Пътешествие из Хърватия - Перлата на Адриатика - Дубровник

Здравейте, Приятели!

Заредени с позитивна енергия, на 12.06 сутринта се подготвихме за разходка из Дубровник. Също така, си взехме нещата за плаж, заедно с нас, тъй като имахме намерение след разходката направо да отидем на плаж. Определено Дубровник е най-рекламираната дестинация в Хърватия, в резултат на което е топ туристическото място в страната. Дубровник е град с богата история, който винаги е бил с ключова роля, заради което хърватите много държат на него. По време на войната за независимост на Хърватия старият град на Дубровник е обсаден и бомбардиран през 1991 година, а останалата част на града е претърпяла още по-големи поражения, като почти е бил сринат. След края войната, с подкрепата на ЮНЕСКО, е започнат мащабен проект за реконструирането на града. Градът е възстановен напълно през 2005 година в древен стил, за да запази духа и атмосферата си. Днес Дубровник, наричан "Перлата на Адриатика", е град изпълнен с живот през цялата година, по всяко време на денонощието, като съчетава в себе си младост и съвремие, средновековие и барок, улици изпълнени с кафенета и барове, чисти плажове с кристални води и куп исторически забележителности на територията на Стария град. Именно към Стария град се отправихме и ние.

Вече знаехме колко време ни е необходимо, за да изминем отсечката, която води към крепостните стени на Стария град, затова не пропускахме хубавите гледки.

Положението по улиците си беше така както го оставихме предната вечер - натоварено и динамично.

В Дубровник има градски транспорт, представляващ няколко автобусни линии до различните точки на града. Тези автобуси бяха непрекъснато натъпкани до козирката. В добавка към това има и страшно много таксита, които хвърчат с бясна скорост и разнасят предимно "дръпнатите" туристи. Те също не страдаха от липса на клиентела. 

Малко преди Стария град има луксозен хотел от веригата Хилтън.

Като цяло хотелите от този калибър не са много. В Дубровник, настаняването е предимно в частни квартири тип апартамент или стая от апартамент. На входа на Стария град вече гъмжеше от туристи.

Една част си тръгваха, друга идваха, наоколо само автобуси товарещи и разтоварващи поредната група туристи. Общо взето тук цари пълен хаос. Отвсякъде се чуват крясъци на екскурзоводите, които в стремежа си да си съберат групата се надвикват заедно с други такива, които рекламират своите турове. По улиците в Дубровник има много портокалови дървета, дървета със смокини и маслини.

Освен това се движат и много скутери, които обгазяват въздуха до неузнаваемост. За влизане на територията на Стария град не се заплаща вход. 

Заплаща се вход за крепостните стени. По спомен мисля, че цената за възрастен беше 100 куни (25 лв.). Като видяхме навалицата горе и като си представихме как слънцето ще ни пече, докато се бутаме с тълпата, се отказахме на секундата да се качим на крепостните стени. Не знам дали спечелихме или загубихме от това, но просто вече нямахме сили и нерви, за да издържим на жегата и навалицата, която ни дойде малко изведнъж, на фона на сравнително спокойните дни, които прекарахме в Хърватия. Затова продължихме по улиците на стария Дубровник, като се стремяхме да избягваме тълпите, доколкото можем.

Ние влезнахме през портата "Пиле", където ни посрещна фонтанът на Онуфри.

Скоро установихме, че навсякъде е пълно с ресторанти и всякакви сергии.

Няма как, на всяко толкова туристическо място е така. Стараехме се да се абстрахираме от присъствието им и да се разсейваме с по-впечатляващите забележителности и интересни атракции.

Църквата "Св. Влах" в Дубровник.

В стария Дубровник сградите са с много орнаменти.

Територията на Стария град не е голяма. Обаче в него има много тесни улички и ако човек тръгне да минава през всички, ще му отнеме доста време.

Стигнахме до пристанището на Стария град.

Тук за посещение има Аквариум и Морски музей като входа е 40 куни ( 10 лв.) за възрастен. 90% от коментарите в Интернет сайтове бяха, че това място не си заслужава посещението, затова ние също го пропуснахме. Отправихме се към йезуитската църква "Св. Игнасио".

След това продължихме из тесните улички.

Хърватите много обичат да си просват дрехите на най-видното място.

Още от стария Дубровник:

Вече беше минало 12:00 часа и решихме да приключим с обиколката на Стария град. Запътихме се към портата "Плоче".

Скоро стигнахме портата и вече бяхме отвъд крепостните стени.

В тази жега целта ни беше да стигнем до плажа "Banje". Следобеда го прекарахме ей така:

Достъпа до плажа е свободен. Самия плаж не е кой знае какво, но за Хърватия и Дубровник си е направо супер. Водата, разбира се, е много чиста и доста солена. Дъното е много каменисто и общо взето като гледахме, повечето хора влизат с някакви специални обувки, с изключение на такива като нас, които нямаха подобни обувки. Става дълбоко рязко, затова хората не влизат много навътре. Не знам дали заради жегата, но като влизах вътре в морето водата първоначално ми се струваше много студена, но после си седях спокойно и не ми се излизаше. Може би все пак температурата на водата все още беше малко по-ниска от пиковите стойности. След като ни омръзна да седим и на плажа, поехме по обратния път към стаята ни.

След като отморихме и времето позахладня, се приготвихме за вечерна разходка. Този път тръгнахме в посока Бабин Кук към пристанището на Дубровник.

По подобен начин изглеждаха повечето места за настаняване в Дубровник. Движихме се по улица bana Josipa Jelačića, откъде виждахме пристанището и моста преди Дубровник.

Докато вървим, видяхме хърватския близнак на Реното :)).

Стигнахме до улица Lapadska obala, която се намира от отсрещната страна на пристанището.

Започнахме да се оглеждаме за ресторант, в който да вечеряме. Бързо установихме, че за разлика от стария Дубровник и района около него, където ресторантите са един върху друг, тук почти няма ресторанти. Общо взето седнахме в единствения ресторант, който ни хвана окото по тази улица. Той се казваше "Konoba Pizzeria Blidinj" и на втория етаж предлагаше страхотна гледка към моста.

Точно с тази гледка ни примами човека, който седеше долу и подканваше туристите да седнат в ресторанта. Решихме и тук да пробваме някаква риба. След като ни взеха поръчката, ни казаха, че рибата ще се забави и затова ни носят разядка.

Не знам какво точно беше тази разядка, но беше много вкусна. Обаче, с нея ни направиха "турски номер". В заведенията в Турция много обичат, след като ти взимат поръчката, да ти носят на масата разни подобни неща, вода, и т.н без да си ги поръчвал и накрая да ти ги прибавят в сметката. Накрая и тук направиха така с разликата, че поне ги бяха написали в сметката и знаехме какво плащаме. Най ме беше яд, че поне като си го плащахме и ми беше вкусно, исках да си го изям, а докато си говорим, сервитьора ни дръпна чиниите и ни сложи рибите, които даже не бих казал, че се забавиха.

Поръчахме и един не ставащ десерт, който дори не заслужаваше снимка. Заплатихме с карта около 77 лв. сметка.

След вечерята се върнахме в стаята, за да вземем колата и да се качим на върха на планината Srđ. Планината се намира точно над крепостните стени и е с височина 412 метра. Разстоянието от нашата стая до върха беше 6 километра и половина, а пътя до там е един тесен с няколко обратни завоя, на които имаш чувството, че с една маневра не можеш да завиеш. До върха може да се стигне също така пеша или с лифт. Цената на лифта е някаква бясна цифра от 108 куни, което е около 27 лв. за възрастен в двете посоки. На следващия ден сутринта, на светло, също се качихме до горе и тогава видяхме, че лифта те качва за отрицателно време от долу до горе. Поне да се движеше бавно, за да гледаш по-дълго 360 градусовата панорама. Според мен този лифт изобщо не си струва парите. Съществува още един вариант за качване - да си наемеш такси, както правеха част от туристите. Точно тези таксита правеха трафик по този тесен път и караха като бесни, за да може да направят повече курсове. Те може днес да са се качили 178 пъти, обаче на мен ми беше за първи път, а пътя си беше доста тесен, беше тъмно и непосредствено до пътя имаше големи камъни, и само за секунда да се разсееш и може да се забиеш. Нас ни настигна един бакшиш и започна да ме притиска. Направо ми идеше по едно време да спра да видим как щеше да мине. Добре, че поне качването до тук си струваше и си е просто задължително да се дойде до тук, независимо по кой начин. За съжаление обаче, нощните снимки не се получиха много добре.

Цял ден изгоряхме от слънцето, а тук за малко да умрем от студ :)). Все пак се постарахме да запечатаме в съзнанията си страхотната гледка от върха към Дубровник и светещите яхти в морето.

Така приключи денят ни в Дубровник, който беше последния пълен ден, който прекарахме в Хърватия. Ако трябва да съм честен и колкото и да не искам да разочаровам хората, които са омаяни от Дубровник, както и тези, които тепърва биха отишли, но нас Дубровник не можа да ни впечатли кой знае колко и останахме със смесени чувства от престоя си там. Дубровник може да се отличи единствено с богатата си история, спрямо останалите места, които посетихме в Хърватия - видяхме ако не по-красиви поне толкова красиви стари градове, колкото в Дубровник. Също така, видяхме и много по-китни местенца покрай морето за почивка. Може би, ако бяхме минали по обратния маршрут и първо бяхме посетили Дубровник, щяхме да останем с по-приятни впечатления от града. В заключение за нас Дубровник е красив от птичи поглед и аз не бих отишъл на почивка в там. Градът става за еднодневна екскурзия (максимум двудневна, за да отидеш до някой остров). Цените са с една идея по-високи спрямо другите туристически места в Хърватия, но нищо фрапиращо.
Маршрутът ни из стария Дубровник и към плажа е тук. Пътят ни на връщане от плажа. И за финал - пешеходния маршрут вечерта, съчетан с този до връх Srđ с колата.

Маршрут: Dubrovnik - Srđ - Dubrovnik

Общо километри: 13 км.

<<< По бреговете на Далмация - град Сплит (Шести ден)

Финалът(Осми ден) >>>