Пътешествие из Хърватия - Национален парк "Плитвишки езера"

Здравейте, Приятели!

На връх рождения ми ден 08.06, бяхме набелязали една от най-известните туристически дестинации в Хърватия. Плитвишките езера бяха главната причина, заради която решихме да посетим Хърватия. Националният парк е един от най-старите в Югоизточна Европа и най-големият на територията на страната. Основан е през 1949 и е разположен в централната част на Хърватия, почти на границата с Босна и Херцеговина. През 1979 е добавен към Световното наследство на ЮНЕСКО. На сайта на Плитвишките езера има добре структурирана информация на различни езици, където са описани повече детайли за парка, актуално работно време, интерактивна карта, ценова листа за вход спрямо сезона и други. Накратко, паркът представлява съвкупност от свързани езера, водопади и малки каскади, в резултат от сливането на по-малки реки и подземни карстови реки. Най-голямата река, която преминава през парка е р. Корана, която всъщност минава и през Rastoke. Тъй като разполагахме с целия ден, бяхме решили да обиколим колкото се може по-голяма част от парка, като за целта избрахме най-дългия маршрут К, който започва от вход 1 "Rastovača" на парка. При настаняването ни във вилата, хазайката ни предостави да ползваме една подробна хартиена карта, като сутринта преди да тръгнем, ни обясни подробно откъде точно да минем и ни сглоби друг маршрут, включващ отделни части от всичките маршрути от А до К. Общо взето, основно се придържахме към части от маршрутите С и К и на моменти от някои други, както и в обратни посоки на тези, които са дадени в сайта. В резултат се получи една супер обиколка, която записах с помощта на Endomondo. Паркът отваря в 7:00, но ние решихме да поспим малко повече и тръгнахме в 9 и нещо от вилата.

До входа на парка са 10 км. По пътя се отбихме да закусим и малко преди 10 часа бяхме на паркинга.

Паркинга е платен, като на влизане се взима билет, на който е изписан часа на влизане. Таксуването е на всеки започнал кръгъл час - 7 куни или 1,80 лв/ч, като цената при по-дълъг престой си става соленичка. Запътихме се към входа на парка, като пресякохме главното шосе по един мост.

Очаквах една дълга опашка от хора за билети. На гишетата пред нас, обаче, имаше само 3-4 човека, които се редяха за билети. Явно бяхме отишли след края на сутрешния поток от хора и групи.

В периода на нашето посещение, цената на билета за възрастен е 110 куни ( 28 лв и малко). Заплатихме 220 куни с помощта на дебитна карта, дадоха ни два билета на гърба, на които има миниатюрна карта с маршрутите и вече бяхме вътре пред голямата карта.

 

В цената на билета освен свободното разхождане по пътеките в парка, са включени и плаване с лодка по езерата и возене с панорамно влакче. Маршрутите на лодките бяха два - дълъг и къс. Не можахме да разберем дали можеш да ползваш нещата по повече от един път. Нашия маршрут включваше ползването на двете лодки по един път и качване на влакчето един път. Когато се качихме на дългия маршрут с лодка, ни биха по един печат на билетите. На късия маршрут с лодката, както и на влакчето, обаче, не ни биха печати. След преглед на картата и ориентиране по стрелките, се запътихме по една пътека.

Съвсем скоро възникна съмнение у нас (основателно), че не се движим по маршрута, който искаме. Наложи се да се върнем пак в началото, за да се убедим, че това е единствения маршрут, по който може да започнем тура и той не е този, по който искаме. Оказа се, че една част от началото на маршрута е затворена поради наводнение и затова трябваше малко да променим маршрута в началото. Докато се лутаме, първите красоти вече бяха факт.

На първата снимка, в далечината, се вижда Veliki slap. Целта ни беше да стигнем някак си долу, за да излезем на маршрута, който искахме и да отидем близо до най-големия водопад. Съвсем скоро видяхме откъде трябва да минем и се спуснахме по едни стълби. 

Пещерата, през която минахме се казва Šupljara. Отправихме се към т.нар. Долни езера. По пътя всичко беше толкова красиво, че за по-малко от час в парка, вече се бяхме изумили от красотата на природата, цвета на водата и нейната чистота.

Няма да изпадам в детайли кое езеро и водопад как се казват, колко са дълбоки или големи и т.н., тъй като така или иначе не помня коя снимка откъде точно е (с малки изключения), а ще оставя снимките сами да пресъздават обстановката.

Всичко в парка е изградено от естествени материали. Никъде няма да видите бетон и желязо. Пътеките са изградени от дърво, а всичко в парка изглежда да се поддържа добре, имайки предвид, че годишно Плитвишките езера имат над 1,1 милиона посетители. Не можахме да повярваме как след цял ден разхождане не видяхме никъде хвърлена бутилка или опаковка от нещо.

Снимките нямат абсолютно никаква обработка, всичко в действителност изглежда така и е толкова чисто.

Стигнахме до мястото, откъдето всъщност трябваше да дойдем, и продължихме към Veliki slap.

Veliki slap е най-големият водопад в Национален парк "Плитвишки езера". Височината му е 78 метра.

След като се налюбувахме на Големия водопад, продължихме по маршрута. Започнахме да срещаме и други обитатели на езерата, освен рибите.

   

А красивите водопади и каскади нямаха край...

Малко след 12:00 часа стигнахме до първото място за почивка.

  

По принцип, от време на време по пътеките се срещат пейки за отмора, но тук, освен пейки и маси, има и заведения за храна, тоалетна и разни други магазинчета. Ние още не бяхме гладни, а в последствие решихме да заложим на нещата за ядене, които си носихме за всеки случай в раницата. Освен всичко това, тук беше и първата точка, откъдето се хваща дългия маршрут с лодка, която е отбелязана на картата като P3. Маршрутът на лодката е P3-P2.

Возенето на лодка, спестява част от ходеното в район, където е най-голямото езеро. Придава и малко по-различен облик на разходката. Лодките са през 30 минути. 

Плаването ни през най-голямото езеро в Плитвишките езера - Kozjak - беше с продължителност 20-25 минути. След като акостирахме на P2, продължихме към Горните езера.

Горните езера представляват съвкупност от 12 езера, като всяко си има име и е с различна големина. Най-голямото езеро тук е Prošćansko jezero. Това езеро, заедно с  Kozjak представляват около 80% от водата в района. А красотите в този район на парка също нямаха край.

Въпреки че ми е страшно трудно да го кажа и определя, но май тази част от парка е най-красивата.

Голяма част от разходката ни мина по специално направени дървени пътеки, подобни на тази:

Има места, където тази пътека играе ролята на мост над някое езеро и понякога водата е почти на нивото на пътеката, а дори имаше и няколко места, на които пътеката е частично залята от водата и са сложени допълните трупчета, за да не се мокриш. На места като нищо може да цопнеш във водата, ако се заблееш прекалено или се спънеш. Затова бих казал, че разходката из Плитвишките езера изисква на доста места повишено внимание, особено при наличието и на други туристи при разминаване. На фона на това, не можах да разбера хората със супер малки бебета с колички, които бяха тръгнали на разходка из езерата. От моя гледна точка си е доста рисковано и опасно. Но да се върнем на красотите и на страхотните панорами, които предлагат Плитвишките езера и водопади.

Просто е много интересно как водата си е намерила пътя и буквално тече отвсякъде.

А това е пример за място, където пътеката минава над водата.

Малко след 15:00 часа стигнахме до втората точка, където има място за почивка, храна и тоалетна - на картата е отбелязано като St3.

Тук може да си хванете панорамното влакче към St2.

Все още обаче, имаше места от парка, по които искахме да минем пеша, затова се отправихме обратно към P2, но този път по друг маршрут.

Целта ни беше да хванем лодката с късия маршрут от P2 до P1. А между другото, наистина имаше още какво да видим.

В една част от маршрута се движихме много близо до едно от езерата.

Към 17:00 часа бяхме на желаното място при точка P2 и виждахме целта.

  

Лодките по късия маршрут между P2 и P1 се движат общо взето непрекъснато, тъй като разстоянието е много малко. По средата се разминаваме с лодката, която се движи в обратна посока.

  

След като стигнахме отсрещния бряг Р1, се отправихме към St2, за да си хванем влакчето към St1. Тук е и вход 2 - Hladovina, за влизане/излизане от парка.

Нашата обиколка из Плитвишките езера беше към своя край, но нямаше как да напуснем парка през този вход, тъй като той е на голяма разстояние от първия, където ни беше колата. Затова и се качихме на панорамното влакче, което щеше да ни остави малко преди изхода. Влакчетата също се движат през 30 минути, като този път нямахме късмет и явно влакчето беше минало малко преди да дойдем ние, защото почакахме едни 20 минути. Скоро влакчето се зададе - марка Мерцедес :)). 

Така към 17:30 потеглихме с панорамното влакче, което по-скоро беше влакче на ужасите. Пътя, по който се движи е един тесен и със завои, а самия влак се състои от три вагончета. За капак, така бързо го караха това влакче, че не знам как взимаше завоите. Хубавото е, че возенето трая само няколко минути и, докато се пребием, стигнахме St1. Тръгнахме по последната отсечка преди изхода. Преди да напуснем територията на парка, станахме свидетели на още няколко спиращи дъха кадри от последните.

Така приключи разходката ни из Плитвишките езера. Тръгнахме към паркинга.

На входа на паркинга е будката, където се заплаща престоя на автомобилите. Беше подминало 18:00 часа с няколко минути и се наложи да платим 9 часа престой по 7 куни - общо 63 куни или 16,50 лв. за паркинг на колата. Малко повече от половината стойност на нашия билет. Плащането може да се извърши и с дебитна карта, както направихме ние. Качихме се в колата и се запътихме към нашето селце. Отбихме се в Грабовац да вечеряме в един ресторант - Plitvički Dvori, за който хазайката ни беше дала една брошура. Изядохме по една огромна порция неща на скара с гарнитура. Пак си поръчахме една салата, след която окончателно решихме, че повече в Хърватия няма да си поръчваме салата. Напълнихме търбусите за около 40 лв., след което се качихме в колата и продължихме. Тук се сетих, че на излизане от Плитвишките езера съм забравил да спра Endomondo-то, което записа и част от движението ни с колата до ресторанта. По пътя решихме да посетим магазина в Раковица и затова подминахме отбивката за вилата. Най-после стигнахме до тоя магазин в работното му време и вечерта приключи подобаващо на терасата на вилата.

При престоя си в Хърватия, останах с впечатлението, че повече се пие Карловацко, но на мен Ожуйското ми хареса повече.
Плитвишките езера си заслужават разходката до Хърватия. Природата е страшно красива, цвета на водата също е много интересен, а и е доста добре направен целия парк за разходка. На територията на България няма такова място, така че пътя си заслужава. Паркът е отворен целогодишно, дори и зимата, като най-вероятно някои места няма да са достъпни. Хазайката сподели, че есенно време разходката в парка също е много красива, а пък зимата езерата и водопадите замръзвали. Един съвет, ако решите да ходите натам - проверете дали в деня, в който желаете да посетите Плитвишките езера няма някакво мероприятие, тъй като в неделята, когато ние бяхме в Загреб, по пътеките из Плитвишките езера е имало някакъв маратон с над 3000 участника и предполагам разходката никак не е била приятна с бягащи около теб хора. 
Маршрута, по който се движихме из Плитвишките езера е следният: https://www.endomondo.com/workouts/538543186/3524896, като в него са включени движението с лодките, влакчето и част от пътя с колата.
Маршрута, с колата е: https://goo.gl/maps/uevVx.

Маршрут: Brajdić Selo - Entrance 1 Rastovača - Brajdić Selo

Общо километри:  20 км.

<<< Столицата Загреб и Rastoke (Втори ден)

По Адриатическото крайбрежие (Четвърти ден) >>>