Здравейте, Приятели!
Ето че през 2018 година за поред път пътищата ни отведоха до Сандански, Рупите и района. Това се случи в периода 22-24.06. Сандански и околностите са на достатъчно разстояние от София, така че да те накарат да се почустваш откъснат от големия град, а в същото време до там се стига за около 2 часа и половина. Като вземем под внимание и това, че районът е красив и предлага достатъчно забележителности и места за разходки, се оказва, че през определен период изпитваме нужда да посетим някои места отново и отново. За да разнообразим нещата, този път решихме да нощуваме в Петрич, а в последствие към програмата включихме и нещо ново. На 22.06 след работа се понесохме по познатия маршрут по E79, който в сравнение с последния път не е претърпял никакви промени.
В Кресненското дефиле пък имаше тъмен облак, който без изобщо да се двоуми изсипа един подобаващ дъжд.
В Кресна спряхме да вечеряме в едно крайпътно заведение, а минавайки покрай Сандански, вече нямаше и помен от тъмните облаци. Към 20:00 часа стигнахме в най-южният и слънчев град в България, град Петрич.
По препоръка си бяхме запазили през booking.com две нощувки в къща за гости "Трайкови". Къщата няма уебсайт, така че може да се разгледа направо през booking. Иначе е сравнително нова, добре обзаведена, чиста и с гостоприемни собственици. Цената на нощувка е 60 лв. за двойна стая, а по желание закуската се доплаща по 10 лв. на човек. Ние решихме да си платим и закуските, макар че общата цена от 40 лв. за две закуски за двама е леко пресилена, въпреки прекаленото старание на домакинята и рекламата, че всичко е домашно. Може да се поспори колко са домашни, например, сиренето, кашкавала и салама, купени от магазина, ама хайде. За сметка на това, както казах, домакините бяха доста гостоприемни спрямо нас и едната вечер ни поканиха на маса с домашна ракийка и салата, за да гледаме един от мачовете от световното. Освен това, в стаите има безплатни напитки, като кафе, чай, вода, кроасани и плодове, които се зареждаха всеки ден. Изобщо прекарахме си добре, къщата наистина е добра, въпреки че е в самия град, а Петрич като цяло е скучно място. Накратко, както на нас ни препоръчаха къщата, така и ние също може да я препоръчаме съвсем спокойно и вярвам, че който я посети няма да остане разочарован.
На 23.06 програмата включваше разходка до Рупите, след това обяд в Сандански и разходка в парка. Времето през първата половина на деня, докато бяхме в Рупите, беше доста мрачно и направо си беше студено. Аз не си бях взел дълъг ръкав и уж не ми беше кой знае колко студено, ама успях да настина и за малко щях да се разболея, но се усетих навреме и предприех действия. Докато се разхождахме из Рупите, от време на време пръскаше дъждец, а окончателно заваля точно като мислехме да потегляме към Сандански. За Рупите и Сандански няма да се повтарям, а само ще покажа част от снимките и как изглеждат местата през 2018 година.
Всичко е постарому. Докато стигнем в Сандански времето се оправи и така напече, че беше за къси панталони. Там също нищо не се е променило, с разликата, че бяха разкопали яко ул. „Стефан Стамболов“ и беше приключение, докато се доберем до центъра. След като се поразходихме в парка се върнахме обратно в Петрич.
За неделният ден 24.06 обмисляхме като потеглим за София, да се отбием в Мелник и да си направим обичайната разходка и там. Предната вечер, докато бяхме на масата с домакините на къщата, те ни препоръчаха за разнообразие да отидем до с. Златолист. Там се намира черквата "Св. Георги", където е живяла пророчицата Преподобна Стойна. В днешно време там се намира гробът на пророчицата. След справка с картата видяхме, че Златолист се намира на около 30 км. от Петрич и решихме за разнообразие да отидем до там и да пропуснем Мелник. Така потеглихме по път 198 към частта на автомагистрала „Струма“ до гръцката границата.
Пресякохме магистралата и продължихме да се движим по същия път в посока село Катунци.
След около 25 км. се озовахме в селото. Пътят до там е тесен, но е добър.
В Катунци има табелки за Златолист, а до там са около 6,5 км. През тези километри асфалтовото покритие на места липсва и придвижването става по утъпкан черен път.
Като цяло пътят е равен и не е никакъв проблем за лек автомобил. Просто на местата, където няма асфалт, има натрошен чакъл и движението не е особено приятно поради непрестанните вибрации и хвърчащите камъчета.
По този път направихме бойното кръщене на Реното по черни пътища. Непосредствено преди селото пътя се разклонява като от началото на единия започва селото, а другия продължава към Роженския манастир. Разбира се, и двата са черни.
Златолист се състои от няколко къщи, а според официалните данни населението му наброява 10 души. Пред черквата установихме, че мястото е доста посещавано. Имаше достатъчно коли и хора, а освен това по средата на полето вървеше бизнес под формата на кебапчета, сувенири, дрънкулки и всички познати неща. Паркирахме колата на полянката и се отправихме към входа.
В двора на черквата има един чинар на 1300 години.
Дворът се обикаля за не повече от 2 минути.
В задната част на черквата се намира гробът на Преподобна Стойна.
Преподобна Стойна е българска пророчица и лечителка, която е живяла преди Баба Ванга и подобно на нея (или по-скоро обратното) ослепява в ранна възраст, в резултат на което се появява нейната дарба. Ще си призная, че до този момент само бях чувал за Преподобна Стойна и нейните ясновидски способности, но не знам защо винаги съм си мислил, че Преподобна Стойна и Баба Ванга са един и същи човек.
След десетина минути нямаше вече какво да правим в двора и излязохме.
Докато ни обясняваха за Златолист, домакините в Петрич споменаха, че в Златолист било много красиво. Затова като излязохме отвън започнахме да се оглеждаме наоколо, за да видим тази красота, но честно казано не можахме да я видим. Или поне не това, което ни се въртеше във въображението.
След битака пред черквата, пътят продължава и предполагам стига до Мелник, тъй като бяхме чели, че от Златолист има екопътека към Мелник. Побутахме малко количката по пътя напред, като бяхме много далеч от мисълта да се печем 4 км. в едната посока и още 4 км. в обратна.
Затова като видяхме, че пейзажа няма да ни предложи нещо по-различно в близките метри, се върнахме обратно и поехме по обратният път към Катунци.
Като цяло останахме леееко разочаровани от разходката до Златолист, но поне видяхме нещо ново и различно в района. Между другото, по пътя между Катунци и Златолист има една известна чешма, чиято вода се смята за лековита, но ние не спряхме, защото имаше опашка. След Катунци продължихме по пътя към село Враня, откъдето продължихме към село Хърсово. Там пътя се разклонява надясно за Мелник и наляво към магистралата. Ние завихме наляво.
От Хърсово до магистралата са 6 км., като тук пътя беше лош и имаше дупки-убийци. Скоро стигнахме главния път и тъкмо се засилихме по магистрала Струма и тя взе че свърши.
Продължихме към София и в късния следобед се прибрахме.
Така приключи нашата поредна разходка до Сандански, Рупите и околностите. Докато бяхме в Петрич много ни се наби в очите планина Беласица и вероятно следващия път, когато се озовем по тези географски ширина на България, ще разнообразим с разходка из тази мистична за нас планина.
Маршрутът, по който минахме изглежда по следния начин - https://goo.gl/maps/YCxVP8a282U2
Общо километри: 455 км.
Среден разход: 6,2 л/100 км.
Средна скорост: 63,3 км/ч.
Общо литри бензин: 28,4 л.
Всичко е постарому. Докато стигнем в Сандански времето се оправи и така напече, че беше за къси панталони. Там също нищо не се е променило, с разликата, че бяха разкопали яко ул. „Стефан Стамболов“ и беше приключение, докато се доберем до центъра. След като се поразходихме в парка се върнахме обратно в Петрич.
За неделният ден 24.06 обмисляхме като потеглим за София, да се отбием в Мелник и да си направим обичайната разходка и там. Предната вечер, докато бяхме на масата с домакините на къщата, те ни препоръчаха за разнообразие да отидем до с. Златолист. Там се намира черквата "Св. Георги", където е живяла пророчицата Преподобна Стойна. В днешно време там се намира гробът на пророчицата. След справка с картата видяхме, че Златолист се намира на около 30 км. от Петрич и решихме за разнообразие да отидем до там и да пропуснем Мелник. Така потеглихме по път 198 към частта на автомагистрала „Струма“ до гръцката границата.
Пресякохме магистралата и продължихме да се движим по същия път в посока село Катунци.
След около 25 км. се озовахме в селото. Пътят до там е тесен, но е добър.
В Катунци има табелки за Златолист, а до там са около 6,5 км. През тези километри асфалтовото покритие на места липсва и придвижването става по утъпкан черен път.
Като цяло пътят е равен и не е никакъв проблем за лек автомобил. Просто на местата, където няма асфалт, има натрошен чакъл и движението не е особено приятно поради непрестанните вибрации и хвърчащите камъчета.
По този път направихме бойното кръщене на Реното по черни пътища. Непосредствено преди селото пътя се разклонява като от началото на единия започва селото, а другия продължава към Роженския манастир. Разбира се, и двата са черни.
Златолист се състои от няколко къщи, а според официалните данни населението му наброява 10 души. Пред черквата установихме, че мястото е доста посещавано. Имаше достатъчно коли и хора, а освен това по средата на полето вървеше бизнес под формата на кебапчета, сувенири, дрънкулки и всички познати неща. Паркирахме колата на полянката и се отправихме към входа.
В двора на черквата има един чинар на 1300 години.
Дворът се обикаля за не повече от 2 минути.
В задната част на черквата се намира гробът на Преподобна Стойна.
Преподобна Стойна е българска пророчица и лечителка, която е живяла преди Баба Ванга и подобно на нея (или по-скоро обратното) ослепява в ранна възраст, в резултат на което се появява нейната дарба. Ще си призная, че до този момент само бях чувал за Преподобна Стойна и нейните ясновидски способности, но не знам защо винаги съм си мислил, че Преподобна Стойна и Баба Ванга са един и същи човек.
След десетина минути нямаше вече какво да правим в двора и излязохме.
Докато ни обясняваха за Златолист, домакините в Петрич споменаха, че в Златолист било много красиво. Затова като излязохме отвън започнахме да се оглеждаме наоколо, за да видим тази красота, но честно казано не можахме да я видим. Или поне не това, което ни се въртеше във въображението.
След битака пред черквата, пътят продължава и предполагам стига до Мелник, тъй като бяхме чели, че от Златолист има екопътека към Мелник. Побутахме малко количката по пътя напред, като бяхме много далеч от мисълта да се печем 4 км. в едната посока и още 4 км. в обратна.
Затова като видяхме, че пейзажа няма да ни предложи нещо по-различно в близките метри, се върнахме обратно и поехме по обратният път към Катунци.
Като цяло останахме леееко разочаровани от разходката до Златолист, но поне видяхме нещо ново и различно в района. Между другото, по пътя между Катунци и Златолист има една известна чешма, чиято вода се смята за лековита, но ние не спряхме, защото имаше опашка. След Катунци продължихме по пътя към село Враня, откъдето продължихме към село Хърсово. Там пътя се разклонява надясно за Мелник и наляво към магистралата. Ние завихме наляво.
От Хърсово до магистралата са 6 км., като тук пътя беше лош и имаше дупки-убийци. Скоро стигнахме главния път и тъкмо се засилихме по магистрала Струма и тя взе че свърши.
Продължихме към София и в късния следобед се прибрахме.
Така приключи нашата поредна разходка до Сандански, Рупите и околностите. Докато бяхме в Петрич много ни се наби в очите планина Беласица и вероятно следващия път, когато се озовем по тези географски ширина на България, ще разнообразим с разходка из тази мистична за нас планина.
Маршрутът, по който минахме изглежда по следния начин - https://goo.gl/maps/YCxVP8a282U2
Маршрут: София - Петрич - Рупите - Сандански - Петрич - Златолист - София.
Среден разход: 6,2 л/100 км.
Средна скорост: 63,3 км/ч.
Общо литри бензин: 28,4 л.
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар