Пътешествие из Хърватия - Финалът - връх Srd и пътя през Босна и Херцеговина

Здравейте, Приятели!

Ето че дойде и последният ден от екскурзията ни из Хърватия. 13.06 беше датата, на която напуснахме територията на Хърватия и поехме по обратния път към вкъщи. Предстояха ни 690 км. до София, като от това, което бях прочел в Интернет, ни чакаше сравнително тежък път през Босна и Херцеговина, но все пак по-лек от този през Черна гора. Преди да отпътуваме, се качихме отново до връх Srđ, за да видим Дубровник от птичи поглед и на светло. По познатия маршрут се качихме, а на светло пътя изглежда като онези рали отсечки във WRC сериите. Времето беше перфектно - ясно и слънчево.

На върха има ресторант, а лифта вече обслужваше туристите. Видяхме колко бързо се качва и слиза кабинката.

Да, определено гледката към Дубровник е страхотна.

Стария Дубровник в цялата си прелест.

Оставям следващите снимки сами да пресъздадат атмосферата.

Ако не за друго, поне само заради качването на връх Srđ, за да погледаш наоколо, си струва човек да намине през Дубровник. И така, въздъхнахме дълбоко и се сбогувахме с Дубровник и Хърватия. Направихме последни две снимки, докато слизаме към главния път.

Границата с Босна и Херцеговина е само на 10 километра от Дубровник и докато разберем, стигнахме на ГКПП-то.

Този път на влизане в Босна и Херцеговина ни изискаха доста повече документи, включително и паспортите, в които удариха по един печат. Бяхме четвърта кола на опашката и минахме сравнително бързо. Горе-долу за около 2 минути обслужваха една кола. На територията на Босна и Херцеговина ни предстояха около 245 километра. За движение по пътищата не се изискват винетки или пътни такси. В Босна и Херцеговина и има много малко магистрала, която се заплаща, но тя не беше по нашия маршрут. Обстановката се смени рязко още като се отклонихме от главния път към Черна гора.

Пътищата станаха празни, а селата, през които минавахме бяха видимо по-бедни. Общо взето, ситуацията много прилича на тази в България. В Босна и Херцеговина установихме, че най-разпространената кола е VW Golf 2, който има поне няколко цвята по себе си - колата е един цвят, предния капак е от друг Голф, а страничния калник от трети.

Няколко пъти дори се разминавахме с коли без номера, което беше най-странното. Автопарка е доста стар като цяло, въпреки че видяхме и нови коли. Но определено Голфа тук е култ, тъй като видяхме бройки от първото до настоящото му поколение.

Един от големите градове, към който се движехме, беше Фоча.

За разлика от Хърватия, тук все още се чувства силно Югославската атмосфера. Да не говорим, че метри след като минахме границата, имаше голяма табела "Добре дошли в Република Српска" и в продължение на десетки километри в населените места се вееха сръбските знамена.

В този участък, по който се движехме, преобладаваше планински релеф. Босна и Херцеговина също може да се похвали с природа.

За съжаление, обаче, не останахме с впечатление, че туризма на територията на Босна и Херцеговина е развит. Тези 245 км., които изминахме, не бяха толкова страшни, колкото ги описваха по форумите. Да, движението става бавно, тъй като има много завои и скорости над 70 км/ч се развиват рядко.

Минахме през доста тунели по този път. Хубаво беше, че поне пътната настилка в по-голямата си част беше в много добро състояние.

Километрите минаваха лека-полека, а ние отбелязахме един исторически момент :)). Logan-а стана на 5000 километра.

Друг факт, който ни направи впечатление е, че тук не е така чисто като в Хърватия. Доста боклуци се виждаха да хвърчат наоколо, а дори имаше една река, до която се движехме, и в продължение на километри по коритото и беше буквално сметище. Позната родна балканска картинка. Друг голям град по пътя ни беше Вишеград, който се намира на 20 километра от границата със Сърбия.

След почти 4 часа и половина път, бяхме на границата между Босна и Херцеговина и Сърбия.

Тъй като граничния пункт и пътя, по който се движехме беше на територията на Национален парк "Мокра гора", на влизане в Сърбия заплатихме някаква еко такса от 1 евро. Оставаха ни още 430 километра на територията на Сърбия, докато се приберем в София.

Големи градове, през които преминахме бяха Ужице, Чачак, Кралево и Крушевац. След като пресякохме на два пъти Сърбия от край до край, стигнахме до извода, че в Сърбия положението и цялостната обстановка е нещо средно между Хърватия и Босна и Херцеговина и много близка до тази в България. От Алексинац се включихме на магистралата Белград - Ниш, като се движихме по нея само 40 километра, след което се прибрахме по така добре познатия път през Пирот. След 12 часа път успешно пристигнахме у дома.

За финал на цялата поредица, ще кажа, че екскурзията в Хърватия надмина това, което очаквахме и страната ни изненада доста приятно със своята красота и чистота. За мен Хърватия бие България по всички показатели и се нарежда до Унгария, като в повечето отношения я задминава. Като че ли хърватите са надминали себе си в последните 25 години и са на върха, спрямо останалите югославски държави. В Хърватия видимо стандарта на живот е по-висок от този в България, цените са малко по-високи, като цените на услугите са с доста разлика - например да излезеш да вечеряш е двойно по-скъпо спрямо България. За сметка на по-високите цени, обаче, получаваш по-добри услуги. Горивото също е по-скъпо, а магистралните такси са си направо солени. В Хърватия, подобно на Унгария, по пътищата няма да срещнете луксозни коли с цени започващи от 70-80 000 хиляди лева, а ще срещате в 95% процента от случаите по-обикновени коли, предимно немски и френски. Японските коли почти не се срещат, а на мен най-много впечатление ми направи наличието на последния модел Renault Clio. От това, което видяхме хърватите, май водят предимно селски живот, изнесен в покрайнините на големите градове. Домовете им представляват спретнати къщи с отворени дворове. Трудно е да определим къде ни хареса най-много, тъй като всичките места, които посетихме бяха уникални и в голяма степен различни едно от друго. Престоят ни в Скрадин и Национален парк "Крка" беше осеян с много красиви и вълнуващи моменти, а приключението ни по Адриатическото крайбрежие ни предостави една коренна различна картина за морето. Плитвишките езера, Загреб, Rastoke, Дубровник и всички градове и села в които се разходихме са уникални места, които заслужават посещение.
Маршрутът, по който се прибрахме е: https://goo.gl/maps/DNpsO

Маршрут: Дубровник - Требине - Гацко - Фоча - Горажде - Вишеград - Ужице - Чачак - Крушевац - Ниш - София.

Общо километри: 693 км.

Цялата екскурзия в Хърватия, която включваше общо 8 дни (7 нощувки) ни струва 1500 лева, с включени нощувки, бензин, пътни и паркинг такси, входни такси за обектите, които посетихме, храната и личните разходи. Разбити, разходите изглеждат така:

Нощувки: 536 лв.
Бензин и такси за колата: 387 лв.
Лични разходи и входни такси: 577 лв.

Статистиката от цялото пътуване е:

Общо километри: 2 581 км.
Среден разход: 4,9 л/100 км.
Средна скорост: 61,2 км/ч.
Общо литри бензин: 126,7 л.

<<< Перлата на Адриатика - Дубровник (Седми ден)

Край!