Историческа обиколка в Унгария покрай Дунав - Szentendre, Visegrad, Esztergom

Здравейте, Приятели!

Последния ден от моят престой в Унгария 31.07, беше предвиден за разходка из исторически места в Унгария извън Будапеща. Посетих градчето Szentendre, което е непосредствено след Будапеща в северна посока, Visegrad, където се е намирал летния дворец на унгарските крале и Esztergom - първата столица на Унгария. И трите градчета се намират по пътя на река Дунав, която излизайки северно от Будапеща, прави рязък завой към Словакия. Градчетата се намираха на около 20-25 километра едно от друго, затова през този ден пътуването ми отне доста по-малко време. Бях се отпуснал да спя малко повече този ден, но отново, докато стане 10 часа потеглих от хотела отново с Реното. Малко коригирах маршрута, който навигацията даде като идея, с цел, да мина близо до остров Маргарет в Будапеща, за който не бях предвидил време за посещение през престоя ми в Унгария. Първата спирка беше бензиностанция OMV. Първоначалните планове да не зареждам в Унгария се провалиха, защото ползвах услугите на колата повече, отколкото бях предвидил. Заредих 25 литра А95 за около 2,96 лв литъра. Оказа се, че за разлика от България, тук бензиностанцията е на самообслужване. И сега е момента да се похваля, че откакто съм шофьор (над 8 години) за първи път се наложи да пипна пистолет за зареждане. Абе, справих се без грешка от първия път, така че аплодисменти, моля! От бензиностанцията се движих известно време из Пеща, докато не стигнах моста, през който се минава от другата страна. От острова нищо не можах да видя освен дървета. Явно при следващото посещение в Будапеща, ще се разглежда от близо. От моста точно срещу мен,  вниманието ми привлече един огроооомен панелен блок, който не се побра на снимката :)

Определено беше огромен и изглеждаше като жилищен блок. След моста, продължавайки още известно време напред изобщо не се усеща

кога се излиза от Будапеща и кога се влиза в Szentendre.

В Szentendre уличките са доста тесни, на места дори само за една кола. Аз спрях колата на улицата, която е непосредствено до брега на реката. Паркирането отново ставаше срещу заплащане, посредством вече познатите ни автомати. Ееее, ама този път вече цялата процедура по заплащането протече така, сякаш аз съм я измислил. Даже се оглеждах дали няма някой, на който да помогна, ако се затруднява :)).

По тълпите бързо се ориентирах в коя посока трябва да вървя и започнах разходката си.

Тесните павирани улички изпълнени с малки дюкянчета и кафененца придаваха много приятна обстановка. Тук всичко започва от площада Fő tér.

От площада поех по една от улиците, която се оказа, че се отдалечава от централната част, но въпреки това повървях по нея, защото ми стана интересно.

 

Интересно за този град и околностите е, че през Средновековието те са били обитавани и от българи. Скоро се завъртях отново към площада, откъдето поех в друга посока. По пътя си харесах едно място, на което правеха пица на пещ, подобно на нашите пици на парче, които продават. На връщане оттам ядох едно парче пица по унгарски рецепти. Беше вкусна.

В градчето има няколко музея за посещение, а аз си избрах да посетя и тук Музея на марципана. 

Този музей беше поне три пъти по-голям от онзи, който посетих в Keszthely. Цената за вход беше 450 форинта с намаление за студенти. Хареса ми повече от гледна точка на това, че имаше повече творения, а освен това и такива с доста впечатляващи габарити. Другото хубаво нещо беше, че може да се гледа в реално време производството на различни фигурки.

Всичко е направено толкова детайлно и красиво, че човек може да се обърка дали нещата са истински или са от марципан и шоколад. На всяка фигура, която е направена има табела с описание какви и какво количество продукти са използвани, колко часа е отнело изработването, колко тежи и кратка информация. Ето да се насладите и Вие на една малка част от експонатите.

Принцеса Даяна

Унгарският Парламент

Сем. Флинстоун

Пинокио

Костенурките нинджа

В музея има и сладкарница, от която пак си купих марципани и лакомства, които опитах, докато гледам реката и чакам да ни изтекат последните 10 минути от паркинга. След като стана време се отправих към

Националния парк край Дунав и Visegrad.

Както казах по-рано разстоянието е около 25 километра, което бързо изминах, а по пътя се натъквах на странни къщи.

След като се излезе от Szentendre природата става доста зелена и изглеждаше по-различно от това, което бях виждал досега. 

Стигнах до официалната табела на Visegrad, но преди да влезна в самия град се отклоних, към Националния парк, където се намират останките от летния замък на унгарските крале.

Там се натъкнах и на едни атракциони, на които не можах да устоя. А пътя, по който се отклоних беше единствения път без маркировка, по който се движих в Унгария. Започна изкачване, подобно на нашите планински пътища.

Като набрах малко височина на първото място, където се откри гледка към Дунав, спрях, за да се снимам.

Бях тръгнал към замъка, обаче от пътя видях едни неща и веднага се отбих в паркинга, където отново ме таксуваха, само че този път платих на касиер и цената беше за цял ден.

На това чудо унгарците му викат нещо като бобслей и на билетите пише също нещо от сорта. В действителност както се вижда от снимката едното наистина прилича на бобслей, само че не е на лед. Другото е като влакче на релси. Та, каква му е идеята. Качваш се единично или по двойки, теглят те нагоре и след това се пускаш надолу като имаш контрол за спиране. Е, повярвайте ми кефа беше адски голям. Аз се пуснах три пъти с комбиниран билет за 6 пускания. Тоест с един билет като на метрото го пъхаш и то ти приспада по един път и така двама се пуснахме заедно 3 пъти. Цената е 2100 форинта. Пробвах и двете, като повече ми хареса това дето прилича на бобслей, затова там повторих. Беше супер. Тук в парка спокойно човек може да загуби цял ден. Има пътеки за ходене, за каране на велосипеди и други. Видях реклама на още един такъв атракцион, ама не знаем как точно да го обясня. Представете си, че държите кормило на велосипед, което е закачено за въже и вие висите във въздуха. И така се пускате. Сещам се филма Сам вкъщи 1, в който хлапето използва същото нещо, докато бяга от крадците - момента, когато от къщата отива в дървото, ако се сещате. Този атракцион обаче не го търсих къде се намира, защото много щях да се отплесна. Но...друг път. Там наистина човек може да откара цял ден. А ето ме и мен на борда, докато ни дърпат нагоре.

След като вдигнах адреналина, тръгнах към замъка. Така и така бях платил за цял ден, и понеже не знаех пред замъка дали няма да искат пак пари, оставих колата там на паркинга и походих малко пеша. А маршрута си го записах http://www.endomondo.com/workouts/vyJ60_pUcGc За информация, пред замъка също има паркинг, който се заплаща, но преди него има място къде да се спре и безплатно, стига да има места. За обиколка на замъка, също се възползвах от студентско намаление, като доплатих и за посещение на Стаята от восък - 850 форинта на човек. Докато говоря за входните такси, осъзнавам каква хубава привилегия съм имал, защото почти навсякъде, където съм ходил до сега съм ползвал намален вход, като разликата с нормалния вход е доста добра навсякъде. Жалко само, че докато човек е студент няма дотолкова финансова възможност да обикаля повече по света и у нас.

Като цяло замъка си заслужава всеки форинт за посещението. Природата го допълва изцяло.

Въпросната зала с восъчните фигури не ми стана ясно защо трябва да се доплаща за нея, при положение, че е единственото нещо, което е по интересно от камънаците и изгледите към Дунав. А на всичкото отгоре и е малка. Но пък разликата в цената на билета не беше кой знае колко - нещо от сорта на 100-200 форинта. 

Има и още една стая, но тя остава тайна :)) Ех, че съм лош, но ако човек види всичко, после няма да му е интересно да го види на живо.

Намерих една гилотина, на която се полигавих подобаващо.

От другата страна на замъка се вижда паркинга, от който тръгнах нагоре към него.

Във Visegrad кой знае какво нямаше или поне информацията, която успях да намеря преди да отида там не беше достатъчна. Намерих една туристическа карта, на която видях къде какво има да се види, но не си харесах нищо, а и бяха всичките обратно - в посоката, от която дойдох. Разходих се малко на своя глава и ядох сладолед.

От Visegrad към отсрещния бряг се движи малък ферибот. От там в далечината се вижда замъка, който бях посетил.

Най-интересното, което видях в града беше красив Ягуар и една красива църква.

Минах покрай една пицария, която на споменатата карта беше отбелязана като забележителност. Носеше гръмкото име "Don Vito". Аз пропуснах да ям в нея, защото не бях гладен, а и вече ядох пица.

С това приключи кратката ми разходка във Visegrad. Отправих се

към първата столица на Унгария - Esztergom.

Първата столица на Унгария малко ме разочарова и стана единственото място в Унгария, което посетих и не ме впечатли особено. Стори ми се някак си пусто и занемарено. Може би защото бях там след 18:00 часа и повечето места не работеха. Но и сградите изглеждаха малко занемарени - с обелени мазилки и мръсни. Даже не можах да намеря откъде да си купя магнитче за спомен. Все пак ми останаха и няколко хубави неща. Едното от тях е, че там се намира най-голямата базилика в Унгария.

Доста е голяма и изглежда величествено. Чувстваш се мравка като си до нея. Аз се разходих основно около базиликата, защото Esztergom се оказа по-големичък град и е необходимо повече време. Затова и не съм много категорични с това, че града не ми хареса особено, защото видях малка част и сигурно има и други красиви места. А другото нещо, което ми хареса беше гледката зад църквата към Словакия.

На снимката се вижда моста, които е връзката между двете държави. На хълма имаше една интересна статуя.

От другата страна на базиликата се натъкнах на още интересни работи.

От там се спуснах надолу и вървях, докато не стигнах до една пешеходна улица, на която имаше две работещи кафенета и всичко останало затворено.

Без повече да губя време се върнах обратно към колата, която бях паркирал на място, което след 18:00 часа не се заплаща. На връщане минах по друг път, който е директен от Esztergom към Будапеща, като се минава през няколко населени места. Дължината му е около 60 километра. В хотела стигнах по-рано този път, някъде около 21:00. Вечерях в ресторантчето до хотела, някакви тестени унгарски деликатеси. Всичко беше адски вкусно и количеството беше толкова, че ми увиваха за вкъщи. Ядох и един много вкусен десерт. Тук някъде сложих и официалния край на петдневна визита в Унгария, въпреки че на следващия ден щях да съм още в Унгария, докато продължа екскурзията си в Румъния. 

В заключение относно визитата ми в Унгария ще кажа, че всичко беше наистина страхотно. Унгария е една истинска европейска държава и определено България има какво да учи от там. Всяко място, което посетих напълно надмина очакванията ми. Формулата също е нещо, което си струва да види човек, стига поне малко да му е любопитно. Самите маджари, много много не можах да ги преценя що за хора са, освен външно, но навсякъде ми обърнаха внимание и никъде не са се държали грубо или арогантно. Живота там изглежда видимо по-скъп отколкото в България. Цените са почти двойно по-високи от България, особено ако отидеш като турист от България. Да се храниш в заведение излиза категорично двойно по-скъпо. Например ако една вечеря за двама в България излиза 20лв, то там тя е 20 евро. Цените на дрехите са горе долу като в България. Да пазаруваш в хипермаркет излиза пак по-скъпо, но с около 20-30%, максимум до 50% в зависимост от стоките. Унгарците карат най-различни коли, като преобладават немските. Японски най-рядко се срещат. Масово скъпи джипове не се карат, даже много рядко. С две думи карат коли според нуждите си.

Данните от този ден са:

Маршрут: Budapest - Szentendre - Viserad - Esztergom - Budapest

Общо километри: 142 км.

Среден разход: 5,6 л/100 км.

Средна скорост: 41 км/ч

Общо литри бензин: 8 л.

Вижте по-голяма карта

<<<Разходка около езерото Балатон - Siofok, Keszthely, Balatonfured (Ден четвърти)

От Унгария към Румъния (ден шести)>>>