Здравейте, Приятели!
Дойде времето, в което трябваше да се разделим с Mentor Resort и Гайтаниново и да потеглим към следващата спирка от нашето пътуване. В Понеделник 27.08 започнахме деня със закуската в хотела, след което стегнахме багажа. През изминалите два дни имахме само приятни и положителни емоции от престоят ни край село Гайтаниново в Пирин планина. С удоволствие бихме се върнали отново. През следващите два-три дни се пренесохме в Родопите, посещавайки една дълго желана от нас дестинация - яз. Доспат. Малко преди обяд успяхме да съберем кервана и за пореден път се отправихме към Гоце Делчев.
Може да се каже, че поизтъркахме пътя около Гоце Делчев. Времето беше малко "иде ми, дойде ми", т.е май ще грее слънце, ама може да завали, но не е сигурно. Но обикновено лятото в планините е така. На кръговото в Гоце Делчев, през което минавахме за 57-ми път, завихме по път 197 в посока Сатовча и Доспат. Започнахме да криволичим по пътя, който е в много добро състояние.
На около 25 км. от Гоце Делчев, по пътя към Доспат, се намира още едно известно село в Родопите. Това е село Долен. То беше част от програмата ни като междинна точка по пътя към крайната цел за деня. Щом се появи табелата към селото се отклонихме от главния път.
От разклона до самото село следват около 3 км. изкачване по тесен път. През целия път от Гоце Делчев до Доспат ни направи впечатление, че край пътя е развит бизнеса с продажба на специфичните каменни плочи (тикли или както се наричат), които се слагат на покривите на автентичните къщи по села като Долен и сие.
Първо минахме през новата част на село Долен, след което продължихме към Архитектурно-историческият резерват.
Скоро започнаха да се появяват красивите старинни къщи, а аз започнах да се оглежда къде може да паркирам колата.
На едно кръстовище, където беше широко и изглеждаше като площад, имаше паркирали няколко коли. Там паркирахме и ние.
Както споменах още в началото времето не беше никак стабилно и нали отново сме в хубаво старинно село и... да познахте! Щом слязохме от колата и започнахме да се екипираме, като че ли започна да пръска дъжд, че даже от далечината се чува и да гърми. Иначе беше топло. Започнахме да се чудим какво да правим. Като за начало започнахме да се въртим плахо-плахо край къщите около колата.
Пръскаше толкова незначително, че дори не си заслужаваше да отваряме чадърите. Тъмните облаци в далечината обаче леко ни смущаваха, в случай че решат да идват към нас. Така, лека-полека, започнахме да се разхождаме по тесните каменни улички на село Долен.
В село Долен има доста традиционни родопски къщи. Някои реставрирани, други оставени на произвола на съдбата и рушащи се, трети превърнати в къщи за гости. Има и не малка част, които просто са ремонтирани и изглеждат по-съвременно.
Автентичните Доленски къщи са строени от търновски майстори и се състоят от приземни етажи, които са изцяло пригодени за животни или съхранение на дърва. На горните етажи са живеели хората, като в по-голяма част помещенията са били общи без обособени стаи.
Докато се разхождаме из селото все пак на няколко пъти извадихме и прибрахме чадърите. Но така и не мога да кажа, че заваля толкова силно, че да ни се провали разходката. Предимно ръмеше, което си имаше и хубава страна, тъй като не ни печеше слънцето, но пък температурата беше около 25-26 градуса.
Освен старинните къщи, една от основните забележителности на селото е старата църква "Св. Николай Чудотворец", покрай която минахме.
Накъдето и да отправяхме поглед, навсякъде цареше типичната селска идилия и тишина за Родопите. Срещнахме може би още 4-5 човека, които най-вероятно и те като нас бяха дошли да разглеждат селото.
И като при всяко родопско село, което обикновено е кацнало на някой хълм, и тук от различни позиции се откриват панорамни изгледи.
Постоянните жители на селото са около 400, което не е малко за днешните разбирания за население в българските села. Вероятно по-голяма част от тях живеят в новата част на селото.
Друго нещо, с което е известно селото е, че често влиза в полезрението на българските кинорежисьори и филмовите студиа.
Нормално, със своята автентична архитектура и в съчетание с природната красота на Родопите, селото е в състояние да предостави атрактивни декори и кадри при заснемането на различни продукции.
За края на разходката ни из село Долен се отправихме към Амфитеатъра.
На входа пишеше, че има такса от 1 лв. за вход, но така и не разбрахме къде и на кога трябва да платим. Затова си щракнахме няколко нелегални снимки от входа към вътрешността и после кръгом на обратно. Не посмяхме да влезем вътре, нищо че вратата беше отворена. Честно да си призная не виждам особен смисъл защо има входна такса там.
За финал от село Долен още няколко снимки:
Напуснахме селото по пътя, по който бяхме дошли и се отправихме към главния път.
Дъжда заваля същински малко след като се качихме в колата. Скоро се включихме към главния път и продължихме към Доспат.
След 4 км. стигнахме в град Сатовча, а дъждът започна да спира.
През града преминахме транзитно. До него може да се каже, че пътя беше хубав, но след това той се влоши.
Дъждът от своя страна съвсем спря, че даже и слънце започна да пече.
В следващите 20-тина километра времето отново претърпя катаклизъм и на влизане в Доспат отново валеше дъжд.
Понеже аз обичам да шофирам по планински пътища, целият път от Гоце Делчев до Доспат ми хареса, тъй като беше живописен. Нищо че като състояние не е кой знае какво.
В Доспат от своя страна спряхме за нещо средно между обяд и следобедна закуска. Ориентирахме се към хотел-ресторант "Тихия кът". Защо точно там? Ами защото се намира на високо и от там има красива гледка към язовир Доспат.
Поръчахме си риба и още някакви неща. Храната не е нещо особено, дори и рибата. Ресторанта също ми се стори леко посредствен. Тъй като ръмеше, но можахме да седнем на първа линия, която беше на открито и седнахме под навеса. Все пак имаше някаква гледка от масата ни.
Предстояха ни още малко километри до крайната точка за деня и след като хапнахме, потеглихме. Докато се движим из Доспат, за да се върнем на главния път, се озовахме на някаква стръмна уличка, ама толкова стръмна, че се държа за волана, за да не се метна на таблото. За да се включим към главния път, трябваше да завием надясно, но си е направо като обратен завои. И както се движим по-много стръмна и тясна уличка, главния път изведнъж е "на равно". Докато съм стиснал волана и зъбите си, очаквайки предната броня да задере, започнах да завивам и колата мина. Тъкмо си казах "Минахме!" и белята стана откъдето най-малко очаквах. След като колата зави, взе че в асфалта задра задната броня. Не че искам да се оправдавам, тъй като съм си виновен сам, защото може би ако бях спрял, върнал малко назад и после пак напред, за да взема обратния завой с две маневри вместо с една, нямаше да ожуля бронята. Просто и до ден днешен като гледам колко много е разстоянието между задната броня и асфалта, не мога да повярвам че това се случи, а също така, че може да съществува такъв път и то основно ремонтиран съвсем скоро. Иска ми се да не се тревожа за това дали няма да си ожуля бронята в асфалта (колко нелепо звучи само), когато навън вали дъжд, имам знак STOP, за да се включа към главния път чрез почти обратен завой и видимост 20%. Освен долната част на бронята, от деформацията малко пострада и единия фар за мъгла.
Преди това да се случи, бях задал на навигацията да ни прекара през пътя, който е от южната страна на яз. Доспат, въпреки че бях гледал, че северния път е по-главен. По него планувахме да минем на следващия ден. Почти веднага след като излязохме от Доспат завихме надясно по панорамния път. Всичко започна обещаващо.
Докато в главата ми се въртят мисли относно Каско, завеждане на щети, ремонт в сервиз и най-стресиращото за мен, че няма да могат да ми оправят новата като хората, лека-полека пътя започна да изчезва. Бях достатъчно разстроен и някъде в мислите си вярвах, че пътя ще се оправи, нали го има на картата все пак. От 15-те км. до мястото ни за настаняване по този път, бяхме изминали едва 3-4 км., а пътя вече придоби тотално офроуд вид.
Все още не съм сигурен какви надежди имах, че това са само няколкостотин метра или максимум километър, но пътя изобщо не се промени. Трябваше да се върнем още от самото начало, но в един момент стигнахме до етап, в който беше все тая дали ще продължим напред или ще се върнем обратно.
На картата вече се виждаше крайната точка, оставаха ни под 2 км., когато срещу нас се появи един истински офроуд 4x4 джип, теглещ каравана. Докато се приближаваме един към друг, се появи широко място, където отбих и зачаках да се разминем. Реших да махна на човека да спре и да го питам ще стигнем ли скоро там накъдето сме се отправили, понеже вече не вярвах ни на карта ни на нищо. Той пък от своя страна също беше решил да ме пита дали сме минали покрай някакъв къмпинг, на което аз му казах, че минахме покрай доста къмпинги, ама пътя почти до края е греда. Той пък от своя страна ми каза, че почти сме стигнали, ама точно в края имало място, където няма да може да минем. Той бил издърпал караваната едвам-едвам. Буквално ни закопа. След това, обаче, имало чисто нов асфалт. Накрая ми каза да пробвам, може и да мина, а в случай, че закъсам, си разменихме телефоните, за да дойде да ме издърпа. В крайна сметка успяхме да изминем целия път без проблеми, дори и не съм сигурен за кое точно място говореше, но не минахме през нещо по-различно. Явно с каравана отзад, ситуацията е много по-тежка, макар и с джип с "рошави" гуми. Направо умрях от щастие в момента, в който стъпихме на асфалта.
Наистина асфалта беше нов, а на прехода между черния път и асфалта имаше багери, които май оформят пътя за по-нататъшно асфалтиране. Последния 1 км. изминахме с голямо облекчение.
Общо взето ако се идва от Сърница, пътя е асфалтов до малко преди почивна база "Орлино". Та извода е - пътят не е никак приятен за лек автомобил, въпреки че колата не опря никъде, за разлика от новоположеният асфалт в град Доспат. Даже и с джип не бих си го причинил повторно. Лошото е, че изминахме 9 км. за час и половина, а хубавото е, че малкия реши да си спинка през цялото време.
Крайната дестинация за деня беше комплекс "Романтика". Това е мястото, на което искахме да дойдем от известно време насам. И както обикновено се случва, когато имаш големи очаквания и надежди за нещо, за награда получаваш шамар. В комплекс "Романтика" си направихме резервация предварително, като нощувката е 60 лв. в двойна стая. За цената си стаята беше съвсем прилична, даже имахме и горе-долу хубав изглед от терасата. Дотук добре. Веселите неща започнаха с намирането на паркомясто. Комплекса освен хотелската част има бунгала и къщи, та ситуацията е мнооого хора (и коли) на малко място. След това, в стаята ни посрещна детска кошара и бельо за нея в насипно състояние, която бяхме заявили предварително. Такова нещо не ни се беше случвало до сега. Не че е кой знае каква драма и философия да се разпъне кошарата за 1 минути и да се поставят чаршафите, ама... Вкъщи човек си ги прави тия неща без да плаща за това. Дойде и момента, в който стигнахме до ресторанта, с което чашата преля. Там ситуацията е следната: хвърчат няколко сервитьора (млади момчета), всичките обаче от тип "линейки". Минават покрай теб, все едно не съществуваш. Резултатът е, седиш и никой не ти носи меню, ей така между другото. Опитваш се да спреш някой, който не сервира/отсервира нищо и отговора е "ей сега" и това "ей сега" е след 10 минути. След като получихме насила меню, трябваше да дочакаме тежкия момент, някой да дойде да ни вземе поръчката. Предполагам е ясно, че всичко това продължава и с носенето на храната, сметката и т.н. Жалко наистина, за самата кухня, която не беше лоша и имаше интересни неща. И понеже закуската не се включва в цената, а е по желание, сутрин цирка е същия. Та, общо взето мнението ми е, че в т.нар комплекс "Романтика", романтиката е само в природата. Дори и тя остава в сянка благодарение на нагъчкания комплекс и лошото обслужване. За да поддържаме усмивките имахме това:
Ако трябва да обобщим този ден, той беше точно такъв, каквото беше и времето - променлива облачност с краткотрайни и обилни валежи. В днешно време, като се сещаме за този ден усмивките все пак са на лицата ни. Поуките са взети, козметичните щети по колата също са отстранени почти перфектно, а комплекс "Романтика" и южния панорамен път покрай язовир Доспат са маркирани с "X" (за пътя, докато не стане асфалтов).
През този ден изминахме около 100 км. изцяло по планински път - https://goo.gl/maps/A5Jkeb2oUo82.
Маршрут: с. Гайтаниново - с. Долен - Доспат - Сърница.
<<< с. Делчево (Част 2)
Няма коментари:
Публикуване на коментар