4 лева на човек.
Според мен, напълно неоправдана цена. Прекалено е малко това което е останало от нея, а и поддръжката изобще не е на ниво.
Ловешката средновековна крепост се датира от времето на Римската империя, когато на територията на днешен Ловеч е изградена и функционира римска пътна станция, наречена "Президиум". Крепостта е една от последните превзети от Османската империя в България. Това става чак през 1446 г., с цената на разрушения.
Наоколо има само хубави гледки, включително и изглед към хълма "Стратеш".
За финал още няколко спиращи дъха пейзажа от крепостта "Хисаря".
С това приключи моето първо посещение в Ловешка област. Това беше едно от тези пътешествия, през които не останах разочарован от нито едно от местата, които посетих. Ако трябва да подредя всички места, които посетих през тези два дни бих ги разпределил по следния начин: най ми харесаха Крушунските водопади - спор няма наистина е много красиво там. На второ място ми е цялостната разходка в Ловеч, а на трето място са Деветашката пещера и Къкринското ханче, като май пещерата е по-интересна. На последно място е Летница, където преспах. Това наистина е доста скучно и безинтересно място. В Ловеч най ми хареса Покрития мост и района около него, реката, както и Вароша. После е Зоопарка и накрая крепостта "Хисаря". В Ловеч има и няколко музея за посещение, които аз пропуснах, но при следващо посещение най-вероятно ще ги видя и тях.
Равносметката от пътуването е:
Ловешкият Зоопарк е вторият по големи в България. Цената за вход е 4 лева за възрастни. Идвайки от Къкрина се влиза директно в парка по едно тясно шосе. Колата спрях, както ме бяха упътили колеги от форума на Рено. Паркирането става общо взето на пътя, и после се върви около 10-15 минути пеша, докато се стигне входа на Зоопарка. Вътре веднага ме посрещна Баба Меца, която обикаляше нервно:
Като цяло обхождането на парка ми се стори малко объркващо и хаотично. За сметка на това имаше доста животни.
Имаше една много хитра камила, която крадеше от храната на коня.
Някои животни, пък заемаха доста акробатични пози, в стремежа си да се нахранят.
Други успяха да ми спретнат модно ревю, дуейки се, и показавайки красотата си.
А на това аз му казвам "свинска работа". Толкова бяха дебели тези свини, че не можеха да направят две крачки и се просваха на земята.
В парка беше доста зелено.
Докато някои животни се криеха на сянка и си почиваха,
аз имах близка среща с едно животно, което забравих какво беше.
Тази грозотия седя така с отворена уста, като препарина, в продължение на няколко минути. Успях да го снимам отвсякъде. Една Зоологическа градина не може без цар.
Някъде покрай Цар Лъв беше и наскоро нашумелият ягуар Алонсо, който успях да видя преди да избяга и да го убият. За съжаление обаче беше се скрил и не можах да го снимам.
Около 2 часа са достатъчни за разглеждането на Зоопарка. Ако обаче се задържате повече пред клетките ще е необходимо повече време.
След като си тръгнах от Зоолотическата градина се отправих към Покрития мост на Кольо Фичето и старият град Вароша. На излизане от парка пред мен се изправи хълма Хисаря и крепостната стена.
В този момент реших да разгледам и крепостта въпреки, че до последно мислех да я пропусна. Но за нея по-късно. Както знаем, Кольо Фичето е известен български възрожденски строител, архитект и склуптор роден в град Дряново. Както и при град Бяла, Мидхад паша възложил на Кольо Фичето да направи "нещо оригинално" - мост на Ловешката чаршия, през който хем да мине шосето Търново - София, хем да се свържат двете части на разделения от река Осъм град. Гениалният строител и тук сам проучил терена, подготвил материалите и измислил конструктивното решение. Стълбовете, на които се крепял мостът, били яки, каменни, а конструкцията отгоре - дървена. Била построена без пирони и свързващи скоби. И този мост бил изчислен без сметачни средства и направен без нивелир и цимент. В резултат се получило това:
Вътре мостът прилича на търговска улица, изпълнена с дюкянчета.
Гледката от моста към реката е спираща дъха.
Наистина много красиво и впечатляващо съоражение. В стария град Вароша, който е откъм страната на хълма Стратеш, всички къщи са стари и приличат на тези в Копривщица. За съжаление не се разходих обстойно, а само минах с колата по пътя за Покрития мост. За сметка на това, обядвах в едно заведение на брега на реката с изглед към нея и моста. Все пак направих една снимка в стария град.
След обяда, пресякох отново реката и се върнах в новата част, но този път по автомобилният мост.
Оттам също има хубава гледка към реката в другата посока.
Отправих се към централната част на града. Като цяло центъра на града и пешеходната зона не са нищо особено. Със сигурност мога да кажа, че Вароша и мястото около река Осъм е перлата на град Ловеч.
В този неделен следобяд, градът ми се стори малко пуст. Може би за това беше допринесло и леко горещото време. Този ден беше по-топъл от предния. На едно място отново имаше изглед към Покрития мост и крепостта "Хисаря".
В моите представи Ловеч е бил винаги някакъв равнинен и сив град, а в действителност се оказа, че градът далеч не е толкова равнинен, нито пък сив. С тези хълмове, реката, която разделя града на две и крепостта високо на хълма, Ловеч силно ми наподобява на Велико Търново. Затова и Ловеч промени коренно своя първообраз в съзнанието ми и вече гледам на него със съвсем други очи.
Дойде време да се отправим към последната забележителност - крепостта "Хисаря". За целта отново се качих на колата и се върнах обратно в старата част на града. До крепостта може да се стигне с кола по едни много стръмни и тесни улички. Толкова стръмни, че колата само на първа скорост може да се движи и толкова тесни, че две коли не могат да се разминат. Добре, че в нито една от двете посоки не се срещнах с друга кола. Освен с кола може да се стигне и пеша, изкачвайки N на брой стъпала. На върха на хълма има гигантски паметник на Васил Левски, който гледа отгоре целия град. Страхотен паметник! Мисля, че толкова голям паметник не съм виждал в България досега.
Паметникът е достъпен извън самата крепост, а входът за нея е така познатите вече 4 лева на човек.
Според мен, напълно неоправдана цена. Прекалено е малко това което е останало от нея, а и поддръжката изобще не е на ниво.
Ловешката средновековна крепост се датира от времето на Римската империя, когато на територията на днешен Ловеч е изградена и функционира римска пътна станция, наречена "Президиум". Крепостта е една от последните превзети от Османската империя в България. Това става чак през 1446 г., с цената на разрушения.
Наоколо има само хубави гледки, включително и изглед към хълма "Стратеш".
За финал още няколко спиращи дъха пейзажа от крепостта "Хисаря".
С това приключи моето първо посещение в Ловешка област. Това беше едно от тези пътешествия, през които не останах разочарован от нито едно от местата, които посетих. Ако трябва да подредя всички места, които посетих през тези два дни бих ги разпределил по следния начин: най ми харесаха Крушунските водопади - спор няма наистина е много красиво там. На второ място ми е цялостната разходка в Ловеч, а на трето място са Деветашката пещера и Къкринското ханче, като май пещерата е по-интересна. На последно място е Летница, където преспах. Това наистина е доста скучно и безинтересно място. В Ловеч най ми хареса Покрития мост и района около него, реката, както и Вароша. После е Зоопарка и накрая крепостта "Хисаря". В Ловеч има и няколко музея за посещение, които аз пропуснах, но при следващо посещение най-вероятно ще ги видя и тях.
Равносметката от пътуването е:
Маршрут: София - Летница - Крушуна - с. Къкрина - Ловеч - София
Общо километри: 440 км.
Общо километри: 440 км.
Среден разход: 6,1 л/100 км.
Средна скорост: 63,7 км/ч
Общо литри бензин: 27 л.<<< Разходка до Деветашката пещера и Крушунските водопади (Първи ден)
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар