Здравейте, Приятели!
Едни от първите неща, за които човек се сеща, когато стане въпрос за Гърция вероятно са морето и безкрайните плажни ивици. След това, идват наред сиртакито, узото, гръцката салата, маслините, зехтина, гръцката криза, гръцката митология и т.н. Някъде накрая се появят и асоциациите за Олимп и планините в Гърция като цяло. Може би не всеки си представя Гърция в тази последователност, но образът, който се очертава в нашето съзнание за Гърция е именно такъв. За да обогатим този образ, решихме да започнем опознаването на страната в аспект различен от морския. Идеята за това се роди още през 2018 година, докато бяхме на море в Неи Пори (Νέοι Πόροι) и една седмица гледахме планината Олимп от шезлонги на плажа. Видяхме, че само на няколко километра от Неи Пори има едно планинско селце, тип Долен, Лещен и Ковачевица, с името Палеос Пантелеймонас (Παλαιός Παντελεήμονας). Не ни се искаше да хабим от дните си, които бяхме определили за целодневно излежаване и мързелуване на плажа за странични обиколки, затова взехме решение, че ще се върнем на това място специално. Така, докато сме набрали скорост и без да отлагаме много във времето, направихме посещението на Палеос Пантелеймонас през 2019 година в периода от 01.05 до 03.05. Честно казано, изобщо не бяхме наясно какво точно ще правим два дни в това малко село и нямахме предварително начертан план, освен че бихме искали да отскочим до една сладкарница в Неи Пори, която ни стана любимо място по време на лятната ни почивка. В последствие се получи много добра импровизация, като запълнихме времето пълноценно и се поразходихме доста.
Тръгнахме малко след 10 часа от София. Маршрутът ни беше ясен и ако няма изненади по пътя, се очакваше да пристигнем в Палеос Пантелеймонас в ранния следобяд.
Цялото разстояние от София до Палеос Пантелеймонас е 400 км. На територията на България, като изключим Кресненското дефиле, пътят е изцяло под формата на магистрала. На гръцка територия целия път също е магистрален тип, с изключение на последните 10 км от разклона на магистралата до самото село. Специално за мен, е много спорно до колко наистина е магистрала по-голямата част на участъка между границата и Солун. Селото се намира в т.нар. Олимпийска ривиера. Разположено е на около 40 километра от град Катерини (Κατερίνη) в посока по-малките градове Литохоро (Λιτόχωρο) и Лептокария (Λεπτοκαρυά). В Гърция административното деление е малко по-различно от това в България и за това ще ви разкажа, докато пътуваме по автомагистрала „Струма“.
В Гърция има 13 административни области или по-точно „периферии“, които ако трябва да сравня с България, по-скоро се отнасят към географските области Дунавска равнина, Горнотракийска низина, Добруджа и т.н. По-надолу в йерархията е административната единица „ном“, която съответства на нашите области (например Варна, Бургас, Смолян, и т.н.). По този показател Гърция се разделя на 54 нома. Най-малката административна единица е т.нар „дем“, което е еквивалент на нашите общини, които обединяват по-малък град и няколко села в района. Ако трябва да конкретизираме на базата на гръцкото административно деление, селото Палеос Пантелеймонас се намира в дем Дион-Олимп (Δίου–Ολύμπου), ном Пиерия (Πιερία) с център Катерини, периферия Централна Македония (Κεντρική Μακεδονία). След краткия урок по География на Гърция, продължаваме по най-новата отсечка на автомагистрала „Струма“ към тогавашна дата в участъка между Кресна и Сандански.
Коментарите за това „изделие“ ще запазя за себе си.
Преди границата спряхме на една бензиностанция, за да починем, хапнем и заредим. Към 13:30 се наредихме на опашката на ГКПП Кулата-Промахон, която за наше учудване беше дълга и вървеше бавно. Преминаването на границата ни отне повече от 30 минути.
След като преминахме на гръцка територия, заплатихме дежурните 2,40 евро, които уж са ТОЛ такса до Солун, ама направо си мязат на такса за вход в Гърция, тъй като не може да се заобиколят по никакъв начин. До Солун в представите на гърците съществува магистрала, но за моите представи 50% от пътя не е магистрала, а останалите 50% с много малки изключения са подобие на магистрала, подобно на нашите. Поне за разлика от миналата година, вече са преасфалтирали най-драматичния участък, който беше малко след границата и почти до Серес. Стоте километра от Промахон до покрайнините на Солун, откъдето заобиколихме града по околовръстното, ни бяха познати от предната година. Като цяло няма нищо забележително по пътя. След като заобиколихме Солун, поехме по магистралата Егнатия Одос (Εγνατία Οδός), която преминава през цяла Гърция, започвайки на изток от границата с Турция и свършвайки на запад чааак до пристанищния град Игуменица (Ηγουμενίτσα). Общата дължина на тази магистрала е 670 км, но движението ни по нея трая само около 25 км., тъй като се отклонихме по магистралата А1 за Атина. Това се случи около Клиди (Κλειδί). Малко след това магистралата придоби вид като на истинска магистрала.
Почти докъдето се движихме, магистралата беше трилентова плюс аварийна лента и с много добро асфалтово покритие. Ограничението е като в нормална държава - 120 км/ч. Мантинелите са високи и изглеждат солидни, а между двете платна има достатъчно разстояние, така че да се поддържат храсти, които биха улеснили значително движението с дълги светлини нощно време.
Като цяло, според мен, и „фалшивите“ и истинските магистрали в Гърция имат един сериозен недостатък при положение, че са с ТОЛ система с билетчета. За по-малко от 100 км., които изминахме от Солун до нашия изход, спряхме 3-4 пъти за плащане на такса, при положение, че се движим по основната пътна артерия. ТОЛ касите са буквално по средата на платното преди всеки един изход, вместо да са непосредствено след като се отклониш от магистралата. Това те принуждава да спираш и да плащаш през 20-30 км. малки таксички по 1,2,3 евро, въпреки че се движиш транзитно. По тази начин движението се накъсва и малко се губи смисъла от бързото магистрално придвижване като губиш по 1-2 минути на всяка будка в рамките на няма и 100 км. Много по-интелигентно е решението за будки след изхода от магистралата, както е реализирано, например, в Турция и Хърватия. По този начин си взимаш билет в началото и после спираш чак, когато ще излезеш от магистралата. Та, за целия път от Кулата до изхода за Лептокария ТОЛ таксите са общо 7,60 евро, както казах ги платихме на 3-4 порции.
По магистралата движението е слабо и спокойно, като бих казал, че липсват ниско прелитащите обекти. Движихме се около 6 км. успоредно на магистралата по двупосочен път до курортното селище Неос Пантелеймонас (Νέος Παντελεήμων).
От там се отправихме към Палеос Пантелеймонас за последните 4 км.
Започнахме рязко да се изкачваме по стръмен път със завои.
Докато се усетим, селото се появи пред нас.
В селото или по-точно непосредствено преди селото си бяхме резервирали две нощувки в Pliades Hotel чрез booking.com. Заплатихме 150 лв. за две нощувки със закуски в двойна стая. За парите си стаята беше добре. Като за две нощувки размера беше достатъчен. Имаше малко балконче с гледка. Имаше и някои забележки, като гардероб с липсващи рафтове (на практика неизползваем), ТV със страшно лош сигнал и като цяло не особено добра чистота на стаята и банята. За нас най-разочароващ беше ресторанта, тъй като неговото наличие беше особено важно за нас, като за хора с бебе, което тепърва прояжда обща храна. Най-хубавото на хотела са неговото местоположение и гледката. Избрахме този хотел, защото всички останали се намират в селото, където улиците са доста тесни и стръмни, няма места за паркиране и въобще е гъчканица. А хотелът се намира точно на една минута пеша от началото на селото. Освен това разполага и със супер гледка към морето.
След дългия път, беше редно за начало да седнем и да хапнем нещо като хората. За целта, разбира се, се намърдахме в огромния ресторант, където бяхме само ние. Часа беше никакъв затова не се учудихме. Много се учудихме, обаче, когато поискахме да си поръчаме храна, но не ни дадоха меню, а като попитахме какво може да си поръчаме, ни отговориха "еми... гръцка салата, пилешко или свинско сувлаки, пържени картофи, дзадзики и...“ Сервитьора спря. Хубаво, ама резил за този голям ресторант с прекрасна гледка. Както и да е, ядохме каквото ни сервираха и се молехме на закуска нещата да са по-добре. Време е да покажа гледката.
От едната страна е морето, от другата страна са накацалите къщи из селото.
След като хапнахме имаше време да теглим един тигел из селото. Улиците из селото са калдъръмени и стръмни. За да не се получи като в Пловдив, без да се чудим взехме голямата количка, за да ни бъде по-лесно.
Не знам беше ли ни по-лесно, защото тя пък е по-тежка за бутане по баирите, ама и този път се справихме.
Селото е разположено на 700 метра надморска височина и между къщите често се откриват гледки към морето, коя от коя по-красива.
Както казах още в самото начало, останалата част на селото представлява калдъръмени стръмни улици и къщи с типична архитектура, накацали наоколо, подобно на българските села Ковачевица и Долен.
Коя от къщите се разпада, коя е къща за гости, коя е ресторант, коя е магазин за сувенири, коя е всичко накуп... Според мен най-драматичното и впечатляващо нещо на селото е, че познат за нас архитектурен облик е комбиниран със зашеметяващи гледки на фона на морето.
На селския мегдан се извисява църквата „Св. Пантелеймон“.
Около църквата са концентрирани най-голям брой ресторанти, в които в пиково време трудно би се намерило място за сядане. Върволицата от хора наистина беше впечатляваща, особено по главната улица (доколкото може да се нарече такава). Дори се изненадахме, че има толкова голям интерес към това село. Ако се кривне в тесните сокаци, хората оредяват, но все пак цялостното усещане е за силно туристическо място. Още веднъж си казахме, че местоположението на нашия хотел е много по-добро, отколкото да си вътре в селото.
На кадрите, разбира се, сме се постарали да не се виждат хората или ако се виждат, техния брой да е минимален.
Започна да се свечерява и поехме обратно към хотела.
На връщане се спряхме на мястото, от което има най-обширна гледка към морето. Направихме още няколко красиви снимки.
Така приключи разходката ни из селото Палеос Пантелеймонас и първия ден от тази наша екскурзия. Като се стъмни, излязох на балкона, от който също имахме частична морска гледка и направих редица отчайващи и неуспешни опити за нощни снимки. Най-доброто, което успях да постигна е това:
Преди да си легнем, седнахме да умуваме какво да правим на следващия ден, защото беше ясно, че няма какво повече да разглеждаме и да правим в селото, освен да седнем в някое заведение. Поразгледахме какво още може да се види в околността и начертахме примерен сценарии с различни опции за импровизация според това как вървим с времето. Доволни си легнахме и заспахме.
Маршрутът от София до селото е - https://goo.gl/maps/ws4x4C6cfnSTGKG2A
Маршрут: София - Палеос Пантелеймонас.
Няма коментари:
Публикуване на коментар