Свищов - родния град на Щастливецът

Здравейте, Приятели!

Датата е 04.08, а аз за пореден път съм в Русе. Ех, Русе. Това е град, който познавам много добре и много съм се разхождал из него. Лично за мен това е моя град номер 1 в България. Но за Русе, неговите забележителности и околностите ще ви разкажа някой друг път. Денят принадлежеше на друг Дунавски град - Свищов. Реших да се отпусна и да спя до късно, след което на път за София да се отклоня малко от обичайния маршрут и да мина през родното място на Алеко Константинов. Някак си ми се искаше екскурзията да не свършва и затова направих нейния край малко по-плавен с тази разходка. Така, малко след 11:00 часа, за последен път напусках хотела. Поех по главния път Русе-София, като при село Обретеник завих надясно и така през Ценово, Пиперково и Караманово се озовах в Свищов. Този път от Русе до Свищов е дълъг около 80 и няколко километра и бе препоръчания от GPS-а маршрут. Съществуват още 1-2 варианта за маршрут, но този се оказа добър и може би е най-добрия и практичен. Затова и послушах GPS-a, още повече, че участъка от Обретеник до Ценово ми е също добре познат, от времето, когато в Бяла правеха кръговото и този път се използваше за обходен. Цялото разстояние Русе-Свищов го взех за час-час и половина, а както казах - пътя след Обретеник също е добър.

И тук програмата ми беше малко в съкратен вариант и не обиколих навсякъде, надълго и на широко, града и околностите, защото исках да стигна в София навреме. Свищов е оживен град по време на учебната година, когато в града са студентите, но пък лятото изглежда малко пусто.

Първата  ми цел беше да си намеря място да закусвам/обядвам. Оказа се малко сложно да намеря място, но се ориентирах и седнах на едно място близо до Стопанската академия. Общо взето останах недоволен, както от храната така и от странното некоординирано обслужване на 2-те сервитьорки. На едната поръчвам, другата носи, после едното са го забравили, след малко ми носят нещо, което не съм поръчал и т.н. А, докато си търсех къде да седна минах покрай паметника на Цветан Радославов.

За който не знае - той е автор на текста на българския химн. Пред сградата на общината има фонтан и карта на Свищов.

След като хапнах започна истинската ми обиколка. В Свищов, подобно на Ботевград, също си имат часовникова кула.

Обърнах подобаващо внимание и на университета - Стопанска академия "Д. А. Ценов". Пред Факултетния корпус има малка градинка.

Ректората на университета е малко встрани, и пред него пак има нещо като градинка, с паметник на Ценов.

Като слязох пак долу при Факултетския корпус видях още една карта, но този път със забележителностите, които трябва да се видят в Свищов и румънския град Зимничея, който е от другата страна на брега на Дунав.

Общо взето почти всичките от страната на Свищов ги видях. Непосредствено преди да вляза в Свищов видях табела, че има древно римско селище Нове. Аз го подминах, защото не ми се гледаха камънаци и руини. Върнах се на площад "Алеко"  пред общината и от там продължих през парка.

Редно беше да видя и паметник на Алеко Константинов.

Вървейки по улица " Цар Освободител", стигнах до площад "Свобода", където се намира църквата " Света Троица".

Църквата е построена от Кольо Фичето. Интересното на църквата, освен архитектурата, е, наличието на двете портални колони, които се въртят около оста си. Всъщност, аз знаех за наличието на такива колони, но не знаех какво точно и къде да гледам, за да ги видя, а докато бях там не се сетих да направя справка в Интернет. Затова и не можа да ги видя. Четох, че след Вранчанското земетресение през 1977 колоните са спрели да се въртят и при възстановяването така и не са започнали да се въртят отново. На друго място пък четох, че след окончателната реставрация през 2004 година вече се въртели. Затова чакам някой познат ако реши да отиде в Свищов да пробва да завърти колоните, за да ми е достоверна информацията. За да ориентирам последователите - на снимката с децата загинали при катастрофата при река Лим в Черна Гора, в ляво се вижда една от колоните (бил съм точно до тях, ама като не знам :( ).

Къщата-музей на Алеко Константинов я бях оставил за финал. Колата я бях спрял много близо до нея, точно пред църквата "Св. Преображение Господне". От там минах покрай къщата, в която е подписан Свищовския Австро - Турски мир.

В края на улицата е къщата на Алеко.

Вече не си спомням колко точно платих за вход, но мисля, че беше 2 лв. на човек. В събота музея си работеше. Вътре снимането се заплаща допълнително. Дадоха ми кратка информация на входа къде какво ще видя, след което ме пуснаха да разгледам. Вътре има родословни дървета, записки, мебели и други вещи. Дрехите, с които е намерил смъртта си са отделени на специално място, заедно със сърцето му, което се съхранява в разтвор. То има дупка, но дупката не е от куршума, с който са застреляли Алеко. Дупката е от реброто, което се е счупило и забило от рикоширалия куршум и именно то е причинило смъртта на Щастливецът. От двора на къщата направих една снимка към Дунав.

И тук в далечината се виждат крановете-жирафи. Добре, че отидох в Лом, та от тогава на всичките пристанища покрай Дунав ги виждам тия жирафи. Даже след толкова години и ходения в Русе, вече и там ги забелязвам :))). С това приключи краткото ми посещение в Свищов. Качих се в колата и тръгнах за София. Всичко идваше към своя край, но преди това се случи още нещо, което трябва да отбележа. След толкова хвалби за пътищата в Унгария и Румъния, нямаше как просто да измина близо 3000 километра и да не се движа по отвратителен път. Това за съжаление се случи в България. От Свищов до село Ореш пътя е 10-тина километра приличен, обаче след като завих на ляво след селото в посока село Българене, попаднах на най-смотания път, по който се движих през цялата екскурзия. Дупки, дупки и пак дупки по тази 20 километрова отсечка. Дълбоки, отсечени и така разположени, че не можеш да ги заобикаляш, все през някоя минаваш. В крайна сметка минах без инциденти и стигнах в Българене, откъде се включих към главния път Русе-София. След няколко часа стигнах вкъщи, а разстоянието Русе-София по този път се оказа същия по дължина като главния път.

Маршрут: Русе - Обретеник - Ценово - Караманово - Свищов - Ореш - Българене - София(Обеля)
Общо километри: 328 км.

Среден разход: 5,5 л/100 км.

Средна скорост: 67 км/ч

Общо литри бензин: 18 л.

Вижте по-голяма карта

От цялата екскурзия останах повече от доволен и си направих много спомени. Навсякъде, където бях много ми хареса и искам да продължа с още нови места, а когато те свършат да почна пак от начало. За първи път си организирам сам толкова дълга екскурзия и то в чужбина, но всичко си струваше, независимо от изгубеното време за четене и събиране на информация за пътища, такси, места за посещение, избор на хотели, резервации и т.н. На мнение съм, че няма туристическа агенция, която да ми предложи подобна екскурзия. А пътуването с кола, може да не е от най-евтините или най-бързите варианти за пътуване, но определено е най-гъвкавия и удобен вариант, ако човек разполага с време, и, естествено, това го влече. Освен това и морето всяко лято писва :)

За финал ето и цялата статистиката.

Общо километри: 2797 км.

Среден разход: 5,58 л/100 км.

Общо литри бензин: 156,3 л. 

Пътя струва 410 лв (бензина обърнат в левове) без пътните такси. Като махнем пътя, таксите, хотелите и билетите за Ф1, за лични нужди изхарчих около 450 лв., като май не съм се лишавал от нищо, но съм харчил разумно.

<<< Ден на замъците - Бран и Синая (Осми ден)

Край!