Пътуване до Унгария и вечерна разходка в Будапеща

Здравейте, Приятели!

Ето, че дойде и времето, за да Ви разкажа за моята екскурзия през лятната ваканция на 2012 година. Тя започна в първите часове на 27 юли и свърши на 4 август вечерта, или 9 дни с 8 нощувки. Дестинациите, които бях избрал бяха Унгария и Румъния и посещение на едно събитие, което за сега остава в тайна :). Само да кажа, че си изкарах просто невероятно през всичките 9 дни и не съм скучал нито за минутка. За да бъде по-структурирана информацията, всеки ден ще бъде описан в отделна статия, подкрепен със съответния снимков материал. Направих си страшно много снимки (над 2000), и понеже из Интернет има много информация и снимки на местата, които съм посетил затова ще поместя една малка част от снимките, за да не се превърне статията във фотоалбум. Останаха и доста места, които исках да посетя, но не остана време :(. Това време никога не стига...

И такааа...Планът: 5 нощувки в Будапеща, Унгария от 27.07 до 01.08 и 2 нощувки в Румъния - една в град Сибиу (01-02.08) и една в село Бран (02-03.08). Последната нощувка стана инцидентно на територията на България в град Русе, тъй като изостанах с графика и щях да се прибера посред нощ в София. Всички хотели бяха резервирани месец и нещо предварително с изключение на този в Русе. Само хотела в Будапеща платих с карта предварително за всичките нощувки, а тези в Румъния бяха само с резервация без предплащане. Хотелите си избирах от booking.com, а резервациите ги правих директно от сайтовете на хотелите. Никъде нямаше проблеми, всичко мина както си го бях гледал по сайтовете, с малко изключение. Пътувах с Реното. Общо взето цялото пътешествие си го организирах и изпълних самостоятелно както аз си харесвам. Стига толкова обяснения, каквото съм изпуснал в началото, ще обяснявам в последствие, а сега нека започнем с първия ден от екскурзията - 27 юли.

Тръгнах малко след 4:30 сутринта

като всичко беше приготвено от вечерта - багаж, храна, резервоара пълен до горе и т.н. Маршрута на отиване беше да мина през Сърбия, затова директно отпраших към Калотина. Още беше тъмно и за съжаление снимките не ставаха въпреки опитите. Пътя е добър, от София до към Драгоман някъде мисля, беше с по две ленти в посока, а след това с по една в посока. Трафик имаше, основно от турците, отиващи на запад или към Турция, които хвърчаха покрай нас и в двете посоки. По едно време започна да пръска и дъжд и си викам, още в България ще ми се изцапа колата, но докато почне - спря. След има няма 50 километра, към 6 без 15, стигнах българо-сръбската граница.

Опашка нямаше и преминах бързо. От българска страна само паспортна проверка и ме питаха къде отивам. От сръбска страна също паспортна проверка и митница, на която пак питаха къде отивам и само отворих багажника без да ровят. Преминаването става с лични карти за граждани на Европейския съюз. Влезнах в Сърбия, където не се усеща рязка промяна.

Първото нещо, което прави впечатление, докато караш кола са по-големите знаци, които са с жълта основа. Другото нещо е перфектната маркировка, за разлика от България, където на широкия път след София, като започна да ръми и стана лъскаво, е кофти да се ориентираш. Мисля, че сърбите строят магистрала непосредствено до границата. Иначе в началото пътя е леко планински със плавни завои, след това става прав и скучен. Стана почти светло, но облачно, а снимките започнаха да стават. А аз върнах часовника с един час назад.

Стигнах до Пирот и малко след него до Ниш пътя е пак със завои и много тунелчета. Пред всеки тунел има знак колко е дълъг и колко тунела още остават. 

Пътя е перфектен и много приятен за каране. Между тунелите си направихме първата почивка, за да закусим. Часът беше пак 6 без 15, обаче по новото време. От границата до Ниш са около 100 км. и целия път е двупосочен с по една лента за движение в посока. Преди Ниш започва магистралата, която обикаля около града и е дълга около 15 км и не се заплаща. Тук е мястото да се отбележи, че винетки в Сърбия няма. Заплащат се само участъци по магистралите. Ако човек иска да спести тези плащания може да използва обходните пътища спокойно. Полиция по пътя видях малко след границата и стояха като нашите полицаи вътре в колата, и според мен имаха радар и дебнеха, но не успях да видя. После полиция в Сърбия повече не видях. След Ниш се свързах с магистралата, която идва от Лесковац в посока Белград. Тук стигнах до първите гишета, които на сръбски се казват "Путарина". 

Изтеглих си билетче, което изглеждаше така:

Това, което прочетох на гърба на билетчето е, че то е валидно 24 часа. Не че това ме касаеше в случая, ама ей така, за информация. Часът бе 6:45 и от тук до Унгария ни чакаха над 400 км само магистрала. Аз за първи път карах толкова дълго време на магистрала. На първата OMV бензиностанция спряхме да пием кафе и аз да си изпробвам новата дебитна карта VISA Electron, дали мога да плащам на POS терминал в чужбина. Всичко мина успешно. Бензиностанции или казано по сръбски "Бензинска станица" по цялата магистрала не липсват. Има големи табели, даващи информация на колко километра е следващата. По пътя имаше няколко ОМV, Лукойл и EKO от познатите ни в България бензиностанции и други местни. В България зареждам само на бензиностанции ЕКО, но не бях намерил информация дали в Сърбия има ЕКО бензиностанции и затова бях запланувал да заредя чак на последното OMV, което е след Нови Сад. Впоследствие разбрах, че има ЕКО, но за всеки случай си спазих плана, но след въпросната бензинска станица има и бензиностанция на ЕКО, така че аз за следващия път ще си знам. И така, от бензиностанцията газ напред към Белград. По пътя изпреварих това Рено:

Ограничението по магистралите е 120 км/ч, ама всички пердашеха колкото могат. Аз карах до 120 км/ч. Лентите за движение са две в посока плюс по една аварийна. Цялата магистрала е също с перфектна маркировка и много табели. А като настилка - имаше моменти, в които подскачахме, както и кръпки, но на базата на 400-те и кусур километра сравнени с нашите магистрали, твърдо заявявам, че сръбските магистрали са по-хубави от българските. Въпреки, че и ние имаме хубави отсечки, но те са по 30-40 км и то тия дето последните години са строени. Толкова за качеството на сръбските пътища и магистрали. В 10 и 30 бях на първата путарина, където платих и оставих билетчето.

Това беше най-скъпата отсечка. Платих успешно с дебитната карта 730 динара. Това е изхода за към Белград. Аз бях чел в Интернет, че пътя минава през града по път тип "Цариградско шосе" в София, обаче табелите нещо ни разделиха - към Белград и към Нови Сад. Аз интуитивно отклоних към Нови Сад и веднага пуснах GPS. Започнах да се движим по път, който не съществува на моята карта (ТоmTom Europe v.1.10 за iPhone). С леко човъркащо чувство, че този път ме смъкна от магистралата и ще ни прекара през обходни пътища към Нови Сад, продължих да се движим по пътя, който беше видимо нов и около него течаха довършителни работи. Следвах табелите, а GPS продължаваше да ме показва в нищото и да дава отчаяни команди да правя обратни завой и тем подобни. Скоро се усетих, че заобикаляме града, защото в далечината се виждаше. Явно това беше новопостроено околовръстно. Успокоих се и когато нещата си дойдоха на място, се движех зад един бус и от него виждах табелите малко късно. Скоро трябваше да се върна на същата магистрала, от която се бях отклонил и имаше табела - направо Нови Сад, на дясно Белград. Буса тръгна да излиза към Белград и уж излезе и запозна да се движи до мен, като между нас имаше мантинела. Изведнъж точно, когато наближавах следващата табела, буса се върна пред нас и продължи направо, а аз понеже не можах да разчета табелата кривнах надясно и започнах да се връщам към Белград. Явно онзи се беше объркал, ама обърка и мен. Върнах се около 2 км. докато намеря място да обърна, защото излязох на един широк път с 6 ленти общо и нямаше как да се завъртя ей така. Хубавото беше, че вече GPS-a ме показваше върху път и бързо се ориентирах. Завъртях се и продължих напред към Нови Сад. Скоро стигнах на следващата путарина, където директно платих 230 динара и продължих. Стана ми странно, но после установих, че се плаща директно, защото просто пътя няма изходи и по него се стига само до Нови Сад. След Нови Сад платих по същия начин още 330 динара до Суботица. Както бях запланувал заредих бензин за 155 динара за литър А95. Непосредствено преди граничния пункт Хоргош имаше табела пак за путарина:

Да, ама путарините бяха премахнати. В 13:00 стигнах до сръбско-унгарската граница, където също нямаше опашка. Последва проверка на личните карти и от двете страни, като в унгарската страна пак ме накараха да отворя багажника без да ровят и ме питаха дали имам алкохол и цигари. Аз нямах и веднага ме пуснаха.

Унгария е Европа

Влизайки в Унгария веднага прави впечатление шантавия им език и още повече правописа на думите. Не можех да прочета нито една дума на унгарски. Дори да можех си я четяхм по мой си начин. Веднага след границата има OMV бензиностанция, от която за 2950 форинта си купих електронна винетка. Подобно на Сърбия, тя важи само за магистралите. Който иска да спестява, може да кара извън магистралите за без пари. А магистралата - магистрала да видиш. Да вметна, че на мен това ми е първото излизане извън България в тази посока. 160 км. магистрала равна почти като стъкло, без нито една кръпка. Дори, когато се сменяше цвета на асфалта, волана не трепваше. Перфектна маркировка, на доста места стени за шумоизолация. А дисциплината - е това най ме впечатли (все пак съм карал на хубава магистрала в Турция, та даже с 3+1 ленти). Всички, които ме изпреварваха в Сърбия сега вече карат заедно с мен заковали на 120. Рядко някой караше със 130-140, а нагоре бяха единици. Всеки дава мигач като сменя лентите. Спазва се дистанция. Нито един път никой не ми се залепи да ме натиска, докато изпреварвам, за да се прибирам. Включиш ли мигач да изпреварваш дори някой да те настига, забавя и кара на разстояние и в момента, в който се прибереш продължава напред и се прибира пред теб. Караше се много лесно и приятно. На камионите им е забранено да се изнасят в лявата лента и настигнат ли се карат в колона. Как и къде се изпреварват не знам, но за мен е факт, че за общо около 600 км по унгарските магистрали, аз не видях камион да изпреварва друг камион или кола. През два километра има телефони за спешна помощ. На едно място видях спрял бус за видео контрол на винетките. След като купих винетката тръгнах и започнах да дебна къде да спра, за да обядваме. Спрях на една бензиностанция, където имаше масички и столчета за хранене. Оказа се, обаче, пълно с оси. Тия унгарски оси не ме оставиха да изядем по един сандвич на спокойствие, а така се бях наточили да си хапна. Гадинки големи! Преместихме се на друга маса пак същата работа. Гледам, останалите хора ядат и си викам тия само при нас ли идват. После обаче видях, че притесняваха и другите хора, ама те не им обръщаха внимание, колкото аз. В крайна сметка набързо изядох сандвичите, докато не са ме ожилили и отпътувах. Хубавата магистрала лесно свърши и в 15:30 бях на табелата "Budapest".

Включих GPS-а да ме закара до хотела. Той беше специално избран да бъде лесен за намиране, да има метро наблизо и да не е далеч от центъра. Намираше се в Пеща. Отклоних се от главния път и започнах да следваме инструкциите на GPS-а.

Започнаха да ме впечатляват интересните сгради, а тук там се срещаха и подобни на нашите блокове.

В града движението беше също толкова добре организирано. Маркировки също имаше навсякъде и беше много лесно за каране. През целия ми престой, когато се движех с кола или пеша, не видях някой да си позволи да кара макар и за кратко в бус лентата или по велоалеите. Нямаше и такива, дето да спират на аварийни за малко на забранени места. А зелените вълни...светофарите светват точно, когато трябва, ако се движиш с 40-50 км/ч. Спреш ли на някой светофар, съвсем скоро той светва и тръгваш пак. Аз съм свикнал като спра на светофар и да чакам минимум 60 секунди, докато светне. Друго нещо - на паркинзите също има маркировки и колите са спрени изпънати като струна. Без разочарование не може де. Очаквах и в градовете асфалтовото покритие да е на ниво, обаче не е баш така. Като цяло пътищата са добри, но на доста места извън главните артерии има кръпки, които като при нас непрекъснато тупкат и друсат. Утешението беше, че поне са кръпки. Дупки и дупки-убийци няма.

За разлика от магистралите тук мигачите не се ползват толкова често - единствено при престрояване. На светофарите никой не дава мигач, а е и разбираемо, при положение, че лентите навсякъде са ясно и точно дефинирани и никой не се прави на тарикат от дясна лента да завива наляво или от лява лента на право. Всеки като хване лента си я държи, докато не завие. И още нещо - такситата са най-различни цветове (преобладават сребърните и тъмно сивите) и мисля, че имат право да се движат и в бус лентите, защото беше масова практика. Мисля, че за момента се изчерпва темата за пътната обстановка в Унгария.

В хотела бях малко след 16:00 часа и го намерих от раз. GPS-a много точно ме закара. Хотела се казва Chesscom, а адреса е Bartók Béla utca 5. Намира се на едно голямо кръстовище. Отсреща има голям МОЛ, а под него е началото на метролиния М3. От там тръгват и разни автобуси, но ние само метрото сме ползвали. Има и ЖП гара. Мястото беше перфектно. Петте нощувки излязоха 460лв. със закуски. 3-те нощувки през уикенда бяха една идея по-скъпи. От хотела съм доволен - знаят английски, чисто е, има топла вода винаги, климатика работи на 6, има и хладилник, който също работи. Естествено ТВ и безжичен Интернет също има, а долу в лобито има и едно PC за ползване безплатно. Всеки ден чистеха и сменяха чаршафите, а закуската е на шведска маса. Всеки ден едни и същи неща, но доволно разнообразие. Винаги има от всичко. Толкова и за хотела в Будапеща.

Цялото пътуване от София до Будапеща ми отне 13 часа (ако върнем 1 час назад става 12, но реално сме се движили 13). Всичките почивки ми отнеха най-малко 2 часа и половина. Така че, за 9-10 часа може да се вземе разстоянието, но аз обичам да спирам. Затова и не бях изморен като стигнах и след кратка почивка и справка с Интернет къде трябва да слезя в центъра, тръгнах на

вечерна разходка в Будапеща.

Началната спирка на метрото се казва Kőbánya-Kispest и от хотела до нея се стига за 5 минути, като се пресече булеварда и се мине през МОЛ-а. Спирката в баш центъра се казва Deák Ferenc tér и там се пресичат 3-те лъча на метрото. До там се стига за точно още 15 минути. Метрото в Будапеща е най-старото в света след Лондонското. Мотрисите са почти като тези на Софийското с малки разлики. Предполагам нашите са по-новия модел. Изглежда доста стряскащо сравнение с нашето - мотрисите са доста по-амортизирани и дрънчат на разпад. Освен това целите са нашарени със спрейове отвън. Метростанциите също не са толкова хубави за окото като нашите. За сметка на това пък, всичко работи с пълна пара и влакчетата се движат със същата скорост.(Като чета след една година, мога да добавя, че по линията, която ползвах аз, са се използвали най-старите мотриси. По другите линия били по нови).

 

Единичното билетче струва 320 форинта и може да се прекачиш 9 пъти в рамките на един час. Хората в Унгария ми приличат на българите - и физиономиите им и начина им на обличане. Стигнах до въпросната станция и като се качих на повърхността - изненада. Опитва се да вали. Времето в Сърбия беше облачно, оправи се чак около Белград. Не се уплаших обаче и излязох. То и само по пръска, печеше си слънце.

 

Тръгнах по Deák Ferenc utca към първата забележителност - река Дунав и Въжения мост. По пътя минах покрай луксозния хотел Кемпински и площад "Елизабет".

 

По брега на Дунав имаше и още тузарски хотели

Въженият мост се намира съвсем близко и тръгнах по него да пресека реката, за да стигна в Буда. Гледката от моста си струваше.

 

На втората снимка се вижда Белия мост или Мостът Елизабет. На третата и четвъртата снимка се вижда Буда и входа към него. От там се качих на Budavari Siklo на английски Funicular, а на български незнам как точно се превежда, но изглежда по следния начин и се води голяма атракция

Нещо като влакчета само, че се задвижват от механизъм, който като кантар спуска едното, а другото се качва нагоре. То ни качи нагоре до Замъка Буда и Рибарските кули. Купих си двупосочен билет, за да излезе по-евтино за по 1450 форинта и се качих като, зачакахме да се съберат 10 човека, за да ни издърпат. За няколко минути, докато си правя снимки в кабинката, се събраха хората и тръгнахме нагоре. От горната спирка гледката наистина си заслужаваше.

 

Позяпах малко и след това се отправих към Рибарските кули и църквата Матиас.

От Рибарските кули гледката към Пеща беше страхотна. Виждаше се всичко. Точно пред мен беше и внушителната сграда на унгарския Парламент.

Погледах, след което реших да отида до Замъка Буда, и като се стъмни да се върна пак при кулите и да гледам нощна Пеща. Последното влакче ни казаха, че се спуска в 22:00 часа, а пък после имах и метро да хващам обратно към хотела, така че се очертаваше горе долу около час да поседя на кулите. Тръгнах към замъка и за 20-30 минути с бавна крачка и много оглеждане стигнах замъка Буда.

Това е най-голямата сграда в Унгария. Дълга е километър и половина. Наистина впечатлява с размерите си, особено като я гледа човек откъм Пеща. Замъка също е разположен близко до реката и от него пак има хубава гледка към отсрещния бряг само, че под друг ъгъл.

Поседях и там известно време, а междувременно започна да се стъмва и лека полека лампите отсреща започнаха да светват. Беше романтично. Тръгнах обратно към Рибарските кули и по пътя стана вече съвсем тъмно. Минах пак покрай църквата, която изглеждаше още по-красива.

  

А нощната гледка от Рибарските кули към Пеща...нямам думи. Спомен за цял живот. В близък план е Пармаментът. Нека снимките сами да говорят за себе си...

Налюбувах се на гледката и още преди 22:00 часа се спуснах обратно с лифтчето, защото бях забравил да проверя до колко се движи метрото. Метрото все пак успя да ме изненада, но не с това да го изпусна, а с билетите. Като стигнах метростанцията се оказа, че гишетата вече не работят и може да си купиш билет само от машина с помощта на монети. Е, да, ама аз откъде да знам. Автомата хартиени пари не приема, а форинтите на монети ги докарах до 550, а на нас ни трябваха 640 за два билета. Излезнах обратно, обаче навън всичко вече е затворило и работят само няколко сергийки на улицата ама и те пред приключване. Засилих се към един щанд, на който продават сладки и за да не ме вземат за подозрителен с развалянето на пари, направо си купих 4 сладки на грамаж и к'во стана се получи някакво кръгло число и жената ми върна 500 хартиени форинта. Викаме и да ми даде стотинки тя вика, че няма и ми показва празно това за стотинките. АЗ и викаме абе не можем да се приберем трябват ни стотинки за метрото тя пак вдига рамене. Така останахме без стотинки, а на всичкото отгоре аз после като превърщах парите, се оказа, че съм купил супер скъпи сладки (на всичкото отгоре и не бяха кой знае какво) и пак нямаме монети. Да плача ли да се смея ли, срам не срам на следващия щанд, на който продаваха нещо друго, директно им обясних как стоят нещата и че ни трябват монети за метрото, и без да си купувам нищо ми развалиха 500 форинта. И така газ към метрото, защото, докато търся монети, се мина половин час и стана 22:30 и можеше да няма вече метро. В крайна сметка се прибрах успешно - последното влакче минаваше към 23 и нещо, и да видите как на следващия ден още от сутринта събрах 640 форинта и ги пазя като златни цял ден, за да има за метрото :))). В хотела почти успях да изям сандвичите, които бяхме приготвили за из път от София ама пак не успях. И така след полунощ успях да легна и да се заредя с нови сили за следващия ден.

Статистиката от първия ден е следната:

Маршрут: София(Обеля)-Калотина-Белград-Суботица-Будапеща

Общо километри: 776 км.

Среден разход: 5,6 л/100 км.

Средна скорост: 78,5 км/ч

Общо литри бензин: 43,5 л.

Крачкомера не съм го мерил колко е навъртял и колко е изразходил, но като време се мотах някъде от около 17:30 до 23:00. Ето и картата на маршрута с колата.


Вижте по-голяма карта

 

Обиколка на Будапеща (Ден втори) >>>