От Унгария към Румъния

Здравейте, Приятели!

01.08 е денят, в който беше време да се сбогувам с Унгария, за да продължа пътуването си към новата ми дестинация - Румъния. Целта ми беше да стигна в град Сибиу. Имах си и план за целия ден, който беше следния - в ранния следобед да съм пристигнал и да съм се настанил в хотела, след което да се разходя из града. За мое огромно съжаление, планът ми бавно, славно и мъчително беше провален от трафика в Румъния. Имах да измина около 540 км. от Будапеща до Сибиу, от които 220 в Унгария и 320 в Румъния. Разстоянието от Будапеща до румънската граница го взех за малко над 2 часа, а останалите 320 километра взех за впечатляващите 8 часа (9 като издърпах часовника един час напред), от които съм имал не повече от час почивки по моя воля. Бях чел доста по форумите, че придвижването в Румъния е едно от най-бавните в Европа и навсякъде пишеше, че е силно препоръчително да се избягва преминаването от там. Гледах на нещата като малко преувеличени, но моята цел беше да разгледам част от Румъния, така че преминаването имаше друг смисъл. Обаче напълно подкрепям всичко, което пише за бавното движение в Румъния из Интернет. Такива извънградски задръствания не бях виждал за целия си шофьорски стаж и всички изминати километри досега. И то при максимално добри метеорологични условия. А причината за тези задръствания са не толкова големия трафик, колкото липсата на околовръстни пътища около градовете. Целият трафик минава през центъра на градовете и това страшно много забавя движението. Хубавото е, че на местата, на които увиснах се работи по въпроса и се строят бурно обходни пътища. След малко негативния увод, нека се върнем към другата част. Защо избрах точно Сибиу за междинна точка? Сибиу се намира почти в сърцето на Румъния и разделя на половина маршрута, по който се движих. След съвсем кратка справка установих, че Сибиу е една от най-популярните туристически дестинации в северната ни съседка. Нещо повече - градът е бил избран за европейска културна столица за 2007 година заедно с Люксембург! Това звучеше достатъчно, за да избера този град за първата ми дестинация в Румъния.

И така по магистрала М5, по която бях стигнал в Будапеща се отправих към Румъния. И направих много добре, че минах по нея, защото ми се въртеше идея да мина по успоредния на магистралата път номер 5, за да видя още нещо в Унгария. Спряха ме именно тези неща, които бях чел за румънския трафик и, за да не се забавя още повече, се отказах. Преди Szeged смених номера на магистралата с M43 и така някъде до преди Мако, откъдето до границата се движих по двупосочен път.

Към 12:30 бях на унгарско-румънската граница.

Всичко мина много бързо и от двете страни, обаче границата от румънската страна... Абсолютно като нашето Капитан Андреево на границата с Турция - пълен фарс, анархия, бардак и к'вото си пожелаете. Магазини, обменни бюра, хора дето се опитват да ти пробутат всякакви боклуци и въобще всякакъв мошенически алъш-вериш. Спрях там само, защото трябваше да си купя винетка, но от толкова мошеници се отказах и продължих до една бензиностанция, в която не продаваха винетки, но ми казаха, че след цвайн километрен, има друга бензиностанция и в нея продават. На границата се опитаха да ми продадат винетка за 22 евро или леи, не знам каква валута беше, защото ми показваха сумата на елка. Аз обаче знаех, че винетката струва 3 евро или около 14 леи.

Минах цвайн километрен, ама бензиностанция няма и спрях пак на едно гише, което вече беше спокойно и питах за винетката. На сръбско-български си говорих с жената. Каза, че карти не приема, само евро или леи. Питах колко евро (имах си скатани евро), тя ми каза 4 евро, викам и давай, че ми писна и така. За 4 евро ми издадоха електронна винетка, на която пишеше 14,71 леи, което по тогавашния курс беше точно 3 евро. Тръгнах и след 500 метра се появи бензиностанцията, в която продават винетки и може да се плати с карта и да не оставяш комисионна. Така, че който ще пътува занапред да знае, вече и аз знам :))). А ето още една прилика с България.

Няколко километра след границата пътя е точно като нашия път между Свиленград и Капитан Андреево. Скоро на хоризонта започват да никнат грандоманските къщи, които също са характерни и за нашите ширини.

Следващото нещо, което прави впечатление са пътищата и шофьорския манталитет. След няма и 10-20 километра вече са налице първите рисковани изпреварвания в насрещното, високата скорост на движение и наглото отношение на пътя - типично по нашенски или по-скоро балкански.

Бях чел и легенди за пътищата в Румъния, че били лунни пейзажи, дъра-бъра и т.н. Няма, такова нещо. Пътищата, по които аз минах, в по-голямата си част бяха просто перфектни - от към асфалт, маркировка и означения. Просто главните пътища в Румъния са на светлинни години пред нашите първокласни. За мен беше достатъчно да сравня само участъка от Nadlac до Сибиу с участъка София-Русе. Еднакви километри, останалото само плюсове за Румъния. Е, добре, айде, и един минус - задръстванията, но това не е постоянно, въпрос на късмет е, а и както казах се работи усилено за премахването на тези точки.

Около Арад започна първата мъка.

Снимката лъже, но малко по-напред попаднах на първата тапа. Разстоянието от около 1-2 километра го взех за около 1 час. По принцип около Арад има околовръстно и пътя минава по него, но там се строи магистрала и на едно място съвсем за малко се отклонява главния път, за да мине през две големи дупки и един ЖП прелез, откъде камионите минават много бавно и се образува колона. На всичкото отгоре ТИР-аджиите слизат от кабините и си правят седянки и не се движат равномерно и образуват дупки в колоната и тя още повече се увеличава. А такива места са перфектното място за покупка на крадени телефони, навигации, компакт-дискове и всякакви боклуци. Аз елегантно натиснах централното заключване и си слушах музика и лека полека се изнервях. След като се изнизах от тапата достатъчно изнервен, спрях на ОМV да заредя и да обядвам. Следващия по-голям град по пътя беше Дева. До него предстояха достатъчно километри, през които да се затапим още няколко пъти. Затова се молех тайничко да няма повече задръствания. Пътя започна да става планински с повечко завои, но се движех в ниското, без кой знае какви изкачвания и спускания. Времето започна да става облачно.

Преминаването през румънските села много прилича на преминаването през български. Ограничението на повечето места е 50 км/ч, а в села, в които къщите са по-далече от пътя, ограничението е 70 км/ч.

Пътя си беше все така добър, без нито една дупка или кръпка.

Приближавайки Дева, дъжда полека лека започна да вали, 

но ясно се виждаше, че е облак и няма да вали продължително.

Скоро и Дева остана зад нас, а аз бях доволен, че нямаше повече задръствания и дори бях почнал да забравям случката около Арад. Радвах се, че ако в Сибиу не вали, все пак ще успея да обиколя, макар и с час-два закъснение - GPS-a показваше, че ще съм в хотела около 18:00. Наближавах Себеш, когато навън спря да вали и изглеждаше красиво, но в далечината небето беше толкова тъмно, че обещаваше стабилен дъжд. 

Бях сред нищото, когато започнахме да се движим подозрително бавно с 40-50 км/ч и съвсем скоро отново спряхме, ей така, в нищото.

Спряхме и няма мърдане. След малко започнахме да се движим по 100-200 метра и пак спирахме за 2-3 минути. Все едно някъде имаше светофар. И това продължи цели 8 километра или 2 часа и отгоре. Влезнах в Себеш и се оказа, че няма никакъв светофар. Просто трафика минава през града, а строежите, които видях, явно са за бъдещото околовръстно.

Движението на талази отново се дължеше на ТИР-аджийските седянки, а в града не помня вече дали минах пак през релси или бяха легнали полицаи, но друга причина нямаше за бавното движение. Веднага след като го подминах се отпушихме. Беше повече от ясно, че разходката в Сибиу пропадна, а аз се бях отчаял, че нищо няма да може да видя. Пътуването ми дойде в повече, а аз мислех варианти как да направя, че да видя нещо от Сибиу. Задавах си и въпроса и на следващия ден ли ще бъде същото със задръстванията. Докато се тюхках, за десерт изпраска и един страхотен дъжд.

Стана като вечер. Преди Сибиу дъжда спря и небето стана ясно, но вече започваше наистина да се стъмва. Към 21:00

успях да стигна пред хотела в Hermannstadt.

Дааа, бях в Румъния, не в Германия. Старото име на Сибиу е именно така. Хотела, или по-точно "пансион" на румънски, се казваше Pensiunea Ileana. Нощувката струваше 130 румънски лей за двойна стая и закуска. Намираше се в центъра, а на външен вид изглеждаше леко подозрително. Останах изненадан обаче като влезнах вътре в стаята. Определено стаята ми хареса повече, отколкото тази в Будапеща, въпреки че имаше една екстра по-малко - липсваше хладилник, но това не беше критично. Оставах само една вечер все пак. Закуската сутринта също беше добре - общо взето като в Унгария само, че не на шведска маса, а си поръчваш от менюто какво искаш и ти го сервира сервитьор. Всичко по настаняването мина добре без изненади - знаеха английски, казаха ми къде да си спра колата да не пречи, цената беше каквато ми бяха споменали в мейла и така. Освен ресторанта в хотела, който вече не работеше, отстрани на хотела имаше друг ресторант. И тъй като нямаше как да обикалям, направо се настаних долу. Тук най-после изпих една румънска бира. От късните прибирания в Унгария все не стигах до там, та се наложи чак в България да пробвам унгарските бири. Е, както казах тук вече грешката беше поправена. Ядох ястия от категорията "Традиционни румънски ястия". В моята чиния, разбира се, имаше и мамалига.

Обърнаха ни много внимание, може би защото не бяхме местни. Обстановката вътре прилича на тази по българските заведения, с разликата, че звучи румънска народна музика и от масите се говори на румънски. Имахме и случка. Първо дойде да ни обслужи една жена, която общо взето беше скарана с английския. Тя взе само поръчката, но това беше достатъчно, за да обърка нещата. После започна да сервира едно момче, което вече знаеше английски. След като донесе поръчката се оказа, че жената не е разбрала  какво точно се иска и едното ястието е съвсем друго. Нещата бяха поправени много елегантно и коректно. Донесоха вече правилното ястие, хапнахме, пийнахме и накрая дойде сметката, напечатана на някаква готина хартия, защипана с ластик в цветовете на румънското знаме.

Хляба, който исках се оказа, че не се заплаща. А цените тук вече бяха като в България. Платихме 40 леи, което идва някъде около 17-18 лева. Взех си сметката за спомен, защото много ми хареса и се качих в хотела. Имаше доста комари и се наложи да спя на затворени прозорци с пуснат климатик. Докато вечерях измислих как да преразпределя времето, за да може все пак да видя нещо, макар и малко от Сибиу. Сутринта до обяд щях да разгледам града и след това да продължа нататък из Румъния, а времето загубено в задръстванията, щях да компенсирам с допълнителна нощувка в Русе.

Статистиката от този ден:

Маршрут: Budapest - Nadlac - Arad - Deva - Sebes - Sibiu

Общо километри: 544 км.

Среден разход: 5,5 л/100 км.

Средна скорост: 56 км/ч

Общо литри бензин: 30 л.

Вижте по-голяма карта

<<<Историческа обиколка в Унгария покрай Дунав - Szentendre, Visegrad, Esztergom (Ден пети)

За кратко из Сибиу и към прохода Трансфагарашан (Ден седми)>>>