Да се повозим на Драгалевския лифт...

Здравейте, Приятели!

И такааа...С малко закъснение (има няма 2-3 месеца) и с лека носталгия към последните дни от лятото, ще Ви разкажd, как се повозих на Драгалевския седалков лифт. По предложение на моите приятели Любо и Марина, на 09.09 решихме да отидем до Драгалевци и да се изкачим с лифта нагоре по Витоша, след което да се поразходим и да се върнем обратно отново с лифта. Някои не се бяха возили изобщо, други 1-2 пъти много отдавна, а трети повече пъти, но за всички да се возим с лифта се оказа голямо приключение и доста забавно, а за някои дори малко страшно. Нарамих раницата, натоварихме се в колата и тръгнахме към Драгалевци. До там стигнахме лесно, но вътре в квартала, поради липса на табели, малко се обърках и се наложи да се връщам и да попитам, накъде точно е лифта. С малко упътвания се добрах до началната станция на лифта и там започна едно голямо чакане, за да се качим. С приказки, 30-40 минути не се усетиха кой знае колко и скоро дойде нашия ред за качване. Билетите се закупуват на каса непосредствено преди да се качиш на лифта, като има различни видове билети, според това колко станции ще ползваш. За съжаление цените вече не ги помня, но не бяха нещо кой знае какво. Ние си взехме билети за двете посоки през всички станции, тъй като все пак лифта ни беше основната причина за разходката. А ето ме вече на борда

Свищов - родния град на Щастливецът

Здравейте, Приятели!

Датата е 04.08, а аз за пореден път съм в Русе. Ех, Русе. Това е град, който познавам много добре и много съм се разхождал из него. Лично за мен това е моя град номер 1 в България. Но за Русе, неговите забележителности и околностите ще ви разкажа някой друг път. Денят принадлежеше на друг Дунавски град - Свищов. Реших да се отпусна и да спя до късно, след което на път за София да се отклоня малко от обичайния маршрут и да мина през родното място на Алеко Константинов. Някак си ми се искаше екскурзията да не свършва и затова направих нейния край малко по-плавен с тази разходка. Така, малко след 11:00 часа, за последен път напусках хотела. Поех по главния път Русе-София, като при село Обретеник завих надясно и така през Ценово, Пиперково и Караманово се озовах в Свищов. Този път от Русе до Свищов е дълъг около 80 и няколко километра и бе препоръчания от GPS-а маршрут. Съществуват още 1-2 варианта за маршрут, но този се оказа добър и може би е най-добрия и практичен. Затова и послушах GPS-a, още повече, че участъка от Обретеник до Ценово ми е също добре познат, от времето, когато в Бяла правеха кръговото и този път се използваше за обходен. Цялото разстояние Русе-Свищов го взех за час-час и половина, а както казах - пътя след Обретеник също е добър.

Ден на замъците - Бран и Синая

Здравейте, Приятели!

Последният ден от екскурзията 03.08 прекарах в разглеждане на кралските дворци в Румъния. Първо разгледах замъка в Бран, а след това се придвижих до Синая, където разгледах двореца Пелеш и двореца Пелишор. След обилна закуска и разговор с домакинята на хотела си стегнах багажа и го оставих в стаята, докато разгледам първия замък от програмата. Замъка в Бран е достатъчно известно туристическо място в Румъния, да не кажа най-известното, затова няма да се спирам на фактите около него. Природата в района е уникална по рода си. Навсякъде е много зелено, а румънците определено знаят как се прави туризъм. Замъка го виждах от хотела, но за да намеря пътя към него малко се огледах, че даже и като си купувах вода попитах за по-сигурно. Навсякъде магазинчетата и сергиите бяха отворили и вече навсякъде имаше тълпи от хора. Определено не препоръчвам замъка да се посети рано сутринта, когато тъкмо е отворил, защото навалицата е голяма и това в известна степен помрачи впечатленията ми от замъка, защото не можах да разгледам на спокойствие. Непрекъснато имаше хора, с които да се бутам и да се надлъгвам кой да се снима първи. Движението из замъка не беше регулирано - купуваш си билет и влизаш и гледаш. Това, че вътре замъка се пръска по шевовете никой не го следеше и не му пукаше. А самото придвижване из стаите и коридорите беше едно бавно, с изчаквания и много ми приличаше на задръстванията, през които минах с колата. За всичкото това неудобство си имах вина и аз, защото просто нямах време, за да изчакам този първоначален прилив от хора, който се беше струпал сутринта.