Здравейте, Приятели!
На 28.08 се събудихме от чуруликането на птичките. Из въздуха се носеше аромат на свежи борчета, примесен с аромата на кафе и мекици... Да бе, да! Събудихме се от бебе-стръвник, което не носи на глад. В действителност, птичките навън наистина чуруликаха, слънцето се беше показало и прокарваше лъчи между високите борови дървета. Времето, обаче, беше хладно. Имаше и лек ветрец, който на тази височина беше и хладен. След като оправихме бебето, се ориентирахме към ресторанта да закусим и ние. Уви, картинката от предната вечер започна да се повтаря. Направо дежа вю. Седнахме и зачакахме някой да благоволи да спре на нашата маса и да ни остави меню, при условие, че болшинството хора вече бяха закусили. И като се почна едно чакане... Наложи се да отидем и да си поискаме менюто от бара. И така, както споменах по-рано, закуската не влиза в цената за нощувка и си поръчваш каквото искаш от менюто, което си има и хубавата страна. Обаче вече си бяхме научили урока от снощи и заедно с поръчката си поискахме и сметката. По-интересното е, че докато дойдат да си приберат парите, ние успяхме яваш-яваш да си изядем закуската и да си изпием кафето/чая. Оставяме неволите с ресторанта на страна и продължаваме с красивата гледка, с която приключихме вчерашния ден.
Предварителния ни план беше да изкараме един полуден край басейна, но както казах, времето беше хладно и за дълъг ръкав. На басейна, нормално, нямаше никой. А пък честно, ако времето беше подходящо, едва ли щеше да е особено приятно, съдейки по размера на басейна. Общо взето басейна е с подобни размери като на този в Mentor Resort, но разликата е, че тук базата е поне 4 пъти по-голяма. Повъртяхме се малко и решихме да извадим количката, за да се поразходим по асфалтовия път покрай язовира.
Изглед към град Сърница на заден план и къщите към комплекс „Романтика“ на преден.
Решихме да вървим до мястото, от което асфалта свършва и пътя става черен. На няколко места има изградени подобни места за отдих.
Обикновено тези постройки са дарение от някой местен бизнесмен и са оборудвани с чешма, барбекю, маси и столове. Накратко, всички основни неща, необходими за пикник.
Докато се разхождаме, в полезрението ни попадна хотел Мерджан.
Хотелът, поне на външен вид, изглежда добре, а местоположението му е доста по-уединено, спрямо това на комплекс „Романтика“. Набелязахме си този хотел, както и няколко други места, които ни направиха впечатление, за да може при следващо посещение да имаме по-ясна представа какво да очакваме. Районът и природата около яз. Доспат ни харесаха и бихме се върнали с удоволствие. Даже, ако трябва да направим сравнение с Цигов чарк и яз. Батак, то тук ни хареса повече.
Като цяло, цялата южна страна на яз. Доспат е осеяна с хотели, вили, бунгала, къмпинги и каравани под наем. Вярвам, че базата може да задоволи всякакви предпочитания, като изключим само най-високия клас луксозно настаняване под формата на големи и лъскави хотели.
Не такова е положението, от северната страна на язовира. Там места за настаняване има в самия град Сърница, който е разположен в северозападната част, както и малко след града в посока Доспат. Язовир Доспат е вторият по-големи язовир в България след яз. Искър и има дължина от 19 км. Разположен е на 1200 метра надморска височина.
Скоро стигнахме до края на асфалтовия път и се върнахме обратно към хотела. Малко преди него бяхме минали покрай едно място с добър изглед към отсрещния бряг, на което продаваха понички, пуканки, палачинки, сладолед и разни подобни неща.
Там седнахме и изядохме една кошничка с понички и сладолед. Времето се беше подобрило, ветреца също беше утихнал и решихме да отидем с колата и да се разходим в един парк в Доспат. Разбира се, дори и през ума не ни минаваше да повтаряме вчерашния път и затова директно отпрашихме към Сърница, за да минем от северната страна.
В Сърница няма нищо интересно за разглеждане. Градът е населен с българомохамедани (помаци) и религията, която се изповядва е ислям. Съответно в трите квартала на града има по една джамия.
Основния двигател в икономиката на града е дърводобива, като има регистрирани над 100 дърводобивни фирми, които преработват дървесина, включително и от съседни стопанства. Сърница е разположен на 1 250 метра надморска височина, а населението на града наброява около 3 500 души.
Минахме транзитно през града и поехме по панорамния път. Въпреки че пътят е доста зле, особено в началото след Сърница, все пак наличието на асфалт беше огромно щастие за нас и буквално летяхме с 30-40 км/ч. Номерацията на пътя е 843.
Докато се движим по пътя, стигнахме до един завой, от който пред нас се откри най-красивата гледка, която видяхме по време на нашето пътешествие из Пирин и Родопите.
Красота! Скоро се включихме на второкласния път 37 Батак - Доспат. Тук нещата значително се подобриха и пътя стана хубав.
Седемте километра по този път изминахме неусетно и навлязохме в пределите на град Доспат. Интересен факт за град Доспат е това, че той е най-високо разположение град в България, на височина от 1358 метра.
Не можахме да устоим и спряхме на още едно място, за да поснимаме язовира от друга перспектива.
В Доспат бяхме набелязали за посещение един новооткрит екопарк, намиращ се в т.нар. местност „Келтепе“. По информационните сайтове тази местност така е обозначена, че нямам думи... в центъра на Доспат, до общината. Затова и на навигацията беше безполезна, но имахме някакви надежди, че щом парка е нов все някъде ще мернем указателни табели. Да, ама не. Започна се едно оглеждане и като разбрахме, че нещата няма да се получат предприехме следващата стъпка - попитай местен. Местните пък като ги попитаме, ни гледат като гръмнати и вдигат рамене. Не били чували място „Келтепе“ и за екопарк. След няколко опита, въртене в кръг, няколко обратни завоя, най-накрая попаднахме на две жени, които започнаха дискусия по между си, кой аджаба е тоя парк, който търсим. Накрая казаха някакво друго име, което не запомнихме, обаче аз запънах и повтарям „Келтепе“. Накрая си стиснахме ръцете и те казаха, че не знаят кой парк търсим, но вероятно е бил този. Не бил нов, просто наскоро там направили разни забавления за деца и някакви чешми. Питам ги: „Добре, накъде е този парк?“, да ходим все пак да видим нещо, защото с обратни завои и лутане из Доспат най-много можеше да ожуля и другата страна на бронята на колата. Ориентираха ме по едно училище, покрай което бяхме минали, ама за по-натам стана малко, наляво-надясно, нагоре по баира и после... абе най-добре някъде по пътя пак да питам накъде бил „парка с чешмите“. И така покрай училището и нагоре по баира.
Заизкачвахме се, а наоколо започнаха да се появяват едни такива баровски къщи и като че ли Доспат започна да свършва. Престанаха да се мяркат и хора. Отнякъде, обаче, се чуваше бичкия, а звука се усилваше, докато се движим и си казахме, че ако там няма хора се връщаме обратно. За щастие, бичкията беше на улицата, хората я спряха, за да се чуем и ни казаха: "Ма вие сте стигнали, ей тука надолу след обратния завой спирате и сте там". Супер, както е онзи лаф „С питане и до Цариград се стига“, та и ние така.
Общо взето смотана работа. Нито една табела, а ако не бяхме спрели при хората с бичкията да питаме, като нищо щяхме да подминем и обратния завой, зад който чак като спряхме, видяхме табела „Алпийска пътека“, която хич не подсказваше, че е това е нашето място.
В крайна сметка повярвахме, че това е нашето място и съм почти 100% сигурен, че в действителност е То.
Вървейки по въпросната алпийска пътека, видяхме всичко, за което бяхме чели. Беседки, детски съоръжения, лятна сцена, че даже и чешмите, за които разбрахме в последствие.
Разходката по пътеката беше приятна и на финала се получи добре, въпреки първоначалните неволи. На нас най-силно впечатление ни направи частта, където бяха чешмите.
На територията на община Доспат има над 2 000 чешми, като една част от тях имат копие 1:1 в този парк. До всяка една чешма има информационна табела, къде точно се намира, снимка на истинската чешма, както и кратка информация, кой я е построил и евентуално историята покрай построяването й.
Копията на чешмите са направени доста добре. Като сравнявахме копията с оригиналните снимки, някои бяха буквално 1:1. При някои се срещаха тук-там дребни разлики, но като цяло моделите са пресъздадени много добре. Всички имаха една еднаква разлика спрямо оригиналите - от тях не течеше вода :). Още докато се разхождахме по пътя покрай язовир Доспат ни направи впечатление, че през 10 метра отнякъде шурти вода, така че изобщо не се учудихме като прочетохме за наличието на толкова много чешми на територията на общината.
Ставаше 18:00 часа и нямахме много време да се застояваме пред всяка чешма. Затова не успяхме да минем покрай всичките чешми. Не знам колко от тези 2 000 бяха пресъздадени в парка, но бяха доста. В един момент ни омръзна и се върнахме обратно. Качихме се в колата и потеглихме обратно към Сърница.
Може би заради трудното намиране на парка, но за последните дни чак преди да започнем разходката в парка се сетих за Endomondo-то и успях да запиша следата и точното местоположение - местност "Келтепе" - Парк-музей на Родопската чешма. Предишните дни тотално бях забравил за програмата. На излизане от Доспат пак не устояхме и спряхме за снимки.
Докато се движим към Сърница, се присетихме за вечерята и тежките моменти, които ни предстоят в ресторанта на комплекс „Романтика“. Започна да се заражда идея да се огледаме за ресторант в града.
Още на отиване бяхме минали през по-голямата част от Сърница и бяхме видели няколко места. Сигурно ще се изненадате, но решихме да дадем още един шанс (последен) на ресторанта в Романтика. Още първата вечер, докато чакаме да ни вземат поръчката, имахме цялото време на света да разгледаме менюто подробно (два пъти). Бяхме харесали неща и за следващата вечер. Та, заради лакомията, в Сърница само се отбихме в един магазин да видим какво продават и да си купим нещо за десерт и каквото друго ни хареса. Имахме надежда, че тази вечер може да е по-различно и нещата може да преминат гладко. Е, успяхме да се накажем за пореден път. Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че за малко щяхме да се върнем в Сърница с колата. Жалко, жалко... в кухнята работеха жени със забрадки и храната беше супер, но момчетата-сервитьори бяха ултра зле.
За деня минахме 53 км. от Романтика до Доспат и обратно по северния панорамен път - https://goo.gl/maps/y3RcvaMDqPR2
Общо километри: 53 км.
<<< с. Долен (Част 3)
Като цяло, цялата южна страна на яз. Доспат е осеяна с хотели, вили, бунгала, къмпинги и каравани под наем. Вярвам, че базата може да задоволи всякакви предпочитания, като изключим само най-високия клас луксозно настаняване под формата на големи и лъскави хотели.
Не такова е положението, от северната страна на язовира. Там места за настаняване има в самия град Сърница, който е разположен в северозападната част, както и малко след града в посока Доспат. Язовир Доспат е вторият по-големи язовир в България след яз. Искър и има дължина от 19 км. Разположен е на 1200 метра надморска височина.
Скоро стигнахме до края на асфалтовия път и се върнахме обратно към хотела. Малко преди него бяхме минали покрай едно място с добър изглед към отсрещния бряг, на което продаваха понички, пуканки, палачинки, сладолед и разни подобни неща.
Там седнахме и изядохме една кошничка с понички и сладолед. Времето се беше подобрило, ветреца също беше утихнал и решихме да отидем с колата и да се разходим в един парк в Доспат. Разбира се, дори и през ума не ни минаваше да повтаряме вчерашния път и затова директно отпрашихме към Сърница, за да минем от северната страна.
В Сърница няма нищо интересно за разглеждане. Градът е населен с българомохамедани (помаци) и религията, която се изповядва е ислям. Съответно в трите квартала на града има по една джамия.
Основния двигател в икономиката на града е дърводобива, като има регистрирани над 100 дърводобивни фирми, които преработват дървесина, включително и от съседни стопанства. Сърница е разположен на 1 250 метра надморска височина, а населението на града наброява около 3 500 души.
Минахме транзитно през града и поехме по панорамния път. Въпреки че пътят е доста зле, особено в началото след Сърница, все пак наличието на асфалт беше огромно щастие за нас и буквално летяхме с 30-40 км/ч. Номерацията на пътя е 843.
Докато се движим по пътя, стигнахме до един завой, от който пред нас се откри най-красивата гледка, която видяхме по време на нашето пътешествие из Пирин и Родопите.
Красота! Скоро се включихме на второкласния път 37 Батак - Доспат. Тук нещата значително се подобриха и пътя стана хубав.
Седемте километра по този път изминахме неусетно и навлязохме в пределите на град Доспат. Интересен факт за град Доспат е това, че той е най-високо разположение град в България, на височина от 1358 метра.
Не можахме да устоим и спряхме на още едно място, за да поснимаме язовира от друга перспектива.
В Доспат бяхме набелязали за посещение един новооткрит екопарк, намиращ се в т.нар. местност „Келтепе“. По информационните сайтове тази местност така е обозначена, че нямам думи... в центъра на Доспат, до общината. Затова и на навигацията беше безполезна, но имахме някакви надежди, че щом парка е нов все някъде ще мернем указателни табели. Да, ама не. Започна се едно оглеждане и като разбрахме, че нещата няма да се получат предприехме следващата стъпка - попитай местен. Местните пък като ги попитаме, ни гледат като гръмнати и вдигат рамене. Не били чували място „Келтепе“ и за екопарк. След няколко опита, въртене в кръг, няколко обратни завоя, най-накрая попаднахме на две жени, които започнаха дискусия по между си, кой аджаба е тоя парк, който търсим. Накрая казаха някакво друго име, което не запомнихме, обаче аз запънах и повтарям „Келтепе“. Накрая си стиснахме ръцете и те казаха, че не знаят кой парк търсим, но вероятно е бил този. Не бил нов, просто наскоро там направили разни забавления за деца и някакви чешми. Питам ги: „Добре, накъде е този парк?“, да ходим все пак да видим нещо, защото с обратни завои и лутане из Доспат най-много можеше да ожуля и другата страна на бронята на колата. Ориентираха ме по едно училище, покрай което бяхме минали, ама за по-натам стана малко, наляво-надясно, нагоре по баира и после... абе най-добре някъде по пътя пак да питам накъде бил „парка с чешмите“. И така покрай училището и нагоре по баира.
Заизкачвахме се, а наоколо започнаха да се появяват едни такива баровски къщи и като че ли Доспат започна да свършва. Престанаха да се мяркат и хора. Отнякъде, обаче, се чуваше бичкия, а звука се усилваше, докато се движим и си казахме, че ако там няма хора се връщаме обратно. За щастие, бичкията беше на улицата, хората я спряха, за да се чуем и ни казаха: "Ма вие сте стигнали, ей тука надолу след обратния завой спирате и сте там". Супер, както е онзи лаф „С питане и до Цариград се стига“, та и ние така.
Общо взето смотана работа. Нито една табела, а ако не бяхме спрели при хората с бичкията да питаме, като нищо щяхме да подминем и обратния завой, зад който чак като спряхме, видяхме табела „Алпийска пътека“, която хич не подсказваше, че е това е нашето място.
В крайна сметка повярвахме, че това е нашето място и съм почти 100% сигурен, че в действителност е То.
Вървейки по въпросната алпийска пътека, видяхме всичко, за което бяхме чели. Беседки, детски съоръжения, лятна сцена, че даже и чешмите, за които разбрахме в последствие.
Разходката по пътеката беше приятна и на финала се получи добре, въпреки първоначалните неволи. На нас най-силно впечатление ни направи частта, където бяха чешмите.
На територията на община Доспат има над 2 000 чешми, като една част от тях имат копие 1:1 в този парк. До всяка една чешма има информационна табела, къде точно се намира, снимка на истинската чешма, както и кратка информация, кой я е построил и евентуално историята покрай построяването й.
Копията на чешмите са направени доста добре. Като сравнявахме копията с оригиналните снимки, някои бяха буквално 1:1. При някои се срещаха тук-там дребни разлики, но като цяло моделите са пресъздадени много добре. Всички имаха една еднаква разлика спрямо оригиналите - от тях не течеше вода :). Още докато се разхождахме по пътя покрай язовир Доспат ни направи впечатление, че през 10 метра отнякъде шурти вода, така че изобщо не се учудихме като прочетохме за наличието на толкова много чешми на територията на общината.
Ставаше 18:00 часа и нямахме много време да се застояваме пред всяка чешма. Затова не успяхме да минем покрай всичките чешми. Не знам колко от тези 2 000 бяха пресъздадени в парка, но бяха доста. В един момент ни омръзна и се върнахме обратно. Качихме се в колата и потеглихме обратно към Сърница.
Може би заради трудното намиране на парка, но за последните дни чак преди да започнем разходката в парка се сетих за Endomondo-то и успях да запиша следата и точното местоположение - местност "Келтепе" - Парк-музей на Родопската чешма. Предишните дни тотално бях забравил за програмата. На излизане от Доспат пак не устояхме и спряхме за снимки.
Докато се движим към Сърница, се присетихме за вечерята и тежките моменти, които ни предстоят в ресторанта на комплекс „Романтика“. Започна да се заражда идея да се огледаме за ресторант в града.
Още на отиване бяхме минали през по-голямата част от Сърница и бяхме видели няколко места. Сигурно ще се изненадате, но решихме да дадем още един шанс (последен) на ресторанта в Романтика. Още първата вечер, докато чакаме да ни вземат поръчката, имахме цялото време на света да разгледаме менюто подробно (два пъти). Бяхме харесали неща и за следващата вечер. Та, заради лакомията, в Сърница само се отбихме в един магазин да видим какво продават и да си купим нещо за десерт и каквото друго ни хареса. Имахме надежда, че тази вечер може да е по-различно и нещата може да преминат гладко. Е, успяхме да се накажем за пореден път. Няма да изпадам в подробности, само ще кажа, че за малко щяхме да се върнем в Сърница с колата. Жалко, жалко... в кухнята работеха жени със забрадки и храната беше супер, но момчетата-сервитьори бяха ултра зле.
За деня минахме 53 км. от Романтика до Доспат и обратно по северния панорамен път - https://goo.gl/maps/y3RcvaMDqPR2
Маршрут: Сърница - Доспат - Сърница.
<<< с. Долен (Част 3)
Няма коментари:
Публикуване на коментар