Здравейте, Приятели!
Настъпи 03.05 и беше време да се ориентираме към вкъщи. На нас, обаче, хич не ни се прибираше. Времето беше повече от чудесно и това ни накара да започнем да мислим варианти как да си удължим пътя. Първият вариант, който ни хрумна, беше да се върнем в Дион и да видим дали ще ни пуснат със същите билети да разгледаме и Археологическия музей. Бързо го отхвърлихме този вариант, понеже хем не беше съвсем сигурно, че ще може да влезем със същите билети, хем идеята да бутаме количката из музея или да гоним бебе из него не ни допадна. След това започнахме да гледаме картата и общо взето вариантите ни не бяха много. На изток е морето, на юг се отдалечавахме още повече, на север пък отивахме към вкъщи. Честно казано не ни се пътуваше отново по магистралата към Солун, затова остана варианта да тръгнем на запад. В тази посока е Олимп и веднага ни светна крушката, че вероятно ще бъде красиво. И така, взехме решение да прекосим планината от изток на запад и да плакнем очите с красиви гледки като предимно се возим в Реното, което междувременно вчера (02.05.2019) навърши една година и ни чакаше мирно пред хотела.
В тази връзка, след закуската трябваше да подменя лепенката за ГО на стъклото преди да тръгнем. Това, което ни притесняваше (по-скоро мен), беше какво ли е състоянието на планинския път, който пресича планината? На картата никак не изглежда като да е особено главен. Е, в крайна сметка, ако не ни се получат нещата, ще се върнем обратно и газ по магистралата. Разделихме се с Pliades Hotel, който е разположен по следния начин на обратния завой преди селото:
Отправихме се към селото Ано Скотина (Άνω Σκοτίνα). В първите километри пътят беше продължение, на този който води към Палеос Пантелеймонас от към магистралата и беше в същото състояние. После стигнахме до кръстовище, от което направихме завой на 180 градуса, след което пътя се подобри още.
Движението по този път клони към нула.
Следващото село по пътя е с името Калипефки (Καλλιπεύκη). Тук направихме лек опит да се изгубим. В началото на селото навигацията ме накара да завием надясно, но на мен ми се стори, че се отклоняваме от главния път и затова продължих направо. Влезнахме директно в селото по една тясна уличка, която хем се спускаше надолу, хем в един момент продължаваше с обратен завой и тук вече спрях, за да проверя картата и да видя кой прав - кой крив.
Оказа се, че навигацията е показвала правилния маршрут, затова засрамено направих обратен завой и оттук нататък каквото каже тя е закон. Изкачихме се над селото и на едно място спряхме за снимки.
Общата дължина на отсечката, който пресича Олимп е 56 км. Почти през целия път преобладават завои, като се редуват изкачвания и спускания. По моя преценка пиковете, през които минахме бяха два. Единият беше именно около това село, което се намира на около 1200 метра надморска височина.
До тук бяхме изминали 17 км. и след Калипефки се движихме няколко километра по по-прав път, чиято надморска височина е средно около 900 метра. А наоколо е голяма красота.
Следващото село по пътят беше Кария (Καρυά), което заобиколихме по периферията. По-нататък следват Сикаминеа (Συκαμινέα) и Криовриси (Κρυόβρυση).
Между двете села стигнахме втория пик по пътя, като отново се изкачихме до 1100-1200 метра надморска височина. Всичко наоколо продължаваше да бъде все така красиво. Шофирането беше удоволствие.
В продължение на няколко километра пред нас се виждаше едно доста сериозно изкачване, към което се приближавахме все повече и повече. Очаквахме скоро да започнем да се въртим по завоите.
По едно време не издържахме и спряхме за пореден път да погледаме малко панорамата и да направим някоя друга снимка от спряло положение.
Вече почти докосвахме завоите пред нас.
Нещата, обаче, така се завъртяха, че в крайна сметка пътя, по който се движихме започна да слиза все по-надолу, а това изкачване остана отстрани. После проверих, че този път се отклонява и свършва в някакво село на високо в планината на 1800 метра, където има и ски писти. Като снижихме височината се появиха странни дървета край пътя.
Гърците са горд народ и с високо самочувствие, затова гръцкото знаме може да бъде видяно често, дори понякога на неочаквани и трудно достъпни места, далеч от населените места.
Последното село по тази 56 километрова отсечка, през което минахме, се казва Олимпиада (Ολυμπιάδα).
Вече се намирахме на височина приблизително колкото в София и се отправихме по последните километри към Калитеа Еласонос (Καλλιθέα Ελάσσονος).
От там завихме надясно и се включихме към второкласния път 13 между градовете Еласона (Ελασσόνα) и Катерини, който разделя планините Олимп и Пирея. Това означаваше, че ни очакват още планински километри, докато стигнем до Катерини. Не че досега пътят беше лош, но сега стана дори още по-добър.
Маркировката беше много по-ясна, а ширината на пътя се увеличи. Движението стана малко по-натоварено, като за второкласен път. Въпреки планинския участък, имахме само едно малко изкачване до 1000 метра преди Агиос Димитриос (Αγ. Δημήτριος).
Нататък пътя продължава в пролом на не повече от 600 метра надморска височина. Завоите вече не са остри, а са значително по-плавни. От своя страна, Агиос Димитриос беше симпатичен град и останахме с впечатлението, че е курортно място. Минахме през още няколко населени места, след което се спуснахме плавно и неусетно в Катерини. До момента Катерини е най-големият град, през който сме минавали в Гърция и силно ни заприлича на някой от по-малките турски градове. Цари лек и небрежен хаос в движението. Всеки е спрял, където и както може, магазинчета, притичващи хора и т.н. От Катерини продължихме по познатата магистрала към Солун.
Имахме около 50 км., през които обсъдихме видяното и бяхме единодушни, че това отклонение по пътя за вкъщи определено си струваше. Почти веднага след като се качихме на магистралата спряхме на едно почивалище, за да хапнем и починем малко. Обичайно около Солун движението е по-интензивно.
Взехме и последната част от пътя на гръцка територия, след което преминахме границата за няколко минути и продължихме към София.
Така приключи това наше тридневно приключение из гръцката планина Олимп. Останахме много доволни от видяното и преживените емоции. Селото Палеос Пантелеймонас, което беше основната причина, за да тръгнем на тази екскурзия има своя чар, но не бих казал, че е нещо невиждано из нашите географски ширини, изключвайки феноменалната комбинация с гледка към морето. Не мисля, обаче, че човек може да се задържи повече от половин ден на това място, освен ако не е дошъл просто да релаксира и да се наслаждава на безвремието и гледката. Хотелът беше добър за парите си, но по-скоро не бихме го препоръчали. Всичко останало, което видяхме заслужава своето внимание - според предпочитанията - кое по-малко, кое повече. Докато пътуваме из планинските пътища в Гърция ни направи силно впечатление тяхното състояние, което беше повече от добро, за разлика от магистралите им, които не блестят особено.
За деня изминахме около 470 км. по следния маршрут - https://goo.gl/maps/feWDAotqwAsJEZmT6
Маршрут: Палеос Панелеймонас - Калипефки - Криовриси - Агиос Димитриос - София.
Статистиката за цялото пътуване е следната:
Общо километри: 962 км.
Среден разход: 6,4 л/100 км.
Средна скорост: 68,3 км/ч.
Общо литри бензин: 62 л.
В тази връзка, след закуската трябваше да подменя лепенката за ГО на стъклото преди да тръгнем. Това, което ни притесняваше (по-скоро мен), беше какво ли е състоянието на планинския път, който пресича планината? На картата никак не изглежда като да е особено главен. Е, в крайна сметка, ако не ни се получат нещата, ще се върнем обратно и газ по магистралата. Разделихме се с Pliades Hotel, който е разположен по следния начин на обратния завой преди селото:
Отправихме се към селото Ано Скотина (Άνω Σκοτίνα). В първите километри пътят беше продължение, на този който води към Палеос Пантелеймонас от към магистралата и беше в същото състояние. После стигнахме до кръстовище, от което направихме завой на 180 градуса, след което пътя се подобри още.
Движението по този път клони към нула.
Следващото село по пътя е с името Калипефки (Καλλιπεύκη). Тук направихме лек опит да се изгубим. В началото на селото навигацията ме накара да завием надясно, но на мен ми се стори, че се отклоняваме от главния път и затова продължих направо. Влезнахме директно в селото по една тясна уличка, която хем се спускаше надолу, хем в един момент продължаваше с обратен завой и тук вече спрях, за да проверя картата и да видя кой прав - кой крив.
Оказа се, че навигацията е показвала правилния маршрут, затова засрамено направих обратен завой и оттук нататък каквото каже тя е закон. Изкачихме се над селото и на едно място спряхме за снимки.
Общата дължина на отсечката, който пресича Олимп е 56 км. Почти през целия път преобладават завои, като се редуват изкачвания и спускания. По моя преценка пиковете, през които минахме бяха два. Единият беше именно около това село, което се намира на около 1200 метра надморска височина.
До тук бяхме изминали 17 км. и след Калипефки се движихме няколко километра по по-прав път, чиято надморска височина е средно около 900 метра. А наоколо е голяма красота.
Следващото село по пътят беше Кария (Καρυά), което заобиколихме по периферията. По-нататък следват Сикаминеа (Συκαμινέα) и Криовриси (Κρυόβρυση).
Между двете села стигнахме втория пик по пътя, като отново се изкачихме до 1100-1200 метра надморска височина. Всичко наоколо продължаваше да бъде все така красиво. Шофирането беше удоволствие.
В продължение на няколко километра пред нас се виждаше едно доста сериозно изкачване, към което се приближавахме все повече и повече. Очаквахме скоро да започнем да се въртим по завоите.
По едно време не издържахме и спряхме за пореден път да погледаме малко панорамата и да направим някоя друга снимка от спряло положение.
Вече почти докосвахме завоите пред нас.
Нещата, обаче, така се завъртяха, че в крайна сметка пътя, по който се движихме започна да слиза все по-надолу, а това изкачване остана отстрани. После проверих, че този път се отклонява и свършва в някакво село на високо в планината на 1800 метра, където има и ски писти. Като снижихме височината се появиха странни дървета край пътя.
Гърците са горд народ и с високо самочувствие, затова гръцкото знаме може да бъде видяно често, дори понякога на неочаквани и трудно достъпни места, далеч от населените места.
Последното село по тази 56 километрова отсечка, през което минахме, се казва Олимпиада (Ολυμπιάδα).
Вече се намирахме на височина приблизително колкото в София и се отправихме по последните километри към Калитеа Еласонос (Καλλιθέα Ελάσσονος).
От там завихме надясно и се включихме към второкласния път 13 между градовете Еласона (Ελασσόνα) и Катерини, който разделя планините Олимп и Пирея. Това означаваше, че ни очакват още планински километри, докато стигнем до Катерини. Не че досега пътят беше лош, но сега стана дори още по-добър.
Маркировката беше много по-ясна, а ширината на пътя се увеличи. Движението стана малко по-натоварено, като за второкласен път. Въпреки планинския участък, имахме само едно малко изкачване до 1000 метра преди Агиос Димитриос (Αγ. Δημήτριος).
Нататък пътя продължава в пролом на не повече от 600 метра надморска височина. Завоите вече не са остри, а са значително по-плавни. От своя страна, Агиос Димитриос беше симпатичен град и останахме с впечатлението, че е курортно място. Минахме през още няколко населени места, след което се спуснахме плавно и неусетно в Катерини. До момента Катерини е най-големият град, през който сме минавали в Гърция и силно ни заприлича на някой от по-малките турски градове. Цари лек и небрежен хаос в движението. Всеки е спрял, където и както може, магазинчета, притичващи хора и т.н. От Катерини продължихме по познатата магистрала към Солун.
Имахме около 50 км., през които обсъдихме видяното и бяхме единодушни, че това отклонение по пътя за вкъщи определено си струваше. Почти веднага след като се качихме на магистралата спряхме на едно почивалище, за да хапнем и починем малко. Обичайно около Солун движението е по-интензивно.
Взехме и последната част от пътя на гръцка територия, след което преминахме границата за няколко минути и продължихме към София.
Така приключи това наше тридневно приключение из гръцката планина Олимп. Останахме много доволни от видяното и преживените емоции. Селото Палеос Пантелеймонас, което беше основната причина, за да тръгнем на тази екскурзия има своя чар, но не бих казал, че е нещо невиждано из нашите географски ширини, изключвайки феноменалната комбинация с гледка към морето. Не мисля, обаче, че човек може да се задържи повече от половин ден на това място, освен ако не е дошъл просто да релаксира и да се наслаждава на безвремието и гледката. Хотелът беше добър за парите си, но по-скоро не бихме го препоръчали. Всичко останало, което видяхме заслужава своето внимание - според предпочитанията - кое по-малко, кое повече. Докато пътуваме из планинските пътища в Гърция ни направи силно впечатление тяхното състояние, което беше повече от добро, за разлика от магистралите им, които не блестят особено.
За деня изминахме около 470 км. по следния маршрут - https://goo.gl/maps/feWDAotqwAsJEZmT6
Маршрут: Палеос Панелеймонас - Калипефки - Криовриси - Агиос Димитриос - София.
Статистиката за цялото пътуване е следната:
Маршрут: София - Палеос Пантелеймонас - Дион - Неи Пори - Палеос Панелеймонас - Агиос Димитриос - София.
Среден разход: 6,4 л/100 км.
Средна скорост: 68,3 км/ч.
Общо литри бензин: 62 л.
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар