Разходка около езерото Балатон - Siofok, Keszthely, Balatonfured

Здравейте, Приятели!

След разходката ми в Будапеща и състезанието от Формула 1 е време да се поразходим малко из Унгария, извън Будапеща. За целта през четвъртия ден от екскурзията 30.07 се разходих до езерото Балатон и трите по-големи града около него - Siofok, Keszthely, Balatonfured. Балатон е най-голямото езеро в Централна Европа и често му казват Унгарското море, защото лятото предлага условия за плаж и водата става за къпане. От това се възползват както местни жители, така и жителите от съседните на Унгария държави. Най-общо езерото може да се раздели на северна и южна страна, като в северната част района е предимно хълмист и е известен с винарското си производство. Южната част пък е равнинна и е удобна за плажуване. Моят план беше да тръгна сутринта от Будапеща и до обяд да си направя плаж и след обяд да продължа обиколката си, като целта беше да обиколя цялото езеро. Това и сторих.

Както обикновено тези дни, веднага след закуската в хотела, приготвих набързо багажа, нахлузих банския и тръгнах в посока Балатон, с първа спирка - Siofok. С помощта на GPS-a лавирах из Будапеща, докато изляза на магистрала М7. Въпреки, че беше понеделник и тръгнах горе долу в пиковото време 9-9:30, в задръствания не съм попадал, а прекосих почти целия град от Пеща през Буда с доволно количество трафик.

По пътя продължаваха да ме впечатляват сгради с най-различна архитектура. Затова и не пропусках да фотографирам.

В Будапеща се срещат и пътища с повече ленти от колкото сме свикнали да виждаме в българските градове.

Скоро се озовах на магистралата и табела, на която пишеше, че Siofok е на 100 км. 

На мен ни излезе малко, повече заради прекосяването на Будапеща. И тази магистрала също беше без никакви забележки. Като цяло магистралата беше доста натоварена, но лека за пътуване и за по-малко от час стигнах до разклона за Siofok, и почти веднага влезнах и в града.

След като влезнах в Siofok

се отправих към точката, която бях задал на GPS-a. Завих надясно и се наложи да чакам влак. Около цялото езеро успоредно с асфалтовия път има и железопътен път.

Намерих едно място, където се спира безплатно, под една дебела сянка, взех багажа и чадъра и тръгнах да си търся място за плаж. Siofok много прилича на курортите покрай морето, с разликата, че няма кой знае колко плажна ивица с пясък и морето е езеро :). Останалото е същото - централна улица с много места за хранене, пиене, забавление и т.н., хотели на брега със собствени плажове и хора мотаещи се по бански.

След почти едночасово лутане и разглеждане напред-назад си намерих и горе-долу прилично място за плажуване. По пътя аз се борих с един сладолед, който се разтече отвсякъде, понеже нали съм си лакомия и си купих от големия. Езерото беше супер. Водата топличка, чиста и плитка. Трябва да се влезе доста навътре, за да се потопи човек изцяло. А по пътя навътре, тъкмо започва да става дълбоко и си казваш "най-сетне ще се потопя" и след 5 крачки водата пак е до глезените. Но навсякъде дълбочината се променя много плавно.

Имаше доста хора, а в началото беше направо преселено, главно от дечурлигата. Навътре обаче беше добре. Най-хубавия момент за мен беше, че водата изобщо не е солена и като излезеш ти е едно чисто, за разлика от морската вода. Там седяхме около 2 часа и нещо, след което събрахме нещата и се отправихме към уличката с храната. Аз по традиция пак ядох нещо унгарско, а едната порция беше впечатляваща.

Колата беше, където си я оставих, все още на сянка и вътре беше супер. Преоблякох се и се отправих към Keszthely в най-южната част на езерото. Пътя около езерото е двупосочен с по една лента  в посока и е осеян с населени места. Излиза се от едното и след 1-2 км се влиза пак в населено място. От една страна подобен път е досаден, защото скоростта на движение е почти през цялото време 50-60 км/ч, но за тези, които бързат по цялата южна част има магистрала. На мен обаче, движейки се бавно, ми харесваше, защото можех да се оглеждам и да виждам по-отблизо как живеят унгарците по тези места. Какво да Ви кажа - само спретнати къщурки и доста добра чистота. Видях най-различни къщички - ресторанти, хотели, вили, къщи за живеене и т.н. Така стигнах и до момента, в който трябваше да кривна надясно, за да се завъртя към северната страна.

Но преди това се отбих в Keszthely.

Това градче ми хареса страшно много и заедно с Будапеща ми се нареди на първо място от всичките посетени места. Беше хем туристическо място, хем да се разхождаш в него беше много спокойно и приятно. 

И тук къщичките много ми харесваха, а аз само въздишах, избирайки си къщичка, която искам и аз да си имам и да живея точно в нея. Така стигнах до Музея на марципана. По-скоро беше музейче де.

Въпреки, че работното време беше до 18:00 часа, а аз бях пред него в 18:05 ни пуснаха да го разгледаме. Не отне повече от 10 минути, но вътре имаше интересни неща, направени от марципан.

Дааа, това са неща от марципан, не са пластмаса или друг материал. По памет мисля, че входа беше 180 форинта на човек. Има и сладкарница, в която се точех да седна, обаче, докато разглеждам жената там беше почнала да събира нещата. За да не досаждам повече, си избрах различни опаковани марципанчета и си тръгнах. Музея се пада не точно в централната част, но близо до нея, където се отправих да видя друга местна забележителност - двореца Festetics.

Значи, това нещо е огромно. Има и доста голям прилежащ парк към двореца. Строежа на двореца е започнал през 1745 година от благородническата унгарска фамилия Festetics, която е с хърватски произход. Доколкото си спомням от това, което четох, е че през годините двама от синовете са направени графове от кралицата, а по-късно през годините един от наследниците е станал принц, оженвайки се за една от дъщерите на Крал Франсис Джосеф I.

Абе толкова голям беше двореца, че дет се вика "фотоапарата не ми стигна да го снимам" :). След двореца тръгнах по централната улица на града, която беше съвсем близо.

Улицата се оказа доста оживено място, което беше пълно с магазинчета и кафенета. Накупих си солидно количество сувенири и подаръци и бавно се разходих. Минах покрай местна гимназия, която се казва Allami Gimnazium.

Пред гимназията има паметник на представител на фамилията Festetics, който беше голяма атракция. Чак се наложи да чакам на опашка, за да се снимам и аз до него. Но понеже аз нямах търпение и докато чаках започнах да го снимам отстрани.

Вървях още малко, докато излязох на улица, където се движеха автомобили, след което тръгнах обратно към колата. До брега на езерото не стигнах, понеже времето беше напреднало. Чакаше ме още доста път и още едно място за посещение, което се очертаваше да стигна по тъмно. По пътя на обратно направих още снимки.

Колата бях паркирал на място, което се заплащаше през деня и работните дни.

Аз бях стигнал към 18 без 10, а в 18 часа свършваше платеното време. Плащането е с паркинг автомати, в които пускаш монети и ти отпечатва билет, който трябва да се постави на стъклото. И понеже шубето е голям страх и въпреки, че оставаха само 10 минути преди да свърши синята зона реших да не се правя на тарикат и да пусна монети в автомата. И тогава започна моето "паркинг" приключение. За първи път щях да имам взимане-даване с такова чудо на техниката. Оказа се, че няма инструкции на английски, а унгарския... Имаше картинки все пак, по които се ориентирах за алгоритъма и видях, че за час иска 240 форинта. Първо пъхнахме 200 форинта ама монетата не искаше да влиза. Понеже беше голяма и стърчеше можех да я вадя и да я пъхам пак. Обаче не искаше да отиде надолу. Започнах да си мисля, че сигурно понеже остават само 10 минути машината вече не работи. Обаче, мен ме е страх и реших с друга монета да пробвам и тя беше 50 форинта. И тя стигна до същото място, обаче нея не можах повече да я извадя, защото беше по-малка. Така успешно заглавих 50 форинта в машината и вече няма как оставих така колата, пък ако ми е писано ще плащам после глоба. В крайна сметка се разминах - и колата си беше там, и хартийки нямаше по нея. До следващата спирка имах около 65 километра според GPS-a. Вече имах представа, че движението около езерото е по-бавно и, че ме чака минимум 1 час път.

Затова бързо тръгнах към Balatonfured.

И по северната страна положението беше като по южната - населено място след населено място. Основната разлика беше, че тук пътя е хълмист и с малко повече завои. Друга разлика беше и наличието на велоалея успоредно до пътя. В този район беше нормално да виждаш коли с колелета или на покрива или отзад на багажника. А по велоалеите си караха велосипедите на воля, дълги километри заедно с пътя.

По пътя на няколко места срещнах тези двамата:

Когато настройвах GPS-a, той ми препоръчваше на един участък да се отдалеча от езерото, но аз направих корекцията да ме държи на пътя, който е плътно до езерото. За целта му зададох да минем през едно от селцата. В случая, не ми беше необходим кой знае колко GPS-a, за да стигна от Keszthely до Baltonfured, ама нали имам GPS и дай да го пусна да си говори. И въпреки, че в момента, в който каза "Завийте на дясно", докато се движех по главния път, се усетих какво ще последва, аз завих на дясно. И GPS-a наистина ме прекара през въпросното село по-този невероятен начин :)))))

Уличката, която е оградена в червено се оказа широка, точно колкото Реното и пълна с хубави къщурки. Последва дълъг смях, когато отново се върнах на главния път и виждах от къде съм завил. Малко след 21:00 бях в Balatonfured. Беше се стъмнило и беше ясно, че няма да може да разгледам нищо. Спрях на улицата до брега на езерото, която води до пристанището. Там отново се наложи да имам по-близки контакти с паркинг-автомат. Този път се плащаше до полунощ и нямаше как да мина метър. Ето, че бях отново до автомата и тогава започна епизод 2 от моето паркинг приключение. Той изглеждаше по същия начин, но картинките и цените бяха малко по-различни. Нещо по картинките този път не можах да се ориентирам и това чудо не ми пусна билет. Добре, че една жена разбра моите неволи, и въпреки, че не знаеше английски успя да ми помогне и успешно получих билетче за час и малко престой. Тръгнах по улицата, която беше страшно оживена. По пътя започнах да се чудя как тия проверяват кой си е платил и кой не, защото аз взех билетчето с мен и изобщо не се сетих, че може да се оставя на таблото. Като си тръгвах аз видях на останалите коли, че билетите са по-таблото и всъщност тогава разбрах, че се слагат именно там. Но и на този паркинг минах без глоба.
Разходих се, стигнах и до пристанището, дори тръгнах и по една друга улица, където стигнах до една голяма сграда, която не разбрах точно за какво е. За съжаление батерията на фотоапарата свърши, и в Balatonfured успях да направя точно 2 снимки. С телефоните просто не ставаше нищо.

За компенсация се опитах да запомня колкото се може повече. В 22:00 си тръгнах. Имах около 140 километра до хотела, които взех за около час и половина. От Balatonfűzfő до магистралата пътя е само извънградски. Освен това, се оказа и много добре направен - по-широк от нормалните двупосочни пътища и ограничение на скоростта 110 км/ч. След близо 170-те километра, които минах основно със около 60 км/ч, сега ми се струваше, че направо летя. Магистралата в посока Будапеща пък се оказа почти през цялото време с 3+1 ленти. В дясната лента задължителната минимална скорост за движение беше нормалната за автомагистрала. Средната беше със задължителна минимална скорост 70 км/ч, а най-лявата със 100 км/ч. По принцип, първоначалната ми идея беше на връщане да не се движа по магистралата, но времето ме притисна. Беше ме малко и страх да не се омотая някъде из някое населено място, че по това време няма и кой да питаш. Затова газ по магистралата и малко преди полунощ се прибрах в хотела. Приключих предпоследния си ден в Унгария отново много доволен.

Засякох, че обиколката на езерото по асфалтовия път излиза грубо около 200 км. Останалите цифри от деня и карта на маршрута са както следва:

Маршрут: Budapest - Siofok - Keszthely - Balatonfured - Budapest

Общо километри: 404 км.

Среден разход: 5,1 л/100 км.

Средна скорост: 60,5 км/ч

Общо литри бензин: 20,8 л.

Вижте по-голяма карта

<<<Формула 1 в Унгария - Хунгароринг 2012 (Ден трети)

Историческа обиколка в Унгария покрай Дунав - Szentendre, Visegrad, Esztergom (Ден пети) >>>