Здравейте, Приятели!
По време на Великденско-майските празници през 2019 посетихме с. Брестовица като отседнахме за една вечер във винена резиденция „Тодорофф“. На следващия ден се разходихме из Пловдив, тъй като досега го бяхме правили в ранните си училищни години по време на екскурзии и спомените бяха много мътни, да не кажа никакви. Всичко това се случи на 26-27.04. Да отседнем за нощувка във винарната ни беше мерак отдавна, затова беше редно да отметнем и това място. На 26.04 потеглихме към Пловдив около обяд. С началото на пролетта тъкмо се бяха разгърнали ремонтите по автомагистрала „Тракия“ и в пакет с дългите почивни дни се очакваха драматични ситуации по пътя. Първата т.нар. „тапа“ успяхме да избегнем ловко благодарение на навигацията, като заобиколихме през Нови хан и се пуснахме по магистралата чак след Вакарел. Втория път, обаче, сам съм си виновен и не знам защо не повярвах на навигацията. Тя упорито се опитваше да ме изкара от магистралата при Динката към Пазарджик и да продължим по стария път за Пловдив. Така се навряхме в нова тапа точно за основния разклон за Пазарджик, където имаше ремонт. Висяхме час и половина в това задръстване и ако бях минал така както ми показваше навигацията, щяхме да стигнем много по-бързо. Както и да е, излязохме от магистралата от разклона за Цалапица и се понесохме из пловдивските села.
Минахме през Цалапица, Стамболийски и от Йоаким Груево се отправихме към село Брестовица. Районът е винарски и лозята са навсякъде край пътя.
Към 16:00 стигнахме във винарната и се настанихме.
Във винарна „Тодорофф“ заплатихме 133 лв. за нощувка със закуска за двама човека в студио, като бебешката кошара е безплатна. Студиото е просторно и добре обзаведено. Като се загледаш, наоколо е малко позахабено и точно за това мисля, че цената е леко завишена. Моята лична преценка е, че за това, което предлага хотела към споменатия момент, цена от 100, максмимум 110 лв. за студио би била по-меродавна. Основната ни цел тук по-скоро беше да се възползваме от СПА услугите, отколкото да правим винени турове. Не ни се получиха нещата, понеже работното време на СПА центъра е... как да кажа... комунистическо. Даже за сауната и парната баня, които са в цената за нощувка, трябваше да чакаме да загряват и ала-бала. Като се замислихме, стигнахме до извода, че трябва да сме за две нощувки, за да може евентуално някой да ни направи по един масаж, щото с настаняване след 14:00 часа, освобождаване преди 12:00 часа и работно време на масажистите от 10 до 17 часа няма как да се случат нещата, особено като си с бебе. Както и да е, казахме да „запалят“ сауната, а ние докато загрява излязохме да се разходим из селото.
Село Брестовица само по себе си не може да се отличи по никакъв начин от класическото село. Точно за това няма сила на света, която да ни накара да отседнем две вечери във винената резиденция, още повече като видяхме за какво става на въпрос от първо лице.
Повъртяхме се малко из селото, после седнахме на една пейка в нещо като градинка и оставихме бебето малко да си поиграе, докато сауната набера скорост. Разходката ни из селото излезе 2,5 км. - с. Брестовица
Като се върнахме в хотела, половинката отиде в сауната, а аз останах в стаята да си играя с бебето. След това отидохме на вечеря в ресторанта на хотела. За него мога да кажа хубави думи. Храната беше вкусна, пихме и по една чаша вино, което аз не мога да оценя, понеже не съм разбирач, а съм най-обикновен пияч. Друго нещо, с което ще запомним ресторанта, е че в него бебето преоткри, че може да пищи и ние цяла вечер бяхме шокирани и не знаехме как да реагираме, понеже се случи за първи път.
В събота сутринта, бяха организирали боядисване на Великденски яйца, в което се включихме след обилната закуска, която ни сервираха. Като приключихме боядисването на яйцата, напуснахме хотела и отидохме на разходка в Пловдив. Разстоянието от Брестовица до центъра на Пловдив е около 18 км. Бях си набелязал няколко паркинга, но всичките се пръскаха по шевовете. Започна се едно обикаляне из улиците, които също бяха пълни. Не знам, сигурно загубихме поне 15-20 минути, докато намерим място за паркиране, но най-накрая слънцето огря и на нашата улица и паркирах точно пред филиала на ТУ-София на ул. „Цанко Дюстабанов“. От там, по ул. „Кръстьо Пастухов“ стигнахме в градинката Цар Симеон, която ни беше целта за началото на обиколката из Пловдив.
Минахме покрай Пеещите фонтани, които не само, че не пееха, а направо липсваха. Явно още не ги бяха пуснали.
От там в далечината се вижда едно от тепетата. Ако ми е правилна ориентацията, би трябвало това да е „Хълма на младостта“. Често град Пловдив е наричан „Градът на тепетата“, тъй като на неговата територия се намират седем хълма. Тепетата не бяха част от нашата разходка из Пловдив. Ние преминахме през парка и се отправихме към централната пешеходна улица на път за Стария град.
Едва ли има някой, който не знае, че Пловдив е вторият по големина град в България, през който преминава най-пълноводната река в България Марица.
През 2019 година градът е избран на Европейска столица на културата, съвместно с италианския град Матера. Пловдив е древен град, който съществува до ден днешен без прекъсване и затова през различните етапи на своето съществуване е имал редица различни имена като, например, Плъвдивъ и Плъпдивъ на старобългарски, Филипополис на гръцки, Филибе на турски, Тримонциум на римски и други.
Понеже нали e Великден, в една малка градинка беше украсено тематично.
Скоро стигнахме до Античния стадион Филипопол и централната джамия.
Античния стадион се намира под главната улица, като само северната му част може да бъде видяна от площада пред джамията. Стадионът има дължина 240 метра и ширина 50 метра. От тук се ориентирахме към Стария град, вървейки по ул. „Съборна“.
Минахме покрай Градската художествена галерия.
Започнахме да си движим по калдъръмените улици, които хич не бяха удобни за бутане на бебешка количка.
Но това е очаквано за такъв тип места, така че се справихме по различни начини - къде бутане, къде носене и така стигнахме до Етнографския музей.
Сградата е много красива отвън. От вътре не можахме да я видим, понеже преценихме, че обикалянето с количка в тази старинна сграда ще е приключение, а пък се бяхме поизморили по каменистите улици и затова седнахме само за почивка в двора, без да влизаме вътре.
След като починахме, можеше да продължим към Небет тепе, но след като видяхме баира и продължаващата калдъръмена улица, решихме да ориентираме презаредените си сили в обратна посока и към Античния театър, който се пада малко по-встрани.
Не че в тази посока баирите и калдъръмените улици липсваха, но поне на финала щяхме да сме значително по-близо до търговската улица. По пътя видяхме още стари и добре реставрирани къщи.
Така стигнахме и до една от най-големите забележителности в Пловдив.
Античния театър Филипополис е един от най-добре запазените антични театри в света. Театърът е разкрит при археологически разкопки в периода 1968-1979 година. В днешно време Античния театър е напълно адаптиран за провеждането на спектакли от различен характер, като капацитета му е между 3000 и 3500 зрители. Театърът може да бъде посетен и разгледан от близо срещу такса за вход. Поради споменатите по-горе причини (труднодостъпност) пропуснахме и този обект, с което финализирахме кратката ни обиколка из Стария град на Пловдив.
Следващият етап от разходката ни беше да обядваме в някакво заведение. Така и сторихме, след което се разходихме малко из Капана, купихме си един хляб за вкъщи от някаква пекарна, която ни хвана окото и се върнахме на централната улица.
Започна рязко да се заоблачава и решихме преди да ни е заплющял дъжда, да стигнем до колата. Всъщност, почти през цялото време беше облачно и топло за сезона, но накрая облаците започнаха да стават все по-тъмни. Затова без да губим повече време, обратно през парка, се добрахме до колата.
На финала се получи следната разхода из Пловдив - Пловдив. Точно като стигнахме при колата и започнахме да се приготвяме за път, започна да вали дъжд. Като цяло нищо особено. Даже по-едно време спря да вали. Това беше така до момента, в който по магистралата пред нас започнаха да се извисяват едни такива черни облаци, като за градушка. По традиция това се случи в района между Ихтиман и Вакарел. Казвам по традиция, защото от 5 минавания през този район, в 4 от тях винаги ще ни вали дъжд. Обаче този път дъжда беше чудо не виждано. Докато очаквах от тези тъмни облаци да се изсипе градушка, се изсипа само дъжд, ама дъжд в какъвто досега не бях попадал. Дълго време ще го помня този дъжд и 10-те километра, които ми се сториха като 1010.
Маршрутът до Брестовица и особено до Пловдив не е кой знае какво, но все пак - https://goo.gl/maps/MAwEbU2WmLBWDx1x6
Общо километри: 321 км.
Среден разход: 6,7 л/100 км.
Средна скорост: 54,5 км/ч.
Общо литри бензин: 21,5 л.
Село Брестовица само по себе си не може да се отличи по никакъв начин от класическото село. Точно за това няма сила на света, която да ни накара да отседнем две вечери във винената резиденция, още повече като видяхме за какво става на въпрос от първо лице.
Повъртяхме се малко из селото, после седнахме на една пейка в нещо като градинка и оставихме бебето малко да си поиграе, докато сауната набера скорост. Разходката ни из селото излезе 2,5 км. - с. Брестовица
Като се върнахме в хотела, половинката отиде в сауната, а аз останах в стаята да си играя с бебето. След това отидохме на вечеря в ресторанта на хотела. За него мога да кажа хубави думи. Храната беше вкусна, пихме и по една чаша вино, което аз не мога да оценя, понеже не съм разбирач, а съм най-обикновен пияч. Друго нещо, с което ще запомним ресторанта, е че в него бебето преоткри, че може да пищи и ние цяла вечер бяхме шокирани и не знаехме как да реагираме, понеже се случи за първи път.
В събота сутринта, бяха организирали боядисване на Великденски яйца, в което се включихме след обилната закуска, която ни сервираха. Като приключихме боядисването на яйцата, напуснахме хотела и отидохме на разходка в Пловдив. Разстоянието от Брестовица до центъра на Пловдив е около 18 км. Бях си набелязал няколко паркинга, но всичките се пръскаха по шевовете. Започна се едно обикаляне из улиците, които също бяха пълни. Не знам, сигурно загубихме поне 15-20 минути, докато намерим място за паркиране, но най-накрая слънцето огря и на нашата улица и паркирах точно пред филиала на ТУ-София на ул. „Цанко Дюстабанов“. От там, по ул. „Кръстьо Пастухов“ стигнахме в градинката Цар Симеон, която ни беше целта за началото на обиколката из Пловдив.
Минахме покрай Пеещите фонтани, които не само, че не пееха, а направо липсваха. Явно още не ги бяха пуснали.
От там в далечината се вижда едно от тепетата. Ако ми е правилна ориентацията, би трябвало това да е „Хълма на младостта“. Често град Пловдив е наричан „Градът на тепетата“, тъй като на неговата територия се намират седем хълма. Тепетата не бяха част от нашата разходка из Пловдив. Ние преминахме през парка и се отправихме към централната пешеходна улица на път за Стария град.
Едва ли има някой, който не знае, че Пловдив е вторият по големина град в България, през който преминава най-пълноводната река в България Марица.
През 2019 година градът е избран на Европейска столица на културата, съвместно с италианския град Матера. Пловдив е древен град, който съществува до ден днешен без прекъсване и затова през различните етапи на своето съществуване е имал редица различни имена като, например, Плъвдивъ и Плъпдивъ на старобългарски, Филипополис на гръцки, Филибе на турски, Тримонциум на римски и други.
Понеже нали e Великден, в една малка градинка беше украсено тематично.
Скоро стигнахме до Античния стадион Филипопол и централната джамия.
Античния стадион се намира под главната улица, като само северната му част може да бъде видяна от площада пред джамията. Стадионът има дължина 240 метра и ширина 50 метра. От тук се ориентирахме към Стария град, вървейки по ул. „Съборна“.
Минахме покрай Градската художествена галерия.
Започнахме да си движим по калдъръмените улици, които хич не бяха удобни за бутане на бебешка количка.
Но това е очаквано за такъв тип места, така че се справихме по различни начини - къде бутане, къде носене и така стигнахме до Етнографския музей.
Сградата е много красива отвън. От вътре не можахме да я видим, понеже преценихме, че обикалянето с количка в тази старинна сграда ще е приключение, а пък се бяхме поизморили по каменистите улици и затова седнахме само за почивка в двора, без да влизаме вътре.
След като починахме, можеше да продължим към Небет тепе, но след като видяхме баира и продължаващата калдъръмена улица, решихме да ориентираме презаредените си сили в обратна посока и към Античния театър, който се пада малко по-встрани.
Не че в тази посока баирите и калдъръмените улици липсваха, но поне на финала щяхме да сме значително по-близо до търговската улица. По пътя видяхме още стари и добре реставрирани къщи.
Така стигнахме и до една от най-големите забележителности в Пловдив.
Античния театър Филипополис е един от най-добре запазените антични театри в света. Театърът е разкрит при археологически разкопки в периода 1968-1979 година. В днешно време Античния театър е напълно адаптиран за провеждането на спектакли от различен характер, като капацитета му е между 3000 и 3500 зрители. Театърът може да бъде посетен и разгледан от близо срещу такса за вход. Поради споменатите по-горе причини (труднодостъпност) пропуснахме и този обект, с което финализирахме кратката ни обиколка из Стария град на Пловдив.
Следващият етап от разходката ни беше да обядваме в някакво заведение. Така и сторихме, след което се разходихме малко из Капана, купихме си един хляб за вкъщи от някаква пекарна, която ни хвана окото и се върнахме на централната улица.
Започна рязко да се заоблачава и решихме преди да ни е заплющял дъжда, да стигнем до колата. Всъщност, почти през цялото време беше облачно и топло за сезона, но накрая облаците започнаха да стават все по-тъмни. Затова без да губим повече време, обратно през парка, се добрахме до колата.
На финала се получи следната разхода из Пловдив - Пловдив. Точно като стигнахме при колата и започнахме да се приготвяме за път, започна да вали дъжд. Като цяло нищо особено. Даже по-едно време спря да вали. Това беше така до момента, в който по магистралата пред нас започнаха да се извисяват едни такива черни облаци, като за градушка. По традиция това се случи в района между Ихтиман и Вакарел. Казвам по традиция, защото от 5 минавания през този район, в 4 от тях винаги ще ни вали дъжд. Обаче този път дъжда беше чудо не виждано. Докато очаквах от тези тъмни облаци да се изсипе градушка, се изсипа само дъжд, ама дъжд в какъвто досега не бях попадал. Дълго време ще го помня този дъжд и 10-те километра, които ми се сториха като 1010.
Маршрутът до Брестовица и особено до Пловдив не е кой знае какво, но все пак - https://goo.gl/maps/MAwEbU2WmLBWDx1x6
Маршрут: София - с. Брестовица - Пловдив - София.
Среден разход: 6,7 л/100 км.
Средна скорост: 54,5 км/ч.
Общо литри бензин: 21,5 л.
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар