Здравейте, Приятели!
Тази година мога да кажа, че Родопите се оказаха нашата най-често посещавана дестинация. През месец Август продължихме с атаката на тази планина и опознаването на нови за нас места. По случай втората годишнина от сватбата ни в периода 25-29.08 си спретнахме мини пътешествие от 5 дни с 4 нощувки, като две бяха в Пирин планина и две в Родопи планина. Тъй като това се очертаваше да бъде най-продължителното като време и най-дългото пътуване с новия член на екипажа, маршрутът беше така изготвен, че да не се получават прекалено големи интервали на движение. Първите два дни 25-ти и 26-ти щяхме да бъдем в Пирин, а вторите два 27-ми и 28-ми в Родопите. Целта беше на 27-ми да сме на място, на което искаме да отидем от няколко години, но все не успявахме. Кога отлагахме, кога като се наканим все нямаше места... Затова за по-сигурно този път си резервирахме нощувките доста по-рано. Отне ми известно време, докато избера точно по кои пътища да минем и реда на местата за посещение, но накрая се получи много добра подредба и перфектно изпълнение. Зачакахме да дойде 25.08 и в деня потеглихме в посока Гоце Делчев. Маршрутът, който избрахме не е традиционния през Банско, а през Сандански и прохода Попови ливади. Пътят от там е по-дълъг и по-бавен, но минахме по него преди всичко, защото досега не сме минавали по този път, а пък прочетохме, че бил живописен. А в крайна сметка и тази година си взехме дозата "Мелник", която през Юни месец пропуснахме за една бройка. Бяхме го набелязали като междинна точка за почивка и разделяне на маршрута.
До Мелник нямаше нищо ново за нас. Магистрала, дефиле, Сандански, пирамиди...
В Мелник пристигнахме малко след 14:30, тъкмо за обяд. По това време там беше лудница - коли, хора, не може да се разминеш. Мисля, че е крайно време да се направи някъде преди градчето един голям паркинг и калдъръмените улички в Мелник да станат изцяло пешеходна зона.
Процеса по изхранване започна от най-малкият, след което големите се настанихме в една кръчма. След като хапнахме, си купихме по един сладолед на клечка и започнахме парадната обиколка с бебешка количка из Мелник. В жегата сладоледа бързо се свърши, а като погледнахме часовника, беше изминал над час и половина, така че се натоварихме в колата и продължихме по маршрута.
Оставаха ни за изминаване грубо 85 км. и 2 часа време през прохода Попови ливади до крайната ни точка. Между Мелник и с. Хърсово минахме по една кратка отсечка за първи път. Покрай пътя имаше лозови масиви.
След това до с. Катунци имахме съвсем пресни спомени от път 198, по който бяхме минали преди 2 месеца по път за с. Златолист.
Продължихме да се движим по третокласния път 198 в посока Гоце Делчев. Същинската част на прохода започва в района на с. Горно Спанчево.
Този път изглежда да е цялостно рехабилитиран в близките години и асфалтовото покритие все още е много добро. Това дава възможност за по-спокойно пътуване и наслаждаване на околната среда. Ако след ремонта се поддържаха и банките всичко щеше да е съвсем розово. Какво имам в предвид? На много места по края на пътното платно храстите така са пораснали, че навлизат в пътните ленти. Мантинелите и знаците също на много места са закрити и не се виждат. Най-лошото е, че пътя все пак се води третокласен и не е от най-широките и когато има храсти и клони на пътните ленти, се налага да се навлиза частично в насрещното, което никак не е добре.
Добре, че пътя не беше кой знае колко натоварен през времето на нашето преминаване. Най-високата точка на прохода е около 1400 метра. Там има няколко места за настаняване. Природата е красива и не съжаляваме, че минахме по този път, удължавайки си маршрута. Прохода и път 198 приключват със спускане към Гоце Делчев. От там се включихме на главен път 19 за Гърция и продължихме към границата. След около 8 км. се отклонихме към село Копривлен, където цареше пълен хаос поради ремонт на улиците. От там продължихме по четвъртокласния път 1908, отправяйки се към крайната дестинация за деня и базата ни за следващите два дни, село Гайтаниново.
Оставаха ни 13 км. до хотела. Нормално, този път беше в лошо състояние, но все пак нямаше кратери и ставаше за движение.
Хотелът, който си избрахме се намира непосредствено преди селото и е построен на терена на селския стадион, който вече не се използва. По пътя минахме покрай друго, може би по-известно място, което носи името екозона "Белите скали". По-нататък пътят продължава към още по-известното място Омая. В интерес на истината плануването на тази разходка започна именно от Омая. Отказахме се от това място, защото четохме много лоши отзиви. Освен това в Омая много са се объркали с цените за настаняване на базата на услугите, които предлагат. Някак си не е оферта, да дадеш една торба пари за нощувки на екзотично място, което е със статут на музей(басейн), в който се допускат външни посетители за разходка срещу скромна входна такса и ходят по двора, надничайки през прозореца на екзотичната ти уединена къщичка и припичайки се до теб на басейна. Спирам до тук, нас това ни отказа. На прицел се появи екокомплекс "Белите скали", който пък точно този уикенд беше затворен заради провеждане на сватбено тържество. Така за добро или лошо се озовахме в Mentor Resort.
Всъщност, категорично мога да кажа, че беше за добро. Хотела е със средни размери и срещу 70 лв. на нощувка за двойна стая със закуска, получихме перфектно обслужване и всичко, от което имахме нужда. Стаята беше чиста, достатъчно просторна(въпреки наличието на бебешка кошара) и с тераса.
Ако трябва да отбележа някакъв недостатък на стаята, то това е, че от стандартните неща нямаше хладилник. Към тази цена влиза безплатно използване на басейн, на СПА услуги, велосипеди, използване на спортни съоръжения, мини зоопарк и много играчки и забавления за деца. Като цяло доста е помислено за малките деца, така че да не им е скучен престоят. СПА центъра се намира в отделна сграда без топла връзка и не знам колко е яко да ходиш от стаята на хотела до СПА центъра ако времето е студено. Така или иначе, с бебето не ходихме на СПА, но от външния басейн се възползвахме. В допълнение, хотела има и ресторант. Менюто е семпло, но много добре подбрано. Всичко което ядохме си заслужаваше, цените са съвсем приемливи, да не кажа ниски за качеството на храната, начина на обслужване и поднасяне на храната и пиенето. Като цяло хотела има един недостатък, който не мога да подмина. Както споменах по-рано за Омая и тук външните посетители са добре дошли в ресторанта на хотела и на басейна срещу входна такса. Доколкото за ресторанта го приемам за съвсем нормално да бъде посещаван от външни хора, то това с басейна определено никак не го приемам. Просто басейна следва да обслужва гостите на хотела, още повече, когато комплексът претендира да бъде уединено и спокойно място за отдих сред планината. Но какво да се прави, явно това, че се намира в нищото на едно забутано място, налага да се заработват пари допълнително, за да закърпва съществуването си. С тази забележка, мога да кажа, че престоят в хотела ни беше много приятен. Дори останахме приятно изненадани, понеже бяхме тръгнали с малко скептицизъм. Препоръчваме го съвсем спокойно и отговорно. И още нещо - до сградата на хотела се строяха къщички (виждат се на снимката по-долу), които към края на 2018 година вече са готови и налични да посрещнат своите първи гости. Така че Mentor Resort се развива.
Часът беше един такъв никакъв, около 19:00. Почти става време за вечеря, но поради късния обяд, ние още не бяхме огладнели. Затова се повъртяхме малко около хотела и решихме да отидем до селото, да го разгледаме и после да се върнем за вечеря. Натоварихме се в бебешката количка и закрачихме към селото.
Пътя към селото прогресивно се влошава, като асфалта на места почти го няма и не се знае колко е стар.
До селото разстоянието е под един километър и за около десетина минути стигнахме. Посрещнаха ни няколко рухнали къщи, а като навлязохме в селото започнаха да се виждат и къщи все още ставащи за живеене.
Общо взето обстановката в Гайтаниново е типична за българското село. Почти няма хора, а тези които са останали са предимно възрастни. Част от къщите все още се обитават.
Някои дори са ремонтирани хубаво. Минахме покрай „Бутиловата плевня“ (каквото и да означава това словосъчетание). Тази къща изглежда предлага и настаняване.
Гайтаниново не може да се похвали с забележителна и автентична архитектура на къщите, която да се е запазила. Всичките са строени всяка за себе си и изглежда по различен начин.
В центъра на селото се отбихме в магазинче, от което си купихме вафли, в случай че закъсаме за сладко. Продавача ми натика в ръцете и една торбичка със сини сливи, подарък.
Накратко, това представлява Гайтаниново. Според картата пътя след селото свършва. Не сме проверявали дали е така, защото от магазинчето се върнахме обратно. Започна да се стъмва, а пък и вече отвсякъде си стана време за вечеря. Настанихме се в ресторанта на хотела и хапнахме вкусна вечеря, след което се прибрахме в стаята.
Така приключи първия ден от екскурзията ни. За деня изминахме около 260 км., следвайки следния маршрут: https://goo.gl/maps/3srGGRaXMJT2
Общо километри: 263 км.
До Мелник нямаше нищо ново за нас. Магистрала, дефиле, Сандански, пирамиди...
В Мелник пристигнахме малко след 14:30, тъкмо за обяд. По това време там беше лудница - коли, хора, не може да се разминеш. Мисля, че е крайно време да се направи някъде преди градчето един голям паркинг и калдъръмените улички в Мелник да станат изцяло пешеходна зона.
Процеса по изхранване започна от най-малкият, след което големите се настанихме в една кръчма. След като хапнахме, си купихме по един сладолед на клечка и започнахме парадната обиколка с бебешка количка из Мелник. В жегата сладоледа бързо се свърши, а като погледнахме часовника, беше изминал над час и половина, така че се натоварихме в колата и продължихме по маршрута.
Оставаха ни за изминаване грубо 85 км. и 2 часа време през прохода Попови ливади до крайната ни точка. Между Мелник и с. Хърсово минахме по една кратка отсечка за първи път. Покрай пътя имаше лозови масиви.
След това до с. Катунци имахме съвсем пресни спомени от път 198, по който бяхме минали преди 2 месеца по път за с. Златолист.
Продължихме да се движим по третокласния път 198 в посока Гоце Делчев. Същинската част на прохода започва в района на с. Горно Спанчево.
Този път изглежда да е цялостно рехабилитиран в близките години и асфалтовото покритие все още е много добро. Това дава възможност за по-спокойно пътуване и наслаждаване на околната среда. Ако след ремонта се поддържаха и банките всичко щеше да е съвсем розово. Какво имам в предвид? На много места по края на пътното платно храстите така са пораснали, че навлизат в пътните ленти. Мантинелите и знаците също на много места са закрити и не се виждат. Най-лошото е, че пътя все пак се води третокласен и не е от най-широките и когато има храсти и клони на пътните ленти, се налага да се навлиза частично в насрещното, което никак не е добре.
Добре, че пътя не беше кой знае колко натоварен през времето на нашето преминаване. Най-високата точка на прохода е около 1400 метра. Там има няколко места за настаняване. Природата е красива и не съжаляваме, че минахме по този път, удължавайки си маршрута. Прохода и път 198 приключват със спускане към Гоце Делчев. От там се включихме на главен път 19 за Гърция и продължихме към границата. След около 8 км. се отклонихме към село Копривлен, където цареше пълен хаос поради ремонт на улиците. От там продължихме по четвъртокласния път 1908, отправяйки се към крайната дестинация за деня и базата ни за следващите два дни, село Гайтаниново.
Оставаха ни 13 км. до хотела. Нормално, този път беше в лошо състояние, но все пак нямаше кратери и ставаше за движение.
Хотелът, който си избрахме се намира непосредствено преди селото и е построен на терена на селския стадион, който вече не се използва. По пътя минахме покрай друго, може би по-известно място, което носи името екозона "Белите скали". По-нататък пътят продължава към още по-известното място Омая. В интерес на истината плануването на тази разходка започна именно от Омая. Отказахме се от това място, защото четохме много лоши отзиви. Освен това в Омая много са се объркали с цените за настаняване на базата на услугите, които предлагат. Някак си не е оферта, да дадеш една торба пари за нощувки на екзотично място, което е със статут на музей(басейн), в който се допускат външни посетители за разходка срещу скромна входна такса и ходят по двора, надничайки през прозореца на екзотичната ти уединена къщичка и припичайки се до теб на басейна. Спирам до тук, нас това ни отказа. На прицел се появи екокомплекс "Белите скали", който пък точно този уикенд беше затворен заради провеждане на сватбено тържество. Така за добро или лошо се озовахме в Mentor Resort.
Всъщност, категорично мога да кажа, че беше за добро. Хотела е със средни размери и срещу 70 лв. на нощувка за двойна стая със закуска, получихме перфектно обслужване и всичко, от което имахме нужда. Стаята беше чиста, достатъчно просторна(въпреки наличието на бебешка кошара) и с тераса.
Ако трябва да отбележа някакъв недостатък на стаята, то това е, че от стандартните неща нямаше хладилник. Към тази цена влиза безплатно използване на басейн, на СПА услуги, велосипеди, използване на спортни съоръжения, мини зоопарк и много играчки и забавления за деца. Като цяло доста е помислено за малките деца, така че да не им е скучен престоят. СПА центъра се намира в отделна сграда без топла връзка и не знам колко е яко да ходиш от стаята на хотела до СПА центъра ако времето е студено. Така или иначе, с бебето не ходихме на СПА, но от външния басейн се възползвахме. В допълнение, хотела има и ресторант. Менюто е семпло, но много добре подбрано. Всичко което ядохме си заслужаваше, цените са съвсем приемливи, да не кажа ниски за качеството на храната, начина на обслужване и поднасяне на храната и пиенето. Като цяло хотела има един недостатък, който не мога да подмина. Както споменах по-рано за Омая и тук външните посетители са добре дошли в ресторанта на хотела и на басейна срещу входна такса. Доколкото за ресторанта го приемам за съвсем нормално да бъде посещаван от външни хора, то това с басейна определено никак не го приемам. Просто басейна следва да обслужва гостите на хотела, още повече, когато комплексът претендира да бъде уединено и спокойно място за отдих сред планината. Но какво да се прави, явно това, че се намира в нищото на едно забутано място, налага да се заработват пари допълнително, за да закърпва съществуването си. С тази забележка, мога да кажа, че престоят в хотела ни беше много приятен. Дори останахме приятно изненадани, понеже бяхме тръгнали с малко скептицизъм. Препоръчваме го съвсем спокойно и отговорно. И още нещо - до сградата на хотела се строяха къщички (виждат се на снимката по-долу), които към края на 2018 година вече са готови и налични да посрещнат своите първи гости. Така че Mentor Resort се развива.
Часът беше един такъв никакъв, около 19:00. Почти става време за вечеря, но поради късния обяд, ние още не бяхме огладнели. Затова се повъртяхме малко около хотела и решихме да отидем до селото, да го разгледаме и после да се върнем за вечеря. Натоварихме се в бебешката количка и закрачихме към селото.
Пътя към селото прогресивно се влошава, като асфалта на места почти го няма и не се знае колко е стар.
До селото разстоянието е под един километър и за около десетина минути стигнахме. Посрещнаха ни няколко рухнали къщи, а като навлязохме в селото започнаха да се виждат и къщи все още ставащи за живеене.
Общо взето обстановката в Гайтаниново е типична за българското село. Почти няма хора, а тези които са останали са предимно възрастни. Част от къщите все още се обитават.
Някои дори са ремонтирани хубаво. Минахме покрай „Бутиловата плевня“ (каквото и да означава това словосъчетание). Тази къща изглежда предлага и настаняване.
Гайтаниново не може да се похвали с забележителна и автентична архитектура на къщите, която да се е запазила. Всичките са строени всяка за себе си и изглежда по различен начин.
В центъра на селото се отбихме в магазинче, от което си купихме вафли, в случай че закъсаме за сладко. Продавача ми натика в ръцете и една торбичка със сини сливи, подарък.
Накратко, това представлява Гайтаниново. Според картата пътя след селото свършва. Не сме проверявали дали е така, защото от магазинчето се върнахме обратно. Започна да се стъмва, а пък и вече отвсякъде си стана време за вечеря. Настанихме се в ресторанта на хотела и хапнахме вкусна вечеря, след което се прибрахме в стаята.
Така приключи първия ден от екскурзията ни. За деня изминахме около 260 км., следвайки следния маршрут: https://goo.gl/maps/3srGGRaXMJT2
Маршрут: София - Мелник - Гоце Делчев - Гайтаниново.
Няма коментари:
Публикуване на коментар