Още миналата година, по пътя на връщане от Кападокия, беше избрана следващата далечна дестинация. Хърватия е държава от бившия социалистически блок Югославия и до преди по-малко от 20 години, все още е водила битка за своята свобода. Изглежда там нещата се развиват доста бързо и в рамките на тези 20 години, Хърватия успява да извоюва своята свобода от Югославия (днешна Сърбия), да бъде приета като пълноправен член на ООН, да се присъедини към НАТО, а на 1 юли 2013 да стане член и на ЕС. Дали Хърватия е успяла да достигне нивото на България се опитахме да разберем от собствените си очи. През зимните месеци планът лека по лека започна да се начертава, а в края на зимата беше избран и периода, през който да бъде осъществена екскурзия. Периодът за посещение беше повлиян от цел номер едно заради, която се запътихме към Хърватия - Плитвишките водопади и езера. Всички знаем, че най-доброто време за посещение на водопади е в края на пролетта, съчетано с по-стабилно и слънчево време, а именно началото на Юни месец. Затова ние избрахме седмицата между 06.06 и 13.06 - 7 нощувки, разделени на три различни места. Други места, които посетихме, бяха столицата Загреб, южната половината от Адриатическото крайбрежие, както и някои по-малко или повече известни места, градове и села. Резервациите на местата за нощувки направихме средата на Февруари през сайта booking.com, чиито услуги използвах за първи път и останах доволен. Маршрутът също беше изготвен предварително, като на 98% го изпълнихме. След краткия увод, е време да поставим началото на пътешествието с дължина почти 2600 км. Лек път! :))
Стартът, както обикновено, закъсня с около половин час, но на 06.06 около 6:30 сутринта, вече бяхме в колата на път за българо-сръбската границата при Калотина, а за деня ни чакаха около 870 км. След по-малко от час, към 7:20 вече бяхме на границата.
Двете граници минахме много бързо и вече бяхме на сръбска територия. Веднага спечелихме 1 час и часът отново показваше 6:30. Предстояха ни около 460 км. из Сърбия. В момента първото нещо, което прави впечатление при влизането в Сърбия, са усилените дейности, които се извършват по строежа на магистралата между границата и Ниш. А като ги гледах как бачкаха в 6:30 сутринта, нищо чудно да пуснат магистралата, докато при нас направят култовото кръгово на бул. Сливница и Околовръстното.
На някои места се вижда как ще се използва част от настоящия път, докато на други места магистралата ще минава по друго трасе.
Отсечката между границата и Ниш сега беше доста по-разтоварена от движение, за разликата от предните два пъти, когато минавах през силния летен период. Затова и преминаването през познатите ни тунелчeта беше по-приятно.
Километрите намаляваха, като започвахме да се доближаваме до Ниш и началото на магистралата.
Слънцето от своя страна също се надигаше усилено и предвещаваше хубаво и слънчево време.
След 150 км. изминат път на хоризонта се появиха първите Путарини.
Взех си билетче и отпрашихме към Белград. Сръбските магистрали, винаги са оставяли смесено чувство в мен. Много подобно на нашите, имат хубави участъци, но също така, кърпени и такива, при които средната лента е станала на коловоз.
Все пак, на базата на общото разстояние, което се изминава, сръбските магистрали, като че ли все още са пред българските. Докато обсъждахме този така набит проблем в нашите глави, гладът се обади и започнахме да се оглеждаме къде да спрем. Получи се ситуация, че малко преди бензиностанцията, в която исках да спра, изпреварих един камион и след това пък гледам, че около входа на бензиностанцията има някакви табели за разкопки и, докато се ориентирам отворена ли е или не, я подминах. Малко след неуспешния ми опит да спра на бензиностанция OMV се появи друго място, където спряхме да закусим от домашно приготвените хамбургери.
След като закусихме, потеглихме отново, като се наложи да пробвам кафето от бензиностанция ЕКО малко по-напред. По магистралата нямаше как да не ни направи впечатление едни ТИР със забележителности от Кападокия.
Към 11:30 вече бяхме в Белград, като реших да мина през града, вместо по околовръстното. Магистралата от Ниш до Белград е със същата цена, като последния път - 730 динара или около 12 лв. Плащането направих с дебитна карта.
Трафикът стана по-интензивен, а преминаването през града представлява движение, подобно на това по Цариградско шосе с ограничение 80 км/ч само, че по цялата дължина на града. Цялото разстояние е горе-долу 25-26 км., което си е почти колкото София, но с една идея повече.
След като минахме и покрай летището, се отправихме в посока Загреб. Разстоянието до хърватската граница е грубо 100 км. След Сремска Митровица е последната бензиностанция OMV, където спрях за зареждане. За мое учудване се оказа, че бензина в Сърбия беше по-скъп - идваше някъде към 2,40 лв. литъра. Цялата предница на колата, предното стъкло и огледалата бяха станали гробница на някакви малки мушички. Продължихме от бензиностанцията и скоро се появи табелата за граничния пункт и поредната Путарина.
Тази отсечка струва 340 динара, което е около 5,50 лв. Изминахме последните 8 км. от Сърбия и се озовахме на сръбско-хърватската граница.
Тук отново минахме за нула време само с проверка на личните карти. От хърватската граница до първото ни място за нощувка ни оставаха по-малко от половината път.
Първото нещо, което ни направи впечатление след като влезнахме в Хърватия, бяха надписите на табелите. Те бяха изписани само с латински букви.
Следващото нещо беше Cestina-та.
Честината е хърватския вариант на Путарина. За разлика от сърбите обаче, хърватите не пускат много аванта и в рамките на има няма 1-2 км. започва платения участък от магистралата. Взехме си билетче, което изглежда по следния начин:
И така, отново по най-важната тема :)). Магистралите! Предстояха ни 220 км. движение отново по магистрала и въпреки, че опита ми по хърватските магистрали се ограничи само до тези километри, бих казал, че хърватските магистрали са перфектни, подобно на унгарските. Снимката сама показва.
Е, не е като в Турция 3+1 ленти, но е перфектно равна. Усещането, че държиш волан изобщо липсва. Няма участък без маркировка, както и едно място, на което да липсва някое от колчетата покрай пътя. За сметка на това пък, специално тази част, е толкова скучна, права и равна, колкото магистралите в Сърбия. Хърватия в тази си част е с предимно равнинен релеф. Затова не остана нищо друго освен в следващите 220 км. да пусна автопилота на 120 км/ч и да се возим (ограничение по магистралите в Хърватия по принцип е 130 км/ч). Единствените неща, които ни направиха впечатление през тези километри бяха следните:
При движение се наблюдава известна доза дисциплина, като впечатление правят мотористите, които не си позволяват да се движат с бясна скорост. След точно два часа път, бяхме на точката, на която трябваше да се отклоним от магистралата.
До Загреб оставаха 60 км., като по принцип, пътя през Загреб го даваха да е по-бърз като време, въпреки по-дългото разстояние от 40 км. Аз обаче така бях запланувал маршрута, че да се движим максимално по-малко по магистрала в Хърватия, а повече по обикновените пътища. Бърза работа нямаме и целта на пътуването ни е да опознаем страната, а това по магистралата няма как да стане.
Тук заплатихме 101 куни, което в лева е някъде малко над 26 лв. Хубавото нещо си има цена и тя е факт. Разстоянието то Ниш до Белград е пак приблизително толкова, а цената е двойно по-малка даже и още. Не знам дали за хърватите е евтино или скъпо, но като направя сметката на базата на цената на техния бензин и се получава, че 100 км. магистрала в Хърватия струва почти колкото бензина за 100 км. Предстояха ни още около 150 км. до крайната цел за деня. Тук някъде започнахме да се сблъскваме с истинската Хърватия. Движението ни започна по двупосочен път.
Почти целите 150 км. по тази отсечка бяха осеяни с малки населени места, като на изхода на едното, е входа на следващото. Веднага започнаха да ни правят впечатление китните къщи, пред които задължително имаше цветя. Следващото нещо, което ни направи впечатление е, че между къщите няма огради или ако има са някакви декоративни. Почти нямаше къща, зад която да няма допълнителна постройка за земеделска техника. Започнахме да си задаваме въпроса - наистина ли в тази държава съвсем скоро е имало война? Или пък наистина ли тази държава е приета в ЕС цели 6 години след България? Заплеснати по красивите къщи из селата, съвсем забравихме за снимките.
Къщите не бяха особено големи - от малки до средни. Пътят ни минаваше неусетно, въпреки ниската скорост на движение. Във почти всяко село, в зоната на училището, има радар, където виждаш скоростта, с която се движиш. Освен радара, на тези места има и солидно количество маркировка от всякакъв тип. Изобщо, селата са далече от това, което се вижда в България. По нашите ширини, селата изглеждат изоставени, по-голяма част от къщите пред разпадане, а случайно ако видиш човек, той ще е някой много възрастен или от по-друг произход. В Хърватия, хората, които се срещат по селата са значително по-млади, а къщите супер поддържани. Най-зле изглеждащите къщи са тези, които все още не са измазани и без изолацията. Но това не означава, че нямат красиви покриви или прозорци, както и поддържани тревни площи, съчетани с най-различни цветя. За пътната настилка бих казал, че е задоволителна, но очаквах малко повече и затова съм леко разочарован. На места се срещат кърпени участъци, както и такива с не толкова добра настилка, но поне липсват дупки. Маркировката в 98% от случаите няма грешка, а отстрани на пътното платно има светлоотразителни колчета. Някъде към 17:30-18:00 часа пристигнахме на първото място за нощувка. Стаята, която си избрахме за нощувка се намира в Brajdić Selo и представлява част от една къща, която се казва Guesthouse Magdalena. Самото село прилича по-скоро на махала и се намира на около 10 км. от вход 1 на Плитвишките езера и на 130 км. южно от Загреб.
Предстояха ни 3 нощувки в тази симпатична вила, за които заплатихме 84 евро. Срещу допълнително заплащане от 5 евро, може да имате закуска и тъй като горница от 30 евро ни се стори прекалено скъпа, я отказахме. Главния недостатък на къщата, който не ни хареса е, че се намира прекалено близо до главния път между Плитвишките езера и Загреб, отколкото предполагахме. Непрекъснато се чува шум от движението на МПС-тата, въпреки на пръв поглед спокойното място. Другото нещо, което не ни хареса, беше малкият размер на стаята и супер дървеното легло ли беше, диван ли. Иначе в къщата е чисто и има всички удобства, без хладилник в стаята. Ако искаш нещо в хладилника, го даваш на хазайката, която живее на първия етаж със семейството си, което за мен не си е работа. Иначе, хазайката е супер гостоприемна и сговорчива. Разказа ни интересни неща за Хърватия, а също така ни предостави карта с маршрутите в Националния парк, както и ни инструктира откъде да минем. В заключение, аз по-скоро не бих повторил и препоръчал отсядане там, преди всичко заради шума от пътя, който се чува дори при затворен прозорец. Може би някоя от другите стаи е по-добра, но тази в която бяхме си имаше недостатъците. Пред къщата има и място за паркиране.
След като си поотпочинахме малко, решихме да се отдадем на селски туризъм и да се разходим из селото, както и до съседния град-община Раковица, който на нас си ни приличаше пак на село. В съседство до нашата вила имаше една друга, също толкова красива.
Пътят в селото изглежда по следния начин:
Хората в селото изглежда работят до късно.
Както казах по-рано, най-грозните къщи бяха неизмазаните.
И още едно нещо, което прави впечатление, като се разхождаш из хърватско село е, че тия хора си простират дрехите на най-видното място :)). Това обаче, не пречи в една такава махала да има кофи за разделно събиране на отпадъците.
След като теглихме една черта по улицата, установихме, че къщите са леко разпръснати и не ни се върви по 200 метра в празното, докато стигнем следващата къща. Затова решихме да отидем до Раковица на няма и километър от селото. Главният път ни се стори прекалено опасен за вървене, затова взехме колата. Преди това - още една снимка от друг ъгъл на нашата вила.
Магазинът в Раковица се оказа, че работи до 20:00 часа и не можахме да разгледаме какво продават хърватите. Затова се отдадохме на кратка разходка. Магазинът и общината са един срещу друг по диагонал.
Тук също има много красиви къщи, както и познати любимци.
Съвсем скоро разгадахме и схемата в района. Поради близостта до Плитвишките езера, тук всяка къща е и хотел, където може да останеш да спиш. Собствениците живеят на първия етаж и отдават останалите стаи от къщата си за нощувки, а през останалото време май си работят предимно в градинките и ако имат земя някъде.
Ако е наистина така, както си го мислим, формулата изглежда печеливша, съдейки по красивите къщи, които очевидно се поддържат доста добре.
Спокойствие и красота! Това са двете думи, които описват разходката ни. А човек, като гледа как между къщите няма огради и разни такива предмети като велосипеди, детски колички, играчки и т.н., които ние пазим като очите си, си седят ей така край къщата, остава с впечатлението, че тук думата "престъпност" е непозната.
След като слънцето залезе, се върнахме обратно в нашето село, за да се приготвим за следващия ден. Първите впечатления от Хърватия, които добихме, бяха положителни. Усещането беше за спокойствие, чистота и красота.
Целият път от София до Brajdić Selo е около 870 км., като в по-голямата си част е по магистрала и изглежда по следния начин: https://goo.gl/maps/X56Nf
Маршрут: София - Белград-Popovača-Sisak-Glina-Slunj-Brajdić Selo
Общо километри: 873 км.
Няма коментари:
Публикуване на коментар