Обиколка на Будапеща

Здравейте, Приятели!

Вторият ден от ваканцията ми започна рано сутринта на 28.07 със закуска в хотела. Този ден беше изцяло отреден за разходката в Будапеща и целта беше да обиколя, колкото се може повече места. Естествено, не претупах набързо, а спокойно разгледах всичко, което посетих и сметнах, че заслужава внимание ми.. Беше едно дъъълго пътешествие, което продължи близо 15 часа. През тези 15 часа успях да се изморя страшно много, за което помогна и горещото време. Беше над 30 градуса. Както казах, изморих се хубаво, изгоряхм на тениски, часовници, чехли, чанти и т.н. и ми излязоха мазоли по краката. Но всичко си заслужаваше, въпреки че можеше да не си давам чак толкова зор и да използвам повечко градския транспорт. Е, да, ама пък така успях да видя по-отблизо и места, които иначе само щях да подмина набързо с градския транспорт.

И така, веднага след закуска се отправихме към вече познатата ни метростанция, купихме си билети, като този път още там заделих 640 форинта на монети за вечерта :). Качих се на метрото и след 15 минути бях на отново познатата ни спирка в центъра. Веднага на изхода ме налазиха младежи от туристическите агенции, които организират турове с автобуси и корабчета по Дунава. Още предния ден ме закачаха ама аз ги подминавах, но сега реших най-после да им обърна внимание. Още от България си знаехме, че ще си направим една обиколка по Дунав с корабче, затова и разпитах. Условията ми харесаха и си купих билет за вечерен круиз по Дунав от 21:00 часа. Цената беше 2990 форинта за възрастни, но ние минахме за студенти и платихме по 2490 форинта. Круиза щеше да бъде 1 час и през това време има нещо като уокмен, по който ти говорят за забележителностите. Имаше и други видове - с обяд, с вечеря, с оркестър, купон и т.н. Другата услуга, която предлагат е Hop On - Hop Off автобуси, които се движат по маршрут, обикалящ основните забележителности. Билета им важи 24 часа за неограничен брой прекачвания. Доволен, се запътих към първата забележителност за деня - базиликата Szent István.

Внушителна сграда. Вътре се влиза безплатно, но за да се качиш на купола се заплаща. А от там, от 96 метра височина, се открива чудесна панорама. Аз се качих, а за целта имаше два варианта - асансьори и стълби. Избрах стълбите:

А от горе гледката...

Малко са ми криви снимките, ама нищо :). Пощраках доста там и реших надолу да сляза с асансьорите. От там излязох на Andrássy út, откъдето тръгнах към Градския парк. По пътя, имаше и доста впечатляващи сгради. Първата такава беше сградата на Унгарската държавна опера.

Сградата, както и дизайна на целия булевард са дело на един и същи човек. Булеварда също изглеждаше доста добре - с по две ленти за движение в посока, велоалеи и от двете страни, перфектна маркировка и очертания, пешеходни тротоари, елегантно направени, с много дръвчета и пейки, и хубави сгради, доста от които посолства.

Скоро стигнах до едно голямо и страхотно кръстовище, което се нарича Ortogon или казано по нашенски - Осмоъгълник. Защо се нарича така? Пресичат се два булеварда, но сградите са така построени, че образуват осмоъгълник.

Хубавите сгради изкачаха една след друга, а аз само се въртях наляво-надясно да снимам всичко, което ми хареса.

Следващата по-интересна сграда по пътя е Домът на терора. Това представлява музей, в който аз не влязох. Посветен е на жертвите на Комунизма и на евреите и ромите, които са били жертви на преследване.

И както си вървях пред нас се появи българското посолство. Готина сграда, а?

Вървейки още по-напред се стига и до Градския парк. Неговия вход е през Площада на героите. Площада е огромен и е най-големия в града, а на него има доста паметници на местните герои. Наистина са впечатляващи както площада, така и всичките паметници.

От дясната страна на площада е Изложбената галерия, от лявата е Музеят на изящните изкуства, а входа към парка е точно зад високия монумент. Повъртях се на площада, да ме опече хубаво и равномерно слънцето и след това влезнах в парка. Първото нещо, което и спря погледа беше замъка Vajdahunyad,

а второ нещо беше това:

Вече се бях изморил достатъчно, затова решението го взех мигновено - наехме си тази количка за 1 час и с нея си направихме разходката в парка. Не си спомням колко точно платих, но беше от порядъка на 2000-3000 форинта. Подписах договор и ми взеха шофьорската книжка за залог. А количката беше СТРАШНА! Движеше се с ток, имаше клаксон, мигачи, фарове и стопове, газ, спирачка, ръчна спирачка и на всичкото отгоре като я засиля и ударя спирачки, гумите се влачат и пищят. С нея можем да се движим само по алеите, без да се смесваме с останалите автомобили. И така започна една весела разходка из парка, а кефа беше голям...бяхме си движеща се атракция.

Първата спирка беше двореца и Статуята на Анонимния, която се намира във двора на двореца.

Той/Тя е написал първата историческа книга за древните унгарци през 12 век. Легендата казва, че ако докоснеш химикала ще получиш късмет. От там разходката ми из парка продължи, въпреки, че се озовах на странно място.

Странното място всъщност са градските бани Széchenyi fürdő. Аз сме решил при следващото си посещение в Будапеща да посетя и нещо от този сорт. В парка, возейки се на количката срещнах всякакви хора - отпочиващи, препичащи се по бански, спортуващи, разхождащи се и други. Друго интересно място за посещение в парка е Зоологическата градина. За нея обаче четох, че е необходим минимум половин ден за разглеждане, затова и тя остана за друг път. В парка има и увеселителен парк с въртележки и т.н., Но да се върнем на разходката. Докато се возим с количката кефа започваше да става все по-голям и по-голям.

 

Така на шега и майтап, подкрепени с много снимки мина единия час и се наложи да връщам количката, и да си взема шофьорската книжка. Общо взето успяхме да обиколим по-голямата част на парка. 

Тръгнах обратно към централната част и по-точно към Унгарския парламент. За целта тръгнах по Podmaniczky utca. Това е улицата, която минава покрай Западната ЖП гара на Будапеща. Тази улица не е толкова популярна, и ходейки по нея малко се откъснах от навалицата и туристическата част на Будапеща. Там имаше сгради, в които хората си живееха, по улиците имаше и препълнени кофи с боклук, покрай които се навъртаха бездомници. Сградите не изглеждаха така впечатляващи, а напротив. Общо взето видяхм и част от не толкова приятната страна на Будапеща, но това го има навсякъде по света. Приближавайки се до парламента, нещата идваха в познатия ни вид.

Скоро стигнах и до Парламента от неговата задна част. Отзад го ремонтираха.

Всъщност не съм много сигурен коя му е лицевата и коя му е задната страна, но аз приех, че лицевата му страна е тази която гледа към Дунав. Та, в задната част имаше и нещо като малко паркче с голям паметник.

От там директно седнахме в първия ресторант, който видяхме, защото беше вече към 15:00 часа и ние бяхме огладнели доста. Ресторанта на пръв поглед не изглеждаше, кой знае какво, но в последствие разбрах, че се води изискан (все пак е до Парламента). Дори беше спечелил ресторант на годината за 2006 година. Менюто обаче се оказа доооста бедно. Аз бях си казал, че ще ям само местни храни и си поръчах единственото нещо, в името, на което присъстваше думата Hungarian. Оказа се нещо доста странно, което изобщо не съвпадна с това, което си представях, докато четях съставките. Изядох го, въпреки, че не ми хареса много. Както и да е, от ресторанта, в който обядвахме не останах кой знае колко очарован от храната, но пък начина на поднасяне беше на ниво, както и сметката. Хапнах, починах и тръгнах отново. Заобиколих Парламента и слязох на брега на Дунав. Там стигнах до мястото, на което в чест на евреите удавени в Дунав по време на фашизма, са направени паметници на обувките им.

На пръв поглед изглеждат като истински, но като се приближиш разбираш, че са от метал здраво стъпили на земята. Вече бях много изморен, но въпреки това се отправих към последната спирка преди круиза вечерта, а и в Будапеща. Вървейки покрай брега на реката, към Белия мост, видях младоженци

По него минах, за да стигна до статуята, която се вижда в далечината. Вървейки не пропуснах да фотографирам отново замъка Буда.

Минах и покрай Парижката църква, а по моста минах в Буда.

От Белия мост се вижда Мостът на свободата (зеления) и най-новия мост построен над реката (червените колони). Мостът на свободата е първия мост, който е възстановен след Втората световна война.

Вече сме в Буда, а оттам ми предстои едно дълго изкачване по стълби и наклонени пътеки по хълма Гелерт. Последва едно изкачване, което ми взе последните сили. На едно място малко преди да стигна върха спрях и доста почивах. В интерес на истината отдолу нещата изглеждаха доста по-сложни, а пък ако човек е с пресни сили, изкачването не е кой знае какво. Има и автобуси, които стигат до там. Обаче, ако трябваше пак да го качвам, пак щях да го сторя, защото гледката отгоре е...

Св. Гелерт пък е бил владика, който е причинявал мъчителна смърт. Легендата казва, че той е бил затворен във варел от нерелигиозните унгарци и пуснат надолу по хълма с варела в Дунав.

Горе изядох един сладолед, купих малко сувенири, насладих се на гледката и тръгнах надолу. Въпреки, че починах, докато бях на хълма и въпреки, че вече се спускам, силите ми пак изчезнаха и малко преди да стъпя долу се спрях пак.

Тук дълго време наблюдавах унгарския трафик и неговото организирано движение. И както гледам изведнъж се чу рев от двигатели. Отзад се появиха 10-тина Ферарита, най-различни модели, и минаха през моста към Пеща. Докато извадя фотоапарата и заминаха. Как ме хвана яд. Все пак успях да снимам две от тях, които бяха спрени пред хотел Интерконтинентал.

Та от моста, по същия път обратно, покрай хотелите, където снимах Фераритата и право към площада при заведенията, който прилича на "лайното" в Русе. Там в един ресторант вечеряхме, като аз не изневерих на намеренията си и пак ядох нещо унгарско - Гулаш

Хареса ми! Ядох и едни такива италиански като разядка - хлебчета с доматен сос и сирене отгоре. Към 20:30 бях пак на брега на реката, където изчаках да дойде нашето корабче за криуза. Следва 1 час романтична разходка по Дунав. Гледката беше отново поразителна.

С това приключи и втория ден от ваканцията и разходката ми в Будапеща. Корабчето ни стовари точно в 22:00 от мястото от което ни взе, а оттам продължих към метрото. Последните 300 метра от метростанцията до хотела ми се сториха цяла вечност. Към 23:00 се прибрах успешно, този път, без неприятни изненади с метрото :)), за да се заредя с нови сили.

<<< Пътуване до Унгария и вечерна разходка в Будапеща (Ден първи)
 

Формула 1 в Унгария - Хунгароринг 2012(Ден трети) >>>