Да се повозим на Драгалевския лифт...

Здравейте, Приятели!

И такааа...С малко закъснение (има няма 2-3 месеца) и с лека носталгия към последните дни от лятото, ще Ви разкажd, как се повозих на Драгалевския седалков лифт. По предложение на моите приятели Любо и Марина, на 09.09 решихме да отидем до Драгалевци и да се изкачим с лифта нагоре по Витоша, след което да се поразходим и да се върнем обратно отново с лифта. Някои не се бяха возили изобщо, други 1-2 пъти много отдавна, а трети повече пъти, но за всички да се возим с лифта се оказа голямо приключение и доста забавно, а за някои дори малко страшно. Нарамих раницата, натоварихме се в колата и тръгнахме към Драгалевци. До там стигнахме лесно, но вътре в квартала, поради липса на табели, малко се обърках и се наложи да се връщам и да попитам, накъде точно е лифта. С малко упътвания се добрах до началната станция на лифта и там започна едно голямо чакане, за да се качим. С приказки, 30-40 минути не се усетиха кой знае колко и скоро дойде нашия ред за качване. Билетите се закупуват на каса непосредствено преди да се качиш на лифта, като има различни видове билети, според това колко станции ще ползваш. За съжаление цените вече не ги помня, но не бяха нещо кой знае какво. Ние си взехме билети за двете посоки през всички станции, тъй като все пак лифта ни беше основната причина за разходката. А ето ме вече на борда

Както казах, возенето си е приключение и в началото е странно и страшно. При качване има хора, които задържат седалката и ти трябва бързо да се метнеш, защото лифта не спира. След това трябва да се закопчаеш и да се возиш. На лифта се качвахме по двойки. Скоро след като си се качил на лифта, свикваш и разбираш, че не е толкова страшно, колкото може да се стори на някой в началото. Но, качиш ли се веднъж, връщане назад няма. Изкачването е по-малко страшно, стига да не поглеждаш назад. След около 15 минути стигнахме първата станция, откъдето се прекачихме и продължихме нагоре. За изпът си купих пуканки. Возих се още 15 минути докато стигнем и втората станцията, където всъщност свършва и лифта.

Последната станция се казва Голи връх и от там след кратки колебания накъде да тръгнем, решихме да се отправим по пътеката, която води до Бистрица. Естествено бяхме далеч от мисълта, че ще вървим по 2-3 часа в посока, още повече, че лифта работеше до 17:00 часа. Трипчето на отиване си го записах http://www.endomondo.com/workouts/90205800. От него се вижда, че съм вървяли почти 2 км. по пътеката. А ето ги и Любо и Марина

Докато ходехме по пътеката, разпалено всеки разказваше впечатленията от лифта си. Оказа се, че Любо го е било най-страх, до такава степен, че не се е обръщал назад. Не пропусках да се снимам на по интересните места.

Да преминеш по този дървен мост се оказа по-страшно от това да се возиш на лифт. Изпочупените и изгнили дъски скърцаха и се клатеха заплашително. В крайна сметка минахме живи и здрави и в двете посоки, та чак и се снимах там. Пътеката беше доста оживена и се оказа малко трудно да си намерим хубаво местенце за кратък пикник, защото хубавите места бяха заети. Накрая се проснахме на тревата на едно хълмче, откъдето се виждаше София.

Гледахме и коментирахме горе долу кое какво е от това, което виждахме. Хапнахме, помързелувахме малко и скоро станахме и тръгнахме наобратно. Курса ни навръщане беше същия http://www.endomondo.com/workouts/90262132. Бяхме отново на станция "Голи връх" откъдето се качихме на лифта и тръгнахме да се спускаме.

Определено спускането на долу е по-вълнуващо макар и да е малко по-страшно. Всичко е в краката ти и усещането, е, че лифта се движи по-бързо. Нагоре забравих, но навръщане се сетих да запиша и движението на лифта http://www.endomondo.com/workouts/90278168. Както се вижда средната скорост на лифта е почти 6 км/ч, а на моменти над 8 км/ч. Голям плюс при спускането са и панорамните гледки. които се откриват към София между дърветата.

Между другото под лифта има и пътека, по която се движат хора пеша или пък любителите на байковете си правят екстремни спускания. За 30 минути бяхме вече в Драгалевци на изходния пункт. Слизането от лифта също е специфично. Малко преди станцията има табела, на която е показано да си разкопчаеш предпазителя и да се подготвиш за слизане. Пак има хора, които задържат за малко седалката, а ти трябва да с лека засилка да побегнеш в страни.

Трябва да се внимава при слизане да не се закачите някъде за седалката, защото тогава става лошо. Качихме се на колата и потеглихме за вкъщи. Така приключи малкото ми приключение и возенето ми с лифта от станция "Драгалевци" до станция "Голи връх" и кратката ми разходка из Витоша. Това ми беше последната разходка за лятото на 2012 година и преди настъпването на есента и зимата.

Край!