Дойде
времето да разкриs тайната на моето пътуване, за която загатнах първия ден :). Този път няма много пътуване, а по скоро е зяпане. Третия ден от ваканцията 29.07 беше изцяло посветен на едно
спортно събитие - Формула 1. Формула 1 е моят любим спорт, който следя с
интерес от 1998 година. Преди това съм ходил два пъти в Турция (през 2009 и 2010
година) да гледам на живо и това още повече е допринесло за моя фанатизъм. Билетите са закупени онлайн от www.bookf1.com
за 82 евро бройката и общо 32 евро доставка. Бяха за зелените площи
само за състезанието в неделя. Дойдоха около 2 седмици преди състезанието, като
непрекъснато ми пращаха информация до какъв етап е стигнала поръчката.
Освен това ми пращаха и полезна информация, съвети и други. Билетите
пристигнаха с DHL експресна доставка, като няма опция за избор на
фирмата и вида на доставката. Ето как изглежда и самият билети:
Този
път станах един час по-късно, закусих в хотела, сложих последните
два сандвича, които мъкнех от София, вода и още разни други работи,
качих се в колата и тръгнах към пистата, която се намираше на точно
25 километра от хотела.
TomTom-a
ловко ме изведе от Будапеща към пистата. Малко се радвах, че днес ще
си почина от вчерашната разходка из Будапеща, обаче времето беше още
по-топло въпреки, че валя и гърмя през нощта и направо ми разказа играта
на пистата. Умрях от жега! До пистата се стига по магистрала М3 и
сутринта към 10 и нещо задръстване нямаше до момента, в който не се
отклоних от магистралата. Пътя около пистата беше задръстен, но
сравнително бързо се разпределяхме кой на къде е.
Докато лека полека пълзяхме, аз използвах времето да разгледам картата и къде точно да отида, и да спра колата.
Спомних
си и как бяха нещата през 2009 и 2010 година, когато бях в Турция.
Останах с впечатление, че инфраструктурата около пистата в Истанбул беше
по-добра от тази в Унгария. Имаше и доста повече табели и знаци накъде е
пистата, докато тук по магистралата чак като трябваше да излизам от
нея се появи табела и тя се сливаше с останалите. В Турция имаше шарени
табели, които се виждаха доста добре. Освен това персонала по-добре
разпределяше трафика и ориентирането специално на мен ми беше по-лесно.
Но да се върнем на Хунгароринг. Горе долу успях да се ориентирам,
като колата остана малко далече от мястото, на което исках да
бъда. Наложи се да повървя пеша, докато стигна на желаното място.
Бях далеч от старт-финалната права и до главния вход така и не
отидох. Тук се сещам пак да отбележа, че в Турция около пистата
обикаляха непрекъснато безплатни автобуси (с климатик), с които можеш да
стигнеш до който вход желаеш, докато тук такива не видях. Това беше и
причината да не отида до главния вход в панаира, но и при този вход
имаше фен-шопове и други. Суматохата също беше голяма, както по пътя до
входа, така и вътре.
В
цената на билета влизаха и още няколко състезание от друг формат - GP3,
GP2 и Porsche 911 GT Cup. Аз тях не ги следя и не знам кой за какво се
бори там. Само малко за GP2 знам. На първото място, което застанах успях да хвана част от надпреварата GP2. Беше към 11 и нещо и GP3
вече бяха приключили.
Рева
от двигателите е страшен, особено, когато болидите се движат няколко
един зад друг. Но въпреки това не могат да достигнат мощния рев от
двигателите на Ф1. Бяхме разпънали лагера, но аз тръгнах да оглеждам
пистата за по-добро място. След състезанието събрах нещата и се
преместих на друго място, където седяхме най-много. Там започна
надпреварата с Поршетата, която също е интересна. Колите имат
по-нормален вид и се движат страшно близо една до друга, та чак на
моменти се търкат една в друга.
За
съжаление снимах с обикновен цифров фотоапарат и снимките не са кой
знае какво. След като свърши и състезанието с
Поршетата, на пистата излезе камиона с пилотите от Ф1, за да поздравят
публиката. Аз вече не можех да си намерим място от жегата. Имах и
плажен чадър, обаче под него ставаше още по-горещо. Лека полека стана 14
часа и същинското състезание започна. Ревът на двигателите е уникален,
целия настръхваш, а земята се тресе. Всеки фен трябва поне един път през
живота си да отиде и да чуе на живо ревът на двигателите и въобще
цялото състезание. Ето и няколко снимки:
Сигурно
се чудите аз за кой съм? Аз виках за Ферари. Фен съм на отбора и
Михаел Шумахер от самото им начало заедно. В днешни дни все още съм си
фен на Шумахер и винаги се радвам когато камерите го следят. Ферари пък
откакто Шумахер се махна, така и не наеха пилот, който ей така да ме
изпълва от вътре както Шумахер и това някак си ме оставя на половина, и
последните години не ме интересува кой печели, стига той да е пилот на
Ферари. Иначе Лотус-Рено също ми харесват като отбор, а когато печелят
Фетел или Райконен също се радвам. Алонсо за мен е най-добрия и борбен
пилот, който се състезава в момента, ама ме дразни с коментарите си и
мрънкането си. Но мисля, че той е следващия пилот, който ще остави
по-впечатляваща история зад себе си. Към края на състезанието се
преместих на още по-добро място и ако ходя друг път пак в Унгария за
Ф1 и съм със същите билети, ще се настаня директно там.
Неусетно
минаха двата часа състезание и въпреки, че не победи никой от моите фаворити, бях много доволен. За слънцето няма да споменавам пак, но
веднага побързах да стигна до колата и да пусна климатика. На
излизане също стана голяма навалица.
Още
малко информация за любопитните. Обикновено при такива събития, около
тях се продават разни неща и цените са меко казано завишени - направо са
си надути. И тук не беше изключение. Колкото и да съм фен съм далеч от
мисълта да си купя шапка на Ферари за 35 евро от фен-шоповете. Или чаша
на МакЛарън за 15 евро или ключодържател на Ред Бул за 10 евро. Или пък
макет на болид от Ф1 за 70 евро. Ся, за унгарците и германците и въобще
за западняците, тия цени ако са като за нас 35 лв, 15 лв, и 70 лв, ги
разбирам напълно и бих си купил и аз. Но 70 лв за шапка, 30 лв за чаша и
140 лв за една количка аз не давам, ако ще Алонсо лично да ми ги
подпише и даде. Кой каквото ще да си мисли!
Стигнах до колата, бързо се качих и пуснах климатика и уж да си ходим. Е,
да, ама само мръднах 10 метра от паркинга, колкото да се включа в
пътя и спряхме. Яко задръстване! Повисяхме около час и нещо почти без да
се мръднем. Някъде след 17:30 почнахме леко да се движим по 30
сантиметра, а бях в колата към 16:30. И така лека полека се изнизахме и
излязохме на магистралата, обаче и там имаше задръстване, но поне се
движехме с 10-20 км/ч. А по пътя се движих до камион, който превозва
едно от Поршетата.
По време на задръстването за първи път видях навигацията ми да показва
от близък план снимка как точно са изходите на магистралата и накъде да
ходя. Впоследствие разбрах, че тази екстра в Унгария работи навсякъде.
Много яко!
Живи,
здрави стигнахме в хотела към 19:00 часа и планът беше след като се
освежа да се разходя и да вечерям в МОЛ-а, който беше отсреща на
хотела. Е да ама, докато се оправя, се заоблачи и изпраска страхотен
дъжд.
Такава беше гледката от хотелската стая. Докато чакам дъжда да спре мина
20:00 часа и като отидох в МОЛ-а се оказа, че всичко е затворено, даже
и местата за хранене. Явно за разлика от нас в неделя унгарците си
стоят вкъщи и нито работят, нито пазаруват. Разочарован, се върнах в
хотела и понеже се бях нагласил да ям в KFC в МОЛ-а, го заместих с
McDonald's. Наложи се пак да ползвам колата и да отида до
McDonald's-a, който се виждаше от стаята и беше на не повече от 15-20
минути пеша, защото ме беше страх да не ме хване дъжда. Хапнах и се
прибрах в хотела да си почина за следващия ден, който щеше да протече
извън Будапеща.
Ето и малко данни:
Маршрут: Будапеща - Хунгароринг - Будапеща(и отиване и връщане до McDonald's)
Общо километри: 60 км.
Среден разход: 9,33 л/100 км
Средна скорост: 21 км/ч
Общо литри бензин А95: 5,6 л.
Разхода е впечатляващ за смесен разход, дори повече клонящ към извънградски. Рекорд по-всички параметри.
Вижте по-голяма карта
<<< Обиколка на Будапеща (Ден втори)
Няма коментари:
Публикуване на коментар