Зимна разходка до Самоков и Костенски водопад

Здравейте, Приятели!

Последната екскурзия, която си направих за 2012 година, беше в околностите на София. Този път на прицел бяха град Самоков и град Костенец. След като проучих се оказа, че в град Костенец няма нищо, което да привлече вниманието, дори и самия град по себе си. Затова и отпадна от плана ми, но все пак минах през него, защото се оказа, че наблизо има водопад, който ще може да достигна при зимни условия. Бях се подготвил психически да помръзна малко, но денят, който бях избрал 15.12, се оказа не чак толкова студен - температурата към обяд достигна 3-4 градуса. В Самоков се намира Девическия манастир "Покров Богородичен", който е един от 100-те НТО, а също има и Исторически музей. Поспах си до към 10 часа и зареден с ръкавици и шапка потеглих към Самоков.

Да се повозим на Драгалевския лифт...

Здравейте, Приятели!

И такааа...С малко закъснение (има няма 2-3 месеца) и с лека носталгия към последните дни от лятото, ще Ви разкажd, как се повозих на Драгалевския седалков лифт. По предложение на моите приятели Любо и Марина, на 09.09 решихме да отидем до Драгалевци и да се изкачим с лифта нагоре по Витоша, след което да се поразходим и да се върнем обратно отново с лифта. Някои не се бяха возили изобщо, други 1-2 пъти много отдавна, а трети повече пъти, но за всички да се возим с лифта се оказа голямо приключение и доста забавно, а за някои дори малко страшно. Нарамих раницата, натоварихме се в колата и тръгнахме към Драгалевци. До там стигнахме лесно, но вътре в квартала, поради липса на табели, малко се обърках и се наложи да се връщам и да попитам, накъде точно е лифта. С малко упътвания се добрах до началната станция на лифта и там започна едно голямо чакане, за да се качим. С приказки, 30-40 минути не се усетиха кой знае колко и скоро дойде нашия ред за качване. Билетите се закупуват на каса непосредствено преди да се качиш на лифта, като има различни видове билети, според това колко станции ще ползваш. За съжаление цените вече не ги помня, но не бяха нещо кой знае какво. Ние си взехме билети за двете посоки през всички станции, тъй като все пак лифта ни беше основната причина за разходката. А ето ме вече на борда

Свищов - родния град на Щастливецът

Здравейте, Приятели!

Датата е 04.08, а аз за пореден път съм в Русе. Ех, Русе. Това е град, който познавам много добре и много съм се разхождал из него. Лично за мен това е моя град номер 1 в България. Но за Русе, неговите забележителности и околностите ще ви разкажа някой друг път. Денят принадлежеше на друг Дунавски град - Свищов. Реших да се отпусна и да спя до късно, след което на път за София да се отклоня малко от обичайния маршрут и да мина през родното място на Алеко Константинов. Някак си ми се искаше екскурзията да не свършва и затова направих нейния край малко по-плавен с тази разходка. Така, малко след 11:00 часа, за последен път напусках хотела. Поех по главния път Русе-София, като при село Обретеник завих надясно и така през Ценово, Пиперково и Караманово се озовах в Свищов. Този път от Русе до Свищов е дълъг около 80 и няколко километра и бе препоръчания от GPS-а маршрут. Съществуват още 1-2 варианта за маршрут, но този се оказа добър и може би е най-добрия и практичен. Затова и послушах GPS-a, още повече, че участъка от Обретеник до Ценово ми е също добре познат, от времето, когато в Бяла правеха кръговото и този път се използваше за обходен. Цялото разстояние Русе-Свищов го взех за час-час и половина, а както казах - пътя след Обретеник също е добър.