Всяко нещо си има своя край, а края на нашият престой в Кападокия настъпи на 25.09 сутринта. Пред нас чакаха почти 900 километра до временната ни спирка в Чорлу, по път за София. В тези километри е включено и главозамайващото прекосяване на Истанбул от единия до другия край на мегаполиса. За да не ни е скучно по пътя, бяхме решили малко да променим маршрута навръщане и да минем покрай второто по големина езеро в Турция. Преди всичко, обаче, все още не бяхме направили едно от нещата, които си бяхме поставили за цел преди да дойдем в Кападокия. Да гледаш изгрева на слънцето на фона излитащите балони над Кападокия от терасата на хотела също е едно от нещата, които всеки посетител трябва да направи. Ставането е малко трудно (около 6:30), но пък приказната гледка наистина си заслужава.
Единствено мощния тътен от многобройните вентилатори, които надуват балоните, разцепва сутрешната тишина. В далечината, някои балони все още ги приготвяха за излитане.
И така, докато гледаме балоните в далечината, се оказа се точно над главите ни също прелитат балони, които минаха доста близо над хотела ни.
След като направихме доволно количество снимки се върнахме обратно в леглото да си доспим до закуската. През всичкото това време Реното си стоеше на паркинга, в очакване да потеглим в обратна посока.
На фона на всички коли, Реното винаги се набива на очи със своя цвят. Наоколо едно 80% от колите са с бял цвят, предимно рент-а-кар, 15% сребърни и едва 5% са някакви по-различни цветове. След закуската, натоварихме багажа и тръгнахме по най-дългата отсечка по време на екскурзията.
От Невшехир се отклонихме в посока Аксарай. Градът се намира около 90 км от Гьореме. Заобиколихме го и поехме в посока Анкара. Скоро от лявата ни страна започна да се вижда вторият по-големина гьол в Турция - Tuz Gölü или Соленото езеро.
Това, което се вижда не е вода, а сол :)) Колкото и близо да се движехме, някак си нямаше нормална отбивка към езерото. И така около 50-60 километра, докато най-после не се появи така желаната отбивка. Така че карайте смело по пътя - няма как да не видите отбивката.
Има доволно голям паркинг, за който не ни искаха пари, а при него има обичайните магазинчета и ресторанти. Директно минахме покрай тях, в желанието си да стъпим върху "бялото".
Както казахме, Соленото езеро е второто по-големина езеро в Турция, след езерото Ван. Площта му е около 1 600 кв.км. и през по-голяма част от годината е с дълбочина между 1 и 2 метра.
Езерото е с изключителен физиологичен разтвор, като през лятото по-голямата му част изсъхва и се превръща в сол. Слоят от солта достига дебелина от 30 см и това ни позволява да се разхождаме върху него :)).
Доста е интересно и някак си странно. Аз за първи път през живота си видях подобно нещо. През зимата пък част от солта отново се разтваря в прясна вода, която се събира от дъждовете. В езерото има три активни солни мини, чрез които се добива 70% от потреблението на сол в Турция. Предполагам, сами се досещате, че основната дейност в района, с която изкарват прехраната си хората е в добиването, преработката и рафинирането на сол.
В далечината не се вижда нищо друго освен сол и някоя машина. От там, където бяхме спрели при езерото, до началото на Анкара са около 110 км. След това започва магистралата за Истанбул, по която бяхме минали на отиване. Що се касае пътя от Невшехир през Аксарай до Анкара - еми така добре познатия ни път от Турция с по две ленти в посока без насрещно движение. Относително прав и равен участък. Край Анкара поснимахме малко жилищните кооперации и къщи.
Някъде около Анкара направихме последното зареждане в Турция и след това, като се качихме на магистралата, спряхме чак край Болу в същия комплекс, за да обядваме. Този път там вреше и кипеше и успяхме да си хапнем добре. По пътя на връщане най-голямо впечатление ми направи наличието на страшно много товарни автомобили по пътя. Значи, тая най-дясната лента на магистралата през целия път от Анкара до Истанбул беше фраш с камиони, ТИР-ове и всякакви товарни МПС-та, а колкото повече приближавахме Истанбул, толкова повече колоната се сгъстяваше. На около 100 км. от Истанбул вече всичко беше в един безкраен конвой. От това си правя изводите, че събота и неделя на тежкотоварните автомобили им е забранено да се движат (или поне по магистралата). В Истанбул стигнахме горе-долу в разгара на задръстванията.
Като цяло, обаче, бих казал, че минахме по-леко през Истанбул. В задръствания попаднахме само в азиатската част, като спиранията бяха за кратки интервали, а времето, през което се движехме беше по-дълго. Последната галимация беше след като минахме в Европа веднага след моста. Този път се движихме изцяло по най-главния път (ако мога така да го нарека) в Истанбул Q2 и затова минахме по моста Фатих Султан Мехмед. Вече се беше стъмнило и до края на Истанбул мисля, че изобщо не спирахме. По някое време имах чувството, че попаднахме в някакъв омагьосан кръг и светлините никога няма да свършат. Изключително дълъг град и то при скорост от 100-120 км/ч! Само това мога да кажа. Продължихме си по платената магистрала до Чорлу. На изхода от магистралата при Чорлу, точно като минах гишетата, нашите момчета бяха паркирали един Меган II и ме спряха. Поискаха ми шофьорската книжка и талона на колата, и ми казаха да не давам на друг да шофира колата на територията на Турция, освен ако няма пълномощно на турски. И така се сбогувахме :)). Пътя от хотела до Чорлу ни отне точно 12 часа с всичките спирания. След няколко дни престой в Чорлу на 27 се прибрахме живи и здрави в София.
Маршрутът за деня беше следния: https://goo.gl/maps/63Kqa
И няколко думи за финал :)). Не знам кой с какви впечатления остана от целия разказ, но като обобщение ще кажа няколко неща. Кападокия е място, което силно препоръчвам за посещение. Природата е уникална и не знам дали има второ място на света, което да се доближава поне малко до Кападокия. Голям плюс е, че за толкова екзотично място е доста близо до България. Освен това разходите за една такава екскурзия са колкото две морета в Гърция или колкото едно и половина в Слънчев бряг. А спомените са за цял живот, докато морето ей го къде е :)). Полетът с балон определено не е за пропускане, нищо че е най-голямото финансово перо от екскурзията. За останалите места, както и организираните обиколките, всеки може да прецени какво да посети - има скали, има църкви, има селца, които носят местния дух. Има и места за каране на велосипеди, бъгите и джипове. Навсякъде по по-туристическите места говорят английски, дори и 60+ годишните баби и дядовци, които продават сувенири по магазинчетата. Ако знаете японски или китайски със сигурност може да си намерите и някой японец или китаец за компания. В хотела най-вероятно ще ви окажат съдействие за всяко едно ваше начинание и с голям пиниз ще измъкват всяка паричка :)). По пътя не бих казал, че се шофира с по-различен манталитет от българския. Като цяло, обаче, ако изключим Истанбул, за мен в Турция се шофира една идея по-лесно, като за това допринасят по-добрите пътища. Лудите ги има, от тях трябва да се пазим сами. Спирал съм в бензиностанции от веригата OPET и мога да кажа, че бензиностанциите са доста по-чисти от нашите особено, що се касае до санитарните възели. Накрая извадка от разходите в периода от 20.09 до 27.09 включително:
Хотел - 440 лв за 4 нощувки с включени закуски за двама души.
Бензин - 500 лв с магистралните такси.
Полет с балон - 600 лв за двама души.
Турове - 300 лв с включени два обяда за двама души.
Други разходи - 410 лв, от които 100 лв се върнаха в София, заради пазаруване тип "Кауфланд / Билла" (прахове, шампоани и т.н., и разни неща за ядене, които ги няма в нашите магазини). Останалите 310 лв. са похарчени в Кападокия за сувенири, ядене и входни такси за обекти, които посетихме извън туровете.
Някъде около Анкара направихме последното зареждане в Турция и след това, като се качихме на магистралата, спряхме чак край Болу в същия комплекс, за да обядваме. Този път там вреше и кипеше и успяхме да си хапнем добре. По пътя на връщане най-голямо впечатление ми направи наличието на страшно много товарни автомобили по пътя. Значи, тая най-дясната лента на магистралата през целия път от Анкара до Истанбул беше фраш с камиони, ТИР-ове и всякакви товарни МПС-та, а колкото повече приближавахме Истанбул, толкова повече колоната се сгъстяваше. На около 100 км. от Истанбул вече всичко беше в един безкраен конвой. От това си правя изводите, че събота и неделя на тежкотоварните автомобили им е забранено да се движат (или поне по магистралата). В Истанбул стигнахме горе-долу в разгара на задръстванията.
Като цяло, обаче, бих казал, че минахме по-леко през Истанбул. В задръствания попаднахме само в азиатската част, като спиранията бяха за кратки интервали, а времето, през което се движехме беше по-дълго. Последната галимация беше след като минахме в Европа веднага след моста. Този път се движихме изцяло по най-главния път (ако мога така да го нарека) в Истанбул Q2 и затова минахме по моста Фатих Султан Мехмед. Вече се беше стъмнило и до края на Истанбул мисля, че изобщо не спирахме. По някое време имах чувството, че попаднахме в някакъв омагьосан кръг и светлините никога няма да свършат. Изключително дълъг град и то при скорост от 100-120 км/ч! Само това мога да кажа. Продължихме си по платената магистрала до Чорлу. На изхода от магистралата при Чорлу, точно като минах гишетата, нашите момчета бяха паркирали един Меган II и ме спряха. Поискаха ми шофьорската книжка и талона на колата, и ми казаха да не давам на друг да шофира колата на територията на Турция, освен ако няма пълномощно на турски. И така се сбогувахме :)). Пътя от хотела до Чорлу ни отне точно 12 часа с всичките спирания. След няколко дни престой в Чорлу на 27 се прибрахме живи и здрави в София.
Маршрутът за деня беше следния: https://goo.gl/maps/63Kqa
И няколко думи за финал :)). Не знам кой с какви впечатления остана от целия разказ, но като обобщение ще кажа няколко неща. Кападокия е място, което силно препоръчвам за посещение. Природата е уникална и не знам дали има второ място на света, което да се доближава поне малко до Кападокия. Голям плюс е, че за толкова екзотично място е доста близо до България. Освен това разходите за една такава екскурзия са колкото две морета в Гърция или колкото едно и половина в Слънчев бряг. А спомените са за цял живот, докато морето ей го къде е :)). Полетът с балон определено не е за пропускане, нищо че е най-голямото финансово перо от екскурзията. За останалите места, както и организираните обиколките, всеки може да прецени какво да посети - има скали, има църкви, има селца, които носят местния дух. Има и места за каране на велосипеди, бъгите и джипове. Навсякъде по по-туристическите места говорят английски, дори и 60+ годишните баби и дядовци, които продават сувенири по магазинчетата. Ако знаете японски или китайски със сигурност може да си намерите и някой японец или китаец за компания. В хотела най-вероятно ще ви окажат съдействие за всяко едно ваше начинание и с голям пиниз ще измъкват всяка паричка :)). По пътя не бих казал, че се шофира с по-различен манталитет от българския. Като цяло, обаче, ако изключим Истанбул, за мен в Турция се шофира една идея по-лесно, като за това допринасят по-добрите пътища. Лудите ги има, от тях трябва да се пазим сами. Спирал съм в бензиностанции от веригата OPET и мога да кажа, че бензиностанциите са доста по-чисти от нашите особено, що се касае до санитарните възели. Накрая извадка от разходите в периода от 20.09 до 27.09 включително:
Хотел - 440 лв за 4 нощувки с включени закуски за двама души.
Бензин - 500 лв с магистралните такси.
Полет с балон - 600 лв за двама души.
Турове - 300 лв с включени два обяда за двама души.
Други разходи - 410 лв, от които 100 лв се върнаха в София, заради пазаруване тип "Кауфланд / Билла" (прахове, шампоани и т.н., и разни неща за ядене, които ги няма в нашите магазини). Останалите 310 лв. са похарчени в Кападокия за сувенири, ядене и входни такси за обекти, които посетихме извън туровете.
Маршрут: София - Гьореме - София
Общо километри: 2 895 км.
Общо километри: 2 895 км.
Среден разход: 6,0 л/100 км.
Средна скорост: 72 км/ч
Общо литри бензин: 174 л.
Няма коментари:
Публикуване на коментар