Още преди да тръгнем, бяхме решили на място да се възползваме от туровете, които се предлагат в Кападокия от различни местни туристически агенции. Всъщност, атракциите и забавленията, които се предлагат са от най-различен характер, така че всеки ще намери нещо за себе си - пешеходни обиколки, велосипеди под наем, бъгита под наем, джипове, скутери, абе каквото се сетите. А всичко е толкова добре организирано, че за мен това е еталон в обслужването и правенето на туристически бизнес. Всичко по веригата е така навързано, че отвсякъде могат да ти вземат някоя друга лира и ти ще ги дадеш с кеф.
За този ден си бяхме запазили т.нар. Зелен тур или Южен тур. Заявката я направихме още при резервацията на хотела, а като пристигнахме, на място само уточнихме в кой ден какво ще правим. Туристическата агенция, която работи с хотела си има луксозни микробуси, с които те развеждат из забележителностите, като те взимат и накрая те оставят до вратата на хотела. Има екскурзовод, който непрекъснато обяснява разни неща. Агенцията, която обслужваше нашия хотел беше Freelance Travel, а цената на Зеления тур е 120 турски лири на човек - около 85 лв. Това включва транспорт, екскурзовод, обяд в ресторант и входните такси на обектите, които се посещават по време на тура (някои от тях са без вход). Обектите са - Долината на гълъбите, Подземния град Деринкую, Долината Ихлара, Манастир Селиме, Белисърма. На пръв поглед цената не е малка, обаче като се направи сметка, само обяда и пътя на човек излиза около 40 лв, а някои входове са от порядъка на 15 лв. Така че, цената е добра - предимството е, че те развеждат и ти разказват неща, а недостатъка е, че навсякъде имаш някакви ограничения - тука имате 5 минути за снимки, тука 10 минути, на места каквото си снимал, докато приказва екскурзовода, това е. Продължителността на тура е формално от 9 и 30 до 18 часа, а реално, може би, започна в 10 и свърши в 17 часа. Към 3 часа минават в път между различните обекти. Според мен си заслужават туровете, въпреки малкото време, което човек има на обектите. Обаче, ако тръгнеш сам да обикаляш, ще ти трябва два пъти повече време да обиколиш същите забележителности, защото се бавиш повече.
Както казах малко след 9:30 дойде въпросния бус и ни взе от хотела, после минахме през още едни два хотела и тръгнахме към първата спирка - Uçhisar.
В далечината се вижда крепостта Uçhisar, която я гледахме само от далече.
Горе на върха е най-високата точка в местността - около 1300 метра надморска височина. Тук обаче дойдохме да разгледаме Долината на гълъбите и да ни разкажат малко история за местността и как се сформират скалите.
В древността гълъбите са били отглеждани от хората, с цел да бъдат използвани като вестоносци, но в Кападокия гълъбите са имали много по-важна роля. Тъй като земята в района е изключително неплодородна, гълъбите се отглеждали с цел да могат да торят почвата. Затова навсякъде по скалите хората са дълбали дупки, където оставяли храна, за да идват гълъбите.
Хората също са живели в тези скали и то съвсем до скоро. Последните хора, които са изселени от скалите, са ги обитавали някъде до 1960 година. Правителството е установило, че скалите са станали прекалено опасни за обитаване и затова хората са били принудени да ги напуснат, като на свой ред им били предоставени чисто нови къщи в непосредствена близост.
Формите на скалите и техните цветове са напълно естествени, като оформянето им е ставало през годините в следствие на дъждовете и последвалата ерозия. Състава на скалите е от вулканична пепел и на пипане са меки, като мога дълбая в скалата с пръст. За сравнение - скалите са малко по-твърди от тебешир.
Следващата спирка от тура е манастирът "Селиме", който се намира в началото на долината Ихлара.
Долината е с дължината около 16 километра, по поречието на река Мелендиз. В едното и начало се намира въпросният манастир.
Ако идвате тук свободно без тур, ще трябва да заплатите вход, който не знам каква стойност има. Това е най-големия манастир в Кападокия и, затова е необходимо да му се отдаде нужната чест.
Наистина е впечатляващо как хората са дълбали в скалите и са си правили най-различни стаи.
Както се вижда от снимките, някои части от скалите са отчупени или разрушени. Разхождайки се из манастира, могат да се видят и разпознаят различни стаи, като дневни, складове, спални, гробници и други. Има и част, която е изрисувана с фрески, както и една част като храм, като на мен страшно много ми приличаше на кадри от филмите Томб Райдър. И като заговорихме за филми - в Кападокия са снимани няколко кадъра на една от частите на Междузвездни войни (ако се сещате за пясъчните хора).
Тук също е отделено внимание за отглеждане на гълъбите. На следващите снимки може да се видят "къщичките", които са специално издълбани за гълъбите.
И за финал от това място, няколко страхотни панорамни снимки от манастира.
След като разгледахме манастира, стана време за обяд. За целта ни откараха в Белисърма, където по план май трябваше да ни разведат малко, но ми се стори, че претупаха нещата и пропуснаха този момент. По пътя красивите гледки нямаха край. Ето така са изглеждали жилищата на хората в района преди време.
Ресторанта, в който ни заведоха беше някакъв много пинизчийски.
Тъй като групата беше от около 16-18 човека, ни настаниха на дългите маси извън водата. Това обаче не ни попречи да поседим и на масите в къщичките над водата :)). Обяда беше хубав - имахме избор от три вида меню, като едното беше вегетарианско. Заплаща се единствено ако си поръчаш нещо за пиене или ако искаш нещо извън менюто. По-едно време довтасаха едни оси, които започнаха да ни притесняват, ама го преживяхме. След обяда се отправихме към долината Ихлара. Ако се върнете и погледнете снимката на долината от преди малко, ще разберете, че Белисърма се намира по-средата на долината. Там отново ако не сте с тур се заплаща такса за вход. Сама по-себе си, долината е най-зеленото място в цялата местност (да не кажа единственото, което видяхме).
В началото като влезнахме, екскурзовода ни се закани с разходка от около час и половина с дължина 4-5 километра. В последствие това, което се получи от разходката ни е следното https://www.endomondo.com/workouts/412776844/3524896. Както казах тук, яко претупаха нещата. Принципно, да вървиш по пътека край реката, не е кой знае какво уникално изживяване, ама все пак можеше наистина да повървим поне един час, вместо накрая на екскурзията да ни развеждат по лъскави магазини за баклави, локуми и бижута. В долината има много разклонения към скалите, където има църкви и манастири. Екскурзовода ни каза, че в цялата местност Кападокия, са разпръснати общо 365 скални църкви - за всеки ден в годината по една.
След експресната разходка из долината, се отправихме към подземния град Деринкую.
Деринкую е най-големият подземен град в региона от 40-те града, които са открити към днешна дата (предполага се, че съществуват над 1000). Той е с дълбочина от 60 метра и е с капацитет 20 000 души. Има пет етажа и е открит за посетители през 1969 година, като едва половината е достъпна, а за турситите около 20%. Градът може да бъде затворен с каменни врати отвътре, а отделно и всеки етаж може да бъде затворен поотделно. В града има места като изби, конюшни, складови помещения, трапезарии, параклиси. Уникалното за града е наличието на огромно помещение на втория етаж със сводест таван, което се смята, че е било религиозно училище, а прилежащите стаи - стаи за учения. В града има изградена 55 метрова вентилационна шахта, която е служела и за кладенец. Освен това, през нея хората са разбирали кога навън е ден или нощ, за да могат да излизат на повърхността да изхвърлят боклуци и да се снабдяват с провизии.
На мен най-интересно ми се стори как са изчислявали колко точно да копаят, за да не пропадне някой етаж. Предполага се, че има още 3 етажа надолу, като дълбочината достига 85 метра, но все още се проучва. Малко на шега изглежда, обаче долу под земята наистина си е един голям лабиринт. Деринкую е свързан с друг подземен град - Каймаклъ, чрез 8 километров тунел под земята. За мен е в сферата на научната фантастика, как са го копали този тунел и колко време им е трябвало.
Подземните градове не са за хора с астма, дихателни проблеми, сърдечни заболявания или клаустрофобия. На такава дълбочина обикновено дишането е затруднено, но въпреки това хората са живеели там с години. Това е постигнато с помощта на 15 000 въздуховода, чрез които се създават течения и въздуха циркулира, за да има непрекъснато свеж въздух (как са го направили и това?). Имайте предвид, че долу температурата не е като на повърхността. Все пак, на мен ми беше добре с къс ръкав и дълги дънки, а някои хора бяха и с къси панталони.
Остана да отговорим и на един въпрос, който сигурно ви човърка от самото начало - какво пък правят тия хора под земята и за какво са копали като откачени? Първите обитатели на Кападокия (мисля, че през 7-8 век пр. Хр.) са дълбали дупки в земята, с цел да се крият от дивите животни и, за да се предпазят от тежките зимни условия. През различните епохи, тези дупки били свързвани по между си, докато не започнали да се формират въпросните градове. Самият град Деринкую е бил оформен окончателно по времето на Византия като през цялото време, са се използвали за убежища на хората, за да се крият от нещо - християните са се криели от арабите по време на арабско-византийските войни. В най-близката история в края на XX век, местното население наричано "кападокийски гърци", се е криело от различните вълни на Отоманските преследвания.
На входа на Деринкую почакахме едни 10-20 минути, докато дойде реда на нашата група да влезе. Като цяло вътре беше доста пренаселено от различни туристически групи и от всякъде се чуваха обясненията на различните екскурзоводи и в един момент ставаш луд, и не знаеш какво слушаш.
За финал на тура ни заведоха до един лъскав магазин за бижута. За японските и чуждестранните туристи, това може да им се струва голяма атракции ама на нас не ни беше особено интересно, като се има в предвид, че магазини като искам да обикалям няма да отида в Кападокия. В крайна сметка това е част от програмата :)) и от схемата за източване на пари от туристите. В магазина имаше най-различни бижута с по-екзотични камъни (оникс, сапфир, тюркоаз и разни такива), а особено много рекламираха камъка "Султанит" (Zultanite), който го има само в Турция в местността Мулла (Muğla) и "не се изнася извън Турция". Аз все пак проучих и успях да намеря данни, че се изнася за САЩ и Германия. Та, веднага с влизането нашия екскурзовод "спазари" 15% процента отстъпка за нашата група от обявените цени. Единия продавач като ни чу да говорим на турски и веднага се залепи за нас и започна да ни офертира като каза, че за нас ще направи 50% отстъпка от цената, ама да не казваме на никой от групата, понеже за тях нали е 15%. И като направихме една сметка с -50% цените придобиха нормалния си пазарен вид, та взехме едни сребърни обици със султанит :)). Самия камък наистина е много интересен и красив - според светлината (дневна, нощна, луминисцентна и т.н.) има различен цвят. Могат да се различат 7 цвята - зелен, лилав, бял, розов, жълт, оранжев, кафеникаво-червен. Абе готино е :)).
След бижутерията ни заведоха в магазин за сладки неща, като се върнахме на първата спирка за деня при Долината на гълъбите, откъдето има пряка видимост към цялата Розова долина.
Ние набързо пробвахме няколко вида локум, който не бяхме вкусвали до сега и излязохме да се снимаме още малко, на спокойствие. От там ни натовариха за последно в микробуса и ни разхвърлиха по хотелите. Като цяло Зеления тур ни хареса с малките забележки, които направих, но както казах в началото - без тура нямаше да може да посетим всичките места за един ден. За финал на деня ни остана време да се разходим отново в Гьореме и да се качим за панорамен изглед над селото.
Тръгнахме "в другата посока", в сравнение с разходката от предния ден.
Докато вървим се стъмни, а ние успяхме да стигнем до едно място, което виждахме от терасата на хотела. Там непрекъснато имаше някакви хора и изглеждаше, че от там се виждат доста места. Така се и оказа - вижда се цялото селце Гьореме, а в далечината крепостта Uçhisar, както и селото.
В другата посока, в далечината, се вижда още едно населено място, което по моя преценка и ориентир трябва да е селото Чавушин (Çavuşin).
Предполагам, че маршрутът, по който минахме беше нещо такова: https://goo.gl/maps/7AYkP
За този ден си бяхме запазили т.нар. Зелен тур или Южен тур. Заявката я направихме още при резервацията на хотела, а като пристигнахме, на място само уточнихме в кой ден какво ще правим. Туристическата агенция, която работи с хотела си има луксозни микробуси, с които те развеждат из забележителностите, като те взимат и накрая те оставят до вратата на хотела. Има екскурзовод, който непрекъснато обяснява разни неща. Агенцията, която обслужваше нашия хотел беше Freelance Travel, а цената на Зеления тур е 120 турски лири на човек - около 85 лв. Това включва транспорт, екскурзовод, обяд в ресторант и входните такси на обектите, които се посещават по време на тура (някои от тях са без вход). Обектите са - Долината на гълъбите, Подземния град Деринкую, Долината Ихлара, Манастир Селиме, Белисърма. На пръв поглед цената не е малка, обаче като се направи сметка, само обяда и пътя на човек излиза около 40 лв, а някои входове са от порядъка на 15 лв. Така че, цената е добра - предимството е, че те развеждат и ти разказват неща, а недостатъка е, че навсякъде имаш някакви ограничения - тука имате 5 минути за снимки, тука 10 минути, на места каквото си снимал, докато приказва екскурзовода, това е. Продължителността на тура е формално от 9 и 30 до 18 часа, а реално, може би, започна в 10 и свърши в 17 часа. Към 3 часа минават в път между различните обекти. Според мен си заслужават туровете, въпреки малкото време, което човек има на обектите. Обаче, ако тръгнеш сам да обикаляш, ще ти трябва два пъти повече време да обиколиш същите забележителности, защото се бавиш повече.
Както казах малко след 9:30 дойде въпросния бус и ни взе от хотела, после минахме през още едни два хотела и тръгнахме към първата спирка - Uçhisar.
В далечината се вижда крепостта Uçhisar, която я гледахме само от далече.
Горе на върха е най-високата точка в местността - около 1300 метра надморска височина. Тук обаче дойдохме да разгледаме Долината на гълъбите и да ни разкажат малко история за местността и как се сформират скалите.
В древността гълъбите са били отглеждани от хората, с цел да бъдат използвани като вестоносци, но в Кападокия гълъбите са имали много по-важна роля. Тъй като земята в района е изключително неплодородна, гълъбите се отглеждали с цел да могат да торят почвата. Затова навсякъде по скалите хората са дълбали дупки, където оставяли храна, за да идват гълъбите.
Хората също са живели в тези скали и то съвсем до скоро. Последните хора, които са изселени от скалите, са ги обитавали някъде до 1960 година. Правителството е установило, че скалите са станали прекалено опасни за обитаване и затова хората са били принудени да ги напуснат, като на свой ред им били предоставени чисто нови къщи в непосредствена близост.
Формите на скалите и техните цветове са напълно естествени, като оформянето им е ставало през годините в следствие на дъждовете и последвалата ерозия. Състава на скалите е от вулканична пепел и на пипане са меки, като мога дълбая в скалата с пръст. За сравнение - скалите са малко по-твърди от тебешир.
Следващата спирка от тура е манастирът "Селиме", който се намира в началото на долината Ихлара.
Долината е с дължината около 16 километра, по поречието на река Мелендиз. В едното и начало се намира въпросният манастир.
Ако идвате тук свободно без тур, ще трябва да заплатите вход, който не знам каква стойност има. Това е най-големия манастир в Кападокия и, затова е необходимо да му се отдаде нужната чест.
Наистина е впечатляващо как хората са дълбали в скалите и са си правили най-различни стаи.
Както се вижда от снимките, някои части от скалите са отчупени или разрушени. Разхождайки се из манастира, могат да се видят и разпознаят различни стаи, като дневни, складове, спални, гробници и други. Има и част, която е изрисувана с фрески, както и една част като храм, като на мен страшно много ми приличаше на кадри от филмите Томб Райдър. И като заговорихме за филми - в Кападокия са снимани няколко кадъра на една от частите на Междузвездни войни (ако се сещате за пясъчните хора).
Тук също е отделено внимание за отглеждане на гълъбите. На следващите снимки може да се видят "къщичките", които са специално издълбани за гълъбите.
И за финал от това място, няколко страхотни панорамни снимки от манастира.
След като разгледахме манастира, стана време за обяд. За целта ни откараха в Белисърма, където по план май трябваше да ни разведат малко, но ми се стори, че претупаха нещата и пропуснаха този момент. По пътя красивите гледки нямаха край. Ето така са изглеждали жилищата на хората в района преди време.
Ресторанта, в който ни заведоха беше някакъв много пинизчийски.
Тъй като групата беше от около 16-18 човека, ни настаниха на дългите маси извън водата. Това обаче не ни попречи да поседим и на масите в къщичките над водата :)). Обяда беше хубав - имахме избор от три вида меню, като едното беше вегетарианско. Заплаща се единствено ако си поръчаш нещо за пиене или ако искаш нещо извън менюто. По-едно време довтасаха едни оси, които започнаха да ни притесняват, ама го преживяхме. След обяда се отправихме към долината Ихлара. Ако се върнете и погледнете снимката на долината от преди малко, ще разберете, че Белисърма се намира по-средата на долината. Там отново ако не сте с тур се заплаща такса за вход. Сама по-себе си, долината е най-зеленото място в цялата местност (да не кажа единственото, което видяхме).
В началото като влезнахме, екскурзовода ни се закани с разходка от около час и половина с дължина 4-5 километра. В последствие това, което се получи от разходката ни е следното https://www.endomondo.com/workouts/412776844/3524896. Както казах тук, яко претупаха нещата. Принципно, да вървиш по пътека край реката, не е кой знае какво уникално изживяване, ама все пак можеше наистина да повървим поне един час, вместо накрая на екскурзията да ни развеждат по лъскави магазини за баклави, локуми и бижута. В долината има много разклонения към скалите, където има църкви и манастири. Екскурзовода ни каза, че в цялата местност Кападокия, са разпръснати общо 365 скални църкви - за всеки ден в годината по една.
След експресната разходка из долината, се отправихме към подземния град Деринкую.
Деринкую е най-големият подземен град в региона от 40-те града, които са открити към днешна дата (предполага се, че съществуват над 1000). Той е с дълбочина от 60 метра и е с капацитет 20 000 души. Има пет етажа и е открит за посетители през 1969 година, като едва половината е достъпна, а за турситите около 20%. Градът може да бъде затворен с каменни врати отвътре, а отделно и всеки етаж може да бъде затворен поотделно. В града има места като изби, конюшни, складови помещения, трапезарии, параклиси. Уникалното за града е наличието на огромно помещение на втория етаж със сводест таван, което се смята, че е било религиозно училище, а прилежащите стаи - стаи за учения. В града има изградена 55 метрова вентилационна шахта, която е служела и за кладенец. Освен това, през нея хората са разбирали кога навън е ден или нощ, за да могат да излизат на повърхността да изхвърлят боклуци и да се снабдяват с провизии.
На мен най-интересно ми се стори как са изчислявали колко точно да копаят, за да не пропадне някой етаж. Предполага се, че има още 3 етажа надолу, като дълбочината достига 85 метра, но все още се проучва. Малко на шега изглежда, обаче долу под земята наистина си е един голям лабиринт. Деринкую е свързан с друг подземен град - Каймаклъ, чрез 8 километров тунел под земята. За мен е в сферата на научната фантастика, как са го копали този тунел и колко време им е трябвало.
Подземните градове не са за хора с астма, дихателни проблеми, сърдечни заболявания или клаустрофобия. На такава дълбочина обикновено дишането е затруднено, но въпреки това хората са живеели там с години. Това е постигнато с помощта на 15 000 въздуховода, чрез които се създават течения и въздуха циркулира, за да има непрекъснато свеж въздух (как са го направили и това?). Имайте предвид, че долу температурата не е като на повърхността. Все пак, на мен ми беше добре с къс ръкав и дълги дънки, а някои хора бяха и с къси панталони.
Остана да отговорим и на един въпрос, който сигурно ви човърка от самото начало - какво пък правят тия хора под земята и за какво са копали като откачени? Първите обитатели на Кападокия (мисля, че през 7-8 век пр. Хр.) са дълбали дупки в земята, с цел да се крият от дивите животни и, за да се предпазят от тежките зимни условия. През различните епохи, тези дупки били свързвани по между си, докато не започнали да се формират въпросните градове. Самият град Деринкую е бил оформен окончателно по времето на Византия като през цялото време, са се използвали за убежища на хората, за да се крият от нещо - християните са се криели от арабите по време на арабско-византийските войни. В най-близката история в края на XX век, местното население наричано "кападокийски гърци", се е криело от различните вълни на Отоманските преследвания.
На входа на Деринкую почакахме едни 10-20 минути, докато дойде реда на нашата група да влезе. Като цяло вътре беше доста пренаселено от различни туристически групи и от всякъде се чуваха обясненията на различните екскурзоводи и в един момент ставаш луд, и не знаеш какво слушаш.
За финал на тура ни заведоха до един лъскав магазин за бижута. За японските и чуждестранните туристи, това може да им се струва голяма атракции ама на нас не ни беше особено интересно, като се има в предвид, че магазини като искам да обикалям няма да отида в Кападокия. В крайна сметка това е част от програмата :)) и от схемата за източване на пари от туристите. В магазина имаше най-различни бижута с по-екзотични камъни (оникс, сапфир, тюркоаз и разни такива), а особено много рекламираха камъка "Султанит" (Zultanite), който го има само в Турция в местността Мулла (Muğla) и "не се изнася извън Турция". Аз все пак проучих и успях да намеря данни, че се изнася за САЩ и Германия. Та, веднага с влизането нашия екскурзовод "спазари" 15% процента отстъпка за нашата група от обявените цени. Единия продавач като ни чу да говорим на турски и веднага се залепи за нас и започна да ни офертира като каза, че за нас ще направи 50% отстъпка от цената, ама да не казваме на никой от групата, понеже за тях нали е 15%. И като направихме една сметка с -50% цените придобиха нормалния си пазарен вид, та взехме едни сребърни обици със султанит :)). Самия камък наистина е много интересен и красив - според светлината (дневна, нощна, луминисцентна и т.н.) има различен цвят. Могат да се различат 7 цвята - зелен, лилав, бял, розов, жълт, оранжев, кафеникаво-червен. Абе готино е :)).
След бижутерията ни заведоха в магазин за сладки неща, като се върнахме на първата спирка за деня при Долината на гълъбите, откъдето има пряка видимост към цялата Розова долина.
Ние набързо пробвахме няколко вида локум, който не бяхме вкусвали до сега и излязохме да се снимаме още малко, на спокойствие. От там ни натовариха за последно в микробуса и ни разхвърлиха по хотелите. Като цяло Зеления тур ни хареса с малките забележки, които направих, но както казах в началото - без тура нямаше да може да посетим всичките места за един ден. За финал на деня ни остана време да се разходим отново в Гьореме и да се качим за панорамен изглед над селото.
Тръгнахме "в другата посока", в сравнение с разходката от предния ден.
Докато вървим се стъмни, а ние успяхме да стигнем до едно място, което виждахме от терасата на хотела. Там непрекъснато имаше някакви хора и изглеждаше, че от там се виждат доста места. Така се и оказа - вижда се цялото селце Гьореме, а в далечината крепостта Uçhisar, както и селото.
В другата посока, в далечината, се вижда още едно населено място, което по моя преценка и ориентир трябва да е селото Чавушин (Çavuşin).
Поздравления! Страхотно преживяване и още по-добро описание! Насладих се заедно с Вас на приключението Ви.
ОтговорИзтриванеМога ли да помоля за Ваш емейл, или друг начин, по който мога да се свържа с Вас, за да Ви питам нещо конкретно за Кападокия