В Гърция... на планина (Част 3)

Здравейте, Приятели!

Настъпи 03.05 и беше време да се ориентираме към вкъщи. На нас, обаче, хич не ни се прибираше. Времето беше повече от чудесно и това ни накара да започнем да мислим варианти как да си удължим пътя. Първият вариант, който ни хрумна, беше да се върнем в Дион и да видим дали ще ни пуснат със същите билети да разгледаме и Археологическия музей. Бързо го отхвърлихме този вариант, понеже хем не беше съвсем сигурно, че ще може да влезем със същите билети, хем идеята да бутаме количката из музея или да гоним бебе из него не ни допадна. След това започнахме да гледаме картата и общо взето вариантите ни не бяха много. На изток е морето, на юг се отдалечавахме още повече, на север пък отивахме към вкъщи. Честно казано не ни се пътуваше отново по магистралата към Солун, затова остана варианта да тръгнем на запад. В тази посока е Олимп и веднага ни светна крушката, че вероятно ще бъде красиво. И така, взехме решение да прекосим планината от изток на запад и да плакнем очите с красиви гледки като предимно се возим в Реното, което междувременно вчера (02.05.2019) навърши една година и ни чакаше мирно пред хотела.

В Гърция... на планина (Част 2)

Здравейте, Приятели!

Започнахме втория ден 02.05 от нашата екскурзия със закуска в хотела. За съжаление, опасенията ни се оказаха верни и закуската в хотела не беше никак добра. Нямаше почти никакво разнообразие. Мисля, че за първи път ни се случи да имаме закуска в хотел на шведска маса, на която да няма сирене или нещо производно. И това при положение, че сме при гърците, които се бият в гърдите с тяхното фета сирене. Отделно, например, бяха сложили два банана и три ябълки, за които даже се скараха децата на две семейства с по две деца, които бяха заедно. Е, гладни не останахме и ядохме каквото имаше. След това се преориентирахме към изпълнението на плана, който бяхме подготвили предната вечер. Като първа спирка за деня си бяхме набелязали един водопад с името Urlias (Ρέμα Ορλιάς) на 35 км. от хотела в посока древното селище Дион (Δίον), което се намира между Литохоро и Катерини.

В Гърция... на планина (Част 1)

Здравейте, Приятели!

Едни от първите неща, за които човек се сеща, когато стане въпрос за Гърция вероятно са морето и  безкрайните плажни ивици. След това, идват наред сиртакито, узото, гръцката салата, маслините, зехтина, гръцката криза, гръцката митология и т.н. Някъде накрая се появят и асоциациите за Олимп и планините в Гърция като цяло. Може би не всеки си представя Гърция в тази последователност, но образът, който се очертава в нашето съзнание за Гърция е именно такъв. За да обогатим този образ, решихме да започнем опознаването на страната в аспект различен от морския. Идеята за това се роди още през 2018 година, докато бяхме на море в Неи Пори (Νέοι Πόροι) и една седмица гледахме планината Олимп от шезлонги на плажа. Видяхме, че само на няколко километра от Неи Пори има едно планинско селце, тип Долен, Лещен и Ковачевица, с името Палеос Пантелеймонас (Παλαιός Παντελεήμονας). Не ни се искаше да хабим от дните си, които бяхме определили за целодневно излежаване и мързелуване на плажа за странични обиколки, затова взехме решение, че ще се върнем на това място специално. Така, докато сме набрали скорост и без да отлагаме много във времето, направихме посещението на Палеос Пантелеймонас през 2019 година в периода от 01.05 до 03.05. Честно казано, изобщо не бяхме наясно какво точно ще правим два дни в това малко село и нямахме предварително начертан план, освен че бихме искали да отскочим до една сладкарница в Неи Пори, която ни стана любимо място по време на лятната ни почивка. В последствие се получи много добра импровизация, като запълнихме времето пълноценно и се поразходихме доста.
     Тръгнахме малко след 10 часа от София. Маршрутът ни беше ясен и ако няма изненади по пътя, се очакваше да пристигнем в Палеос Пантелеймонас в ранния следобяд.