Дойде времето за първото пътешествие с новия член на групата. Вече си имам нов автомобил (Dacia Logan II 0.9 TCe Laureate), който има нелеката задача да служи като верен и надежден помощник във всички пътешествия от тук нататък. Тъй като сме все още в разработка :), като за първи път избрахме по-лек маршрут и по-близки забележителности. Основната цел беше да посетим пещера Снежанка, която е част от групата на благоустроените пещери в България и част от 100 НТО. Като добавка, си направихме разходка из Пазарджик и по-точно в парк Свобода, който се намира на територията на един остров в р. Марица в самия град. Датата на тази екскурзия е 09.05, ден който беше изпълнен със слънце, въпреки прогнозите за дъжд по някое време. Към 11 часа вече се намирахме на изхода на София в посока Пловдив, а непосредствено след излизането, ремонтите на автомагистрала Тракия кипят с пълна сила.
Горе-долу половината от пътя до Пазарджик изглежда като на снимката. С това темпо разстоянието до Пазарджик се взима за около час и половина. След като се мине през града, се продължава в посока гр. Пещера и гр. Батак. Следват около 25 км двупосочен път, като се минава през Пещера и след още няколко километра пътя прави десен завой, откъде трябва да се завие наляво към пещера Снежанка. Общо взето разклона е много куц и трябва да се внимава, тъй като няма видимост. Поради факта, че главния път завива надясно, отклонението наляво си се пада почти все едно продължаваш направо. Има една табела, на която пише "Снежанка 3 км." Почти веднага след това трябва да се спре някъде по следния начин:
На пътя има свлачище, през което няма как да се премине с автомобил. Продължава се направо по асфалтовия път (или каквото е останало от него).
Принципно, ако го няма свлачището, може да се продължи още с колата.
Но, както казах, то беше непроходимо за каквото и да е МПС, и затова се наложи да повървим около 1800 метра. Пътят е лесен за вървене, почти целия е с асфалт и широк, без кой знае каква денивелация. Бих казал, че се получи добре това със свлачището.
По пътя си запълвахме времето със снимки.
По пътя си запълвахме времето със снимки.
Виждахме доста гущерчета и влечуги, които снимахме от разстояние.
Видяхме дори и една змия, както и други по-безобидни насекоми.
Освен свлачището, по пътя имаше и други препятствия.
По едно време се зачудихме дали вървим по правилния път, тъй като не засякохме никой по пътя. След като изминахме тези 1800 метра, мернахме една табелка със стрелка към пещерата. От там се започна мъката. Минахме по една пътека, като спестихме два завоя от асфалтовия път и пред нас изкочи табела с работното време на пещерата и часовете за влизане.
Забързахме, за да хванем групата, която влиза в 14:15. Следващите 500-600 метра са едно стабилно катерене по една стръмна пътека.
По пътя има забавни и окуражителни табелки :)
На почивките намирахме по нещо интересно за снимане.
В крайна сметка не успяхме да стигнем в 14:15, а бяхме пред входа в 14:25.
За наше щастие, ни пуснаха да влезем и да се присъединим към групата, която тъкмо беше влезнала. Входната такса от 5 лв на човек заплатихме след като приключи обиколката и напуснахме пещерата.
Бих казал, че по-скоро пещерата е малка, но пък за сметка на това е доста красива. Дълга е 145 метра и е кръстена на героинята Снежанка, тъй като има пещерна форма, която я оприличава. За името аз повече си правя асоциация с това, че вътре е бяло, все едно е покрито със сняг.
В пещерата се влиза с екскурзовод, който обяснява за произхода на пещерата и за образуванията в нея. Целия тур трая не повече от 30 минути, което на мен ми се стори малко. Досега в пещерите, в които съм ходил, винаги накрая на обиколката оставят хората да погледат пещерата едни 10-15 минути на спокойствие. Всеки да види това, което не е успял покрай другите хора. Тук обаче това нещо не се случи и ни изкараха веднага, а горе започна да се върти един бизнес с домашна ракия от страна на екскурзоводите до влизането на следващата група от 15:15 часа. Грозна работа. Официално снимките са забранени заради прилепите и другите животни, които обитават пещерата, но без светкавица ни разрешиха да снимаме.
На място, заедно с печат, може да си закупите и марка за книжката на 100 НТО. На връщане по пътеката продължихме да виждаме причудливи дървета и да правим снимки.
Определено надолу пътеката и целия път се минават по-лесно. На места дори се откриха и хубави панорамни изгледи.
Стигнахме до колата, където се натоварихме и тръгнахме обратно към Пазарджик. А това е трак от маршрута, който извървяхме пеша: Маршрут към пещера Снежака.
Голяма дилема беше кое точно място да посетим - дали град Пещера, дали да не отидем до Батак или да се отбием в Пазарджик. В крайна сметка болшинството рече "Пазарджик!" и затова се отправихме натам.
Нямахме много време на разположение, затова посещението на града ни се ограничи единствено до посещение на парк-остров "Свобода". За сметка на това, разходката на това място се оказа страхотно попадение. Парка наистина е страхотен - до сега не съм бил на подобно място - парк, музей, зоологическа градина, розариум, детски кът в едно. И най-учудващото за мен - входът дори беше безплатен.
В последните години общината е вложила доста средства за обновяването на парка, а мой приятел от града ми сподели, че преди това паркът се е бил превърнал в сварталище на бездомници, наркомани и прочие. Това в момента съвсем не е така. Паркът дори разполага с денонощна охрана и достъпът вечер е забранен, тъй като входовете му се затварят и охраняват. Паркът е с площ 295 декара и е разделен на различни части, като в началото ни посреща Дино паркът.
Тук може да видите различни динозаври, както и да се качите в колата на Фред Флинстоун. През това време от колони по дърветата, ще чувате страшни звуци. Други интересни неща, които могат да се видят в парка са фигури направени от стари непотребни неща, като например долната фигура, направена от стари автомобилни номера.
Може би най-атрактивната част от парка е зоологическата градина, въпреки че не може да се похвали с много животни. Все пак една зоологическа градина не можа да мине без тигър и за да сме съвсем точни - Сибирски тигър.
На мен ми хареса ей този екземпляр, който гледаше като гърмян заек, а всъщност беше Лемур.
Сърни и лами.
Имаше и едни шарени патици, както и една костенурка.
Толкова от зоо частта. В парка има и Розариум, но за съжаление розите още не бяха цъфнали. За сметка на това из парка продължавахме да срещаме чудати обекти.
Друга част от парка е Фотоизложбата. Общо взето беше много скучно място - подобно на снимките, които слагат на Моста на влюбените при НДК. Само, че тук снимките бяха на един и същи автор и от едно и също място в Италия и бяха мега грозни - пълна скръб. Затова бързо приключихме разглеждането на тази част и се отправихме към един от ресторантите да ядем. Ядохме едни съмнителни кебапчета, гарнирани с кофти обслужване от типа "на работа съм, има две маси на кръст с хора, обаче ми е по-яко да седя и да гледам в точка, потънал в собствените си мисли". И там приключихме набързо и минахме през последната интересна част на парка. В тази част са събрани познати герои от приказките.
С това приключи разходката ни в парк-остров "Свобода", където бих се върнал с удоволствие. Забравих да спомена един любопитен факт - парк-остров "Свобода" държи рекорда на Гинес за най-дълга пейка в света. Дължината и е 1011 метра и на нея могат да седнат 2020 човека едновременно. За ориентир, втората най-дълга пейка в света е 613 метра и се намира в Полша. От парка отидохме малко на гости, след което потеглихме за София. Доста се чудих дали да не мина по стария път, но накрая все пак реших да се върнем по магистралата. Трябваше да се включа от разклона за Велинград, обаче на отиване не бях обърнал внимание, че точно там пътят е в ремонт и се получи една такава ситуация, че от разклона не можах да се включа към магистралата. Нещо обозначителните табели за обход в района куцат или аз нещо не можах да се ориентирам в тъмното, но се озовах в лентата, която беше в ремонт от супер странно място. Добре, че без инциденти след няколко километра магистралата придоби нормалния си вид и, минавайки между два знака, продължихме нормално.
Маршрута, по който минахме е следния: https://goo.gl/maps/5zbEr
Маршрута, по който минахме е следния: https://goo.gl/maps/5zbEr
Маршрут: София - пещера Снежанка - Пазарджик - София
Общо километри: 300 км.
Среден разход: 5,2 л/100 км.
Общо литри бензин: 15,6 л.
Край!
Няма коментари:
Публикуване на коментар