Днес слагам начало на дългоочакваната екскурзия за 2014 година. Датата е 20.09 и ще ви отведа на повече от 1300 км. югоизточно от София. Крайната точка е Земята на красивите коне - Кападокия. Плануването на тази екскурзия започна още в края на 2013 година и първото нещо, което проучих, беше през кое време на годината е най-удачно да се посети тази местност. Отговорът е или в периода Май-Юни или Септември-Октомври. Лятото там не е особено приятно за разходки, поради високите температури. Тъй като Май месец ми се строи прекалено близо, затова беше решено пътуването да се осъществи през втората половина на Септември. Едно от предположенията за произхода на името "Кападокия" произлиза от древното персийски име "Катпатука", което всъщност означава "земя или страна на хубавите коне". Кападокия е историческа местност, която се намира в Централна Анатолия, Турция, като най-известните и големи градове в местността са Кайсери и Невшехир. По-просто казано, намира се горе долу в центъра на Турция, гледайки картата. За по-любопитните мога да кажа, че в Интернет има страшно много информация за дестинацията, тъй като е една от топ дестинациите в света. Затова не мисля да отегчавам с повече исторически бележки, а да карам по същество.
Екскурзията е изцяло самостоятелно планирана - резервация на хотел, транспорт и места за посещение. Главните герои са двама авантюристи и добре познатото Рено, което до тогава не знаеше, че това ще му е последната толкова дълга екскурзия :)))
Екскурзията е изцяло самостоятелно планирана - резервация на хотел, транспорт и места за посещение. Главните герои са двама авантюристи и добре познатото Рено, което до тогава не знаеше, че това ще му е последната толкова дълга екскурзия :)))
90% от офертите, които предлагат туристическите агенции са екскурзии с автобуси с продължителност 4-5 нощувки, като само две от нощувките са в Кападокия. Останалите са по пътя - в Анкара, Бурса или някой по-голям град. Останалата част са със самолет, като нощувките отново са 2 или 3. Това ни се стори малко като време за обикаляне на повечето забележителности и затова планувахме 4 нощувки в Кападокия, една в Истанбул на отиване на гости и на връщане няколко в Чорлу пак на гости :). Хотела в Кападокия избирахме от booking.com, а резервацията направихме от сайта на хотела, както и с няколко телефонни разговора за уточняване на детайлите. Идеята беше да сме в един от т.нар. пещерни хотели, които са направени в скалите. Хотела, на който се спряхме е Shoestring Cave Hotel, който се намира в Гьореме. Това селце е горе долу в центъра на всички по-интересни места в района, затова се спряхме именно на него.
И така, време е да сложим началото, което започна в ранното утро на автомагистрала "Тракия" в посока Капитан Андреево.
И така, време е да сложим началото, което започна в ранното утро на автомагистрала "Тракия" в посока Капитан Андреево.
След около 4 часа и изминати 300 км. се озоваваме на граничния пункт. Заходът към него е доста по-различен от това, което беше през Март 2013, когато за последен път излизах от България в тази посока.
Там участъкът от автомагистрала "Марица" вече е готов. Границата преминахме сравнително бързо, максимум за 30 минути. Там си заредих с пари чипа за магистралите в Турция, който имах от предни ходения. Това е една лепенка, която се лепи на предното стъкло под огледалото за обратно виждане и в нея има чип, който камерите на гишетата засичат и съответно ти приспадат пари, според това колко си карал по магистрала. До Истанбул реших да карам по т.нар "стар път" D-100, който е успореден на магистралата и изглежда по следния начин.
За Турция това е обикновен главен път, а за мен си е направо магистрала. Две ленти за движение в посока, без насрещно движение, без никакви дупки. Спокойно може да се спести от магистралната такса до Истанбул въпреки, че тя не е кой знае какво - от Едирне до последното гише в Истанбул (211 км) цената е 7.25 турски лири за лек автомобил, което по текущия курс е около 5 лева. Ограничението на магистралата е 120 км/ч, а на този тип пътища не мога да кажа със сигурност колко е ограничението, но на места имаше и табели 110 км/ч. Недостатък на този тип път е, че минава през някое населено място (в 90% от случаите по околовръстно). Някъде на около 80 км. от Истанбул трафика започва постепенно да се засилва, а наоколо изглежда все едно си в някой град.
И така не може да разбереш от къде точно започва Истанбул, обаче в даден момент усещаш, че няма къде да кривнеш от колите, които са ти от четирите страни, и всичко това при скорост от 100+ км/ч.
Едни естакади, надлези, подлези, мостове...абе отвсякъде коли, докато в един момент не спреш.
А задръстването край няма. Оказахме се в Истанбул в най-големия пик в събота. Това ми е 5-то или 6-то ходене в Истанбул, обаче досега не бях уцелвал такова движение. Разбрах вече какво е задръстване, особено на връщане, когато и за първи път минах наведнъж целия Истанбул от единия край до другия, което според моите засечки са си едни 250 км, въпреки, че според табелите има още 80 км до Истанбул.
Последната снимка е от 17:30 и истинския ад започна тогава, когато ни оставаха около 9 км. до крайната точка, която беше в европейската част на около 6 км от двата моста. Тия последните 9 километра ги взехме за 2 часа и половина, като особено много се бавихме между 6-тия и 3-тия километър до целта. Стигнахме по тъмно. Самото задръстване е седиш и чакаш да се преместите някой метър. Просто си трябва търпение, а през това време може да си купиш, банани, гевреци, цветя, зарядни за телефони, телефони, вода и какво ли още не от пазарджиите между колите. А като се стъмни навсякъде всичко свети - не знам как стига тока. След около 5-6 часа сън,
на 21.09 още по-рано сутринта (около 6 часа),
направо по тъмно, тръгнахме, и като видях празните пътищата, меко казано на бургия, се изнизахме от Истанбул, докато още не са се събудили всички и не са налазили. Все пак това изнизване със скорост от 120 км/ч трая около 1 час и слънцето се показа.
Минахме по по-стария мост Boğaziçi над Босфора и след това се включихме на магистралата за Анкара от първото гише. Целия път от Истанбул до Анкара струва 13,50 турски лири или около 10 лв. Разстоянието е около 400 км. истинска магистрала - 3 ленти и още една аварийна. "Стария път" и тук се движи горе долу край магистралата, а на моменти и толкова близо до нея, че все едно пътищата са заедно. Но тъй, като в тази посока пътувам за първи път реших да не експериментирам, защото имахме още 720 км. път и преминава през Анкара. Там не беше никак сигурно дали няма да ни споходи нещо като в Истанбул. Веднага след Истанбул (за мен все още там), ни отбиха по стария път и известно време карахме там. Най-вероятно заради ремонти.
Морето е много близо и е живописно. Скоро пак се качихме на магистралата и се започна едно каране...
През следващите 200 км. се движихме край морето, появи се слънцето, после се скри. Известно време се движихме в гъста мъгла, спускахме се и се изкачвахме. Минахме през един тунел дълъг 3 км. и виадукт край Болу подобно на Витиня. По пътя виждахме едни големи реклами за някакъв Highway Outlet Center преди Болу и като гледахме времето, сметнахме, че там ще сме тъкмо за закуска.
Така и стана, в 9 часа бяхме там. Всичко беше доста умряло - явно беше рано, а и все пак неделя. Купихме си от едно място едни измислени закуски и по едно кафе. Все пак мина почти един час, докато се мотаем. Продължихме към Анкара, а ти магистрала да искаш
Явно в неделя хората не пътуват много, а ТИР-овете и камионите са забранени със закон, на фона на това, което беше на връщане. Аз карах с около и под 120 км/ч, но като цяло ограничението не се спазва и се кара по-бързо. Колите са им нови (средно 3-5 годишни) и дори малките коли се движат доста бързо. На места по пътя има красиви гледки.
С наближаването на Анкара не се усети увеличаване на трафика, спокойно си заобиколихме града по околовръстното и продължихме.
След Анкара се наложи вече да сипя турски бензин. В Турция до сега винаги съм зареждал на бензиностанции Opet, затова дебнех за такава. Цената на литър бензин беше малко на 4 лири, което в левове е 3 лева. След Анкара магистралата свършва и се връщаме към безплатните пътища.
В Турция извънградското шофиране е песен - широки пътища, без никакви, ама никакви дупки, без насрещно движение. Пътят ни до Гьореме беше 95% такъв. Преди Гьореме има няколко километра двупосочен път с насрещно, както и между селата, но са без дупки. Същото беше и преди няколко години като ходих до Бодрум на почивка - главните пътни артерии са предимно еднопосочни и затова, който е решил да пътува до известни места в Турция с автомобил не трябва да има никакви притеснения за пътищата. Нещото, което може да стресне шофьор от България са дългите разстояния. Пейзажът постепенно започва да придобива пустинно-скалист вид, но на мен ми харесва.
Все пак трябва да кажа и един недостатък за асфалта извън магистралите :)). Асфалта е от грапавия тип, което го прави шумен, но се свиква.
С напредване на километрите се появи отново глада, затова на една бензиностанция спряхме отново за почивка.
Вече бяхме на под 50 км от Гьореме, когато минахме през Gülşehir с интересен паметник
Минахме и през Nevşehir и там някъде се получи някакво разминаване между маршрута на GPS-а, хартиената карта, моята ориентация и надписите по табелите. Гледах картата на GPS-а и реших да последвам него и минахме през едни странни места, които така и не можах да разбера. Според мен бяха някакви преки пътища, но все пак се появи една табела Göreme и тръгнах по нея.
След малко всичко започна да изглежда като по снимките, които бях гледал
Много яко, направо умряхме от кеф! След известна доза завъртулки Гьореме се появи пред нас.
Вътре в селцето едни тесни улички, баси. Навсякъде хотели, хора, а аз зърнах една табела на нашия хотел и абсолютно по някаква интуиция го намерих, така все едно съм присъствал на строежа на пътя към него. В 16:30 акостирахме пред хотела след малко над 10 часа път с всичките спирания. Общо взето много доволно. Очаквах минимум 12 часа път, а дори стигнахме 2 часа по-рано. Хотела изглежда така
Стаята
Бяхме най-нависоко, до басейна, където има голяма тераса с такъв изглед към Розовата долина (името идва от розовия цвят на скалите, не от наличието на рози:) ).
Цената за нощувка за двама в двойна стая с включена закуска на шведска маса е 55 евро в стая от тип "пещера" като нашата. Като цяло останахме доволни от хотела, както и от обслужването. Недостатък беше постоянната смрад в банята, а на въпроса "що така?" ни отговориха, че това е една от особеностите на този тип хотели, тъй като нали са издълбани в скалите и вентилацията не може да е перфектна и бля-бля-бля :)). Звучи логично, но дали е така или не, ще мога да потвърдя, само ако нощувам в друг подобен хотел или в друга стая от същия хотел. Иначе Гьореме е едно много готино местенце. В това успяхме да се уверим веднага след като направихме една частична обиколка, докато се стъмни и стане време за вечеря.
Намира се в най-ниската част на местността и ако не си нависоко, не можа да видиш селото. Това всъщност означава и името му. Набелязахме си местенце, в което да хапнем нещо турско и традиционно. Крем супа от червена леща и пиде.
Супата си я знаем, а за пиде-то - ми аз предпочитам пица. И за финал завършвам с вечерна снимка от терасата на хотела ни към паркинга, където беше паркирано Реното (зад дърветата).
За двата дни, през които пътувахме, изминахме общо 1300 километра по приблизително следния маршрут https://goo.gl/maps/O8A44
За Турция това е обикновен главен път, а за мен си е направо магистрала. Две ленти за движение в посока, без насрещно движение, без никакви дупки. Спокойно може да се спести от магистралната такса до Истанбул въпреки, че тя не е кой знае какво - от Едирне до последното гише в Истанбул (211 км) цената е 7.25 турски лири за лек автомобил, което по текущия курс е около 5 лева. Ограничението на магистралата е 120 км/ч, а на този тип пътища не мога да кажа със сигурност колко е ограничението, но на места имаше и табели 110 км/ч. Недостатък на този тип път е, че минава през някое населено място (в 90% от случаите по околовръстно). Някъде на около 80 км. от Истанбул трафика започва постепенно да се засилва, а наоколо изглежда все едно си в някой град.
И така не може да разбереш от къде точно започва Истанбул, обаче в даден момент усещаш, че няма къде да кривнеш от колите, които са ти от четирите страни, и всичко това при скорост от 100+ км/ч.
Едни естакади, надлези, подлези, мостове...абе отвсякъде коли, докато в един момент не спреш.
А задръстването край няма. Оказахме се в Истанбул в най-големия пик в събота. Това ми е 5-то или 6-то ходене в Истанбул, обаче досега не бях уцелвал такова движение. Разбрах вече какво е задръстване, особено на връщане, когато и за първи път минах наведнъж целия Истанбул от единия край до другия, което според моите засечки са си едни 250 км, въпреки, че според табелите има още 80 км до Истанбул.
Последната снимка е от 17:30 и истинския ад започна тогава, когато ни оставаха около 9 км. до крайната точка, която беше в европейската част на около 6 км от двата моста. Тия последните 9 километра ги взехме за 2 часа и половина, като особено много се бавихме между 6-тия и 3-тия километър до целта. Стигнахме по тъмно. Самото задръстване е седиш и чакаш да се преместите някой метър. Просто си трябва търпение, а през това време може да си купиш, банани, гевреци, цветя, зарядни за телефони, телефони, вода и какво ли още не от пазарджиите между колите. А като се стъмни навсякъде всичко свети - не знам как стига тока. След около 5-6 часа сън,
на 21.09 още по-рано сутринта (около 6 часа),
направо по тъмно, тръгнахме, и като видях празните пътищата, меко казано на бургия, се изнизахме от Истанбул, докато още не са се събудили всички и не са налазили. Все пак това изнизване със скорост от 120 км/ч трая около 1 час и слънцето се показа.
Минахме по по-стария мост Boğaziçi над Босфора и след това се включихме на магистралата за Анкара от първото гише. Целия път от Истанбул до Анкара струва 13,50 турски лири или около 10 лв. Разстоянието е около 400 км. истинска магистрала - 3 ленти и още една аварийна. "Стария път" и тук се движи горе долу край магистралата, а на моменти и толкова близо до нея, че все едно пътищата са заедно. Но тъй, като в тази посока пътувам за първи път реших да не експериментирам, защото имахме още 720 км. път и преминава през Анкара. Там не беше никак сигурно дали няма да ни споходи нещо като в Истанбул. Веднага след Истанбул (за мен все още там), ни отбиха по стария път и известно време карахме там. Най-вероятно заради ремонти.
Морето е много близо и е живописно. Скоро пак се качихме на магистралата и се започна едно каране...
През следващите 200 км. се движихме край морето, появи се слънцето, после се скри. Известно време се движихме в гъста мъгла, спускахме се и се изкачвахме. Минахме през един тунел дълъг 3 км. и виадукт край Болу подобно на Витиня. По пътя виждахме едни големи реклами за някакъв Highway Outlet Center преди Болу и като гледахме времето, сметнахме, че там ще сме тъкмо за закуска.
Така и стана, в 9 часа бяхме там. Всичко беше доста умряло - явно беше рано, а и все пак неделя. Купихме си от едно място едни измислени закуски и по едно кафе. Все пак мина почти един час, докато се мотаем. Продължихме към Анкара, а ти магистрала да искаш
Явно в неделя хората не пътуват много, а ТИР-овете и камионите са забранени със закон, на фона на това, което беше на връщане. Аз карах с около и под 120 км/ч, но като цяло ограничението не се спазва и се кара по-бързо. Колите са им нови (средно 3-5 годишни) и дори малките коли се движат доста бързо. На места по пътя има красиви гледки.
С наближаването на Анкара не се усети увеличаване на трафика, спокойно си заобиколихме града по околовръстното и продължихме.
След Анкара се наложи вече да сипя турски бензин. В Турция до сега винаги съм зареждал на бензиностанции Opet, затова дебнех за такава. Цената на литър бензин беше малко на 4 лири, което в левове е 3 лева. След Анкара магистралата свършва и се връщаме към безплатните пътища.
В Турция извънградското шофиране е песен - широки пътища, без никакви, ама никакви дупки, без насрещно движение. Пътят ни до Гьореме беше 95% такъв. Преди Гьореме има няколко километра двупосочен път с насрещно, както и между селата, но са без дупки. Същото беше и преди няколко години като ходих до Бодрум на почивка - главните пътни артерии са предимно еднопосочни и затова, който е решил да пътува до известни места в Турция с автомобил не трябва да има никакви притеснения за пътищата. Нещото, което може да стресне шофьор от България са дългите разстояния. Пейзажът постепенно започва да придобива пустинно-скалист вид, но на мен ми харесва.
Все пак трябва да кажа и един недостатък за асфалта извън магистралите :)). Асфалта е от грапавия тип, което го прави шумен, но се свиква.
С напредване на километрите се появи отново глада, затова на една бензиностанция спряхме отново за почивка.
Вече бяхме на под 50 км от Гьореме, когато минахме през Gülşehir с интересен паметник
Минахме и през Nevşehir и там някъде се получи някакво разминаване между маршрута на GPS-а, хартиената карта, моята ориентация и надписите по табелите. Гледах картата на GPS-а и реших да последвам него и минахме през едни странни места, които така и не можах да разбера. Според мен бяха някакви преки пътища, но все пак се появи една табела Göreme и тръгнах по нея.
След малко всичко започна да изглежда като по снимките, които бях гледал
Много яко, направо умряхме от кеф! След известна доза завъртулки Гьореме се появи пред нас.
Вътре в селцето едни тесни улички, баси. Навсякъде хотели, хора, а аз зърнах една табела на нашия хотел и абсолютно по някаква интуиция го намерих, така все едно съм присъствал на строежа на пътя към него. В 16:30 акостирахме пред хотела след малко над 10 часа път с всичките спирания. Общо взето много доволно. Очаквах минимум 12 часа път, а дори стигнахме 2 часа по-рано. Хотела изглежда така
Стаята
Бяхме най-нависоко, до басейна, където има голяма тераса с такъв изглед към Розовата долина (името идва от розовия цвят на скалите, не от наличието на рози:) ).
Цената за нощувка за двама в двойна стая с включена закуска на шведска маса е 55 евро в стая от тип "пещера" като нашата. Като цяло останахме доволни от хотела, както и от обслужването. Недостатък беше постоянната смрад в банята, а на въпроса "що така?" ни отговориха, че това е една от особеностите на този тип хотели, тъй като нали са издълбани в скалите и вентилацията не може да е перфектна и бля-бля-бля :)). Звучи логично, но дали е така или не, ще мога да потвърдя, само ако нощувам в друг подобен хотел или в друга стая от същия хотел. Иначе Гьореме е едно много готино местенце. В това успяхме да се уверим веднага след като направихме една частична обиколка, докато се стъмни и стане време за вечеря.
Намира се в най-ниската част на местността и ако не си нависоко, не можа да видиш селото. Това всъщност означава и името му. Набелязахме си местенце, в което да хапнем нещо турско и традиционно. Крем супа от червена леща и пиде.
Супата си я знаем, а за пиде-то - ми аз предпочитам пица. И за финал завършвам с вечерна снимка от терасата на хотела ни към паркинга, където беше паркирано Реното (зад дърветата).
За двата дни, през които пътувахме, изминахме общо 1300 километра по приблизително следния маршрут https://goo.gl/maps/O8A44
super!blagodarq!
ОтговорИзтриване