Здравейте, Приятели!
Започнахме втория ден 02.05 от нашата екскурзия със закуска в хотела. За съжаление, опасенията ни се оказаха верни и закуската в хотела не беше никак добра. Нямаше почти никакво разнообразие. Мисля, че за първи път ни се случи да имаме закуска в хотел на шведска маса, на която да няма сирене или нещо производно. И това при положение, че сме при гърците, които се бият в гърдите с тяхното фета сирене. Отделно, например, бяха сложили два банана и три ябълки, за които даже се скараха децата на две семейства с по две деца, които бяха заедно. Е, гладни не останахме и ядохме каквото имаше. След това се преориентирахме към изпълнението на плана, който бяхме подготвили предната вечер. Като първа спирка за деня си бяхме набелязали един водопад с името Urlias (Ρέμα Ορλιάς) на 35 км. от хотела в посока древното селище Дион (Δίον), което се намира между Литохоро и Катерини.
От Палеос Пантелеймонас до Лимани Литохоро (Λιμάνι Λιτοχώρου) се движихме успоредно на магистралата, минавайки през Лептокария. От Лимани Литохоро завихме наляво, пресичайки магистралата и се отправихме към Дион. Позиционирахме се срещу планината Олимп.
Скоро стигнахме в Дион.
През селото преминахме транзитно. Още не бяхме съвсем сигурни дали искаме да разглеждаме Дион, но табелите с многобройни исторически забележителности ни накараха да се позамислим сериозно и все пак решихме, ако ни остане време на връщане да се отбием.
Докато минавахме по улиците на селото, имахме чувството, че времето е спряло.
Водопада Urlias се намира на 5 км. от Дион.
С изминаването на всеки един километър все повече се доближавахме до Олимп. Пътят беше много красив.
Направи ни впечатление, че малките селски пътища, по които се движим бяха в доста добро състояние. Бяха тесни и да си призная честно не помня дали се разминахме с някакви коли. По моя преценка пътищата не бяха ремонтирани скоро, но пък нямаха изобщо дупки. Започнахме рязко да се изкачваме по едни виражи.
Но беше за много кратко, само 3-4 обратни завоя и стигнахме до местонахождението. Колата спряхме по следния начин.
Колкото рязко се изкачихме и взехме завоите, толкова рязко свърши и асфалта. Нататък продължаваше чакълест път. За щастие, ние бяхме точно до края на асфалта. От там започва кратка пътека до водопада. Също така, там е начален пункт за различни планински маршрути, един от които до някаква хижа.
Ние, обаче, бяхме по пътечката за водопад Urlias, която се взима за около 5 минути пеша.
Повече време ни отне да се подготвим и да сложим бебето в кенгуруто, отколкото вървяхме. Ето го и водопада.
По начало знаехме, че сам по себе си водопадът едва ли ще ни впечатли с нещо. Така е и в действителност. Все пак кривването, за да се види си заслужава, защото природата е много красива.
Легендите за това място са също не по-малко впечатляващи. В началото на пътека има информационна табела, на която е обяснено, че реката Еликонас е най-древната река в Пиерия, която е позната и като Urlias. Според митологията, разярените жени на Дион са измили окървавените си ръце във водите на реката след убийството на Орфей.
На картата, разходката до водопада представлява това - водопад Urlias. Върнахме се обратно при колата и тръгнахме по обратния път надолу.
При изкачването, „на отсрещния бряг" ни направиха впечатление едни беседки, които гарантираха за красив панорамен изглед.
Освен това беше станало обяд и беше време да нахраним бебето. Какво по-хубаво място от това? Ние ще фотосинтезираме, понеже не бяхме подготвени за пикник.
За да стигнем до беседките, трябваше да се върнем отново до Дион и да хванем по пътя от другата страна на реката.
След като излязохме от селото, гледката се повтори като при отиването ни към водопада.
Разликите спрямо пътя от другата страна са две. Първата е, че този път е само направо, а втората е, че накрая липсват рязкото изкачване и фибите.
Асфалтовият път свършва буквално в беседките и малкия параклис, който се намира край тях.
Да, гледката беше красива.
От тук забелязахме, че реката е малко пресъхнала, да не кажа, че хич не се виждаше. Отсреща видяхме пътя със завоите, по който бяхме стигнали до водопада по-рано.
Заплюхме си едната беседка.
Не че имаше наплив за тях. Освен нас нямаше никой. По едно време дойдоха едни хора, снимаха се набързо и се изнизаха. А при нас - едни хапнаха, други се снимаха, трети тичаха по полянката, а някои направиха всичките неща.
След фотосесията, газ обратно по правия път към Дион.
Паркирахме колата на паркинга пред Археологическия парк „Дион“.
Паркингът е безплатен, входа за парка е 8 евро на човек. Билета е комбиниран заедно с входа за Археологическия музей, който се намира на малко разстояние от парка. Ако трябва да съм точен, парка се пада непосредствено на входа на селото от едната страна, а музея е в центъра.
Фотосинтезиращите веднага намериха хладилника със сладолед и си купиха по един. Ориентацията в парка става по древни методи с помощта на указателни табели, за които трябва да се оглеждаш така, както се оглеждаш при търсене на археологически находки. Освен това, до всяко едно ключово място из древното селище има най-малко два пътя, затова не съм съвсем сигурен, че обиколихме парка по оптимален маршрут.
Навярно и друг път съм споменавал, че обикалянето на древни разкопки и камънаци не ни е въобще от най-любимите места за посещение. Но друго си е да видиш древни гръцки камъни, по които са се разхождали Зевс и компания.
Затова се колебахме в началото дали да посетим Дион, ама нали е за първи път и си казахме: „Давай!“. И да, за нас това бяха едни от най-грешните 32 лв., които сме давали са посещение на туристически обект. Ама пак се успокоихме, нали е за първи път, но ни се искаше за 8 евро, поне да ни дадат по една шарена брошура и карта на обекта.
Няма да изпадам в подробности за Дион и Гръцката митология. Вярвам, че на който му е интересно може да си намери информацията. Със своите родствени взаимовръзки между боговете като в турски сериал, разказите за Древна Елада са ми били скучни и безинтересни още, когато ни преподаваха уроците по Литература в училище.
А и на тези истории с Купидон, Афродита и т.н. вярвам ли, не вярвам ли... даже аз не съм наясно със себе си. Иначе, в древното селище може да се видят всякакви видове останки от камънаци, реставрирани камънаци, статуи на богове с глави, статуи на богове без глави, амфитеатър, бани, вани, душове и... отплеснах се.
По същото време в парка имаше 1 или 2 организирани туристически групи, които ги водеха на точно определени места из селището. Ние пък започнахме да се ориентираме по табелите и като разбрахме, че за всяко място се стига поне по два начина, хванахме един дъъъълъг път, по който никой не вървеше.
Оказа се, че има защо. Този път прави обиколка на целия парк и ние понеже нали сме дали цели 32 лв., няма как да се минем и да не обиколим де що има камък. Причините, за да не водят туристическите групи по този път, вероятно са, че би отнело много време и че освен да те пече слънцето друго не може да се види. А да, щях да забравя. Тук-там се среща по някоя подобна забележителност, разбира се, ако си наблюдателен и я откриеш в тревата.
И някоя друга статуя, в случая без глава.
Ако оставя иронията настрана, Археологоческия парк „Дион“ е интересно място за всеки, който се интересува от такъв тип обекти. На ключовите места има информационни табели на гръцки и английски, където може да се научи повече.
Като се вгледаш в някоя останка, разбираш колко детайлно е направена и започват да ти се въртят въпроси в главата: как точно е изработено и как е постигната тази детайлност по онези години?
От амфитеатъра изглеждаше, че не е останало почти нищо, защото е реставриран изцяло.
За финал на нашата разходка из древното селище Дион ще кажа, че обхождането му с бебешка количка е трудно, да не кажа невъзможно ако не е с по-големи гуми. Има и места, където количката върви лесно, но за да се се видят някои неща от близо, трябва да се бута по камъни и поляни. На места е необходимо количката да се вдига и носи.
В началото на разходката казах, че билета е комбиниран. Имахме оптимистични планове да посетим и музея, но обиколката на парка ни отне повече време от очакваното, особено като минахме и по „околовръстното“. Започнахме да обикаляме парка в 14:30 и излязохме малко след 16:00 часа. Музея беше с гръцко работно време - до 16:00 часа, като последните хора, които се допускат са в 15:30. Обиколката на парка е: Древно селище Дион.
Потеглихме към финалната дестинация за деня - сладкарницата в Неи Пори.
Доскоро пред нас гордо се изправяше планината Олимп и само като се обърнахме на другата страна и хоп... пред нас е морето.
Отново се движихме успоредно на магистралата. Нямаше смисъл само за няколко километра да я използваме.
Трябва да призная, че никога не съм ходил извън сезона в курортно селище край морето, дори и в България. Затова останах впечатлен каква пустош се оказа Неи Пори в първите дни на месец Май. Не вярвах на очите си как на крайбрежната алея, по която се разхождахме в средата на Септември 2018 година и си имаше прилична навалица, сега изглеждаше като след бомбардировка и изоставена за век и веков.
Все пак срещнахме няколко човека да се разхождат заблудено като нас, все едно сме на разходка в Припят и в забранената зона около Чернобил. Тук там се срещаха вероятно собственици на къщите за настаняване, които вършеха нещо в подготовка на предстоящия летен сезон. А това е прекрасния, обширен и пуст плаж на Неи Пори.
На този плаж пясъкът е почти толкова хубав и фин, колкото е този нашето Черноморие. Но ние бяхме тук със съвсем друга цел. Още в самото начало на пътеписа споменах за една сладкарница в Неи Пори, през която минавахме всяка вечер... та за ей тези фунийки бихме път до тук (имаше и едни Наполеонки, ама не сме ги снимали).
Снимката е от Септември 2018 година. А защо от тогава, а не от сега? След като видяхме „бомбата“ по крайбрежната алея, а и още преди да дойдем изобщо, не бяхме с нагласата, че сладкарницата ще работи. Всъщност, се оказа че работи, но асортимента беше толкова беден, че даже нямаше какво да си изберем и я подминахме транзитно. В интерес на истината едната половина на сладкарницата е пекарна, откъдето няколко пъти си бяхме купували и хубави закуски, но извън сезона явно работеше най-вече като пекарна за хляб. Хубаво де, поне се разходихме и си опитахме късмета. А ето и една снимка на плажа отново от 2018 година към 19:00 часа.
Не ни остана нищо друго освен да се ориентираме обратно към хотела в Палеос Пантелеймонас. Времето напредна, слънцето щеше скоро да се скрие зад Олимп и щяхме да закъсаме с фотосинтезата. Затова като стигнахме в хотела, само паркирах колата и директно се отправихме в селото и седнахме в първата таверна, в която можеха да ни предложат нещо повече от хотелския ресторант. Бих казал, че уцелихме добро място с вкусна храна и разнообразно меню. Дори ни дадоха и меню на български. Малко преведено като с Google Translate, но пак е нещо.
С това приключи втория ден от екскурзията ни, който въпреки че не беше заплануван предварително, прекарахме разнообразно, изпълнен с приятни моменти и красиви гледки. А завъртулките, които направихме из гръцките пътища този ден изглеждат така: https://goo.gl/maps/8YmqQrfCxrxSpdD59
Общо километри: 93 км.
<<< В Гърция... на планина (Част 1)
От Палеос Пантелеймонас до Лимани Литохоро (Λιμάνι Λιτοχώρου) се движихме успоредно на магистралата, минавайки през Лептокария. От Лимани Литохоро завихме наляво, пресичайки магистралата и се отправихме към Дион. Позиционирахме се срещу планината Олимп.
Скоро стигнахме в Дион.
През селото преминахме транзитно. Още не бяхме съвсем сигурни дали искаме да разглеждаме Дион, но табелите с многобройни исторически забележителности ни накараха да се позамислим сериозно и все пак решихме, ако ни остане време на връщане да се отбием.
Докато минавахме по улиците на селото, имахме чувството, че времето е спряло.
Водопада Urlias се намира на 5 км. от Дион.
С изминаването на всеки един километър все повече се доближавахме до Олимп. Пътят беше много красив.
Направи ни впечатление, че малките селски пътища, по които се движим бяха в доста добро състояние. Бяха тесни и да си призная честно не помня дали се разминахме с някакви коли. По моя преценка пътищата не бяха ремонтирани скоро, но пък нямаха изобщо дупки. Започнахме рязко да се изкачваме по едни виражи.
Но беше за много кратко, само 3-4 обратни завоя и стигнахме до местонахождението. Колата спряхме по следния начин.
Колкото рязко се изкачихме и взехме завоите, толкова рязко свърши и асфалта. Нататък продължаваше чакълест път. За щастие, ние бяхме точно до края на асфалта. От там започва кратка пътека до водопада. Също така, там е начален пункт за различни планински маршрути, един от които до някаква хижа.
Ние, обаче, бяхме по пътечката за водопад Urlias, която се взима за около 5 минути пеша.
Повече време ни отне да се подготвим и да сложим бебето в кенгуруто, отколкото вървяхме. Ето го и водопада.
По начало знаехме, че сам по себе си водопадът едва ли ще ни впечатли с нещо. Така е и в действителност. Все пак кривването, за да се види си заслужава, защото природата е много красива.
Легендите за това място са също не по-малко впечатляващи. В началото на пътека има информационна табела, на която е обяснено, че реката Еликонас е най-древната река в Пиерия, която е позната и като Urlias. Според митологията, разярените жени на Дион са измили окървавените си ръце във водите на реката след убийството на Орфей.
На картата, разходката до водопада представлява това - водопад Urlias. Върнахме се обратно при колата и тръгнахме по обратния път надолу.
При изкачването, „на отсрещния бряг" ни направиха впечатление едни беседки, които гарантираха за красив панорамен изглед.
Освен това беше станало обяд и беше време да нахраним бебето. Какво по-хубаво място от това? Ние ще фотосинтезираме, понеже не бяхме подготвени за пикник.
За да стигнем до беседките, трябваше да се върнем отново до Дион и да хванем по пътя от другата страна на реката.
След като излязохме от селото, гледката се повтори като при отиването ни към водопада.
Разликите спрямо пътя от другата страна са две. Първата е, че този път е само направо, а втората е, че накрая липсват рязкото изкачване и фибите.
Асфалтовият път свършва буквално в беседките и малкия параклис, който се намира край тях.
Да, гледката беше красива.
От тук забелязахме, че реката е малко пресъхнала, да не кажа, че хич не се виждаше. Отсреща видяхме пътя със завоите, по който бяхме стигнали до водопада по-рано.
Заплюхме си едната беседка.
Не че имаше наплив за тях. Освен нас нямаше никой. По едно време дойдоха едни хора, снимаха се набързо и се изнизаха. А при нас - едни хапнаха, други се снимаха, трети тичаха по полянката, а някои направиха всичките неща.
След фотосесията, газ обратно по правия път към Дион.
Паркирахме колата на паркинга пред Археологическия парк „Дион“.
Паркингът е безплатен, входа за парка е 8 евро на човек. Билета е комбиниран заедно с входа за Археологическия музей, който се намира на малко разстояние от парка. Ако трябва да съм точен, парка се пада непосредствено на входа на селото от едната страна, а музея е в центъра.
Фотосинтезиращите веднага намериха хладилника със сладолед и си купиха по един. Ориентацията в парка става по древни методи с помощта на указателни табели, за които трябва да се оглеждаш така, както се оглеждаш при търсене на археологически находки. Освен това, до всяко едно ключово място из древното селище има най-малко два пътя, затова не съм съвсем сигурен, че обиколихме парка по оптимален маршрут.
Навярно и друг път съм споменавал, че обикалянето на древни разкопки и камънаци не ни е въобще от най-любимите места за посещение. Но друго си е да видиш древни гръцки камъни, по които са се разхождали Зевс и компания.
Затова се колебахме в началото дали да посетим Дион, ама нали е за първи път и си казахме: „Давай!“. И да, за нас това бяха едни от най-грешните 32 лв., които сме давали са посещение на туристически обект. Ама пак се успокоихме, нали е за първи път, но ни се искаше за 8 евро, поне да ни дадат по една шарена брошура и карта на обекта.
Няма да изпадам в подробности за Дион и Гръцката митология. Вярвам, че на който му е интересно може да си намери информацията. Със своите родствени взаимовръзки между боговете като в турски сериал, разказите за Древна Елада са ми били скучни и безинтересни още, когато ни преподаваха уроците по Литература в училище.
А и на тези истории с Купидон, Афродита и т.н. вярвам ли, не вярвам ли... даже аз не съм наясно със себе си. Иначе, в древното селище може да се видят всякакви видове останки от камънаци, реставрирани камънаци, статуи на богове с глави, статуи на богове без глави, амфитеатър, бани, вани, душове и... отплеснах се.
По същото време в парка имаше 1 или 2 организирани туристически групи, които ги водеха на точно определени места из селището. Ние пък започнахме да се ориентираме по табелите и като разбрахме, че за всяко място се стига поне по два начина, хванахме един дъъъълъг път, по който никой не вървеше.
Оказа се, че има защо. Този път прави обиколка на целия парк и ние понеже нали сме дали цели 32 лв., няма как да се минем и да не обиколим де що има камък. Причините, за да не водят туристическите групи по този път, вероятно са, че би отнело много време и че освен да те пече слънцето друго не може да се види. А да, щях да забравя. Тук-там се среща по някоя подобна забележителност, разбира се, ако си наблюдателен и я откриеш в тревата.
И някоя друга статуя, в случая без глава.
Ако оставя иронията настрана, Археологоческия парк „Дион“ е интересно място за всеки, който се интересува от такъв тип обекти. На ключовите места има информационни табели на гръцки и английски, където може да се научи повече.
Като се вгледаш в някоя останка, разбираш колко детайлно е направена и започват да ти се въртят въпроси в главата: как точно е изработено и как е постигната тази детайлност по онези години?
От амфитеатъра изглеждаше, че не е останало почти нищо, защото е реставриран изцяло.
За финал на нашата разходка из древното селище Дион ще кажа, че обхождането му с бебешка количка е трудно, да не кажа невъзможно ако не е с по-големи гуми. Има и места, където количката върви лесно, но за да се се видят някои неща от близо, трябва да се бута по камъни и поляни. На места е необходимо количката да се вдига и носи.
В началото на разходката казах, че билета е комбиниран. Имахме оптимистични планове да посетим и музея, но обиколката на парка ни отне повече време от очакваното, особено като минахме и по „околовръстното“. Започнахме да обикаляме парка в 14:30 и излязохме малко след 16:00 часа. Музея беше с гръцко работно време - до 16:00 часа, като последните хора, които се допускат са в 15:30. Обиколката на парка е: Древно селище Дион.
Потеглихме към финалната дестинация за деня - сладкарницата в Неи Пори.
Доскоро пред нас гордо се изправяше планината Олимп и само като се обърнахме на другата страна и хоп... пред нас е морето.
Отново се движихме успоредно на магистралата. Нямаше смисъл само за няколко километра да я използваме.
Трябва да призная, че никога не съм ходил извън сезона в курортно селище край морето, дори и в България. Затова останах впечатлен каква пустош се оказа Неи Пори в първите дни на месец Май. Не вярвах на очите си как на крайбрежната алея, по която се разхождахме в средата на Септември 2018 година и си имаше прилична навалица, сега изглеждаше като след бомбардировка и изоставена за век и веков.
Все пак срещнахме няколко човека да се разхождат заблудено като нас, все едно сме на разходка в Припят и в забранената зона около Чернобил. Тук там се срещаха вероятно собственици на къщите за настаняване, които вършеха нещо в подготовка на предстоящия летен сезон. А това е прекрасния, обширен и пуст плаж на Неи Пори.
На този плаж пясъкът е почти толкова хубав и фин, колкото е този нашето Черноморие. Но ние бяхме тук със съвсем друга цел. Още в самото начало на пътеписа споменах за една сладкарница в Неи Пори, през която минавахме всяка вечер... та за ей тези фунийки бихме път до тук (имаше и едни Наполеонки, ама не сме ги снимали).
Снимката е от Септември 2018 година. А защо от тогава, а не от сега? След като видяхме „бомбата“ по крайбрежната алея, а и още преди да дойдем изобщо, не бяхме с нагласата, че сладкарницата ще работи. Всъщност, се оказа че работи, но асортимента беше толкова беден, че даже нямаше какво да си изберем и я подминахме транзитно. В интерес на истината едната половина на сладкарницата е пекарна, откъдето няколко пъти си бяхме купували и хубави закуски, но извън сезона явно работеше най-вече като пекарна за хляб. Хубаво де, поне се разходихме и си опитахме късмета. А ето и една снимка на плажа отново от 2018 година към 19:00 часа.
Не ни остана нищо друго освен да се ориентираме обратно към хотела в Палеос Пантелеймонас. Времето напредна, слънцето щеше скоро да се скрие зад Олимп и щяхме да закъсаме с фотосинтезата. Затова като стигнахме в хотела, само паркирах колата и директно се отправихме в селото и седнахме в първата таверна, в която можеха да ни предложат нещо повече от хотелския ресторант. Бих казал, че уцелихме добро място с вкусна храна и разнообразно меню. Дори ни дадоха и меню на български. Малко преведено като с Google Translate, но пак е нещо.
С това приключи втория ден от екскурзията ни, който въпреки че не беше заплануван предварително, прекарахме разнообразно, изпълнен с приятни моменти и красиви гледки. А завъртулките, които направихме из гръцките пътища този ден изглеждат така: https://goo.gl/maps/8YmqQrfCxrxSpdD59
Маршрут: Палеос Пантелеймонас - водопад Urlias - Дион - Неи Пори - Палеос Пантелеймонас
<<< В Гърция... на планина (Част 1)
Няма коментари:
Публикуване на коментар