Чудесата на Анатолия - полет с балон над Кападокия

Здравейте, Приятели!

Дойде време за т.нар. "черешка" на пътуването ни до Кападокия. Третият ден от престоя ни 23.09.2014 беше посветен на най-голямата атракция в Кападокия - полет с балон над забележителностите. Хората от цял свят и особено ми направи впечатление японците и китайците, идват тук именно, за да полетят с балон. Самото удоволствие на мен не ми се струва никак евтино, но в повечето случаи веднъж се ходи на подобни места и затова, след като и аз имах възможността да се възползвам, мога да кажа следното: ако планувате да посетите Кападокия, не тръгвайте без да си предвидите в бюджета возенето с балон, защото усещането е неповторимо (особено ако никога не сте се качвали на балон). Цената на полета варира от 110 до 150 евро на човек. Определя се главно от големината на коша. Колкото е по-голям коша, толкова повече хора се качват и съответно е по-евтино. Дължината на самия полет трае около 1 час и половина, а може при по-евтин вариант да е около 1 час. Другото, което ми направи впечатление и, което според мен също се определя от цената е траекторията, по която лети балона. Някои балони летят по-високо и по-далече от забележителностите. Ние заплатихме по 150 евро преди всичко, за да бъдем в кош с по-малко хора, което да ни дава повече свобода да се въртим, снимаме и гледаме. В тия 150 евро на човек е включен транспорта от хотела до офиса на фирмата, с която летиш. В офиса имаш закуска и чай(кафе), докато чакаш да се съберат всички хора от различните хотели. Като се съберем ни сортират според това, кой за какво си плаща и ни транспортират до мястото, от което излита балона. След полета има отново почерпка и накрая ти дават сертификат и те връщат отново в хотела. Коша за 150 евро, в който ни возиха беше с общ капацитет 20 души, като коша е разделен на 4 деления, в които бяхме по 4 човека - т.е. общо бяхме 16 пътника, а пилота беше по средата в отделно деление. От това, което видях в съседни балони, наистина в някои кошове хората бяха над 30 човека. Още предните дни, докато се разхождахме из Гьореме, видяхме офисите на някои фирми и кошовете в гаражите им. Ние летяхме с Ürgüp Balloons.

И така, всичко започва в 05:00 часа сутринта още по-тъмно. Това е кофтито от цялата ситуация, ама адреналина е толкова голям, че аз почти не спах от вълнение. За да се извършват полетите толкова рано има ред причини, като някои от тях са, че тогава е най-хладната част от денонощието, въздушните течения тогава създават предпоставки за по-мек и плавен полет, за да се види изгрева на слънцето и т.н. Аз си мислех, че докато летим ще бъде студено, а всъщност до горелките се оказа, че си е достатъчно топло, даже на моменти става горещо. Все пак връхната дреха си е задължителна, най-малкото, докато излети балона си е студ. В 05:30 дойде микробуса и ни откара от хотела до офиса, където закусихме и ни разпределиха по групи, като ни лепнаха по една лепенка с различен цвят според типа на полета. Не знам дали беше с цел или не, но нашата група я откараха последна до мястото, откъдето излитат балоните. А там вече кипеше подготовката.

Всичко изглежда доста грандиозно. Хареса ми това, че ставаш свидетел на цялостната подготовка по привеждането на балона във вид, в който може да лети. Шума от всичките вентилатори и горелки, които надуват балоните е внушителен. Дори чухме шума в далечината още в 5:30 като излязохме от хотела. Нашия балон също го подготвяха (първия отляво).

 През това време, някои бяха почти готови да излетят

Тогава стана неочакваното и като духна един вятър...и издуха балоните.

Този вятър беше просто еднократен порив, който на нас не ни направи впечатление, но се отрази на балоните. Тогава разбрахме, че, за да се проведе полет с балони, трябва наистина много много спокойно време. Хората там си имат някакви джаджи, с които търчат и мерят скоростта и посоката на вятъра и започнаха да казват, че вятъра е прекалено силен, а ние дори не усещахме никакво течение. Затова не е никаква гаранция, че въпреки хубавото време, което виждат очите ви, полета няма да пропадне, както се беше случило на следващия ден. Наистина сигурно е доста кофти да имаш такъв малшанс и да се провали точно твоя полет, докато си там.

Настана малка суматоха и ни съобщиха, че полета ще се забави с около половин час, докато не се успокоят въздушните течения. Стана малко кофти, дали няма да ни пропадне полета, ама в крайна сметка след малко направиха тест с един обикновен балон, който надуха с хелий и го пуснаха в небето. Той се издигна в права линия и се започна отново надуването. През това време поснимахме.

В 06:30 най-после успяхме да се отлепим от земята и нашата приказка над Кападокия започна.

Движението е толкова леко и плавно, че ако не гледаш земята в точка не усещаш, че се движиш. А какви гледки само се разкриват, заедно с балоните!

Балона се "задвижва" от едни горелки.

А това колко да се вдига или спуска се определя от това нещо.

Отделно посоката на движение се определя от една удължена част(нещо, което играе роля като платно на кораб), която се върти. Всички тези операции се извършват посредством въжета, които дърпа пилота. Докато разучавам управлението на балона, пилота обясняваше над кои забележителности минаваме.

Минахме близо до Розовата долина, която толкова гледахме от терасата на хотела.

На моменти балоните си докосваха един в друг, а комуникацията между пилотите на различните балони ставаше посредством радиостанции. В комуникацията участваха и екипи на земята, които имаха цялостен поглед над небето и това кой балон къде се движи, като по този начин направляваха пилота дали може да се издига, спуска, засилва или забавя. Абе, много ми хареса как си говореха. А гледките, просто няма дума или снимка, която да може да ги пресъздаде.

На последната снимка се виждат лозови насаждения. Аз за първи път видях грозде засадено по този начин, а представите ми за това как изглежда гроздето ако не е на асма ми се разбиха. В Кападокия, едно от нещата, които дава земята е гроздето, от което се прави вино. Докато гледаме гроздето, се появиха първите т.нар приказни комини.

Веднага след това пред нас се появи селото Чавушин (Çavuşin).

Както бях споменал по-рано, тук хората за изселени, като им е построено ново село, непосредствено до скалите.

Гледките нямаха край.

С напредване на времето, нашия пилот също ни качи на високо.

Каза, че сме на около 1100 метра надморска височина, като това е най-безопасната височина, на която може да ни качи днес, тъй като условията в момента били около 10 пъти!!! по-лоши от нормалните. А времето и утрото изглеждаха перфектни. Тогава разбрах, че дори тази височина е прекалена, тъй като нещата на земята, започват да изглеждат миниатюрни. Точно тогава се бяхме издигнали над един хълм и тогава пред себе си видях най-красивия изглед от целия полет - всички балони, които бяха излетели и изгряващото слънце.

Всякакви думи са излишни :)). В полето долу започнаха приземяванията, а през това време минахме покрай Долината на монасите (Paşabağ),

Започнахме да се снижаваме.

Приземяването на балона премина много тарикатски, като още при излитане ни беше направен инструктаж като чуем "Landing position", да заемем позата за приземяване. Бяхме предупредени, че приземяване ще бъде по-тежко, отколкото очакваме и затова така се бях стегнал и стиснал зъби, че не разбрах кога кацнахме :)). Приземихме се точно върху ремаркето на джипа, който тегли коша. Мога да кажа, че нашето кацане беше перфектно, наистина нищо не се усети. Обаче, понеже се озовахме в някаква разровена нива, от тежестта ремаркето потъна и джипа не може да ни изтегли. Наложи се да се вдигнем отново съвсем малко, като балона вече беше завързан са ремаркето, за да може джипа да го издърпа. И така след бурни ръкопляскания бяхме изведени от коша на балона.

Започна "Церемонията по награждаването" и поливането с шампанско на успешно приключилия полет. Пилота ни гръмна шампанското и ни сипа в чашите за наздраве, докато другите хора от екипа събираха балона.

Ако след всички снимки сте забравили какво ви казах в началото - ще се повторя. Полета с балон над Кападокия е нещото, което не трябва да пропуснете. Може да пропуснете някоя друга разходка, но не и това. Мероприятието приключи към 8 и нещо, след което бяхме откарани в хотела точно за началото на закуската в 8:30. От вълнение почти не ни се ядеше, но набързо хапнахме и се приготвихме за останалата част от деня. В продължение на невероятното приключение,

бяхме си запазили Червения Тур от 9:30.

Познат е още и като Северния тур и е вторият по популярност тур в Кападокия. Цената му е 100 турски лири на човек, което е около 70 лв. и включва същите неща като Зеления, като само местата за посещения са различни. А те са следните: Крепостта Uçhisar, Открит музей в Гьореме, посещение на селото Чавушин, Долината на Приказните комини (Долината на монасите), Аванос, Долината Деврент, Ürgüp. По познатата схема, дойдоха и ни взеха с микробуса от хотела, а за наше щастие и екскурзовода се оказа същия и затова бяхме много доволни.

Червения тур е една идея по-евтин, тъй като е с 1 час по-къс и забележителностите са в по-концентриран кръг. Първата спирка беше вече познатата ни крепост.

Тоя път бяхме малко по-близо и от другата й страна. И пак така и не се качихме горе. Екскурзовода започна пак да си обяснява историята на Кападокия и там другите неща. Понеже вече ни познаваше от предния ден го питахме "ко става, няма ли и днес да се качим на върха?" и той ни отговори, че посещението горе до самата крепост не е в програмата на нито един от туровете, а само от долу, както и информация за нея. Ако искаме да се качим горе, трябва самостоятелно. Малко се подразнихме на цялата работа, че гледахме два дни крепостта като пиле на грил през витрина, но така или иначе последния ден беше предвиден за волна програма и решихме, че и там ще се качим на следващия ден. След като си изговори нещата, ни даде известно време за снимки.

Долу не е чак толкова зле и също има интересни неща, които могат да се видят, както и крепостта по-детайлно.

От крепостта се отправихме към Открития музей в Гьореме.

Открития музей представлява комплекс от скални манастири и църкви от X, XI и XII век. За влизане в комплекса има вход, който ако не сте с тур, някъде бях мернал, че е 15 лири на човек. 

Тук, резултата от ранното ставане най-после се появи и така ми се доспа, а екскурзовода меко казано прекали с обясненията си, като спряхме под едно дърво на сянка и повече от 30 минути стояхме без да мръднем. След като си изговори всичко ни даде 1 час да се разходим из църквите, като срещата щеше да ни бъде пред входа на музея. Общо взето всички се разпръснахме и започнахме да обикаляме. В по-интересните църкви се влизаше, като вътре имаше охрана и не позволяваха снимки. От една страна, за да се запазят фреските, а от друга, за да не става струпване. Влизането в църквите ставаше в колона като на влакче, тъй като вътре е тясно и дори на моменти ако се застоиш повече на едно място от охраната подканваха да се върви. Наистина доста хора имаше там - не бих казал, че беше гъчкано, но за да може всеки да види, според мен това е наистина правилният начин. За сметка на това, когато не си в църквата, снимките са на воля, а гледките също са красиви.

С половин ухо и полузаспал, бях доловил от екскурзовода, че църквите са били изрисувани с бои, които са били получени от домати, краставици, а някои цветове като например синия, се получавал от индиго, което се внасяло от другаде и се разменяло за нещо.

След като ни изтече времето в музея, вече беше станало време за обяд. Върнаха ни в началото на Гьореме и седнахме в един ресторант. Ако трябва да сравня обяда от Зеления и Червения тур, определено обяда от Червения тур беше по-вкусен и богат. Зеления тур печели само по обстановката с онези интересни къщички, докато сега бяхме в най-обикновен ресторант. Обяда беше местния деликатес, който навсякъде като седнехме да се храним, ни го препоръчваха и мислехме да го пробваме, ако не бяха ни го сервирали тук. Става въпрос за т.нар Testi Kebap (на английски Pottery Kebap).

Кебапа се приготвя в специално изработен глинен съд на пещ, откъде идва името му, а както се вижда от снимката, при поднасяне все още гори огън. След като огъня изгасне, гърлото на съда се отсича (използва се еднократно), след което съдържанието се изсипва в чинията ти. В нашия случай, понеже бяхме цяла група и съда беше голям и първо го изсипаха в голяма тава, след което ни оформиха порциите, гарнирани с пилав.

Преди това, разбира се, ни бяха поднесени разядки и супа, а накрая и десерт. Този ден групата ни се състоеше почти изцяло от японци (или китайци, не ги различавам), с изключение на нас и една двойка американци. Направи ни впечатление, че освен тях и нас всички дръпнати почти не ядоха от супите, а от кебапа едва пробваха. За сметка на това изядоха де що ориз имаше по чините и масата :)). Другото странно нещо е, че всички се хранеха с една ръка, а с другата мощно цъкаха по телефоните. Гледката беше, уникална, ама ме беше срам да ги снимам всичките.

След обяда се отправихме към Чавушин. Там екскурзовода ни разказа, как поради това, че скалите станали опасни за живеене, преди не знам си колко време, хората били изселени оттам. В момента, всеки, който иска, може да си купи част от скалите и след нужните укрепвания и модификации да ги превърне в хотел.

Предполагам се досещате, че цената на няколко полуразрушени камъка е космическа. В селото най-голямата атракция са празните скали, които от балона се виждат много по-ясно и изглеждат на моменти страховито. Според мен, би било хубаво, ако остатъка от това село може по някакъв начин да се запази в сегашния си вид по-дълго време, за да може да се вижда как са живеели едно време хората, вместо всичко да се превръща в светещи скални хотели. Естествено и този тур нямаше как да мине без посещение на някой магазин :)). За целта, следващата спирка от програмата е посещението на градчето Аванос и по-точно фабриката за правене на глинени и керамични съдове.

От хората във фабриката ни беше обяснено, че това е един от основните занаяти в местността. Почерпиха ни със сок от грозде и ни беше направена демонстрация как се прави глинен съд.

След това поканиха, който иска да се пробва сам да си врътне някоя фигурка. Една японка реши да се пробва.

Докато се забавлявахме, ни разказа, че в Кападокия, много често двама души като искали да се женят, бащата на момичето карал момчето да направи един глинен съд, като този, в който се приготвя Testi Kebap. Много важно било, като правиш капака на съда, той да се затваря плътно и най-вече да е със същия размер като гърлото, тъй като в този занаят няма как да мериш, докато оформяш глината. Всичко е на базата на усещането ти за размер. И така, ако момчето успее да направи двете части на съда да съвпадат, това за бащата означавало, че момчето е сръчно и момичето няма да остане гладно. Накрая ни отведоха в търговската част.

Голям кич, голяма шарения и разнообразие. Ама ние тук в България сме ги виждали тези неща многократно и не представляваха интерес за нас. На тази спирка, като цяло се забавихме към 1 час, а мен накрая така ме беше хванала нервата, че започнах да снимам една кола, която беше паркирана отпред.

Renault Symbol, което в България се продава като Dacia Logan II. Разликите - емблемата, предните фарове и броня, мигачи в огледалата, вместо в калниците и климатроник, който в Dacia е само под формата на климатик. Най-после си тръгнахме от това място, за да отидем в Долината на монасите или Долината на Приказните комини. Така и не разбрах как точно е името на тази забележителност в превод.

Само знам, че на турски и викат Paşabağ, а на въпросните скални образувания, - Peri Bacaları. Някои от тях имат доста интересни форми.

Върховете на тези скали имат по-твърд и тежък химичен състав и затова ерозията в долната част е по-голяма. Скалите тук бях с доста бял отенък.

Това място също го бяхме видели от балона малко преди да кацнем, а само по себе си, на мен ми беше доста по-интересно от сравнително еднаквите скални църкви, които бяхме гледали по-рано. Предпоследната спирка за деня е долината Дервент или по-известна като Долината на въображението.

Нарича се така, защото скалните образувания тук, с малко въображение, могат да бъдат оприличени на разни неща. Така, например, ние видяхме шапката на Наполеон.

А отляво и дясно, две двойки патета, които се целуват :)). На следващата снимка, видяхме човешка ръка и една жаба, която се кани да скочи.

Определено, обаче, най-силно впечатление правеше камилата.

Така на шега и на майтап, се отправихме към последната спирка от програмата. Край Ürgüp, се намира семейството на Приказни комини (мама, тате и детето по средата).

Това се води като един от символите на Кападокия и ако нямаш снимка при тях е все едно не си бил в Кападокия.

От тази забележителност също се откриват страхотни панорамни гледки.

Принципно, в програмата пишеше и посещение в Ürgüp с дегустация на вино, но това ни го спестиха. За финал от днешния тур ето още няколко снимки.

Като цяло ми е много трудно, да подбирам снимките, а ако сложа всичко, пътеписа няма да има край. А все пак трябва да се запази и тръпката, ако някой се навие да отиде. Към 16:30 ни стовариха пред хотела, а ние се отдадохме на един сън... та чак до вечерта. След това направихме обичайната разходка из Гьореме и отново сън, за да се заредим за последния ден. 

Маршрута, по който горе-долу минахме е следният: https://goo.gl/maps/W5TcT

<<<Чудесата на Анатолия (Втори ден)

Свободна програма в Кападокия (Четвърти ден)>>>