Здравейте, Приятели!
През неделния ден 26.08 бяхме решили да се отдадем предимно на
мързелуване. Започнахме деня с бавна закуска в ресторанта на хотела. Седнахме навън и
докато закусваме утринното слънце малко по-малко започна да ни напича. Така ни напече, че докато приключим със закуската, мързела удари своя връх и едвам станахме от масата. Изпълзяхме обратно до стаята и си облякохме банските. След това се преместихме на шезлонгите покрай басейна и се започна едно излежаване, въртене, разтягане, пиене на кафе... мани, мани... Мъка! Първата половина от деня прекарахме така.
В началото беше супер. На басейна бяхме само ние и останалите гости на хотела. С разгръщането на деня започнаха да прииждат и външни хора, предимно майки с деца. Постепенно около скромния басейн започна да става пренаселено и шумно. Накратко, заприлича на увеселителен парк. В един момент вече не издържахме и се оттеглихме. Така или иначе за следобеда имахме намерение все пак да се раздвижим и да поскитаме малко в околностите. По пътя към стаята минахме отново през ресторанта, където дори предлагаха обедно меню. Седнахме да обядваме, после се качихме в стаята да се приготвим за разходка. След като се приготвихме, с колата отпрашихме в посока Гоце Делчев.
За посещение си бяхме набелязали китното Пиринско селце Делчево. Селото се намира на 8 км. югозападно от Гоце Делчев на надморска височина от 1050 метра. За да достигнем тази височина, от града започва рязко изкачване по тесен, но почти нов и хубав път със завои.
След 8 км. изкачване достигнахме до екстравагантната табела на селото, която има печатна грешка (в текста на английски).
В Делчево най-напред ни посрещат първо Янчевата къща, а след това Златиновата къща.
Докато се усетим, се озовахме на селския мегдан. Там се намира Шапковатъ кръчмъ и къща за гости, както и Кметството на село Делчево.
Започнах маневри за паркиране на колата. Докато се наместим, естествено няма как при посещение на автентично село дъжда да ни пропусне и започна да пръска. Останахме в колата, зачакахме да отмине облака и да спре дъжда.
При плануването на екскурзията, разглеждахме варианти вместо в Mentor Resort да отседнем в някоя от къщите за гости в Делчево. В последствие се отказахме, тъй като преценихме, че няма какво да правим толкова в малкото село. Релефът му не предразполага за разходки с бебешка количка, а освен това попаднахме и на коментари, че хората обслужващи къщите за гости живеят долу в града и общо взето вечер след определен час, както и сутрин докато се появят стопаните, в селото е почти мъртвило и нищо не работи. Което също не беше добре за нас.
След 5-10 минути дъжда почти спря и решихме да си покажем носовете от колата. Приготвихме се и започнахме разходката из селото, като започнахме с панорамата от Шапковатъ кръчмъ.
Докато „Аххх!“-кахме, започна пак да вали, ама този път направо си заваля както трябва, не като първия път да капят измъчено капки дъжд. Оказахме се между родословното дърво на Шапковата къща и колата от другата страна.
По принцип бяхме с чадъри, но добре че до къщата има едно голяма дърво с гъста корона, която не позволява капка да капне на земята. Така зачакахме дъжда да спре отново. Минаха още 10 минути, когато дъжда почти спря, а слънцето светна над покривите на къщите.
След фалстарта, най-сетне успяхме да започнем разходката из Делчево. Закрачихме по каменистите улички на селото.
Село Делчево има интересен архитектурен облик. Почти всички къщи са строени в края на XIX и началото на XX век и са накацали по стръмните склонове. Всички те са от типа на възрожденските къщи.
27 от къщите са обявени за архитектурни паметници на културата. Някои пък използват направо скалите за зид на приземния етаж.
Също така, доста от къщите са с изнесен странично втори етаж (еркерно наддаване). Почти от всяка пролука между къщите се открива красива гледка към част от останалите къщи в селото и планинските склонове.
На няколко пъти в далечината между покривите на къщите, ни се мяркаше една къща, до която в крайна сметка успяхме да стигнем. Това се оказа Павловата къща.
Къщата се отличава от останалите по това, че стопаните са наблегнали доста на естествената зелена декорация и на разни други детайли покрай нея.
Продължихме по калдъръмената уличка, минаваща покрай Павловата къща.
Стигнахме до едно уширение, където има още една хубава къща. Там пътя продължава нагоре, където се виждат последните къщи. От там се върнахме обратно.
Стигнахме отново до центъра пред Кметството и се пуснахме по улицата надолу в другата посока.
Уличката ни отведе до Григоровата къща, която общо взето е накрая.
Там, по принцип, има панорамна гледка към съседното село Мосомище, но не се знае до кога ще е така, тъй като стърчаха някакви колони на строеж. Вярно, всичко изглежда като замразено, но може да е само временно.
По една козя пътека успяхме да слезем в подножието на къщата и да я снимаме отдолу.
С това приключихме разходката из Делчево и се върнахме обратно при колата. Потеглихме към хотела. Непосредствено преди входа/изхода на Делчево, край пътя на един от завоите, има нещо като наблюдателна площадка, от която има красива панорама към Гоце Делчев и околността. Отбихме в страни от пътя и направихме няколко снимки.
След още километър път се наложи отново да отбием, защото малкия не издържа до хотела и трябваше да го нахраним. Спряхме на безопасно място.
Докато той си взима дозата, аз поснимах още малко каквото имаше наоколо.
След това се спуснахме надолу към Гоце Делчев.
На картата завъртулките между Делчево и Гоце Делчев изглеждат по следния начин.
Разбира се, ограничението от 90 км/ч по този път е в сферата на научната фантастика и извън пределите на физиката. Реалната скорост е 30-40 км/ч. Акостирахме в хотела тъкмо за вечеря и без да губим излишно време, веднага се настанихме в ресторанта и отново хапнахме вкусна вечеря.
През втория ден изминахме около 60 км. по следния маршрут - https://goo.gl/maps/CWrYxDVWUAR2.
Маршрут: Гайтаниново - Делчево - Гайтаниново.
<<< с. Гайтаниново (Част 1)
Няма коментари:
Публикуване на коментар